№ 95005
гр. София, 01.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110138596 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА, ЕИК ..., като в него е обективирано искане за
издаване на заповед за изпълнение, с която да бъдат осъден длъжникът Б. И. М., ЕГН
**********, да заплати в полза на заявителя претендираните от последния суми, а именно
сумата от 2525,32 лв., от които: главница в размер на 914,51 лв. и 625,04 лв. възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство; сумата от 164,23 лв. – договорна
възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода 05.01.2018 г. –
20.10.2018 г.; сумата от 509,05 лв. – законна лихва за забава по договор за кредит за периода
05.01.2018 г. – 29.06.2023 г.; сумата от 312,49 лв. – законна лихва за забава по договора за
поръчителство за периода 05.01.2018 г. – 29.06.2023 г.; законна лихва върху главницата по
договора за кредит за периода от датата на подаване на заявлението в съда /10.07.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумата; законна лихва върху дължимата по договора за
предоставяне на поръчителство сума за периода от датата на подаване на заявлението в съда
/10.07.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата;
Заявителят обосновава вземането си към длъжника за сумата от 625,04 лв. – с
обективирана в чл. 4 от договора за предоставяне на поръчителство от 05.01.2018 г. клауза,
съгласно която поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията
си по този договор.
Съдът намира така посочена клауза от договора за заем за неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 от ЗЗП за неравноправна поради следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договор за кредит №1005478 от 05.01.2018 г. потребителят
следва да формира избор дали да предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно
клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. В случай, че
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя К.
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен
срок от подаването му.
Съдът намира, че отношенията между кредитора и длъжника са представени като
регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, предвид
изложените от заявителя твърдения, но се касае за свързани и обусловени правоотношения,
които не могат да съществуват самостоятелно. Договорът за потребителски кредит не може
1
да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и
между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита.
Налице е дълг по кредитно правоотношение с уговорени акцесорни плащания, които следва
да се разглеждат като едно цяло, а не като отделни договори. Съдът намира, че целта на
обособяването на кредитното правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи закона и
забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на
договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. Възнаграждението на поръчителя не е включено в предвидения по
договора ГПР/който в случая е 50%, видно от твърденията, изложени в заявлението/. Освен
това плащането на тази такса е уговорено като приоритетно - преди основното задължение
по кредитното правоотношение, от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран
доход, без да има сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно
обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е предвиден в ЗЗД, в случая с
него се постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана услуга. На
практика е предвидена допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави,
поради което е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, т.14 ЗЗП.
Ето защо в частта, обективираща искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 625,04 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 05.01.2018 г.,
както и за сумата от 312,49 лв. – мораторна лихва върху главницата от 625,40 лв., начислена
за периода 05.01.2018 г. – 29.06.2023 г., както и за претенцията за законна лихва за забава
върху сумата, дължима по договора за предоставяне на поръчителство, от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, заявлението следва
да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/.
Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
Във връзка с уговорената клауза за договорна възнаградителна лихва настоящият състав
намира следното:
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които
изхождайки от принципа за справедливост, са общоприети в обществото и субектите на
правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност, законът им е придал
правно значение, тъй като правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума. Трайната
практика на ВКС приема, че клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречи
на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава по
отношение на необезпечените кредити. Към момента на сключване на процесния договор за
потребителски кредит – 08.02.2016 г. размерът на законната лихва по просрочени парични
задължения, определен по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 72/08.04.1994 г., е 10 %.
Следователно максималният размер, до който може да бъде уговорена възнаградителна
лихва, е 30 %. В случая, уговореният лихвен процент е 41, 24 % на годишна база, което
създава значително неравновесие между насрещните престации между страните по договора
и до несправедливо високо възнаграждение на кредитора. Съобразявайки се със стойността
на кредита, срока на договора, както и че се касае за обезпечен кредит, съдът намира, че така
2
уговореният размер на договорната възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави,
на принципа на справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и
еквивалентност на насрещните престации. Следователно клаузата от процесния договор,
касаеща размера на договорната възнаградителна лихва, се явява нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части от
договора не води до нищожност на договора, когато те могат да бъдат заместени по право от
повелителните норми на договора или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая, размерът на договорната
възнаградителна лихва не би могъл да се замести от повелителните норми на закона, нито би
могло да се приеме, че договорът би могъл да бъде сключен без уговорена договорна
възнаградителна лихва, с оглед възмездния характер на договора за потребителски кредит и
обстоятелството, че наличието на клаузи за договорен лихвен процент по кредита и ГПР е
въведено като изрично изискване на закона – чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. В тази хипотеза
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо и в частта, обективираща искане за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 164,23 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по
договора за кредит от 05.01.2018 г., заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заявлението на
ФИРМА, ЕИК ..., с вх. № 196934/10.07.2023 г., предявено срещу Б. И. М.,
ЕГН **********, в частта, обективираща искане за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 164,23 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 05.01.2018 г. – 20.10.2018 г. върху
главницата по договора за кредит от 05.01.2018 г., както и в частта,
обективираща искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
625,04 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от
05.01.2018 г., както и за сумата от 312,49 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 625,40 лв., начислена за периода 05.01.2018 г. – 29.06.2023 г.,
както и за претенцията за законна лихва за забава върху сумата, дължима по
договора за предоставяне на поръчителство, от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в седмичен срок от връчването на преписа.
Препис от Разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3