№ 927
гр. Пазарджик, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220102015 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от "ДДД-пест-консулт" ЕООД - Пазарджик
срещу Община Пазарджик за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите 2808 лв.,
16848 лв. и 4212 лв. - главници, и 855,66 лв., 4932,33 лв. и 905,65 лв. - лихви за забава,
представляващи задължение за заплащане на възнаграждение за услуга - дезинфекция,
дезинсекция и дератизация, по три сключени между страните договора съответно от 2016,
2017 и 2018 г.
В исковата молба се заявява, че уговореното възнаграждение по всеки от договорите било
платимо на 12 равни месечни абонаментни вноски. Приемането на работата се установявало
със съставяне на "окончателни констативни протоколи" от възложителя (ответника), за което
нямало предварително определена дата. Тези протоколи били основание за издаването на
фактури. Моментът (падежът) на всяко едно плащане също не бил известен предварително -
всяко едно от плащанията следвало да се извърши в срок от 30 дни след двустранно
подписан окончателен констативен протокол и издадена фактура. Изброяват се по-нататък
издадените фактури, извършените услуги, предмет на всяка от тях, и съставените протоколи.
Заявява се, че до момента ответникът не е заплатил задълженията по изброените фактури.
Лихва за забава се претендира за период от три години назад от предявяването на иска с
оглед погасителната давност, а за главниците ищецът излага доводи, че не става дума за
периодични плащания по смисъла на чл. 111 от ЗЗД.
Постъпил е отговор от общината ответник, с който тя оспорва иска частично, като заявява,
че част от изложените обстоятелства не отговарят на действителността. Счита, че става дума
1
за периодични плащания - повтарящи се еднородни с посочен в общите условия на договора
падеж, затова и част от вземането (по първите 4 фактури) е погасено по давност. Заявява
още, че фактурата съобразно изискванията на ЗДДС е следвало да се издаде в 5-дневен срок
от данъчното събитие, а данъчно събитие в случая е съставянето на протокола. От договора
следва, че всеки месец ищецът е следвало да представя за проверка първични протоколи и
въз основа на тях да бъде издавана фактура. Във връзка с изложеното срокът за плащане
следва да се определи не от момента на представяне на фактурата, а от момента, в който тя е
следвало да се издаде, тоест от по-ранен момент от сочения от ищеца, което означава, че
част от задълженията са погасени по давност(3-годишна). Общината заявява и че при
изчисляването на лихвите не е взето предвид спирането по време на обявеното през 2020 г.
във връзка с епидемията извънредно положение.
Искът е с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД (възнаграждение по договор за изработка),
съответно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Спор по фактите по делото няма. Общината не оспорва нито сключването или текста на
договорите, нито надлежното изпълнение. Спорът е единствено правен и е свързан с
квалификацията на вземанията като периодични плащания или не, и оттам - с погасяването
на част от тях по давност.
Доводите на ищеца, поддържани в хода на делото и в писмена защита, са свързани с
неговото становище, че за да са налице периодични плащания, следва падежите да са
предварително известни, докато в случая това не е така - определен падеж няма, а а той тече
от издаването на съответната фактура за отделната част от задължението, а фактурата на
свой ред се предшества от подписването на двустранен констативен протокол за приемането
на работата, за който няма предварително уговорен срок.
Общината ответник обръща внимание на това, че става дума за престиране на еднородни
дейности, продължително изпълнение и това се отнася както за задължението на ответника
за заплащане, така и за това на ищеца. Не става дума за разсрочено на части плащане по
еднократна покупка или услуга. Множеството престации имат един правопораждащ факт -
според общината не следва да се сподели виждането на ищеца, че всяко от тях е породено от
отделен факт - приемането на работата; това приемане не е самостоятелен правопораждащ
факт. Нещо повече, общината счита, че и самият падеж не е свързан с фактическото
издаване на фактурите, а с момента, в който те е трябвало да бъдат издадени съобразно чл.
113, ал. 4 от ЗДДС.
От представените по делото писмени договори, които са еднотипни, се установява, че
периодичността и падежът на вземанията е уговорен по следния начин: "разплащане по
договора се извършва по следната схема на плащане: дванайсет равни месечни абонаментни
такси в размер 1170 лв.", "до 15-то число на всеки месец изпълнителят предава на
възложителя първични протоколи, (...) подписани от длъжностни лица на възложителя", сле
извършване на детайлна проверка на първичните протоколи се изготвят окончателните,
които се подписват двустранно, "като двустранно подписаните констативни протоколи са
основание за издаване на фактура за плащане", а плащането на месечната абонаментна такса
2
се извършва в 6-месечен срок от представянето на фактурата.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
ВКС в ТР 3/2011 г. свързва периодичните плащания с "предварително определен или
определяем", "известен на страните" падеж. Това липсва в настоящия случай. Макар
плащанията да са наречени "месечни абонаментни такси" и по начална идея да следва се
правят приблизително периодично, веднъж месечно, за извършената през месеца работа,
падежите им не са уговорени като определени или определяеми от едната страна.
Изискуемостта на плащането зависи от приемането на работата от изпълнителя и от
представянето на фактурата от страна на възложителя. И двете събития, макар да са
задължения на страните по договора, нямат точно определени срокове за извършване, а и да
имаха, формулировката на договора е такава, че плащането става изискуемо не с изтичането
на сроковете за приемане на работата или за издаване на фактура, а с фактическото
извършване на тези действия. По останалите си характеристики договорните отношения тук
наистина приличат на типичните отношения, в които имат място периодични плащания по
смисъла на чл. 111 от ЗЗД - и двете насрещни престации са с продължително изпълнение и
принципно могат да бъдат продължавани за неограничено време, не става дума за
изпълнение на една конкретна възложена задача. Липсата на предварително известни
падежи обаче ги изключва от обхвата на понятието за периодични плащания, така, както го
определя тълкувателното решение.
Само за пълнота може да се отбележи, че макар ЗДДС да поставя срок за издаване на
данъчна фактура - 5 дни от данъчното събитие, данъчното събитие би следвало да настъпи
по-скоро с приемането на работата, а не просто с извършването и, тъй като до момента на
приемането за страните не е ясно дали изобщо има довършена услуга. Всичко това така или
иначе няма отношение към настоящия спор, тъй като в случая, както се посочи, падежът е
обвързан не с изтичането на срока за издаване на фактура, а с фактическото и издаване и
представяне. Няма никаква причина и смисъл да се счете, че волята на страните е била да
уговорят падеж, свързан с изтичането на срока за издаване на фактура - те са формулирали
уговорката си ясно.
Всички фактури, по които се претендира плащане по това дело, са издадени през 2018 г. и
съобразно изложеното по-горе падежът на вземанията по тях не би могъл да настъпи по-
рано и съответно 5-годишната погасителна давност за никое от тях не е изтекла. Искът
следва да се уважи изцяло, с изключение на лихвата за периода 13.03.2020 г. - 09.04.2020 г.,
за която страните са изложили съображения по делото и която ищецът признава, че не се
дължи. Следва да се присъдят и съответните разноски.
Община Пазарджик е представила списък с разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер 2340 лв. Съдът не вижда основание за определяне на такива разноски - дори при
увеличаване на възнаграждението с 50 на сто съобразно чл. 25, ал. 2 от НЗПП максималният
му размер по едно дело с определен материален интерес е 540 лв. Изчислен според изхода
на делото върху сумата 540 лв., размерът на дължимите разноски е 3,29 лв.
3
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда Община Пазарджик, ЕИК *********, да заплати на "ДДД-Пест-Консулт" ЕООД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Единадесети август" № 5,
следните парични суми:
1. Дължимите суми по Договор №270 / 22.03.2016 год., както следват:
Сумата от 2 808 лева с ДДС , дължима общо по фактури №********** и №********** и
двете издадени на 02.03.2018 год. за извършената работа по Договор №270/22.03.2016 год.,
сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху така присъдените суми
, от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане , ведно и със законната
лихва от общо 833.82 лева върху така просрочената обща главница за периода 11.06.2018 г.
до 11.06.2021 г., като отхвърля иска за разликата до 855.66 лв. за лихвата.
2. Дължимите суми по Договор № 529 /25.04.2017 год., както следват:
Сумата от 9 828 лева с ДДС , дължима общо по фактури с №**********, № **********,
№**********, №********** , всички издадени на 02.03.2018 год., които са издадени за
извършената работа по Договор №529/25.04.2018 год., сключен между страните по делото,
ведно със законната лихва върху така присъдените суми , от датата на завеждане на делото
до окончателното им изплащане, ведно и със законната лихва в общ размер на 2918.37 лева
върху така просрочената обща главница за периода 11.06.2018 г. до 06.2021 г., като отхвърля
иска за разликата до 2 994.81 лв. за лихвата.
Сумата от 1404 лева с ДДС, дължима по фактура № ********** / 25.07.2018 год. ведно със
законната лихва върху нея от момента на завеждане на иска в съда до окончателното й
изплащане , ведно и със законна лихва върху нея в размер на 388 лева за периода 24.08.2018
г. до 11.06.2021 год., като отхвърля иска за разликата до 398.97 лв. за лихвата
Сумата от 2 808 лева с ДДС, дължима по фактура № ********** / 26.07.2018 год. ведно със
законната лихва върху нея от момента на завеждане на иска в съда до окончателното й
изплащане , ведно и със законна лихва върху нея в размер на 775.29 лева за периода
25.08.2018 г. до 11.06.2021 год., като отхвърля иска за разликата до 797.16 лв. за лихвата
Сумата от 1404 лева с ДДС, дължима по фактура № ********** / 11.09.2018 год. ведно със
законната лихва върху нея от момента на завеждане на иска в съда до окончателното й
изплащане , ведно и със законна лихва върху нея в размер на 369.33 лева за периода
11.10.2018 г. до 11.06.2021 год., като отхвърля иска за разликата до 380.25 лв. за лихвата.
Сумата от 1404 лева с ДДС, дължима по фактура № ********** / 30.10.2018 год. ведно със
законната лихва върху нея от момента на завеждане на иска в съда до окончателното й
4
изплащане , ведно и със законна лихва върху нея в размер на 361.14 лева за периода
29.11.2018 г. до 11.06.2021 год., като отхвърля иска за разликата до 361.14 лв. за лихвата.
3. Дължимите суми по Договор № 284 /24.04.2018 год., както следват:
Сумата от 4 212 лева с ДДС, дължима по фактура № ********** / 30.10.2018 год. ведно със
законната лихва върху нея от момента на завеждане на иска в съда до окончателното й
изплащане , ведно и със законна лихва върху нея в размер на 872.89 лева за периода
30.04.2019 г. до 11.06.2021 год., като отхвърля иска за разликата до 905.65 лв. за лихвата.
Осъжда Община Пазарджик да заплати на "ДДД-Пест-Консулт" сумата 4584.50 лв.,
представляваща разноски по делото.
Осъжда "ДДД-Пест-Консулт" да заплати на Община Пазарджик сумата 3,29 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5