Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 23.05.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора ...............................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 138 по описа за 2017
година на АС Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 и чл.225а, ал.1 от Закон за устройство на
територията (ЗУТ).
Административното дело е
образувано по жалба на Р.С.К. с ЕГН ********** и адрес ***, против Заповед
№293/20.03.2017г. на Кмета на община Троян. С обжалваната заповед по чл.225а,
ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Ремонт с
преустройство на тавански помещения за жилищни нужди“, попадащ в поземлен имот
с идентификатор 73198.512.315 по КК на гр. Троян.
В жалбата се излага, че заповедта
е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби и като
постановена при съществено противоречие с административнопроизводствените
правила. Твърди се, че правното основание на заповедта е непълно, не е посочен
констативния акт, сгрешен е адреса на сградата, не е посочен собственика на
строежа, не са посочени факти и мотиви в подкрепа на становището на органа за
незаконно строителство. Във връзка с последното се сочи, че част от строежа е
узаконена и в заповедта не е разграничена тази част. Твърди се още, че за
започване на административното производство не са уведомени всички
заинтересовани страни. Оспорващият моли да се отмени заповедта и да му се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият лично
и чрез пълномощника си адв. Н. от ЛАК моли да се уважи жалбата и да се отмени
като незаконосъобразна обжалваната заповед. Претендира присъждане на направените
по делото разноски по представен списък.
Ответникът оспорва жалбата и моли
да се отхвърли същата, като излага доводи за законосъобразност на заповедта.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Р.С.К. е собственик по наследство
и делба на самостоятелно обособен обект на таванския етаж с площ 50 кв.м.,
състоящ се от жилищна стая, баня с тоалетна и складово помещение от жилищна
сграда, построена в имот пл.№ 1556, включен в парцел І „за жилищно строителство
и магазини” в кв.47 по регулационния план на гр. Троян (протокол за делба на л.65,
нотариален акт на л.16).
Нотариалният акт е издаден въз
основа на Удостоверение № 04-1018/29.12.1997г. на община Троян (л.25-гръб), в
което е описано самостоятелно обособено жилище на таванския етаж от 50 кв.м.,
състоящо се от стая, баня с тоалетна и складово помещение, собственост на К..
Това удостоверение обаче е отменено със Заповед № 222/12.06.1998г. на Кмета на
Община Троян (л.30) като недостоверен документ, като по делото няма данни и не
се твърди последната заповед да е отменена. В КККР на гр. Троян таванските
помещения са записани в собственост на Р.К. на основание протокола за делба, а
не на нотариалния акт.
Преди да бъден издаден цитираният
нотариален акт, за преустройството на процесното жилище е изготвен проект за
узаконяване на офис-ателие в тавански етаж (л.137-139). Проектът е утвърден от
Главния архитект на Община Троян на 21.11.1995г., и от същия е издаден Акт за
узаконяване № 9/23.11.1995г. (л.77), с който е узаконено извършеното от Р.С.К.
без строителни книжа преустройство на тавански етаж в офис-ателие на ул. „В.
Левски” №90 в гр. Троян. Съгласно представения проект за узаконяване, съхраняван
в общинската администрация, е узаконено офис-ателие, състоящо се от източно помещение
– ателие с площ 13,5 кв.м. и западно помещение – склад с площ 20 кв.м.,
разделени от коридор. В западното помещение, което е 1/3 неизползваемо поради
височина на надзида в единия му край 1 м., е изградена тоалетна с баня, а
източното помещение има светла височина 2,40 м. и прозорец, което го прави
годно за обитаване.
По жалба на съсобственик в
сградата за незаконно преустройство в тавана на жилищната сграда и повдигане на
покривната плоскост, от работна група от служители в Община Троян на 20.02.2017г.
е извършена проверка на място, за което е съставен Констативен акт № 2 от
същата дата. Р.К. е уведомен за датата и часа на проверката (писмо на л.14 и
разписка на л.15), съответно за започването на административното производство.
В констативния акт (л.11) е установено, че е извършен ремонт с преустройство на
две тавански помещения за жилищни нужди; западното помещение с размери
3,50/5,45 м. е преустроено в кухня-дневна, а източното с размери 3,00/4,50 м. –
в спалня. В южната част на коридора между двете стаи е обособен санитарен възел
с размери 1,20/1,50 м. За постигане на по-голяма височина на западното
помещение, надзида е увеличен от 1,00 м. (по проект) на 1,50 м. и е повдигната
покривната плоскост. Над източната стая покривната конструкция също е променена
в едноскатна; на съществуващия източен прозорец е избита врата и част от
съществуващата козирка е обособена като тераса с поставен парапет.
Констатациите на проверяващите
са, че строежът е завършен, строителството е извършено през 2016г. от Р.С.К.
(извършител и собственик на строежа) без строителни книжа, одобрен проект,
разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво. Като нарушена норма в акта е посочен чл.148, ал.1
от ЗУТ. В КА изрично е отбелязано, че за строежа са налични одобрен проект №
147/21.11.1995г. за „Узаконяване на ателие в тавански етаж” и Акт за
узаконяване № 9/23.11.1995г. за „Преустройство на тавански етаж в ателие“, но
проектът се отнася за източната стая с площ 13,50 кв.м., като е предвиждал
изграждане на санитарния възел в западния таван.
Констативният акт е връчен лично
на оспорващия, като в 7-дневния срок е постъпила молба-възражение от К. (л.10).
В последното се изразява несъгласие с част от констатациите, а именно че никъде
той не е посочен като собственик, и че жилището е изградено през 1970г. заедно
с построяването на къщата.
В резултат на проведеното производство
и въз основа на Констативен акт № 2 от 20.02.2017г. и установеното с него
нарушение, Кметът на Община Троян издава оспорената Заповед № 293/20.03.2017г.
(л.5), с която нарежда Р.С.К. в качеството на извършител да премахне незаконен
строеж „Ремонт с преустройство на тавански помещения за жилищни нужди“, попадащ
в поземлен имот с идентификатор 73198.512.315 по КК на гр. Троян, като
възстанови покрива в първоначалния му вид. В заповедта строежът е описан
аналогично на описанието в КА. Цитираната заповед е получена лично от оспорващия
на 21.03.2017г. (л.8), обжалвана е в законния срок и е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Административният орган след
изпращане на преписката в съда установява, че в Заповед № 293/20.03.2017г. е
допусната техническа грешка, като е посочен грешен идентификатор на имота по КК
на гр. Троян, докато в КА идентификаторът е правилно посочен. Поради горното
със своя Заповед № 1253/03.10.2017г. Кметът на Община Троян допуска поправка на
очевидна фактическа грешка в първата заповед, в която вместо „попадащ в
поземлен имот с идентификатор 73198.512.315 по КК на гр. Троян“ да се чете „попадащ
в поземлен имот с идентификатор 73198.504.211 по КК на гр. Троян“. Заповедта за
поправка на ОФГ е обжалвана през Административен съд Ловеч, като с Решение № 58/10.04.2018г.
по адм. дело № 380/2017г. (последното приложено към настоящото дело) жалбата е
оставена без уважение. След инстанционен контрол решението на АС Ловеч е
потвърдено с Решение № 1635 от 06.02.2019г. по адм.д. № 8723/2018г. на ВАС.
За изясняване на правния спор по
искане на оспорващия по делото е изготвено заключение по съдебно-техническа
експертиза. В заключението си (л.118) вещото лице сочи, че съгласно
представените по делото книжа, към 1995г. източното помещение е представлявало
стая за живеене с хоризонтален таван и нормален прозорец, а западното таванско
помещение е било с надзид 1,00 м. и в част от него е бил изграден санитарен
възел – баня-тоалетна. При огледа на място експертът е установил, че строежът
съответства на описанието в КА и оспорената заповед – западното помещение, в
което е имало санитарен възел, сега е преустроено в кухня, надзидът му вместо
1,00 м. е 1,40 м., а санитарният възел е премахнат и изграден в дъното на
коридора между двете помещения. Съществуващата пред източното помещение козирка
е оградена с метален парапет и преустроена в тераса, като за излаз на терасата
съществуващият прозоречен отвор е просечен до пода и в новия отвор е монтирана
балконска врата. Над двете помещения е изпълнен нов двускатен покрив. В КККР на
гр. Троян двете тавански помещения са нанесени като самостоятелни обекти
(западното с площ 22 кв.м., източното с площ 17,5 кв.м.) – собственост на К.,
докато коридорът е нанесен в КК като обща част. Вещото лице е направило изводи,
че част от процесния строеж (санитарния възел) попада в обща част според КККР
на гр. Троян; за целия строеж, предмет на заповедта, няма издадени строителни
книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж; предвид годината
на извършване на строежа – 2016г., за него са неприложими §16, ал.1, ал.2 и
ал.3 от ПР на ЗУТ, както и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, за него не е подавано
заявление за узаконяване по реда и в сроковете на §183 и §184 от ПЗР към ЗИДЗУТ
и по §127, ал.2 и ал.3 от ПЗР към ЗИДЗУТ, тъй като е изграден след посочените в
тях срокове.
В заключението си вещото лице е
категорично, че в узаконения през 1995г. обект „Офис-ателие в тавански етаж”
след това е извършено ново преустройство, което е и предмет на оспорената заповед
(увеличен надзид в западното помещение и преустройството му в кухня, изграден
санитарен възел в общия коридор, приобщаване на козирка за тераса и поставяне
на парапет, подмяна на съществуващ прозорец в източното помещение с балконска
врата за излаз на терасата, нов покрив над двете помещения) и в този смисъл няма част от строежа, предмет на оспорената
заповед, която да е идентична със строежа – предмет на акта за узаконяване,
като строежът по оспорената заповед е изграден през 2016г. без строителни книжа
и без съгласие от останалите собственици на сградата с оглед засягането на общи
части – коридор, козирка и покрив. Вещото лице сочи, че е допустимо
обособяването на жилище в тавански етаж, но при спазване разпоредбите на ЗУТ,
за да не се застрашава сигурността на сградата.
В съдебни заседания на
27.09.2017г. и 17.10.2017г. вещото лице поддържа заключението си, като допълва,
че при изготвянето му се е водило от установените различия между проекта за
узаконяване и сегашното положение на място. За разликата във височината на
надзида в западното помещение (1,40 м. измерени от него и 1,50 м. според
оспорената заповед и КА) сочи, че тя се дължи на начина на измерване – то е премерило
светлата височина от готов под, а общинските служители вероятно са свалили височината
на подовата настилка или изолацията на тавана, но при всички положения този
надзид е увеличен от 1,00 м. по проект на сегашните 1,40 – 1,50 м. Сочи още, че
в проектите, представени от оспорващия, наименованията на двете помещения са
променени с коректор на „спалня” и „кухня”, но това е станало след одобряването
на проекта, като релевантен е този проект, съхраняващ се в общинската
администрация. Вещото лице е категорично, че според изискванията на действащия
тогава ППЗТСУ при одобряването на проект за узаконяване се узаконява това,
което е заснето като съществуващо на място, и именно поради това прави извода
си за извършено ново преустройство след одобряването на проекта. Експертът е
установил при прегледа на документите по делото и в общината, че оспорващият е изготвил
проект за узаконяване през 1997г., но този проект не е одобрен. Категорично заключава, че няма други
одобрявани строителни книжа за обекта, и по акта за узаконяване сегашните
промени не са допустими, тъй като са съществени – промяна на формата на
покрива с изцяло нова надигната покривна конструкция (изискваща разрешение за
строеж, становище и конструктивен проект), преместване на санитарния възел от
западната стая в коридора (което изисква нова ВиК инсталация и съответно
разрешение за строеж по ЗУТ). За годината на извършване на преустройството не
може да определи абсолютно точно, но е сигурно, че преустройството е извършено
в скоро време и категорично след 2001г., поради което нормите на ЗТСУ не са
приложими. За новия покрив сочи, че е променена строителната конструкция и вида
на конструктивните елементи, поради което това е съществено отклонение от
одобрените инвестиционни проекти по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ – има
промяна в покривните плоскости и над западното, и над източното помещение,
скатът и цялата покривна конструкция са надигнати и сменени, като са изпълнени
като двускатни. За новата тераса сочи, че преди е била козирка, покриваща
терасите на долните етажи, а сега предназначението й е променено с поставянето
на ограждащ парапет, и в момента изпълнява ролята на тераса. За санитарния
възел излага, че сега е разположен в общите части на сградата, като няма по
делото съгласие от останалите собственици.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза като компетентно изготвено,
обективно и съдържащо безпристрастни изводи. Същото следва да бъде кредитирано и
поради обстоятелството, че съответства на събраните по делото доказателства и е
прието от страните без възражения.
По искане на оспорващия в о.с.з.
на 17.10.2017г. са разпитани двама свидетели. От показанията им се установява,
че миналата година (2016г. – бел. моя)
оспорващият е ремонтирал покрива, като е сменял циглите, те са видели това като
съседи от своите къщи, но първият не е видял дали сменя и нещо друго по
покрива, а вторият сочи, че и покривът е сменен – сменена е цялата стряха,
сменени са шипките и са пренаредени циглите, като за него покривът си е същият,
но не е специалист да каже точно. По отношение вътрешното разположение на
жилището първият свидетел излага, че е ходил там само един път преди 40 години,
а вторият е влизал много отдавна – преди 20-30 години.
От оспорващия са представени съдебни
решения, касаещи процесното жилище на таванския етаж. С първото от 28.12.1993г.
(л.92) състав на Ловешки окръжен съд отменя заповед на кмета на Община Троян за
премахване на незаконен строеж – баня и тоалетна в таванското помещение.
С второто от 20.09.1995г. (л.96) състав
на ЛОС е отменил отказ на ЕСТСУСА при Община Троян за узаконяване на проект за
офис на тавански етаж на ул. „В. Левски” №90 – и именно на основание това
решение е узаконен проектът и е издаден от Главния архитект на Община Троян Акт
за узаконяване № 9/23.11.1995г., с който е узаконено извършеното от Р.С.К. без
строителни книжа преустройство на тавански етаж в офис-ателие на ул. „В.
Левски” №90 в гр. Троян.
С третото от 24.06.1997г. (л.99)
състав на ЛОС е отменил заповед на Кмета на Община Троян за отказ за одобряване
на проект за узаконяване на жилище в тавански етаж. В общинската администрация
и по делото няма данни след 1995г. и на основание цитираното съдебно решение да
е одобрен нов проект за преустройството на таванските помещения, напротив –
както сочи и вещото лице, в констативния акт на ДНСК от 06.01.1999г. са цитирани три писма №
04-02-5450/27.11.1997г., № 04-02-697/26.02.1998г. и № 04-02-489/21.07.1998г. на
Община Троян, с които на К. отново се отказва узаконяване на жилище в тавански
етаж. Няма данни и не се твърди тези нови откази да са оспорени или отменени по
съответния ред.
С четвъртото от 17.06.1999г.
(л.86) състав на ЛОС е обявил за нищожна заповед на Кмета на Община Троян за
прекратяване ползването на обособена част от тавански етаж за жилищни нужди,
находящ се на ул. „В. Левски” №90, поради издаването й от некомпетентен орган.
От оспорващия е представен и Констативен
акт на ДНСК Ловеч от 06.01.1999г. (л.101), в който след проверка на място е
установено, че двете стаи на таванския етаж са обособени за живеене, като в
едното помещение с преграждане е обособена баня с тоалетна, разположена над
санитарния възел на долния етаж; в другото таванско помещение е изпълнен надзид
2,20 м. и е монтиран прозорец на източната фасада с размери 2,00/1,50 м., за
което е променена покривната конструкция и е направена стряха към страничната
регулационна линия. В цитирания КА е посочено, че е изработен архитектурен
проект, който не е одобрен от главния архитект. Видно от съдържанието на КА,
съдът приема, че към 1999г. помещенията са били така, както са описани в
узаконения проект – санитарен възел в западната стая и прозорец в източната.
Неодобрените проекти за процесния
строеж, които се цитират в горния КА, са представени от оспорващия на л.143-153
по делото. Те включват проект за узаконяване на жилище в тавански етаж (с
различна титулна част, обяснителна записка и архитектурен проект от одобрения
проект), като в общинската администрация не е наличен точно този проект; проект
за водоснабдяване и канализация на подпокривно жилище от м. май 1996г. –
неодобрен, със санитарен възел, разположен в западното помещение „склад”, и с
източно помещение „ателие”; проект по част „електро” за подпокривно жилище в
тавански етаж без дата, също неодобрен и със същото разположение и начин на
ползване на помещенията като в одобрения проект от 1995г.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ
(Заповед № 293/20.03.2017г. е връчена на жалбоподателя на 21.03.2017г. – разписка
на л.8, а жалбата е постъпила в Община Троян на 03.04.2017г.), пред местно
компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на акта
като посочен извършител на строежа. Заповедта е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.214, т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред
относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна
поради следните съображения:
Не се спори по делото, че
жалбоподателят е собственик и извършител на процесния строеж, че последният
представлява ремонт и преустройство на узаконено офис-ателие в таванските
помещения на сграда на ул. „В. Левски” №90 в гр. Троян, и че след 1995г. за
него не са издавани или одобрявани строителни книжа. Спорните въпроси са
спазена ли е формата на обжалвания акт, допуснати ли са съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването му и описаното в
заповедта преустройство и ремонт на процесните помещения покрива ли се в
някаква степен с узаконеното през 1995г. преустройство на таванските помещения
в офис-ателие.
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени
в оспорвания ИАА. Видно от Заповед № 293/20.03.2017г., същата е издадена на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му и
възстановяването на покрива в първоначалния му вид.
Процесната заповед е издадена от
компетентния за това орган съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ – Кметът на Община Троян,
в рамките на неговите правомощия. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ, изложени са
фактическите и правните основания за издаване на заповедта, посочен е адресат,
в разпоредителната част са определени правата и задълженията, начинът и срокът
за изпълнение, възможността за оспорване, заповедта е подписана. В тази връзка
съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт по
чл.59, ал.2 от АПК, противно на твърденията на оспорващия. В заповедта са
конкретизирани извършителят на строежа и времето на извършването му, както и
характеристиките на самия строеж. Посочени са нарушените разпоредби на
специалния закон, както и разпоредбата, обуславяща незаконен строеж – чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, а като част от основанията за издаване на заповедта е посочен
Констативен акт № 2 от 20.02.2017г. Следователно не са налице твърдяните от
оспорващия непълно правно основание на заповедта, непосочване на констативния
акт и на собственика на строежа.
В хода на проверката не бе
констатирано от съда съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Неоснователни са релевираните
от жалбоподателя твърдения за нарушения, изразяващи се в неуведомяването на
всички заинтересовани лица за започване на административното производството.
Съгласно ЗУТ, който е специален закон спрямо АПК, административното
производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на
констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на
строителството към съответната община, като няма задължение за органа да
уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на
констативния акт, съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ актът се връчва
на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Въпреки
това в случая административният орган е уведомил жалбоподателя за насрочената
на 20.02.2017г. проверка за законност на строежа, като уведомлението е било
получено лично от оспорващия на 16.02.2017г. и той е присъствал на проверката. Констативният
акт също е бил връчен на оспорващия, който е реализирал правото си да подаде
възражение против констатациите в него. Съгласно константната практика на ВАС и
административните съдилища, страни в административното производство по
премахване на незаконен строеж са извършителят или възложителят на строежа и
административният орган, и в случая К. като възложител и извършител е уведомен.
Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по ЗУТ за
уведомяване на заинтересованите лица и не е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. На
жалбоподателя е осигурена възможност и в административното, и в хода на
съдебното производство да защити правата си и да обори констатациите на
административния орган. Същият се е възползвал в пълна степен от дадените му от
закона права за участие в производството, включително за оспорване на
неблагоприятния за него ИАА.
Съдът след съвкупна преценка на
приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
един строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон.
Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, а съгласно §5,
т.38 от ДР на ЗУТ „строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
В конкретния случай обектът
– предмет на обжалваната заповед, безспорно е строеж по смисъла на закона,
поради което съдът счита, че за извършването му е било необходимо наличието на
разрешение за строеж и строителни книжа. Както
сочи и вещото лице в заключението си, описаните в КА и оспорената заповед
характеристики на незаконния строеж – надзиждането,
повдигането и промяната на покривната конструкция, изграждането на нов
санитарен възел в общите части на сградата и премахване на съществуващия,
преустройството на съществуваща козирка в тераса чрез поставяне на парапет и
избиване на по-голям отвор и замяната на съществуващ прозорец с врата за излаз
към терасата, представляват основен ремонт и преустройство на съществуващите
узаконени помещения за ателие и склад и се обхващат от дефиницията на §5, т.38
от ДР на ЗУТ. Нито една част от така описания строеж – предмет на оспорената
заповед, не е идентична със строежа – предмет на акта за узаконяване, което
категорично е потвърдено от вещото лице в заключението му по СТЕ и в съдебно
заседание. Следователно в заповедта е
описан строеж, който не е идентичен в нито една своя част с узаконените
помещения, и в тази връзка неоснователни са доводите на оспорващия, че в
заповедта не са разграничени новият и узаконеният строеж.
Процесният строеж е
незаконен по смисъла на ЗУТ. За извършването му са необходими строителни книжа (разрешение за строеж, становище и
конструктивен проект за промяната на формата на покрива с изцяло нова надигната
покривна конструкция, разрешение за строеж за изграждането на нов
санитарен възел и за останалите преустройства), както и съгласие на останалите
собственици в сградата за промяната на общите части (санитарно помещение в
общия коридор, промяна на покривната конструкция, изграждане на тераса върху
съществуваща козирка). Както потвърждава вещото лице, в КК на гр. Троян
коридорът, където е изградено санитарно помещение, е отразен като общо
помещение в сградата. В случая за строежа не са налични строителни книжа, нито
разрешение за строеж (чл.148, ал.1 от ЗУТ), каквито не се представиха от
оспорващия, нито се твърди той да разполага с такива. Вещото лице при
проверката в техническата служба на общината също не е открило такива
строителни книжа за процесния строеж, издавани след 1995г. Не е налице и
съгласие от собствениците в сградата за засягането на общите части с процесното
преустройство и ремонт. Изложеното прави строежа незаконен и същият подлежи на
премахване, каквото законосъобразно е разпоредено с процесната заповед.
Предвид годината на
строителството – 2016г. (посочена в констативния акт на служителите при Община Троян
и необорена от оспорващия), за строежа са неприложими нормите на §16, ал.1,
ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, §183 и §184 от ПЗР към ЗИДЗУТ, както и на §127, ал.1,
ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като е изграден след посочените в тях
срокове. Годината на извършване на преустройството на покрива се установява и
от показанията на разпитаните свидетели, които излагат, че са видели през
2016г. оспорващият да извършва ремонт на покрива. В останалата им част за
вътрешните преустройства показанията на свидетелите са неотносими, тъй като
първият е посещавал веднъж таванските помещения преди 40 години, а вторият –
преди 20-30 години, т.е. най-късно около годината на узаконяването на
офис-ателие.
Безспорно се установи по делото,
че за процесния строеж „Ремонт с преустройство на тавански помещения за жилищни
нужди” (състоящ се от преустройство на западното помещение в кухня-дневна, а
източното в спалня, обособяване на санитарен възел в южната част на коридора
между двете помещения, увеличаване на надзида на западното помещение от 1,00 м.
по проект на 1,40-1,50 м., повдигане на покривната плоскост и промяна на
покривната конструкция в двускатна, избиване на врата на мястото на
съществуващия източен прозорец и обособяване на тераса с поставен парапет върху
част от съществуващата козирка над долната тераса), след 1995г. не са издавани
и одобрявани строителни книжа – разрешение за строеж, строителни книжа, становище
на инженер-конструктор, конструктивен проект или др. Този факт не се оспорва и
от жалбоподателя, същият не представи в хода на съдебно-административното
производство доказателства в обратна насока. Констатациите на извършилите
проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 2/20.02.2017г., не
са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството,
че се касае за незаконен строеж, изграден през 2016г. без разрешение за строеж
и други строителни книжа, с което е нарушена нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Налице е хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Следователно при изложените дотук
фактически и правни мотиви, безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223, ал.1, т.8
от ЗУТ, поради което съдът намира, че Кметът на Община Троян правилно е
установил релевантните по случая факти и ги е подвел към приложимата за целта
правна норма на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
В рамките на административната и
съдебната процедура не бяха ангажирани доказателства, сочещи на наличието на
строителни книжа, изискуеми по ЗУТ, както към момента на извършване на строежа,
така и при произнасянето на съда. Липсата на строителни книжа е достатъчно
основание за премахването му като незаконен, поради което съдът намира, че
оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и
е съобразена с целта, която преследва законът, а именно да се премахват
незаконните строежи.
Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на оспорващия, че грешното посочване в заповедта на идентификатора
на имота, в който се намира строежът, води до незаконосъобразност на акта.
Както бе изложено, административният орган е приел, че посочването на погрешен
идентификатор по КККР на гр. Троян за поземления имот в заповедта е очевидна
фактическа грешка, и е поправил последната със своя Заповед № 1253/03.10.2017г.
Последната е влязла в сила след съдебно оспорване и имотът в заповедта –
предмет на настоящото производство следва да се чете с идентификатор 73198.504.211
по КК на гр. Троян. Освен горното, неточното или погрешно посочване в заповедта
на имота, върху който е извършен незаконния строеж, не е основание за отмяна на
същата, защото имотът е само един от индивидуализиращите признаци на строежа, а
в случая е безспорно за кой именно строеж е издадена заповедта за премахването
му като незаконен.
Неоснователно е оплакването в
хода по същество, че тъй като за сградата, в която се намира строежът, не са
открити строителни книжа в общината, няма с какво да бъде сравнено дали
оспорващият е извършил някакво строителство и какво е то. Налице е одобрен от
компетентните общински служби проект за узаконяване на процесните помещения
като офис-ателие и акт за узаконяване от 1995г., и именно този проект и акт са
база за сравнение с това, което е изградено (чрез преустройство и ремонт на
същите помещения) след тази дата.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби
и с целта, която преследва закона, поради което не са налице основания за
отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора разноски
на жалбоподателя не се дължат.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. последно от АПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.К. с ЕГН **********
и адрес ***, против Заповед №293/20.03.2017г. на Кмета на община Троян, като
неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано чрез
АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.