Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.02.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети
ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш.
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 852 по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „А.” АД да заплати следните
суми:
1.
на З. Х. Д.:
– 35 000,00
лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за
застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от увреждане
вследствие на пътно-транспортно произшествие от 13.11.2013 г., заедно със законната
лихва от 13.11.2013 г. до окончателното изплащане;
– 937,98
лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ (отм.) обезщетение
за имуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие
от 13.11.2013 г., заедно със законната лихва от 13.11.2013 г. до окончателното
изплащане;
– 3,53
лева разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
2. на адвокат А.С. – 1 432,21 лева адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК:
– 1 450,00 лева държавна такса;
– 105,83 лева възнаграждение за вещо лице. З.Д. е със съдебен адрес – адвокат А.С.,***,
а З. „А.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1,
във връзка с чл. 223 от КЗ (отм.) на З. Х. Д. срещу З. „А.” АД за заплащането неимуществени
вреди за разликата над 35 000,00 лева до пълния предявен размер от
50 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА З.Д. да заплати на З. „А.” АД
45,64 лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 725,00 лева държавна такса по сметка на САС, а ако обжалва
частично решението, той следва да внесе 2 % държавна такса върху обжалваната
сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] В
искова молба от 09.10.2015 г. З.Д. е заявил, че на 13.11.2013 г. е участвал в
ПТП, предизвикано от П.Б.. От това ПТП З.Д. е получил счупване на дясната петна
кост.
[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност на
П.Б. е била застрахована при ответника З. „А.” АД (А.). З.Д. твърди, че от
уврежданията той е претърпял неимуществени вреди за 50 000.00 лева и имуществени
вреди за 937,98 лева, за които ответникът не му е заплатил обезщетение. Затова З.Д.
моли съда да осъди А. да му заплати дължащите се обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди (вж. искова молба, л. 3-11).
2. На ответника
[8] А.
е подал писмен отговор, в който е завил, че:
1.
размерът на търсеното обезщетение е завишен;
2. З.Д.
е допринесъл за настъпването на увреждането, тъй като е бил без обезопасителен
колан. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (вж. писмения
отговор, л. 60-64).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[9] Не
се спори, че З.Д. е бил роден на *** г. На 13.11.2013 г. около 07:50 часа П.Б. е
управлявал лек автомобил „Шевролет Авео” по главен път Е-79, в близост до с.
Ребърково, община М.. На км 166.265, при движение в десен завой, П.Б.
е предизвикал ПТП с лек автомобил „Пежо“, управляван от ищеца З. Д. (по това
обстоятелство не се спори. Вж. и присъдата и мотивите към нея, л. 12-18). З. Д.
е бил с поставен обезопасителен колан (вж. т. 5 от заключението на вещото лице М.,
л. 113-116).
[10]
В резултат на ПТП З.Д. е получил счупване на дясна петна кост (вж. присъдата и
заключението на вещото лице М.). Не се спори, че към този момент ГО на П.Б. е
била застраховане при А..
[11]
Непосредствено след травмата З.Д. е изпитвал много
силна болка поради: костните крепитации; деформацията на петната кост и
субталарната става; разкъсването на периоста; нарастването на фрактурния
хематом; посттравматичния оток. След операцията болките са били причинени от
проникването през меките тъкани, наместването на счупването, фиксацията с плака
и развитието на постоперативния оток.
[12]
Страданията на З.Д. са били свързани с
необходимостта от ходене с помощта на патерици без натоварване на крайника за
около шест месеца (вж. заключението на вещото лице д-р М.). Два месеца за него
през деня се е грижила тъща му, а вечер – съпругата му (вж. показанията на
свидетелката Д., л. 110). През периода на рехабилитация болките и страданията
са били от възстановяването на подвижността в глезенната и субталарната става,
мускулния обем и силата, и нормализирането на походката (вж. заключението на
вещото лице д-р М.).
[13]
Увреждането и последиците от него са се отразили на
психическото състояние на З. Д.. Той е бил притеснен от невъзможността да се
движи, за да се грижи за семейството си, както и, че е подпомаган в ежедневието
си от близките си и своя приятел свидетеля Г. (вж. показанията на свидетеля Г.,
л. 109-110, както и показанията на свидетелката Д.). Около една година З. Д. е
бил в отпуск поради временна неработоспособност (вж. т. 1 от заключението на
вещото лице М., както и болничните листа, л. 26-37).
[14]
В момента З.Д. има оплаквания от непостоянни болки
в задната част на ходилото и умора при продължително натоварване. Това
затруднява придвижването му (вж. заключението на вещото лице д-р М.). З.Д. е заплатил
937,98 лева за лечението си (вж. платежните документи, л. 46-53, както и т. 4
от заключението на вещото лице д-р М.).
[15] З.Д. е бил
представляван безплатно от адвокат (вж. л. 2). Той е заплатил 5,00 лева такса
за издаване на съдебно удостоверение (вж. л. 81). А. е заплатил 5,00 лева такса
за издаване на съдебно удостоверение (вж. л. 84) и 150,00 лева депозит за вещо
лице (вж. л. 77). Той е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е изплатил
150,00 лева от бюджета на СГС възнаграждение за вещо лице (вж. пар. 5 от
определението от 04.05.2016 г., л. 72-гръб).
2.
Спорни по делото
обстоятелства
[16]
Основно спорно обстоятелство е дали З.Д. е бил с поставен предпазен колан.
Вещото лице д-р М. е категоричен, че ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Затова съдът приема, че З.Д. е бил с поставен предпазен колан към момента на
ПТП.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[17] З.Д. е предявил искове
по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди. Искът за обезщетение за неимуществени
вреди е частично основателен, а искът за този за имуществени вреди е основателен.
1. По исковете по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1,
изр. 1 от КЗ (отм.) за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
[18] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)).
[19] Следователно предпоставките за
уважаване на настоящите искове са: 1. ищецът да е участвал в
застрахователно събитие, покрито от застраховка гражданска отговорност; 2. това застрахователно събитие да е причинило
увреждания на ищеца; 3. гражданската отговорност на виновния причинител на
застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да
е претърпял неимуществени/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на
ищеца обезщетение за тези вреди.
[20] Съдът установи, че:
1. З.Д. е участвал в
процесното ПТП;
2. от ПТП ищецът е получил
счупване на петната кост;
3. виновен за настъпването
на ПТП е бил П.Б., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при А.;
4. от счупването З. Д. е
претърпял имуществени вреди за 937,98 лева и неимуществени вреди;
5. А. не е изплатил
обезщетение на ищеца нито за имуществени нито за неимуществени вреди.
[21] Налице са предпоставките
за уважаването на иска за имуществени вреди. Затова съдът осъжда А. да заплати
на З. Д. 937,98 лева обезщетение за имуществени вреди.
[22] Налице са и предпоставките
за уважаването на иска за неимуществени вреди. Съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди.
[23] За да
определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът трябва да изясни към кой
момент да го направи. Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС
271-1992-III Н.О.) и
доктрината (вж. Голева, Поля.
Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното
решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че
моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът
му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж.
решение на ВКС 95-2009-I Т.
О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че
следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2] – 13.11.2013 г.
[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост.
Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на
извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното
влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).
[25] При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т. О. по т. д. 795/2008 г.[3] Вж. и решение 1-2012-II Т. О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[26] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи
(не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на
увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не
е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост
на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
[27]
Съдът установи, че към 13.11.2013 г. З. Д. е бил на 46 години. Вследствие на ПТП
З.Д. е получил счупване на дясна петна кост. Непосредствено
след травмата той е изпитвал много силна болка поради: костните крепитации;
деформацията на петната кост и субталарната става; разкъсването на периоста;
нарастването на фрактурния хематом; посттравматичния оток. След операцията
болките са били причинени от проникването през меките тъкани, наместването на
счупването, фиксацията с плака и развитието на постоперативния оток.
[28]
Страданията на З.Д. са били свързани с необходимостта
от ходене с помощта на патерици без натоварване на крайника за около шест
месеца. Два месеца за него през деня се е грижила тъща му, а вечер – съпругата
му. През периода на рехабилитация болките и страданията са били от
възстановяването на подвижността в глезенната и субталарната става, мускулния
обем и силата, и нормализирането на походката.
[29]
Увреждането и последиците от него са се отразили на
психическото състояние на З. Д.. Той е бил притеснен от невъзможността да се движи,
за да се грижи за семейството си, както и, че е подпомаган в ежедневието си от
близките си и своя приятел свидетеля Г.. Около една година ищецът е бил в
отпуск поради временна неработоспособност. В момента той
има оплаквания от непостоянни болки в задната част на ходилото и умора при
продължително натоварване. Това затруднява придвижването му.
[30]
Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени
вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010
г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж. § 27 от ПЗР на
КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл.
266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната от 2010 г. до 13.11.2013
г. също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна
заплата, която е била: 240,00 лева от 20.01.2009 г.[5]
до 01.11.2011 г.; 270,00 лева от 01.11.2011 г.[6]
до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[7]
до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[8]
до 31.12.2013 г. Увеличението на минималната работна заплата за периода от 2010
г.-01.11.2011 г. до 13.11.2013 г. е било 29,17% (310-240/240).
[31] В правно-информационната програма Сиела съдът откри четири
решения на САС по дела, чиито предмет е бил присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от счупване на петната кост. С тях САС е определил следните
обезщетения за неимуществени вреди:
- 20 000,00 лева за увреждане от 2014 г. – решение
на САС 2188-2016-12-ти с-в по гр. д. 3316/2016 г.[9];
- 25 000,00 лева - едно решение за увреждане от 2010
г. (решение на САС 1359-2015-4-ти с-в по гр. д. 1146/2015 г.)[10];
второ решение за увреждане от 18.06.2011 г. (решение на САС 2318-2013-8-ми с-в
по гр. д. 3202/2013 г.)[11]; и
трето решение за увреждане от 27.12. 2011 г. (решение на САС 1124-2014-8-ми с-в
по гр. д. 1546/2014 г.)[12].
[32] При разпита му в съдебно заседание на 18.11.2016 г.
вещото лице д-р М. е заявил, че счупването, описано в решение на САС
1359-2015-4-ти с-в по гр. д. 1146/2015 г., е по-леко от счупването на З. Д.. С
това решение САС е определил обезщетение от 25 000,00 лева, когато
минималната работна заплата е била с почти 30% по-ниска от тази към 13.11.2013
г.
[33] Като отчита всички установени обстоятелства и
факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема,
че справедливото обезщетение за претърпените от З.Д. неимуществени
вреди е 35 000,00 лева. Затова съдът осъжда А. да заплати на З.Д. 35 000,00
лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата над 35 000,00 лева до
пълния предявен размер от 50 000,00 лева.
[34] Ответникът е възразил, че ищецът е допринесъл за настъпване
на увреждането, тъй като не е бил с предпазен колан по време на ПТП. Съдът
установи, че З.Д. е бил с поставен предпазен колан. Ето защо възражението на А.
е неоснователно.
2. По разноските
[36] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 5,00
лева и е бил представляван безплатно от адвокат.
[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищеца общо
за 35 937,98 лева при предявен размер от 50 937,98 лева. Затова съдът
осъжда А. да заплати на З.Д. 3,53 лева разноски по делото, а на адвокат С. 1 432,21
лева възнаграждение (50 937,98-10 000,00х0,03+830,00х35 937,98/50
937,98). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда А. да заплати по сметка
на СГС 1 450,00 лева държавна такса и 105,83 лева възнаграждение за вещо лице.
[38] А. също търси разноски. Той е направил такива за 155,00
лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 15 000,00
лева при предявен размер от 50 937,98 лева. Затова съдът осъжда З.Д. да
заплати на А. 45,64 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 8, връзка
с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
осъжда З.Д. да заплати на А. и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия:
[1] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на
съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[2]
В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС
е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е
постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това
решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на
противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК,
по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения
да следва.
Настоящият
съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по
справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за
определянето на момента, към който следва да се определи размерът на
обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.).
Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на
страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на
правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение
би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения.
Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност,
увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който
да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би
получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и
възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е
изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително
неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на
увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от
самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на
правосъдието.
Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.
[3] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и
нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.
Това, че „...критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и
решение 749-2008-II
ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.).
И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос
от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
непозволени увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[4] За това, че при определянето на
размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и
със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[5] Вж. Постановление 1/10.01.2009
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Вж. Постановление 180/30.11.2011
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Вж. Постановление 300/10.11.2011
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Вж. Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9] Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на петната кост на ляво ходило. Наложило се е провеждането на оперативно лечение, при което е било извършено кръвно наместване на счупената петна кост и фиксирането на фрагментите с три винта. По време на получаването на травмата и лечението ѝ, ищецът е търпял болки и страдания, които през първите две седмици са били с по-голям интензитет. След операцията, 70 дни пострадалият не е стъпвал на левия си крак, след което е започнал постепенно натоварване. Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е била четири месеца.
[10] Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила разкъсно-контузна рана на главата и счупване на петната кост на дясното ходило. Първоначално кракът ѝ не е бил гипсиран, но след консултация с лекар от друга болница, кракът ѝ е бил гипсиран. Болничното ѝ лечение е продължило от 17 до 19 август, след което е тя е била лекувана амбулаторно, с предписание 45 дни да не стъпва на увредения крак. След като са я изписали от болницата, около месец и половина-два ищцата не е можела да стъпва на крака си и се е налагало да я обслужват. Общо лечебният и възстановителен период е продължил три месеца. Три-четири месеца ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите два месеца болките са били с по-интензивен характер. Този вид счупване е водил години наред до видим оток и деформация на глезенната става, както и до периодично явяващи се болки при натоварване на крака. В продължение на шест месеца ищцата е ползвала отпуск по болест. Всяка година тя е ходела на рехабилитация, тъй като е продължава да изпитва болки на счупеното място. При извършения преглед е било установено, че състоянието на ищцата е било стабилизирано. Тя се е придвижвала без помощни средства. Вещото лице е установило оток и периодични болки в глезенната става, както и траен козметичен белег от получената рана.
[11] Съдът е установил,
че вследствие на ПТП ищецът е получил контузия и
травматичен оток на лява глезенна става и охлузвания, както и разместено
счупване на петната кост на левия крак. Болките и страданията му са продължили пет месеца. Те са били по-интензивни през първите два месеца. На ищеца е била поставена гипсова превръзка за 60 дни,
налице е била
трайна деформация, постоянен оток и спадане на свода на
ходилото.
[12] Съдът
е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на петната кост на ляво ходило. Наложило се е
провеждането на оперативно лечение, при което е било извършено
кръвно наместване на счупената петна кост и фиксирането на фрагментите с три
винта. По време на травмата и лечението, ищецът е търпял болки и страдания,
които през първите две седмици са били с по-голям интензитет. След операцията,
пострадалият не е стъпвал 70 дни на левия си крак,
след което е започнал постепенно натоварване. Общата продължителност на
лечебния и възстановителен период е била четири месеца.