РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. С.
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря М.на Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20232000500404 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. С. Г. от гр.Б., чрез пълномощника
адв.Б., против решение № 888 от 28.07.2023г. по гр.дело №1353/2022г. на
Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея
иск по чл.432 КЗ против ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 18 000 лева
до предявените 60 000 лв., в едно с лихви и разноски.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъдат
изцяло уважен. Навеждат се оплаквания за правилно възприета от съда
фактическа обстановка, но неправилно определен и несправедли в размер на
присъденото обезщетение. Сочи се практика на ВКС относно задължителните
критерии при определянето му. Изложени са уврежданията, получени от
ищцата, вида и продължителността на лечението, безпомощното състояние,
наложило ползване на чужда помощ за обслужване на елементарните битови
нужди, претърпения психически дискомфорт и настъпилата социална
изолация, чувството за зависимост, поради нужда от помощ. Твърди се, че
размерът на обезщетението не съответства на доказателствата по делото и на
съдебната практика по сходни казуси. Решението е неправилно и в частта, с
която на ищцата е определен процент за съпричиняване, поради неправилна
1
преценка на собствените и възможности да понесе пътуване в автобус права.
Счита, че в тази част то противоречи на т.7 от ТР№1/2014г. на ОСГТК на
ВКС, според което приносът на увредения винаги е в резултат на негово
поведение, когато то е противоправно. По делото противоправно поведение
не е установено от нейна страна и не следва да и бъде вменявано задължение
да съобразява законосъобразно и правомерно поведение от страна на
участниците в движението. Тя е седяла на място за трудно подвижни хора,
предприела е действия за придвижване до изхода и нараняването е настъпило
при изправянето и поради предприета от шофьора на автобуса рязка маневра,
която не е била длъжна да предвиди.
Въззивна жалба против решението в осъдителната част за размера над
15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и над 2283,12 лв. за
имуществени вреди, е подадена от ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт С.. Иска се отмяна в тази част, поради
незаконосъобразност на решението. Застрахователят счита размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно завишен,
несъответстващ на практиката на съдилищата и релевантните критерии.
Твърди допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и
едностранчивост в тяхната преценка, в ущърб на едната от страните.
Навеждат се оплаквания, че определеният на ищцата процент на
съпричиняване е неоснователно занижен, тъй като тя е станала права в
превозното средство близо два километра преди спирката и сама се е
поставила в ситуация да не може да реагира адекватно на внезапното спиране
или на друга маневра на превозното средство. Неправилно определения
процент на съпричиняване е довел до неправилност решението и в частта, с
която е присъдено обезщетение за имуществени вреди. Претендират се
направените по делото разноски.
В отговор на въззивната жалба, подаден от М. С. Г. се иска оставянето и
без уважение като неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението в тази
част като правилно и законосъобразно. По обема на съпричиняване поддържа
доводите, изложени във въззивната и жалба. Поддържа и изложените там
доводи за силно занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди,
не съответстващ на увредата. Претендира присъждане на възнаграждение на
процесуалния представител по реда на чл.38 ЗА.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира
следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е
постановен от надлежен състав на компетентния съд по допустим иск в
изискуемата от закона форма и съдържание по чл.236 ГПК.
2
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество и има
правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Безспорно е от фактическа страна, че на 10.07.2020г. в гр.Б., пред бл.* в
ж.к.„И.“, при управление на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. *, С. Х. навлязъл
насрещно в еднопосочна улица, като при възникналата опасност от челен
удар, водачът на насрещно движещия се автобус „Соларис Урбино 12“, с рег.
№*, М. Д., спрял рязко автобуса, при което пострадалата ищца М. Г., на 84
години, от изправено положение паднала на пода и получила фрактура на
ляво бедро в проксималната му част.
Страните не спорят по отговорността на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД за настъпилото непозволено увреждане на ищцата при горното
ПТП, с оглед наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния водач на лекия автомобил „Ауди А4“ в ответното дружеството,
действаща в периода 27.11.2019 – 26.11.2020г. Налице е фактическият състав
на чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл.432, ал.1
КЗ против застрахователя, разглежданата искова претенция се явява доказана
по своето основание. По основателността на иска липсват оплаквания във
въззивните жалби.
Насрещните страни – въззивници възразяват и навеждат доводи само по
отношение размера на следващото се обезщетение на пострадалата.
Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена при
условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение
предполага съобразяване с характера и тежестта на увреждането, степента на
претърпените болки и страдания от пострадалия, а така също и с
икономическите условия в страната, с оглед избягване на неоснователно
обогатяване.
Безспорно, в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла телесна
повреда, изразяващи се според изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза във фрактура на бедрена кост в проксимална част на ляв долен
крайник, което увреждане отговаря да е получено при падане от собствен
ръст. Извършено е оперативно лечение с репозиция на фрактурата и фиксация
с антрамедуларен пирон, което е „златен стандарт“ при този вид травми. До
операцията пострадалата е била поставена на директна екстензия на
крайника, функционално обездвижване и обезболяване. Възстановителният
период обичайно е в рамките на от 3 до 6 месеца в зависимост от
индивидуалността на пациенат. Травмата е свързана с настъпила остра болка,
което налага регулярно обезболяване. Пациентката е била в невъзможност да
се придвижва самостоятелно, налагало се е ползване на помощни средства.
Според документацията, помощно средство е ползвала и преди травмата.
Възстановяването изисква регулярно провеждане на контролни прегледи.
Всяка фрактура оставя отражение върху пациента за по-кратък или по-дълъг
3
период. При лечението се е наложило плащане на сумата от 1800 лв. за
инртамедуларен пирон, който не се заплаща от НЗОК. След престой по
клинични пътеки в отделение по травматология и отделение по физикална и
рехабилитационна медицина, ищцата е престояла в отделение за
продължително лечение, неработещо с НЗОК, срещу сумата от 2400 лв.
Обичайно се провежда курс с хепарин като профилактика срещу
тромбообразуване, за което се издава рецепта. Резонен е и разход за
антибиотик постоперативно, в каквато насока е приложено копие от рецепта.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че с оглед напредналата възраст на
ищцата по-вероятно е да има отражения и след възстановителния период.
Във връзка с преживените от М. Г. болки и страдания от описаните
травми, по делото е разпитан свидетелят Д. Г., неин син. Същият заявява, че
след като му се обадили по телефона за инцидента, веднага превел
поисканите от болницата пари за имплант и тръгнал от София за Бургас. В
спешното отделение не го пуснали. Наложила се организация за поисканата
от болницата допълнително кръв. Свидетелят видял майка си след
операцията. Тя била унесена, говорела несвързано. Престояла една седмица в
травматологията на УМБАЛ Бургас. Не можела да става, била обслужвана от
персонала. След това прекарала една седмица в отделението по
рехабилитация, където ставала от леглото само, когато идвал специалист за
провеждане на процедури. В последствие била настанена в хоспис към
болницата, където също била в легнало състояние и обгрижвана с провеждани
процедури в продължение на повече от месец. В началото на м. септември се
прибрала в къщи. Била мълчалива, несигурна и уплашена. Преди инцидента
била много комуникативен и отговорен човек, справяла се с всичко сама.
Като бивш учител се ползвала с уважението на хората, била е и
домоуправител. В домашна обстановка ангажирали жена, която да я обгрижва
през деня. Свидетелят бил в отпуск до м. септември и след това си идвал от
София всяка седмица. Майка му имала болки при движение, при спане, при
почивка, не излизала. Четири-пет месеца била в това състояние. След това, с
поддържане и с бастун ищцата започнала леко да се придвижва. До месец
май продължили грижите на ангажираната жена, която се занимавала с
всичко в дома – обслужване, пазаруване, почистване, къпане и др. След това,
ищцата заживяла при сина си в София, където продължила да се раздвижва.
Започнали да излизат и навън. Продължили лечението с медикаменти за
мазане на раната от операцията под наблюдение на личен лекар. Идвал и
специалист за раздвижване. Вече не се качвала на автобус или влак. След
инцидента се капсулирала, не искала да контактува, не искала хората да
разберат в какво състояние е и сега не и се говорело. В момента вече се
движела в къщи без бастун, като ползва такъв за навън и от преди
произшествието. Движенията и са по-забавени, сама не излиза навън.
Загубила е самостоятелността си и живее при сина си в София.
При определяне размера на обезщетението за пълна обезвреда на
неимуществените вреди, изразяващи се в понесени от пострадалата
4
физически и психически болки и страдания, при установените по-горе
фактически обстоятелства за обема, вида и характера на уврежданията,
настоящата инстанция намира, че същият следва да бъде 45 000 лв.
Пострадалата е претърпяла средна телесна повреда – счупване на бедрената
кост в проксималната част, при което е изпитвала остри болки, като
допълнителна тежест на фрактурата е ниската костна плътност при
напредналата и възраст. Поставена е на екстензия. Извършена е операция за
репозиция и фиксация с интрамедуларен пирон. Престояла е продължително
време в болнично заведение - в отделение по травматология, отделение по
рехабилитация и отделение за продължително лечение, общо за месец и
половина. Била е на легло, обслужвана от болничния персонал, а в домашни
условия от наета жена за обгрижване, в периода до м. май на следващата
година. Раздвижването е продължило и след това при преместването при
сина и в София. Очевидно, последиците от процесното увреждане имат
продължителен характер от порядъка на близо една година до пълното
раздвижване на пострадалата. Предвид нейната възраст, налице е трайно
влошаване на живота й, както физически, така и психологически. И до
момента тя изпитва болки. От активен и самостоятелен възрастен човек, след
травмата тя е в невъзможност да се справя сама. Преместила се е да живее от
Бургас в София при своя син. Променил се е изцяло начинът и на живот, като
се е откъснала от обичайните си социални контакти в гр. Бургас, където като
бивша учителка е била контактен и активен човек. Така установените по
степен, интензитет и продължителност болки и страдания съответстват на
посочения по-горе размер на обезщетението, което се явява съобразено с
изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и с икономическата
обстановка в страната към момента на деликта, което изключва
неоснователно обогатяване.
По отношение наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, такова не се установява от изслушаната пред първата
инстанция съдебно-автотехническа експертиза, досежно механизма и
причините за процесното ПТП. В момента на аварийното спиране на автобуса
при вида на насрещно движещия се лек автомобил, ищцата тъкмо се е
изправила от вътрешната страна на първата двойна седалката след втората
врата, за да се подготви за слизане на следващата автобусна спирка, при което
държейки се с лявата ръка за пилона до вратата /в дясната ръка е държала
бастун и торбичка/ и с гръб към посоката на движение, при неочакваната
маневра – рязко спиране, при която всички пътници са политнали напред, тя
не е успяла да запази равновесие, завъртяла се е и е паднала до вратата. При
описаните действия на Г. се налага изводът за липса на извършено от нея
нарушение на нормативни правила, което изключва нейно противоправно
поведение в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Няма забрана за пътниците да са изправени в автобуса и да са обърнати с
гръб към посоката на движение. Поради това, липсва фактическият състав на
чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата и
5
размерът на дължимото обезщетение не следва да бъде намален.
При горните съображения, настоящата инстанция счита, че предявеният
от М. Г. иск за неимуществени вреди е основателен за размера от 45000 лв., а
за имуществени вреди – за пълния доказан и уважен от първата инстанция
размер от 4566,23 лв., в едно със съответните лихви и разноски.
Като е присъдил по-ниско обезщетение за неимуществени вреди и е
отхвърлил иска в частта за сумата над 18000 лв. до 45000 лв., в едно с
последиците за лихви и разноски, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, необосновано от доказателствата и несъобразено с
приложимия закон, поради което в тази част същото следва да бъде отменено,
като искът бъде уважен, в едно със законната лихва и присъждане на
разноски.
В останалата обжалвана част, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 888 от 28.07.2023г., постановено по гр.д. №
20222100101353/2022г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е
отхвърлен искът на М. С. Г. от гр.Б. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, гр.С. за сумата над присъдените 18000 лв. до размера от 45000лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно произшествие на
10.07.2020г., при което е претърпяла телесна повреда, в едно със законната
лихва, считано от 20.05.2022г. – датата на уведомяване на застрахователя, до
окончателното изплащане на главницата, както и в частта за присъдените в
тежест на М. Г. съдебни разноски над сумата от 449 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на М. С. Г.
сумата над присъдените 18000 лв. до размера от 45000лв., или допълнително
27000 лв., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно произшествие на
10.07.2020г., при което е претърпяла телесна повреда, в едно със законната
лихва, считано от 20.05.2022г. до окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на адвокат
М. И. Б. от АК-Пловдив сумата от 2486,73лв., представляваща допълнително
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за първата инстанция,
съобразно увеличения размер на обезщетението за представляваната от нея
ищца.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на адвокат
М. И. Б. от АК-Пловдив сумата от 2932,65 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за въззивната инстанция, съобразно
6
уважената въззивна жалба на представляваната от нея ищца и оставената без
уважение въззивна жалба на ответника.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати по сметна
на Апелативен съд – Бургас сумата от 1080 лв. - допълнителна държавна
такса за първоинстанционното производство и 540 лв. – държавна такса за
настоящото производство, съобразно уважената част от въззивната жалба на
ищцата.
ОСЪЖДА М. С. Г. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
сумата от 285,70 лв., представляваща съдебни разноски пред въззивната
инстанция, съразмерно с неуважената част от въззивната и жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7