Р Е Ш Е Н И Е
№ / 21.04. Година 2012 гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20 март 2012 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Д.К.
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
Т. д. № 502 по описа за 2011 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове по реда на чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М.С., в
качеството й на синдик на ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С.З. по иска с
правно основание
чл. 646,
ал. 2, т. 1 от ТЗ и ищецът ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С.З. чрез синдика М.С.
по исковете с правно основание по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
твърдят, че по отношение на дружеството е открито производство по
несъстоятелност с решение
№ 47/30.07.2010 год. по т.д. № 267/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен
съд, с обявена начална дата на неплатежоспособност 10.07.2009 год. При изпълнение
на задълженията си установила, че в периода след обявената начална дата на
неплатежоспособност ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С.З. е изпълнил свои
парични задължения към ,,Ж.’’ ООД гр. С.З., както следва: на 27.09.2009 год. е
платена сумата от 10 560,96 лева по фактура № 143/27.09.2009 год. и на
17.11.2009 год. е платена сумата от 4 500 лева по фактура № 205/17.11.2009
год. Тези плащания на парични
задължения, извършени в периода след обявената начална дата на неплатежоспособността
били нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Моли съда, на
основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ да прогласи нищожността по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на извършените от ,,П.Д.’’ ЕООД /в
несъстоятелност/ гр. С.З. плащания на парични задължения в полза на ответника ,,Ж.’’
ООД гр. С.З..
Ищецът ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С.З. чрез синдика М.С.
моли да бъден осъден ответника ,,Ж.’’ ООД гр. С.З. да заплати в полза на масата на несъстоятелността сумата от 15 060,96
лева, представляваща главница, от която сумата от 10 560,96 лева по фактура
№ 143/27.09.2009 год. и сумата от 4 500 лева по фактура
№ 205/17.11.2009 год., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 1 444,37 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане от 14.08.2010 год. до 27.07.2011 год., от които сумата от
1 012,80 лева върху сумата от 10 560,96 лева по фактура № 143/27.09.2009 год. за периода от 14.08.2010 год. до 27.07.2011 год.
и сумата от 431,57 лева върху сумата от 4 500 лева по фактура
№ 205/17.11.2009 год. за периода от
14.08.2010 год. до 27.07.2011 год. Претендира направените пред настоящата
инстанция разноски.
Ответникът ,,П.Д.’’ ЕООД
/в несъстоятелност/ гр. С.З., редовно призован на основание чл. 50, ал. 2 ГПК.
Ответникът ,,Ж.’’ ООД гр. С.З. е депозирал писмен отговор в
законоустановения срок. Счита, че искът е неоснователен, тъй като получените от
него плащания на парични суми, съставляват предаване на първоначално дължимото
от длъжника ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С.З. и с извършеното плащане
същият е изпълнил задълженията си по начин, който няма никакви основания да
бъде обявяван за недействителен. Излага твърдения, че реално плащане на
процесните суми не е налице, тъй като между страните е извършено прихващане на
насрещни задължения. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира
направените по делото разноски.
С допълнителна искова молба ищците оспорват
твърденията на ответника ,,Ж.’’ ООД гр. С.З. за извършено прихващане, като излагат
подробни съображения. Ищецът ,,П.Д.’’ ЕООД /в
несъстоятелност/ гр. С.З.
чрез синдика М.С. прави изменение на
исковата претенция като предявява обективно съединен иск в условията на
евентуалност по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ за
прогласяване на нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
извършеното прихващане между ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С.З. и ,,Ж.’’
ООД гр. С.З. на сумата от 15 060,96 лева, представляваща главница, от
която сумата от 10 560,96 лева по фактура № 143/27.09.2009 год. и сумата от
4 500 лева по фактура № 205/17.11.2009 год.
Постъпил е допълнителен
отговор от ответника ,,Ж.’’ ООД гр. С.З., в който излага твърдения за
недопустимост на производство. Ведно с това счита, че в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
Страните не спорят, че с решение № 47/30.07.2010
год. по т.д. № 267/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд спрямо ответника ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С.З. е открито производство по несъстоятелност с
обявена начална дата на неплатежоспособността 10.07.2009 год.
От представените по
делото фактура № 143/27.09.2009 год. и фискален касов
бон от 27.09.2009 година на стойност 10 560,96 лева и фактура № 205/17.11.2009 год. и фискален касов бон от 17.11.2009 год. на
стойност 4 500,00 лева се установява, че процесните суми са изплатени от ,,П.Д.’’ ЕООД /в
несъстоятелност/ гр. С.З. на ,,Ж.’’ ООД гр. С.З. след началната дата на неплатежоспособността.
От заключението на назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът възприема като добросъвестно изготвено и
неоспорено от страните се установява, че плащанията по процесните фактури са
извършени в брой след началната дата на неплатежоспособност. В счетоводството
на ,,П.Д.’’
ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С.З. посочените във фактурите и фискалните касови
бонове суми са редовно отразени като разход в кредита на сметка 501 ,,Каса в
левове’’ през съответните отчетни периоди. Фактура № 143/27.09.2009 год. на стойност 10 560,96 лева и фактура
№
205/17.11.2009 год. на стойност
4 500,00 лева са регистрирани в дневника за покупки и включени в справка –
декларация за съответния период. За
същите е ползван данъчен кредит.
В счетоводството на ,,Ж.’’ ООД гр. С.З. процесните фактури са
регистрирани в дневника за продажби и включени справки – декларации за
съответните периоди. По тях е начислен и платен ДДС в общ размер на
2 510,16 лева.
По счетоводни данни на
,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С.З. не се водят задължения на ,,Ж.’’ ООД
гр. С.З. към ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ гр. С.З., които да се прихващат
с насрещни задължения по процесните фактури.
От така изложените факти
съдът намира, че са налице условията на
чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, съгласно който извършването от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността
изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнението е нищожно
по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Целта на така предявения иск
е да се съхрани масата на несъстоятелността, тъй като всяко плащане, осъществено
от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост до откриване на производството по несъстоятелност, води до
намаляване масата на несъстоятелността и уврежда кредиторите. Ирелевантно с
оглед разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ е обстоятелството дали е
налице основание за плащане на посочените суми. Предпоставка за уважаване на
искa по чл. 646,
ал. 2, т. 1 ТЗ е изпълнението на паричното задължение да бъде извършено от
длъжника в подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, независимо от начина на изпълнение - дали чрез
плащане в пари или други еквивалентни престации. Без значение е дали плащането
е направено след получаване на стоката или преди това и дали срещу платената
цена на стоката длъжникът е придобил активи, съответни на платената сума.
Основание за този извод дава и разпоредбата на чл. 648 ТЗ, която урежда
последиците от уважаване на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, вкл. чл. 646, ал.
2, т. 1 ТЗ, а именно възстановяване на даденото по недействителното действие в
масата на несъстоятелността (платената сума) и връщане на даденото от третото
лице, ако се намира в масата на несъстоятелността (предадената на
несъстоятелния длъжник стока) или признаването на качеството му на кредитор в
производството по несъстоятелност.
По правни последици
исковете по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ се приравняват на последиците при уважен
иск по чл. 26 и чл. 27 ЗЗД. Участникът в нищожна или унищожаема сделка, който е
получил нещо по нея, има правно задължение да го върне или възстанови на
правоимащия.
В чл. 648 ТЗ са уредени последиците от уважаването на исковете по
чл. 646 и чл.
647, вкл. и чл. 646, ал. 2, т. 1
ТЗ, а именно възстановяване на даденото по недействителното действие в масата
на несъстоятелността /платената сума/ и връщане на даденото от третото лице,
ако се намира в масата на несъстоятелността, или признаването на качеството му
на кредитор в производството по несъстоятелност. Текстът очертава правните
последици при уважени установителни искове по чл. 646 и отменителни по чл. 647 ТЗ и има за
цел, за да не се допусне неоснователно обогатяване за някоя от страните,
изхождайки от правилото, че длъжникът като резултат от успешно проведен
установителен иск и обусловения от него осъдителен иск за реално връщане, ще
получи обратно паричните суми, предмет на иска по чл.
646, ал. 2, т. 1 ТЗ и
същите ще попълнят масата на несъстоятелността, а на другата страна,
посредством механизмите на чл.
648 ТЗ ще бъде върнато
даденото, а ако то не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат
пари, ще й бъде признато качеството на кредитор, защото иначе би се достигнало
до неравностойно разместване на имуществени блага.
По правната си природа това право да се претендира
връщане на даденото по недействителната сделка е облигационно за получено без
основание или въз основа на отпаднало основание - Решение № 136 от 2.12.2010 г.
на ВКС по т. д. № 242/2010 г., I т. о., ТК по реда на чл. 290 ГПК, в което
съставът на съда е приел, че сумите, платени след началната дата на
неплатежоспособността, са били престирани "без основание, предвид
признаването на плащанията им за нищожни, съгласно чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ".
Несъмнено е, че едно нищожно плащане, подобно на
една нищожна сделка, не произвежда действие и затова не може да има погасителен
ефект относно платеното. В резултат на това сумата, която ,,Ж.’’ ООД гр. С.З. е получил вследствие извършените от
обявеното в несъстоятелност дружество ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/
гр. С.З. плащания след началната дата
на неплатежоспособността, се
явява получена без основание и подлежи на връщане в масата на
несъстоятелността.
Ищцовото дружество е
претендирало присъждане на мораторни лихви върху главните задължения на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата от 1 444,37 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане от 14.08.2010 год. до 27.07.2011 год., от които сумата от 1 012,80
лева върху сумата от 10 560,96 лева по фактура № 143/27.09.2009 год. за периода от 14.08.2010 год. до 27.07.2011 год.
и сумата от 431,57 лева върху сумата от 4 500 лева по фактура № 205/17.11.2009 год. за периода от 14.08.2010 год. до 27.07.2011 год. Съгласно посочената
разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата, а именно от 14.08.2010 год.- деня следващ датата на
вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в
Търговския регистър при Агенция по вписванията при Министерство на
правосъдието.
По възражението на
ответника ,,Ж.’’ ООД гр. С.З. за
недопустимост на производството, съдът счита същото за неоснователно. С редица
решения, постановени по реда на чл. 290 и представляващи задължителна съдебна
практика /Решение № 100 от 15.06.2009
г. на ВКС по т. д. № 808/2008 г., II т. о., ТК, , Решение № 105 от 25.11.2009 г. на
ВКС по т. д.
№ 90/2009 г., I т. о., ТК/, ВКС е приел, че начините за попълване на масата на несъстоятелността е
предявяването на отменителните искове по чл. 645, 646 и 647 ТЗ. Съгласно разпоредбата на
чл. 649, ал. 1 ТЗ,
легитимиран да предяви тези искове е синдикът, в качеството му на орган на
производството по несъстоятелност, в чиито правомощия принципно е предоставено
управлението на масата на несъстоятелността, включително и попълването й. Като
изключение, при бездействие на синдика, законът предоставя правото за
предявяване на отменителните искове на всеки кредитор на несъстоятелността.
Посоченото изключение, касае само отменителните искове, но е
неприложимо за всички останали действия за попълване масата на
несъстоятелността, в т. ч. и за предявяване на осъдителни искове за събиране
вземанията на длъжника. Това следва категорично от
разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ,
посочваща синдика като единствено легитимиран да участва в производствата по
делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела. Изричното
указание, че делата се завеждат от името на длъжника, сочи недвусмислено на
извода, че страна (ищец) по тях е самият длъжник, т. е. че сам той упражнява
своите права.
В този смисъл е и даденото разрешение от ВКС по
реда на чл. 290 ГПК в Решение
№ 114/3.08.2009 г. по т.
д. № 644/2008 г., ТК, II отделение, където е посочено, че субективното право да предяви осъдителен
иск принадлежи на страната по сделката, от чиито патримониум е излязла сумата,
подлежаща на връщане, както и че "по правната си природа това право е
облигационно за получено без основание или въз основа на отпаднало
основание"; на Решение № 100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. ТК, II отделение, в което
съставът на съда е приел, че сумите, платени след началната дата на
неплатежоспособността, са били престирани "без основание, предвид
признаването на плащанията им за нищожни, съгласно чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ".
В настоящия случай изрично е посочено в
допълнителната искова молба, каква е активната легитимация по всеки един от
исковете, като не съществува пречка да бъдат разгледани в едно производство с
оглед процесуална икономия.
Възражението на ответника ,,Ж.’’
ООД гр. С.З., че ищците не са посочили дали обективно съединените исковете са
предявени в условията на кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване
не намира опора в закона. Съдът не е обвързан нито с правната квалификация,
нито с посоченото от страните обективно съединяване на исковете, а прави
собствена преценка въз основа на изложеното в обстоятелствената част и петитума
на исковата молба за това.
По възражението за
извършено прихващане на взаимни задължения между страните по делото не бяха
събрани доказателства. Напротив, в заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза е посочено, че
такова прихващане на е установено между страните. Поради това съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявения иск по чл. 646,а л. 2, т. 1 от ТЗ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
На основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ ответникът ,,Ж.’’ ООД гр. С.З. следва да заплати държавна такса в размер на 1 262,65 лева,
от които сумата от 602,44 лева, представляваща държавна такса за иска по чл.
646, ал. 2, т. 1 от ТЗ и сумата от 660,21 лева държавна такса за исковете по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ
по отношение на кредиторите
на несъстоятелността извършените от длъжника ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
, с обявена
неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата 10.07.2009 г., плащания
на ,,Ж.’’ ООД със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
на сумата от 15 060,96 лева
/петнадесет хиляди и шестдесет лева и 96 стотинки/, както следва по фактура
№ 143/27.09.2009 год. за сумата от 10 560,96 лева и по фактура
№ 205/17.11.2009 за сумата от 4 500 лева.
ОСЪЖДА ,,Ж.’’ ООД със седалище и адрес на управление гр. С.З., ДА ЗАПЛАТИ в полза на масата на
несъстоятелността на ,,П.Д.’’ ЕООД /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на
управление гр. С.З., сумата
от 15 060,96
лева /петнадесет хиляди и шестдесет лева и 96
стотинки/ главница, както следва по фактура
№ 143/27.09.2009 год. за сумата от 10 560,96 лева
и по фактура
№ 205/17.11.2009 за сумата от 4 500 лева, представляваща стойността на извършеното плащане
от несъстоятелния длъжник след началната дата на неплатежоспособността му и
извършено без основание; сумата от 1 444,37 лева /хиляда четиристотин
четиридесет и четири лева и 37 стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 14.08.2010 год. до 27.07.2011 год., от които
сумата от 1 012,80 лева върху сумата от 10 560,96 лева по фактура № 143/27.09.2009
год. за периода от 14.08.2010 год. до
27.07.2011 год. и сумата от 431,57 лева върху сумата от 4 500 лева по
фактура
№ 205/17.11.2009 год. за периода от
14.08.2010 год. до 27.07.2011 год., ведно
със законната лихва върху главницата от 27.07.2011 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ,,Ж.’’ ООД със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по банковата сметка на Окръжен
съд С.З. сумата от 1 262,65 лева /хиляда двеста шестдесет и два
лева и 65 стотинки/, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, пред Пловдивски Апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати за сведение на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: