Решение по дело №1155/2010 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 57                           10.06.2011г.                    град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     ІІІГРАЖДАНСКИ състав

   

на десети май 2011 година

в публично  заседание, в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                               

Секретар  М.Д.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 1155  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл. 45 от ЗЗД.

 

   Постъпила е искова молба от ищецът А.Ю.А. с ЕГН **********,  чрез пълномощника адв. В.А. ***, ПРОТИВ ответника А.И.И. с ЕГН **********,***, за сумата от 40 000/четиридесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени  от него неимуществени вреди вследствие на нанесен удар, причинил черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузна рана на главата, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 06.05.2010 г. да окончателното изплащане, както и имуществени вреди в размер на 748.00 /седемстотин четиридесет и осем/лева ведно със законната лихва от дата на увреждането – 18.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

      

 В исковата си молба ищецът сочи, че вследствие на удара получен от ответника А.И.И. на 06.05.2010г. е получил линейно счупване на черепа, кръвоизлив  над и под твърдата мозъчна обвивка вляво, кръвоизлив в лявата голямо-мозъчна полусфера. При нанесения удар е била разкъсване и лявата тъпанчева мембрана, разкъсно-контузна рана на главата вляво теменно-тилно, кръвонасядане на лявата ушна мида и левия горен крайник.

  

    За причиненото непозволено увреждане срещу ответника И. е било образувано досъдебно производство в РПУ – Казанлък за извършено престъпление по чл. 129 от НК. Казанлъшки районен съд  е образувал НОХД № ***** г., което приключило със споразумение между РП-Казанлък и подсъдимия А.И..

 

          Твърди, че от момента на причиняването му на  телесната му повреда е преживял много силни физически болки. Физическото му състояние рязко се влошило. Започнал да се чувства отмалял, зашеметен, случвало се да не може да се ориентира във времето, пространството, бъркал годините и часовете. Срещал трудност пи четене, а понякога се случвало да не разпознава близките си . Имал затруднение в говора и се налагало да има постоянно човек край него защото се чувствал застрашен и притеснен. Налагало се постоянно да взема лекарства тъй като изпитвал  силно главоболие и световъртеж.

         

В законния 1-месечен срок  по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./, ответникът  е депозирал писмен отговор в който не оспорват исковата молба, като заявяван, че е основателна и допустима. Оспорват исковата претенция по размер. Заявяват, че не отговарят на истината изложените в исковата молба твърдения, че не може да се ориентира във времето, пространството, бъркал годините и часовете, че не можел да разпознава близките си , че за разлика от предишното му състояние се налагало да има постоянно човек край него защото се чувствал застрашен и притеснен. Не отговаряло на истината, че ищецът преустановил дейността си като козар на селски кози, а той продължавал и досега да изпълнява тази дейност съвестно и отговорно.

 

Ищецът А.Ю.А. редовно призован по делото не се явява. За него се явява адв. В.А. ***,  която от името на своя доверител моли съда да уважи изцяло така предявения иск  по съображенията подробно изложени в съдебно заседание, както и в депозираната по делото подробна писмена защита.

            

           Ответникът А.И.И. редовно призован, явява се лично, заедно с адв. Х. М. от АК-Казанлък, който от името на своя доверител моли съда да уважи частично така предявения иск  по съображенията подробно изложени в съдебно заседание, както и в депозираната по делото подробна писмена защита.

 

           След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Безспорно е установено, че на 06.05.20Юг. ищеца е бил ударен по главата с една ръбеста клемия от ответника А.И.И., вследствие на което получил линейно счупване на черепа, кръвоизлив над и под твърдата мозъчна обвивка вляво, кръвоизлив в лявата голямо-мозъчна полусфера. При нанесения удар му е било причинено и разкъсване и лявата тъпанчева мембрана, разкъсно-контузна рана на главата вляво, теменно-тилно, кръвонасядане на лявата ушна мида и левия горен крайник.

За причиненото непозволено увреждане срещу ответника И. е било образувано досъдебно производство в РПУ - Казанлък за извършено престъпление по чл. 129 от НК. Впоследствие Казанлъшки районен съд е образувал НОХД под № ***** г., което е приключило с влязло в законна сила споразумение между РП-Казанлък и подсъдимия А.И., като на последния са наложени и съответните наказания по НК.

Съобразно разпоредбата на чл.ЗОО от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е бил ударен без всякаква причина от ответника. Бил закарам в Бърза помощ -Казанлък , а от там по лекарска преценка е бил изпратен в Стара Загора където е опериран. Преди инцидента е бил козар и пасял своите кози и козите на дъщеря си и зет си, които се занимавали със животновъдство и имали 300 кози. След инцидента вече не бил същия, не можел да се ориентира, били засегнати слуха и зрението му. Имал промяна в общуването, бил станал нервен и по-неспокоен. От декември месец ходел пак с козите за да не стои в къщи, но не можело да се разчита на него и основно козите се пасели от двама наети козари. Бъркал говора, имена, не знаел на колко е години, имал забавено мислене. Според показанията на свидетелката Саафет Юсеинова Алиева преди инцидента ищецът бил здрав човек, нямал оплаквания. След 1999 год. когато починала жена му той сам отглеждал децата си и ходел па работа. Сега сам не можел да се оправя все бил под контрол и все някой имало край него, защото не смеели да го оставят сам. Преди карал моторче, но сега само колелото си.

Това се потвърждава по категоричен начин и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

В тази насока свидетелката А. Ю. твърди: „12 дена лежа в болницата...Преди това нямаше здравословни проблеми. След болницата имаше главоболие, лявото ухо със спукано тъпанче, зрението му е засегнато. Зле се чувства, вие му се свят, отмаляло му е, главата му е замаяна, има проблем с ухото...Има промяна в общуването. Сега е по-нервен,по-неспокоен, не е предишният...Има проблеми с паметта. Иска да каже нещо, запъва, замисля се, бърка говора...Преди ги нямаше, сега ги

има"

Според показанията на свидетелката С. А., който посочва: „ На мен като на сестра ми се оплаква, че го боли глава, че забравя, заеква...Оплаква се от главоболие, тежко чува. Всеки месец взема лекарства. На 3 месеца ходи на контролен преглед и лекарства продължава да пие.Самичък не може да се оправя. Все е под контрол..."

Свид.Н. Ч. заявява: " Бърка говора, имена, часове, ...има забавяне на мисленето, причернява му на очите, болки в мускулите на ръцете. Имаше спукано тъпанче...Постоянно нервничи, избухва, сам не можем да го оставим. Първо защото губи разсъдъка , по-бавно върви, не е сигурен, има страхова невроза..."

Съобразно показанията на същите свидетели ищецът е изпитвал болки и страдания не само в момента па удара, по време и след оперативния процес, но и досега, вече повече от година продължава да изпитва болки и страдания. Свидетелите установяват, че ищецът се оплаквал от главоболие, трудно чувал и не можел да се изразява добре, поради затруднение в речта, които му създавало непрекъснат дискомфорт, изнервяло го и го правило непълноценен човек. Както е посочено в съдебномедицинската и психиатрична експертиза, тези последици ще останат за цял живот, г.с. тяхната продължителност е до живот.

Според показанията на свидетелите, посочени от ответника, ищецът А.И. здравословното състояние на ищеца не било чак толкова тежко и той можел да се грижи сам за себе си и продължавал "да кара моторчето си". В гази насока са показанията свидетелите С. К. И., К. К., Х. И.И. и А. А. М., като последните дават твърде неубедителни и противоречиви показания, които основно наблягат на факта, че все още излизал с козите на паша, "Всяка сутрин ги изкарва, посреща, дои ги в ТКЗС-то". Противоречиви са и показанията на свидетелите по отношение на обстоятелството име ли наети козари или не и на каква възраст са те.

В този смисъл съдът кредитира с доверие и дава вяра на свидетелите, посочени от ищцовата страна, тъй като техните показания са непротиворечиви, правдоподбони и се покриват не само едни с други, а също така се покриват и с останалите събрани по делото доказателства.

В тази насока по делото е назначена, изслушана и приета като доказателство по делото тройна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, която от своя страна не е била оспорена от никоя от страните по делото.

От заключението па съдебномедицинската и психиатрична експертиза, назначена по делото, се установява, че при пациента са налице затруднен говор, затруднено разбиране на чуждата реч, затруднение при писане и четене, увреждания които могат да бъдат получени в следствие на травмата и да останат като трайни последици от нея. Налице е увреждане на слуха, което по таблицата на Портман отговаря на 36% биауралноа загуба на слух, което увреждане има траен характер. Не е налице разстройство на личността.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, а и още повече съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото неговата противоправност и виновността на дееца.

По отношение претендираните от ищеца имуществени вреди в размер па 748,00 лева съдът възприе следното: Видно от представената и приета като доказателство по делото Фактура под № **********/11.05.2010 г. ищецът А.Ю.А. е заплатил сумата в размер на 700.00 лева на МБАЛ "Проф.д-р. Ст.Киркович" АД - гр. Стара Загора, представляващи съответната такса за извършената му оперативна интервенция, за което е издаден и съответния фискален бон от касов апарат от същата дата 11.05.2010 г. Видно от представеното и приета като доказателство по делото Фактура под № **********/18.05.2010 г. ищецът А.Ю.А. е заплатил сумата в размер на 48.00 лева на МБАЛ "Проф.д-р. Ст.Киркович" АД - гр. Стара Загора, представляващи съответната такса за престоя му в това болнично заведение, след оперативната интервенция, за което е издаден и съответния фискален бон от касов апарат от същата дата 18.05.2010 г. Налага се категоричния и безспорен извод, че съобразно същите писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по делото, ищецът е претърпял имуществени вреди общо на 748.00 лева, поради което искът в тази му част се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен именно в тази част.

Съдът намира, че претендираните от ищеца неимуществени вреди -душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка

с деянието на ответника А.И.И.. Настъпването на неимуществените вреди, по принцип не се оспорва от ответника, тъй като същият в депозирания от него писмен отговор по делото съобразно чл. 13 1 от ГПК заявява това ясно и категорично, като взема становището че оспорва иска само по размер и оспорва така предявения иск само по отношение на размера му.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, съдът намира, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще.

Размерът на иска зависи винаги от действителните вреди и щети, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства.

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищецът е претърпял и търпи и към настоящия момент тежки негативни преживявания, един явен психически и физически дискомфорт, болки и страдания, които бяха установени по един категоричен начин от съдебномедицинската и психиатрична експертиза, приета като доказателство по настоящото гражданско дело, а също така и от гласните доказателства.

Нто защо въз основа на всички горепосочени мотиви съдът счита, че претендираното обезщетение следва да бъде определено в размер на 30 000 /тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца.

Следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането год. до окончателното изплащане на дължимите суми.

В останалата му част иска , касаеща претендираните неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан в тази му част.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска в размер на 1275.00 лева, като общата сума на разноските направени от ищеца възлиза на 1700.00 лева, от които 450.00 лева заплатено възнаграждение на вещите лица от тройната съдебномедицинска експертиза и сумата 1250.00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат - адв. В.А. ***.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по делото съразмерно отхвърлената част на иска в размер на 37. 50 лева, като общата сума на разноските направени от ответника възлиза на 150.00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат - адв. Христо Марков от АК - Стара Загора.

 

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск в размер на 1229.92 лева.

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.2 от ЗЗД,  Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

                                        Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответника А.И.И. ЕГН ********** *** да заплати на ищеца А.Ю.А., ЕГН ********** ***  сумата от 30 000/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания в периода от 06.05.2010 г. и до настоящия момент, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на увреждането 06.05.2010г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 748.00 лева/седемстотин четиридесет и осем/лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на увреждане 06.05.2010г да окончателното изплащане на дължимите суми, а също така и сумата от 1275.00 /хиляда двеста седемдесет и пет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, съразмерно уважената част от иска.

 

отхвърля иска в останалата му част, касаеща претендираното обезщетение за неимуществени вреди до размера на 40 000/четиридесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в тази му част.

 

ОСЪЖДА ищеца А.Ю.А.,*** на сумата от 37.50 /тридесет и седем лева и 50 стотинки/, представляваща направените от ответника разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА ответника А.И.И. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора сумата от 1229.92лева /хиляда двеста двадесет и девет лева и 92 стотинки/, представляваща  дължимата държавна такса съразмерно уважената част на иска.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :