№ 958
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500956 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден,
ул. „Кукуш“ № 1, чрез пълномощника му юрисконсулт П.П , срещу
Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1142 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 17.02.2022г. по ч. гр. д. № 2147/2022г. по
описа на Районен съд- Пловдив, I гр. с., с което е било отхвърлено
подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. П. С., с ЕГН:
**********, за сумата от 3295,53 лева - неустойки за предсрочно
прекратяване на услугите по рамковия договор за мобилни услуги. В частната
жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като
се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за
изпълнение съобразно подаденото заявление.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на отсрещната страна.
Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
взе предвид данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочената сума,
съдът е приел, че неустойката при предсрочно прекратяване на договора в
размер на всички неплатени месечни такси по договора за предоставяне на
мобилни услуги до края на срока му, предоставя имуществена облага на
кредитора в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен,
без същият да предоставя ползването на услуга, поради което е направил
извод, че уговорена по този начин, неустойката излиза извън присъщите и
функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, създава условия за
неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост, поради
което е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1
от ЗЗД.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба
за неоснователна по следните съображения:
Заповедния съд е задължен, преди да издаде заповедта за изпълнение,
служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, от ГПК, за
съответствие на искането със закона и добрите нрави.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда споделя приетото
от районния съд, че искането в конкретния случай за присъждане неустойка
за предсрочно прекратяване на договора, в посочен размер от 3295,35 лв., е в
противоречие с добрите нрави, доколкото неустойката за предсрочно
прекратяване на договора се равнява на сумата, която операторът би получил
и при действащ договор, без отстъпка, но без да предоставя уговорените
услуги. Така уговорена неустойката противоречи на добрите нрави, като е
уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като съдът се е съобразил със задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на
ОСТК. Този принцип, за съответствие с добрите нрави на уговорената
неустойка, изхождайки от присъщите и функции, е относим към всички
договори, независимо, че в цитираната съдебна практика в обжалваното
2
разпореждане не са разгледани еднотипни договори. В случая искането на
заявителя е в противоречие и с добрите нрави, защото по отношение на
оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента
изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни
услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят
такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни
такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за
предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при
прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на
оператора, което нарушава както принципа на справедливостта, така и
добрите нрави, в какъвто смисъл е цитираната тълкувателна практика.
Некоректно в частната жалба в случая се цитира и решение на СЕС от
22.11.2018 г. по дело С-295/17, MEO – Servicos de Comunicacoes e Multimedia
SA срещу Autoridate Tributaria e Aduaneira, въз основа на което се прави
извод, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на
обвързаност, разделена на месечни вноски, става незабавно изискуема в
случай на неизпълнение, независимо от квалификацията на сумата по
националното право. Посоченото от жалбоподателя решение на СЕС е
постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност, като със същото СЕС приема,
че чл. 2, § 1, б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че
предварително определената сума, получавана от икономически оператор при
предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за
предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и
съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата
част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен – обстоятелство,
което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да се приеме за
възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради
това подлежи на облагане с този данък. Съдът приема също по т. 2, че за
квалификацията на сумата, предварително определена в договора за
предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване
на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази предварително
определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението
си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат
3
поправени вредите, претърпени от оператора вследствие на неспазването на
посочения срок, фактът, че търговският представител получава по-високо
възнаграждение за сключването на договори, предвиждащи минимален срок
на обвързаност, отколкото за сключването на договори без такъв срок, както и
фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като
неустойка.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1142
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
17.02.2022г. по ч. гр. д. № 2147/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, I
гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД с ЕИК:
*********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. П. С., с ЕГН: **********, за сумата
от 3295,53 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на услугите по
рамковия договор за мобилни услугиг.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4