№
гр. Кърджали, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 338
по описа за 2020 г.
на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.
92, ал.13 и ал.14 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Образувано е по жалба от
М.М.Ш. от ***, чрез пълномощник,
против отказ за заличаване на адресна регистрация, обективиран
в писмо изх.№94-00-2394/27.10.2020 г., издадено
от секретаря
на община Кърджали. Жалбоподателите твърдят, че по силата на НА №**/***г., са собственици
на недвижим имот – жилищна сграда със застроена площ 108 кв.м., находяща се в ***, ***. Сочат, че на адреса на собственото им
жилище, на ул.“***“ №*** в ***, без тяхно знание и съгласие, има адресно регистрирани
около 30 човека, които не познават, и които никога не са идвали в дома им. Поради
несъгласието им, на адреса на собственото им жилище да бъдат регистрирани непознати
за тях лица, както и поради невъзможността, на този адрес да регистрират членове
на семейството си, заради липса на достатъчна жилищна площ, подали молба до кмета
на община Кърджали за заличаване на адресната регистрация на неправомерно регистрираните
лица. В отговор, бил постановен и процесният отказ. Излагат
доводи за нищожност на оспорения акт, като издаден от некомпетентен орган. Считат,
че в случая са били налице предпоставките на чл.99б, ал.3 ЗГР, за заличаване на
адресните регистрации, поради това че са извършени при липса на съгласие от собственика. Иска се
обявяване нищожността на оспорения отказ, респ. отмяната му като незаконосъобразен.
Претендират се направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител,
поддържат подадената жалба, по изложените в нея съображения.
Ответникът
– Секретар на Община Кърджали, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Намира оспорения акт за валиден,
като издаден от упълномощено лице. Счита, че е спазена и процедурата по издаването
му, както и изискванията на материалния
закон, тъй като постановеният отказ е основан на протоколно решение на нарочна комисия,
която не установила нарушения по чл.99а, ал.1 ЗГР. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
След
като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият съд прие за установено следното:
Видно от приложения НА №**/*** г., жалбоподателят М.Ш. е собственик на недвижим
имот – жилищна сграда със застроена площ 108 кв.м., находяща
се в ***, ***, като от Удостоверение за сключен граждански брак №***/*** г. и удостоверения
за настоящ и постоянен адрес се установява, че жалбоподателите са съпрузи и от
13.02.2003г. са с настоящ адрес ***.
С молба вх.№***/*** г., подадена до кмета на община Кърджали, първият жалбоподател
- М.Ш. поискал заличаване на адресните регистрации, извършени на адреса на собственото
му жилище, без негово съгласие. В молбата е посочено, че не познава адресно регистрираните
лица, и не е давал съгласие за регистрацията им на адреса. Посочено е също, че регистрирацията е извършена в нарушение на чл.99а, ал.1 ЗГР,
тъй като е надвишен броят на лицата, които могат да се регистрират на този адрес,
предвид площта на имота.
По делото е приложена Заповед №1087/21.10.2020
г. на кмета на община Кърджали за определяне на комисия по чл.99б от ЗГР, която
да извърши проверки за спазване изискванията за адресни регистрации или промяна
на адрес при писмен сигнал или по искане на собственика.
На 26.10.2020г., назначената с горната заповед комисия се е произнесла по подадената
от М.Ш. молба, като решението е обективирано в протокол,
съставен на същата дата, и подписан от всички членове. Комисията приела, че при
регистрирането на лицата на адреса в ***, ул.*** №**, са спазени изискванията на
чл.92 и чл.99а от ЗГР. Констатирано е, че след влизането в сила на промените в ЗГР,
на адреса има регистрирани шест лица. Лицето М. М.Ш. – син на собственика бил регистриран
съобразно чл.92, ал.5 ЗГР. Адресните регистрации на пет от лицата били извършени
съобразно чл.70, ал.2 и чл.72 ЗГР - въз основа на актове за раждане, съставени в
чужбина и касаещи деца, които се регистрират по постоянния адрес на майката. По
отношение на останалите регистрирани на адреса лица е прието, че регистрацията е
извършена съобразно разпоредбите на тогава
действащия ЗГР.
Въз основа на горното решение, секретарят на община Кърджали е издал писмо изх.№94-00-2394/27.10.2020
г., предмет на настоящия спор, с което уведомил жалбоподателя за решението на комисията,
както и за липсата на извършено нарушение при регистрацията. В писмото е отбелязано
също, че в ЗГР не е предвидена промяна на адрес, без изрично волеизявление на регистрираните
лица.
Според изискания от съда и приложен по делото списък, на адреса в ***, ул.***
№** има регистрирани общо 23 лица, сред които и жалбоподателят М.Ш., като регистрацията
на 19 от лицата са извършени преди
21.05.2011 г., а четири от лицата са регистрирани на основание чл.90, ал.2 ЗГР
- по постоянния адрес на родител. Установи
се от представения Акт за унищожаване на неценни документи от 12.06.2019 г., че
подадените заявления, както и дневниците за постоянен и настоящ адрес, за периода
до 2013 г., са били унищожени.
Според показанията свидетеля М. Х. М. - съсед на жалбоподателите, които съдът
кредитира, като кореспондиращи си с представените писмени доказателства, жалбоподателите
живеят на адреса в ***, ул.*** №**, от около *** години. Към настоящия момент имотът
се обитава от съпрузите и двете им деца - М. и М. Твърди, че не е виждал други лица,
освен предишните и настоящи собственици, да живеят в имота. Сочи също, че Е. Р.
М., Г. А. М., Р. Е. М. и Д. Е. М., са семейство и са бившите собственици на имота.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Въпреки указанията на съда, по делото не са представени
доказателства за датата на съобщаване на оспореното писмо на адресата, поради което
съдът приема, че жалбата е подадена в срок. За жалбоподателите е налице и правен
интерес от оспорването, тъй като процесното писмо представлява
по съществото си отказ да се удовлетвори искане на собственик за заличаване на адресни регистрации,
който отказ
засяга правото на необезпокоявано ползване на собствен
жилищен имот.
При
проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията
на чл. 146 от АПК, съдът намира на първо място, че оспореният акт е издаден от некомпетентен
орган.
Видно от приложената по делото Заповед
№1/02.01.2020 г., на основание
чл.35,
ал.3
от ЗГР, кметът на
община Кърджали е възложил на секретаря
на общината, да изпълнява
функциите на длъжностно лице по гражданско състояние
за периода от
01.01.2020 г. до
31.12.2020 г.
Съгласно чл.35,
ал.3
ЗГР,
кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината.
Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и
кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове
за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.
От своя страна, според чл.34, ал.1 ЗГР, актовете за гражданско
състояние на лицата са: акт за
раждане,
акт за
сключване на граждански брак и акт за смърт. От съдържанието
на горната заповед и анализа на посочените разпоредби
на ЗГР следва, че правомощията, предоставени с горната заповед на секретаря на
общината,
са свързани
само и единствено с изпълнение на функциите
на длъжностно лице по гражданско
състояние,
касаещи съставянето на акт за раждане, акт за
сключване на граждански брак и акт за смърт. С последната заповед не са делегирани
правомощия на основание чл.92, ал.1
ЗГР,
свързани с адресната регистрация/заличаване на адресна
регистрация,
поради което
секретарят на общината не е бил
компетентен да се произнася по
тези въпроси, а некомпетентността винаги води до нищожност. Не води до
обратен извод и правомощието,
съдържащо се в длъжностната характеристика,
за длъжността
„Секретар на община“,
да подписва
изходящата кореспонденция на Обща администрация
и отдел „ГРАОН“,
тъй като
последното касае обичайните функции на секретаря на общината по
организиране дейността на администрацията и не представлява делегиране на правомощия
по чл.92 ал.1,
във вр. с ал.14 от ЗГР.
Предвид горното съдът намира, че оспореният отказ е нищожен, като издаден от
некомпетентен орган. Установеният порок е съществен и не би могъл да бъде саниран, тъй като предвидения в закона акт следва да бъде издаден
от кмета на общината или от надлежно определено от него длъжностно лице, а в случая,
процесното писмо по съществото си представлява отказ за
заличаване на на адресни регистрации, с каквото правомощие
секретарят на община Кърджали не е разполагал.
Във
връзка с необходимостта от даване на указания по тълкуването и прилагането на закона,
настоящата инстанция намира следното:
Съгласно чл.92, ал.3 ЗГР (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм., бр. 42 от 2012
г.), в действащата към момента на подаването на искането редакция, за извършване
на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят
не е собственик чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал.
1, или с нотариална заверка на подписа. Изключение от горното правило е предвидено
за адресната регистрация на лица,
които са
в родство по права линия със
собственика или ползвателя на имота, както и за
съпрузите на тези лица /чл.92,
ал.5
/. От своя страна, чл.99б, ал.3 от ЗГР предвижда заличаване на адресни регистрации,
за които
е установено,
че са
извършени в нарушение на чл.92, чл.99, ал.1 и 4 или чл.99а от ЗГР.
Безспорно е установено в случая, че искането за заличаване на
адресни регистрации е подадено от собственика
на жилищен имот, като в молбата е обективирано и категоричното му несъгласие с адресните регистрации, извършени без негово знание и съгласие. С изключение на Б.Е. – съпруга и М. Ш. – син на собственика на имота, по отношение на останалите, регистрирани на адреса 20 лица, няма данни да е налице
и хипотезата на чл.92, ал.5 ЗГР. Въпреки, че адресната регистрация на 16 от горните лица
е била извършена съобразно редакцията на ЗГР, преди допълнението на закона, обн. ДВ бр. 9 от 2011 г., поставящо изискването за писмено съгласие на собственика на имота, следва
да се отбележи, че към момента на подаване на искането за заличаване, това изискване
е действащо правило, и предвид изрично изразеното писмено несъгласие на собственика,
следва да бъде приложено, като се заличат регистрации на лицата, за които
не е налице съгласие от собственика
на имота. Горното важи и за 4- те лица, регистрирани на адреса на
основание чл.90, ал.2
от ЗГР, в периода
24.08.2016 –
14.05.2018 г.,
още повече, че основанието
за регистрирането им произтича от
адресната регистрация на техните родители.
Обратното тълкуване, според настоящия състав, би било в противоречие
с чл.17, ал.3 от Конституцията на РБ
и би довело до неоправдано ограничаване на правото на собственост, което не намира законова опора, предвид неговата правна природа и възможността за ограничаване само в случаите, предвидени в закона, какъвто настоящият случай не е.
По изложените съображения следва да се обяви нищожността на оспорения акт, като се
изпрати преписката на компетентния орган
- кмета на
община Кърджали, който да
се произнесе по искане вх.№94-00-2296/20.10.2020г.,
подадено от М.Ш., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че следва да бъде осъдена Община Кърджали да заплати на М.М.Ш. и Б.Ш.Е., направените по делото разноски, в размер на 620 лв., от които 20 лв. за внесената д.т. и 600 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен ДПЗС от 02.11.2020г.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2, вр. с чл.173,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на отказ за заличаване на адресна регистрация,
обективиран в писмо изх.№94-00-2394/27.10.2020 г., издадено
от секретаря на община Кърджали.
ИЗПРАЩА преписката
на Кмета на община Кърджали за произнасяне по молба вх.№94-00-2296/20.10.2020
г., подадена от М.М.Ш., съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община Кърджали
да заплати на М.М.Ш. и Б.Ш.Е. от ***, разноски по делото в размер на 620 лв.
Решението,
на основание чл.92, ал.14 ЗГР е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: