№ 941
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100501058 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 303101/30.11.2021 г., подадена от ИВ. К. К.
срещу Решение № 262736/01.11.2021 г., постановено по гр.д. № 3316/2020 г. на РС – Варна,
в частта, в която e прието за установено в отношенията между страните, че ИВ. К. К. дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 873.56 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № 3094952/07.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението; сумата от 31,35 лв.
представляваща възнаградителна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 20286/2019 г., по описа на ВРС, 12 състав.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на
решението поради допуснати от ВРС нарушения на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Според въззивницата, съдът не се е произнесъл по направените от нея
оспорвания и възражения, не е изследвал твърдяната нищожност на процесния договор и не
е допуснал събиране на относими доказателства. В частност релевира оплакване, че вещото
лице не е изпълнило указанията на съда да провери счетоводствата на двете дружества, не е
изпълнило в цялост поставените му задачи и не е отговорило на допълнително поставените
от въззивницата в качеството и на ответник въпроси и задачи касаещи начина на формиране
́
на главницата и лихвите по процесния кредит, както и усвояването му посредством
рефинансиране на задължения по предходно отпуснат кредит. В тази връзка възразява, че
1
кредитът не е усвоен, доколкото не е установено какви са били задълженията на ответницата
по стария кредит, за който се твърди, че е бил рефинансиран, и дали същите действително са
били погасени при отпускането на процесния кредит, както и възражението, че в главницата
са включени несъществуващи за плащане суми, както и лихви върху тях. Излага подробна
аргументация. Поддържа възражението си за нищожност на договора за цесия, с който се
легитимира ищецът, като твърди, че същият е сключен при заобикаляне на закона, налице е
привидност, тъй като договорът е възмезден, но липсва насрещна престация, и е без
основание. релевира оплакване за извършено от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение изразяващо се в приемане като доказателство на „Рамков договор за
цесия" от 02.11.2018 г., който не е бил представен в срок. Въвежда и възражение за
нищожност на договора за потребителски кредит № 3094952/ 08.02.2018 като сключен без
представителна власт, при липса на предписана от закона форма, както и без основание,
като поддържа, че позоваването на нищожност не е ограничено във времето. Излага
подробни съображения за нарушаване на императивни законови правила относно
сключването на процесния договор, неговата форма, в т. ч. представеното от ищеца
съгласие за директен дебит, водещи до извод за липса на усвояване на кредита. Излага, че
правото и на защита и събиране на доказателства е било нарушено като делото е било
́
разгледано в нейно отсъствие поради болест, за което съдът е бил своевременно известен.
По този начин въззивницата твърди, че е била лишена от възможността за събиране на
доказателства и от правото да пледира по съществото на спора, което е съществено
процесуално нарушение. Моли за отмяна на обжалваното решение отхвърляне на иска и
разпределяне на разноските в т.ч. в заповедното производство, съобразно изхода от спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД депозира отговор на въззивната жалба, с който оспорва наведените от
въззивницата оплаквания. Излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание въззивницата поддържа изложеното в жалбата като
акцентира на извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Поддържа
възраженията за нищожност на договора за кредит и договора за цесия. В представена
писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на възраженията за нищожност на
договора за кредит и договора за цесия. Оспорва претенцията за присъждане на разноски в
т.ч. с твърдение, че въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт.
Въззиваемата страна е представила писмено становище, с което моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:
Пред Варненски районен съд са предявени установителни искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът ИВ. К. К. дължи на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумата от 873.56 лева – главница по договор за потребителски
паричен кредит № 3094952/07.02.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответницата, вземането по който е прехвърлено в полза на „Агенция за
2
събиране на вземания” ЕАД по силата на договор за цесия от 07.08.2019 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.12.2019 г.; сумата от 49,49 лева – възнаградителна лихва и сумата от 56,88 лева –
обезщетение за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 20286/2019 г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 08.02.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ и
ответницата е сключен договор потребителски паричен кредит № 3094952/07.02.2018 г., по
силата на който на ответницата е предоставен паричен кредит в размер на 1126,03 лв., който
ответницата следвало да издължи на месечни анюитетни вноски с краен срок за погасяване
21.10.2019 г. Твърди, че ответницата е изпълнила изцяло макар и със забава вноските
дължими в периода от 21.02.2018 г. - 21.12.2018 г. и частично дванадесетата вноска с падеж
21.01.2019 г., след което преустановила плащанията по кредита. Легитимира се като
кредитор въз основа на индивидуален договор за цесия от 07.08.2019 г. към рамков договор
за цесия от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Уведомление за извършената цесия е приложено
към исковата молба. За вземанията е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника, поради което са предявени искове за
установяване на вземанията на заявителя и за присъждане на разноски.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват.
Поддържа се, че цесията не е породила действие, тъй като ответницата не била надлежно
уведомена за нея. Оспорва се размера на претендираните суми. Оспорва размера на
вземанията. Сочи, че сумата от 1126,03 лв. е директно преведена за погасяване на старо
задължение по друг кредит – кредит 1228887/07.08.2013 г. дължими на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с което задълженията по този договор за предсрочно
погасени. Счита, че не е следвало цялата сума по договора от 08.02.2018 г. да се превежда за
рефинансиране на договора от 2013 г., тъй като за периода след предсрочното погасяване
възнаградителна лихва не се дължи. Твърди, че договорът съдържа незаконосъобразни и
неравноправни клаузи, поради което е изцяло нищожен.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск
за главница, частично – за възнаградителна лихва до размер на 31,35 лева и е отхвърлил
изцяло иска за обезщетение за забава.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
3
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори по следните установени от ВРС факти:
Между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ИВ. К. К. е сключен договор за
потребителски паричен кредит № 3094952/07.02.2018 г., по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на ответницата потребителски кредит от 1126,03 лв. срещу
задължение за нея да върне сумата от 1284,68 лв. включваща и дължимите лихви на 21
месечни вноски от по 101,74 лв., с падеж на първата вноска на 21.02.2018 г. при фиксиран
годишен лихвен процент – 14,99%.
В жалбата въззивницата оспорва факта, че главницата от 1126,03 лв. е била усвоена в
т.ч. за рефинансиране на задължения на ответницата по предходен потребителски кредит
1228887/01.08.2013 г., сключен между същите страни. Поддържа оспорването и в
представената писмена защита като се позовава и на приетото по делото заключение на
вещо лице.
Тези оплаквания са в противоречие с изрично заявеното от ответницата в отговора на
исковата молба признание на факт: „Сумата от 1126,03 лева директно е преведена за
погасяване на старото ми задължение веднага след отпускане на новия кредит № 3094952
като старото ми задължение на практика е погасено шест месеца предсрочно“. Съгласно чл.
175 от ГПК направеното от страна или от неин представител признание на факт се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В приетото по делото
заключение по допуснатата ССЕ изрично е посочено, че сумата от 1 126,03 лева не е
постъпвала по банковата сметка на ответницата, а задължение по потребителски кредит на
ИВ. К. К. с 1228887/01.08.2013 г. е покрито като кредитът е реструктуриран в ново кредитно
задължение с № 3094952/07.02.2018 г. Следва да се прави разлика между превеждане на
сумата по банковата сметка на ответницата и усвояване на кредита. За усвояването на
кредита е необходимо сумата да постъпи в патримониума на кредитополучателя, като това
може да стане и посредством погасяване на негово старо задължение. Ето защо, съставът на
въззивния съд приема, че по делото е установено усвояването на предоставения кредит по
договор № 3094952/07.02.2018 г., тъй като със сумата са погасени задължения на
ответницата по предходен кредит, плащанията по който са били просрочени.
Предположението на въззивницата, изразено в пледоарията и пред настоящата инстанция,
́
че съществуват два кредита, по които е извършила плащания, не се споделя от въззивния
съд, доколкото ответницата не е ангажирала доказателства, че е била коректен платец нито
по първия, нито по втория договор за кредит.
Оплакването във въззивната жалба за нищожност на договор за кредит №
3094952/07.02.2018 г. е неоснователно. Процесният договор представлява договор за
4
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК),
доколкото предмет на същия е предоставяне на паричен кредит под формата на заем, като
кредитополучателят е физическо лице, което при сключването на договора действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Изтъкнатите от ищцата в отговора
на исковата молба нарушения на императивни разпоредби на ЗПК не водят до нищожност
на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 12, ал. 1 се отнася за договори за
потребителски кредит, при които кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, и е
неприложим за конкретния случай. По отношение на останалите изисквания за валидност на
договора в случая не се установява същите да са нарушени. Писмената форма на договора за
кредит е спазена. Посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му.
Действително, в условията за усвояване е посочено единствено, че това става по сметка на
клиента без да се уточнява каква и това не противоречи на обстоятелството, че кредитът е
усвоен безкасово, т.е. за покриване на задължения на ответницата по предходен договор за
кредит, който е бил в просрочие. Процесният договор не съдържа уговорка сумата да бъде
изплатена в брой или преведена по разплащателната сметка на кредитополучателя, от която
последният да се разпореди със заемните средства, каквито възражения се съдържат в
отговора на исковата молба. Лихвеният процент по кредита е ясно посочен, същият е
фиксиран за целия период на кредита и фактически не е променян. Годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, също са изрично посочени. Страните са уговорили
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница е подписана от страните по договора. Уговорено е в същите право
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване. Възражението, че на ответницата не бил
предоставен стандартен европейски формуляр съгласно приложение № 2 на ЗПК е
направено едва с въззивната жалба, поради което е преклудирано на основание чл. 133 от
ГПК и не следва да се разглежда.
Възражението за наличие на неравноправни клаузи също е неоснователно. Договорът
е сключен на ясен и разбираем език. Не се установява наличие на уговорки във вреда на
потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Конкретно, с
оглед изричните оплаквания в отговора на исковата молба, не се установява уговорка, която
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП) или която не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал.
1, т. 19 ЗЗП). Напротив, клаузите на договора позволяват на средния потребител, който е
относително осведомен и в разумни граници е наблюдателен и съобразителен, да прецени за
5
каква сума се задължава, в какъв период и по какъв начин следва да я върне и в какъв размер
е оскъпяването на кредита в резултат на начисляване на уговорената лихва, като изрично е
посочена общата сума дължима от потребителя след прибавяне на лихвите. Както сама
посочва в отговора на исковата молба, ответницата е била напълно наясно, че целта на
процесния кредит от 2018 г. е да бъдат погасени задълженията й по предходен договор за
кредит от 2013 г., в т.ч. просрочени вноски за главница и лихви.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал като
нищожна уговорката за заплащане на обезщетение на забава в размер надвишаващ законната
лихва за забава като противоречаща на императивното правило на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Тази
част от решението на ВРС е в полза на жалбоподателката и съответно не е предмет на
обжалване.
Ответницата не е легитимирана да оспорва представителната власт на лицето,
подписало договора за кредит от името на кредитора (т ІІ.6 от ТР № 5/2016г по т.д №
5/2014г ОСГТК на ВКС), а самата тя е подписала договора лично. Не е налице липса на
основание за сключване на договора за кредит. Правните сделки се подразделят на каузални
и абстрактни, в зависимост от това, дали за валидността на съответната сделка, се изисква да
има кауза (основание) или не се изисква наличието й. При каузалните сделки, за разлика от
абстрактните, липсата на кауза е основание за нищожност, съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 4 от
ЗЗД. Под основание в случая се разбира типичната, общоприета, традиционна цел или
причина (но не в смисъл на мотив), заради която едно лице се задължава към друго. Така,
още от римското право е възприето, че основанието поради което едно лице купува една вещ
е acquirendi causa, основанието едно лице да надари друго лице е donandi causa, основанието
едно лице да даде парична сума в заем е credendi causa, основанието да се погаси
съществуващо старо задължение е solvendi causa и т.н. В случая без съмнение е налице
основание за процесния договор за кредит и то е даване на парична сума в заем (credendi
causa) с цел погасяване на съществуващ дълг (solvendi causa) срещу задължение за
връщането и ведно с възнаграждение за ползване на средствата – договорна лихва.
́
Възражението, че съдът не е допуснал събиране на относими доказателства, също е
неоснователно. Вещото лице е отговорило ясно и точно на въпроса как е формирана
главницата по процесния договор за кредит и подробно е разяснило това устно в съдебно
заседание на 09.04.2021 г. като е отговорило на зададените му от ответницата въпроси. В
отговора на въпрос № 8 от заключението са посочени отделните компоненти на старото
задължение като е видно, че същото се състои от главница в размер на 1104,91 лева, от
които 314,02 лева – просрочена главница, просрочена лихва – 15,91 лева, лихва просрочие –
1,69 лева и лихва върху редовна главница – 3,52 лева. Оплакванията на жалбоподателката,
че в главницата по процесния кредит били включени бъдещи лихви за период от 08.02.2018
г. до 07.08.2018 г. са неоснователни, тъй като лихвата върху редовна главница е едва 3,52
лева и, както посочва вещото лице в съдебно заседание, същата е за минал период – от
последната падежна дата на стария кредит до датата на отпускане на втория кредит.
Останалите лихви са неплатени на падежа задължения на кредитополучателката.
6
Първоинстанционният съд правилно е отменил определението за допускане на
допълнителна експертиза, доколкото такава не е била необходима за изясняване на делото
от фактическа страна.
Възражението за нищожност на договора за цесия, с който се легитимира ищецът,
също е неоснователно. Доказателства за привидност на договора с оглед на твърденията за
липса на насрещна престация не са ангажирани. Цесионерът не е длъжен да доказва
извършено плащане на цената на цесията, тъй като договорът е консенсуален, а не реален,
т.е. прехвърлянето на правата се извършва със самото сключване на договора, а не с
плащане на уговорената цена. Приемането като доказателство на „Рамков договор за цесия"
от 02.11.2018 г., който не бил представен с исковата и уточняващите молби, не представлява
извършено от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, тъй като
договорът е приет в първото по делото заседание когато настъпва установената от закона
преклузия за посочване и представяне на доказателства.
Първоинстанционният съд при постановяване на решението си не е нарушил
императивни разпоредби на закона и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Съществуването на вземанията в размерите, установени от районния съд, е доказано със
събраните по делото доказателства.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на ВРС ще
бъде потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК съдът препраща и към мотивите на ВРС.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемата страна ще се присъдят
съдебно-деловодни разноски за производството пред ВОС – възнаграждение за защита от
юрисконсулт като съдът определя същото в размер на 100 лева. Останалите разноски,
посочени в представения от въззиваемата страна списък по чл. 80 от ГПК очевидно не се
отнасят за настоящото дело.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262736/01.11.2021 г., постановено по гр.д. №
3316/2020 г. по описа на РС – Варна, поправено с Решение № 260218/07.04.2022 г. по
същото дело.
ОСЪЖДА ИВ. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 100,00 (сто)
лева, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8