Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В.,10.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак. състав в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
при
секретаря Б.С.и в
присъствието на прокурора...... като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело № 125 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на Н.Д. ***/13.10.17 г. на Началник група,
сектор “ООР” при РУ-В.към ОДМВР- В., с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.64, ал.4 ЗМВР и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. В жалбата, в съдебно
заседание и в допълнително писмено становище са изложени подробни доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, поради допуснати
нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това
основание.
Ответната страна не е
ангажирала представител и становище по жалбата.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена при условията на чл.59 ЗАНН.Разгледана по същество е
основателна, при следните съображения:
На 06.10.17 г., полицейски
служител в сектор „ООР” при РУ-В.-св.Т.З., осъществявайки функции по
обезопасяване на движението, забелязал, че на ул.”***” **, пред аптека
„Дифарма”,гр.В.има паркиран лек автомобил, въпреки, че паркирането и престоя на
автомобили по това време бил ограничен. Малко след това се появил и водачът на
автомобила-настоящ жалбоподател, на когото свидетелят поискал документи за
проверка, обяснявайки му, че е извършил нарушение по ЗДвП, паркирайки в
забранена зона. Жалбоподателят оспорил компетенциите на полицейския служител и
основанията за проверката, отказал да даде документите си за проверка и заявил,
че ще заключи автомобила и ще си тръгне. На това свидетелят отговорил с устно
разпореждане към жалбоподателя да не
напуска мястото на проверката, в противен случай ще бъде извикан „паяк”, а
автомобила ще бъде репатриран. Жалбоподателят на свой ред се качил в автомобила
и потеглил.Спрял 50-
Изложените до тук фактически
обстоятелства не са спорни между страните и се извличат еднопосочно от
приобщените по делото свидетелски показания на тримата полицейски служители Т.З.,
П.П. и В.Д., както и от писмените материали по приложената преписка.
Остават спорни единствено
фактите, имащи значение за обективната съставомерност на вмененото нарушение и
свързани с броя и конкретното съдържание на отправените и съответно неизпълнени
устни полицейски разпореждания от страна на жалбоподателя.
Съгласно свидетелските
показания на самия актосъставител-Т.З., в случая той на практика е издал
множество устни разпореждания към
жалбоподателя, започващи от изискване на документи за проверка по повод
първоначално констатираното нарушение за забранено паркиране, минаващи през
разпореждания „да не напуска мястото на проверката пеш” и завършващи с
разпореждане „да не напуска мястото на проверката с автомобила”.
Вторият разпитан по делото свидетел –П.П. твърди, че
издаденото от колегата му и неизпълнено разпореждане, за което е и съставен
акта е било жалбоподателят „да представи документите си и да премести
автомобила”. Третият свидетел В.Д. на свой ред твърди, че издаденото и
неизпълнено разпореждане към жалбоподателя било „да представи документите си за
проверка и да не напуска мястото на проверката”.
Други доказателства в подкрепа на изложените в АУАН и в
НП фактически констатации и позволяващи отстраняване на констатираните по-горе
противоречия в свидетелките показания относно въпросните спорни факти, не са
ангажирани по делото от страна на наказващия орган, в чиято тежест е това.
Въз основа на възприетите
фактически положения и изложен доказателствен анализ, съдът намери от правна
страна следното:
Предвид цитираното по-горе съдържание на процесните АУАН
и НП, същите се явяват съставени в
нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изискващи пълно, точно, ясно и
недвусмислено описание на нарушението със съответните му индивидуални обективни
и субективни признаци и обстоятелствата на извършването му. В случая в
обстоятелствените части на двата акта липсва такова надлежно описание като са
използвани само общи формулировки и дословен препис на законовата разпоредба на
чл.64, ал.4 ЗМВР, вменяваща задължение за гражданите да изпълняват издадените
им от полицейските органи при изпълнение на съответните им функции
разпореждания. При тези общи формулировки, остава неясно какво в крайна сметка
е било конкретното съдържание на отправеното устно полицейско разпореждане към
задълженото лице, съответно имало ли е това лице поведение, което в
действителност да е в разрез с даденото му полицейско разпореждане. От друга
страна, единствено посочения в АУАН и в НП конкретен факт за „самоволно
напускане мястото на проверката” е двусмислен и внася пълно съмнение и неяснота
относно точния вид на вмененото нарушение и неговата правна квалификация именно
по посочения чл.64, ал.4, вр.чл.257, ал.1 ЗМВР, а не като друг вид нарушение –
напр.за осуетяване на полицейска проверка и противозаконно пречене на
полицейски функции по чл.264, ал.1 ЗМВР. Така констатираните процесуални нарушения,
свързани с надлежното и минимално необходимо съдържание на АУАН и НП, имат характер на съществени, тъй като ограничават правото на защита на жалбоподателя
и възпрепятстват съдебния контрол.Това от своя страна е достатъчно за отмяна на
обжалваното НП, без разглеждане на спора по същество.
Въпреки горното и за пълнота на изложението, съдът намира
за необходимо да посочи, че в случая процесното НП се явява и необосновано.
Предвид гореописаното състояние на наличния доказателствен материал, по делото
безспорно се установиха единствено данните, че на посочените в АУАН и в НП време
и място между жалбоподателя и полицейския служител З. е възникнала спорна
ситуация, в рамките на която последният е издал множество последователни и
различни по съдържание устни разпореждания, следващи „грубото и арогантно
поведение” на жалбоподателя по оспорване на правомощията и разпорежданията му. Остават
спорни и изцяло недоказани по несъмнен начин, всички останали съставомерни
факти на твърдяното нарушение, свързани с това какво в крайна сметка е било конкретното
разпореждане, отправено от полицейския орган; в изпълнение на какви негови
функции е било отправено то, съответно било ли е това разпореждане нарушено и
чрез какво конкретно действие или бездействие от страна на жалбоподателя. Нещо
повече. Дори и да се приеме, че в случая даденото полицейско разпореждане е било със съдържание
„да не се напуска мястото на проверката”, то по делото безспорно се установи,
че жалбоподателят не е имал такова неправомерно поведение, доколкото само е
преместил автомобила си с цел отстраняване на първоначалното нарушение по ЗДвП,
след което сам и доброволно се е върнал при полицейските служители и е
съдействал за приключване на документалната проверка.
Водим от всичко гореизложено
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление **38/13.10.17 г. на Началник група, сектор “ООР” при РУ-В.към
ОДМВР- В., с което на Н.Д. ***, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.64,
ал.4 ЗМВР и на основание чл.257, ал.1 ЗМВР е наложено административно наказание
глоба в размер на 300.00 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-В.в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: