Решение по дело №939/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 517
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Силвия Обрешкова
Дело: 20223110200939
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110200939 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на "Антонов и син"ЕООД против НП № 03 –2100131/27.10.2021г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.62 ал.1 от КТ, на осн. чл.414 ал.3 от КТ, на "Антонов и син"ЕООД е
наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП поради
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Не било извършено нарушението и при издаване на НП
били допуснати съществени процесуални нарушения, като не били посочени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нито доказателствата.
Не били изложени аргументи за това дали случаят е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивната страна се представлява от адв.Д.,
който поддържа жалбата и по съществото на делото моли за отмяна на НП на
основанията, изложени в жалбата.
Представляващият дружеството Б.Н. твърди, че не било извършено
нарушението, тъй като лицето било наето да извърши определена работа –
почистване на градината.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к О., която оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Нарушението се доказвало от гласните и писмените доказателства. Законът
давал право на работодателя да сключи трудов договор да извършване на
1
определена работа. При предходна проверка също се установило че това лице
полага труд в обекта, стопанисван от същото дружество.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 06.10.21г. в птицеферма в с. Осеново,
стопанисвана от"Антонов и син"ЕООД,служителите на ИТ-Варна
установили, лицето П. П.ов, което изкоренявало стари домати от градината.
П.ов попълнил декларация, в която посочил, че е нает от "Антонов и
син"ЕООД , с място на работа – птицеферма с. Осеново. В графата „ трудово
възнаграждение“, собственоръчно добавил „на ден“ и посочил 20 лв.
Попълнил и графата „други обстоятелства“, в която уточнил :“Дърпам
краставиците корени. Извика ме Б. А.“. Графите „ последно месечно трудово
възнаграждение в размер на …“, „почивни дни“ и „почивки в работния ден“,
не са попълнени. Попълнена е графата за работно време, като е посочено
„13.30 до 15.30“. При проверката не е установено между П. П.ов и "Антонов
и син"ЕООД да е имало уговорени почивни дни и почивки в работния ден.
П.П.ов живеел в с. Осеново, имал три деца и нямал постоянна
работа. Срещу заплащане помагал на различни лица в селото за почистване на
дворове и друга обща работа. Съпругата му работила за "Антонов и
син"ЕООД в птицефермата. Управителят на дружеството Б. А. познавал П.ов
и го повикал да почисти градината. Било договорено да му се плати след
свършване на работата.
С оглед установеното при проверката, било обявено съществуващо
трудово правоотношение, като актът за това не бил обжалван и влязъл в
законна сила.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателства :
Като събрани пореда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства -материалите по АНП - АУАН, протокол за извършена
проверка, декларация, трудов договор, справка, идентификационна карта,
призовка, постановление, заповед за компетентност и др.
Показанията на св. З. и П.ов са подробни, конкретни и логични и
съдът ги кредитира изцяло. На практика същите не са противоречиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения
срок, но нарушението не е описано пълно иточно от фактическа и правна
страна и описанието е противоречиво. В АУАН и НП не са описани нито
всички съставомерни признаци на нарушението, нито всички факти,
2
относими към тях.
Като изпълнително деяние описано, че работодателят „приел на работа“
да осъществява трудови функции по почистване на градината П. П.ов.
Изобщо не се описва какво е правил П.ов към момента на проверката и дали
на практика е полагал труд. Не се описва дали този труд е свързан с дейността
на птицефермата и в този смисъл липсват факти, от които да се направи
извод, че „А. и сие“ ЕООД е работодател. Не се описват факти, от които да
стане ясно какво е изпълнителното деяние, като в НП се сочи, че деянието се
изразява в това, че работодателят „ е приел на работа“. Такова изпълнително
деяние няма нищо общо с нарушението по чл. 62 ал.1 от КТ. Тази норма
предвижда, че трудовият договор следва да се сключи в писмена форма. За да
е допуснато нарушение , следва да е имало трудов договор между страните,
които да не е в писмена форма. В АУАН и в НП обаче не се описват факти от
които да стане ясно, че между страните е имало договореност по всички
клаузи на трудовото правоотношение. Тези факти са пряко относими към
изводите за съставомерност на нарушението, поради което и неописването
им ограничава правото на защита и е съществено процесуално нарушение.
Описано е, че е имало договорено работно време, но не се сочи нищо за
почивки, за повторяемост на задължението за труд, за договореното трудово
възнаграждение. Не става ясно от фактическото описание на нарушението
нито дали са били налице елементите на трудово правоотношение, нито
между кои лица. Не са посочени факти, от които да се направи извод, че „А. и
син“ ЕООД е работодател и най-вече не става ясно от фактическото
описание дали между „А. и син“ ЕООД и П. П.ов е имало постигнати
договорки относно елементите на трудовото правоотношение.
Защитата се гради именно срещу фактите и липсата на факти, пряко
относими към съставомерните признаци е съществено процесуално
нарушение, тъй като ограничава правото на защита. Поради това и същото е
достатъчно за да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Освен това, описаното от фактическа страна противоречи на правната
квалификация на нарушението. Сочи се че то е по чл.62 ал.1 от КТ:
„Трудовият договор се сключва в писмена форма“, но никъде в АУАН и в НП
не са описани съставомерните признаци на това нарушение. Не става ясно
дали дружеството е наказано за това, че трудовият договор не е в писмена
форма, или за това, че лицето е допуснато до работа без трудов договор. В
НП не е описано, че изпълнителното деяние е допускане до работа, а се сочи ,
че работодателят „ е приел на работа“. Неописването на съставомерните
признаци на нарушението налага извод за липса на пълно описание от правна
страна и също ограничава правото на защита, поради което е съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Независимо от липсата на фактическо описание, предвид събраните в
хода на съдебното производство доказателства, може да се направи изводът,
че материалният закон е приложен неправилно.
Съдът приема за недоказано от обективна страна това, че между П.ов и
„А. и син“ЕООД е имало трудово правоотношение. Видно от показанията на
3
св. П.ов и на св. З., както и от приложената декларация, П.ов е бил нает за
конкретна работа. Същият е имал задача единствено да почисти градината, за
която конкретна работа е било договорено и възнаграждението му.
Предвидената в КТ възможност за сключване на трудов договор за един ден,
или за конкретна работа е само правна възможност, но не и задължение за
работодателя. Тези норми в КТ не дерогират свободата на страните да
сключват помежду си други договори по ЗЗД, включително такива, които не
изискват писмена форма.
Дружеството е наказано за нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ, а именно
затова, че трудовият договор не е бил в писмена форма. За да е налице между
страните трудов договор, следва да има съгласие по всички негови параметри.
Доказателствата по делото не позволяват да се направи единствен,
категоричен и безспорен извод, че между страните е било постигнато
съгласие относно всички параметри на трудово правоотношение и такива
факти не са описани в обстоятелствената част на наказателното
постановление. Дружеството е наказано по чл. 62 ал.1 от КТ за това, че
договорът не е в писмена форма. Видно е от доказателствата, че страните не
са договаряли трудово правоотношение, поради което и няма как „А. и сие“
ЕООД да бъде наказано, че договорът му с работника не е в писмена форма.
Обявяването на трудово правоотношение, както и подписването на такъв
договор по-късно, по никакъв начин не доказват, че към датата на проверката
между страните е имало трудово правоотношение, което да е следвало да
бъде скрепено с трудов договор в писмена форма. Напротив, още на място
П.ов е декларирал:“Дърпам краставиците…Извика ме Б. А.“. Както е по-горе
изложено, предвиденото в КТ сключване на трудови договори за конкретна
работа е възможност, но не и задължение и по никакъв начин не изключва
правото страните да се възползват от принципа на свобода на договаряне,
стига да не прикриват трудово правоотношение.
Неправилно е приложен материалният закон и нарушението не е
описано от фактическа страна и НП следва да бъде отменено. С оглед на това,
следва да бъде оставено без уважение искането на ю.к. О. за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна не е
направила искане за присъждане на разноски и не е представила
доказателства за това, че такива са били платени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03
–2100131/27.10.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на осн. чл.414 ал.3 от КТ, на
"Антонов и син"ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в
размер на 5000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5