Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.09.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря В. С. разгледа
гр.д. № 4969 по описа за 2021г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от А.И.Х., М.А.Х., Г.А.Х.-С. и С.Г.М. против С.К.П. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото
на собственост и предаване владението върху Магазин с идентификатор 68134.304.122.6.4 при
съседи: на същия етаж-68134.304.122.6.5, под
обекта-няма; над
обекта-68134.304.122.6.1 и 68134.304.122.6.6; Магазин
с идентификатор 68134.304.122.6.5, при съседи: на
същия етаж-68134.304.122.6.4, под
обекта-няма, над
обекта-68134.304.122.6.1, заедно със
зимниците под магазините, две вътрешни стаи съединени
непосредствено с магазина и
един вътрешен склад с идентификатор
68134.304.122.5 със застроена
площ 87 кв.м., съединени с улицата чрез коридор с врата към улицата
и сервизно помещение в единия магазин, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части
на сградата и от дворното място,
съставляващо ПИ с идентификатор
68134.304.122, целият с площ
464кв.м., представляващ УПИ III-3 в кв.207 по плана на
гр.София, местност „Зона Б-2-3а“, при съседи по скица:
68134.304.122; 68134.304.125; 68134.304.120; 68134.304.121 и 68134.304.1116, съединен с искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна
на НА № 179, том IX, рег.№ 19179, дело №
1537/04.09.2020г. на нотариус,
с район на действие СРС.
Твърденията на ищците са, че
въз основа наследство, реституция и договор за доброволна
делба от 29.12.2009г. са съсобственици на недвижим имот
в гр.София, ул.*********, с
описание по документ за собственост-два
магазина, заедно със зимниците под
магазините, две вътрешни стаи, съединени непосредствено с двата магазина и един вътрешен склад,
съединени с улицата чрез коридор, с врата към улицата
и санитарен възел вътре в единия магазин, находящи се на партерния
етаж на триетажна
жилищна сграда на посочения адрес
в гр.София, с обща квадратура 224.50 кв.м., заедно с 1/3 идеални части от УПИ III-3 в кв.207 по плана на
гр.София, местност „Зона Б-2-3а“ с площ 463.30 кв.м., при съседи:
ул.*********, УПИ IV-4, УПИ V-5, УПИ ХV-15 и УПИ II-2
по устройствения план утвърден със
Заповед № РД-50-394/18.05.1999г. и съседи по нотариален
акт: св.И.Д., Л.И.,*** С.. През декември 2020г. започнали процедура по нанасяне в кадастралната
карта и регистри към АГКК, когато установили, че имотът е заключен с катинар и нямат достъп до него. Сменили катинара, но няколко дни
след това бил изрязан и поставен нов. Предположили, че се настанили клошари, защото през 2017г. във връзка с възложено архитектурно
заснемане представители на фирмата изпълнител посещавали имота и в него нямало
никой. При извършена справка констатирали, че в полза на
ответника С.П. е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за имота,
както и го декларирал на свое
име. На отправената покана заявил, че владее магазините
без да посочва
правно основание за това и се
противопоставил на правото им на
собственост. В тази връзка твърдят, че никога не
са изоставяли имота си и не
са предавали владението му на
ответника, с когото не са имали
договорни или други отношения.
Ответникът оспорва иска с доводи за придобиване правото на
собственост по давностно владение. Твърди, че от много години магазините на партерния етаж
на сградата, в която той живее
на третия етаж, са били
запустели, разбити без някой да ги
стопанисва или полага грижа и обитавани от случайни самонастанили се лица, които на
практика ги разрушавали и палели огън, с което застрашавали
живущите в същата сграда. За предотвратяване
на това през
м.06.2007г. взел мерки като заключил входната
врата на магазините, поставил метална мрежа откъм съседния имот и ги оградил
по начин, че да възпрепятства
достъпа до тях. Тъй като
не знаел кой или кои
са собствениците и никой не се
появил вследствие на оставяните преди
това бележки на входната врата, от този момент
установил владение върху тях с намерение
да стане собственик. Твърди от м.06.2007г.
в продължение на повече от 10 години,
включително понастоящем, да е упражнявал непрекъснато, спокойно и
несмущавано фактическа власт като извършил
различни по естество
ремонтни, обезопасителни и преграждащи възможността
за чужд достъп освен него дейности, стопанисвал и ползвал помещенията за собствени нужди като склад и явно манифестирал намерението си да ги
свои.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Ревандикационният иск по чл.108 ЗС е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. С него собственикът
защитава правото си на собственост срещу всяко лице, което владее или държи
вещта му без да има основание за това.
Според разясненията дадени в т.2А
от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк.д.№ 4/2014г., ОСГК на
ВКС, искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си две искания за
правна защита-да се признае за
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху вещта и за осъждане ответника да предаде владението, по които съдът се
произнася в диспозитива на съдебното решение. Ако
ищецът е собственик и ответникът владее/държи вещта без основание или непротивопоставимо
на ищеца основание, съдът уважава и двете искания като постановява установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и
осъдителен за предаване владението от ответника. Ако ищецът е собственик, но
владението или държането от ответника е на противопоставимо
правно основание, съдът следва да уважи първото искане с установителен
диспозитив, признаващ правото на собственост на
ищеца, и да отхвърли второто искане за осъждане предаване владението. В случай,
че ищецът не е собственик съдът отхвърля и двете искания за защита. По този
начин решението формира сила на пресъдено нещо по
въпроса относно собствеността, който няма да може да бъде пререшаван в бъдещ
процес между същите страни.
Съобразно правилото на чл.154,
ал.1 ГПК по предявен ревандикационен иск ищецът носи
тежестта да докаже правото си на собственост и факта на владение или държане от
ответника, а последният носи тежестта да установи основанието, въз основа на
което упражнява фактическа власт.
Съгласно чл.77 ЗС
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или
по други начини, определени в закона. Основанието за придобиване право на собственост върху
недвижим имот по давност по чл.79, ал.1 ЗС изисква непрекъснато владение в продължение на 10
години. Според дефиницията на чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. Признаците на владението са упражняване на фактическа власт върху вещта
лично или чрез другиго /обективен/ и осъществяването му с намерение за своене /субективен/. За разлика от владението, държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя-чл.68, ал.2 ЗС. Държателят няма намерение да свои вещта, поради което в
негова полза не тече придобивна давност. При
установена фактическа власт върху чужда вещ под формата на владение с
разпоредбата на чл.69 ЗС е въведено предположението, че владелецът я държи като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Правна последица от
осъществяване фактическия състав на чл.79 ЗС е изгубване правото на собственост
от досегашния собственик с придобиването му от владелеца.
Доколкото с иска по
чл.108 ЗС се разрешава и спор за собственост, при въведено от ответника
възражение, че е придобил това право по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС,
изключващо заявеното в исковата молба, той носи тежестта да докаже качеството
си на владелец по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в рамките на визирания в закона
период от време, а с оглед презумпцията за намерение за своене
в тежест на ищцовата страна е оборването й чрез
доказване противното.
Предмет на
предявения иск е недвижим имот, за който всяка от страните претендира да е носител на правото на собственост.
Ищците се легитимират като
съсобственици с договор за доброволна делба от 29.12.2009г., съставен в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, съгласно който получават в дял процесните два магазина, заедно със зимници под тях, две
вътрешни стаи съединени пространствено с магазините и вътрешен склад свързан с
улицата с коридор с обща площ 224.50 кв.м., находящи
се на партерния етаж на триетажна сграда в гр.София, ул.*********, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, в което е
построена. Видно от представения НА № 66/1937г. имотът е бил притежание на
„Големи Български Мелници“ АД, отчужден през 1952г. по ЗНЧИМП и впоследствие възстановен
на основание чл.3, ал.2 ЗВСОНИ на наследниците на съдружниците
на бившето дружество, част от които са ищците, с отписването му със Заповед №
РД-57-35/18.01.1994г. на кмета на Столична община от актовите книги за държавни
и общински имоти и разпоредено предаване владението.
След реституцията наследниците се снабдили с НА № 115/2001г., отразяващ правото
на собственост и на други два магазина, находящи се
на ул.********* № 52.
Отпреди реституцията помещенията
на партерния етаж на сградата на ул.********* заедно със съседните на № 52 са
били предоставени за стопанисване на „З.“ ЕООД и ползвани като столова за
хранене с кухня, сервизни, хладилни и складови площи, които поради възстановяването
освободило и с протокол от 12.04.1993г.
предало владението /стр.347/, а с последващо
извършената през 2009г. делба ищците
получили в дял процесните.
От фактическа страна не е спорно,
че след 2000г. помещенията на № 54 останали празни в продължение на години. В тази връзка ищците не твърдят и
доказателства не са представени да са предавали владението на трети лица на
договорно или друго основание. Установено е, че от дете ответникът живее в сградата,
в която се намират, първоначално на втория етаж, а от 2000г. и понастоящем на
третия етаж заедно с майка си.
По делото липсва спор ответникът да
е познавал ищците или да е знаел, че те са собственици. От своя страна ищците също не са познавали
ответника, за когото разбрали през м.12.2020г., че се е снабдил с НА за
собственост по давностно владение № 179, том IX, рег.№ 19179, дело № 1537/2020г., съставен на
04.09.2020г. по реда на чл.587, ал.2 и ал.3 ГПК от нотариус И.Д., с район на
действие СРС. Това станало след като при посещение на имота в началото на
м.12.2020г. го намерили заключен. Сменили катинара, но след няколко дни ответникът
го премахнал и поставил нов. На отправената
от тях нотариална покана от 19.01.2021г. да им предаде владението отказал с
изявлението, че е придобил правото на собственост въз основа изтекла придобивна давност /стр.17-20/.
По делото е приложена преписка №
227000-3724/2021г. на 03 РУ-СДВР, образувана по жалба на ищците и прекратена с
постановление на СРП поради липса на данни за извършено от ответника самоуправство по отношение процесния
имот или друго престъпление.
От фактическа страна не е спорно
още, че имотът се намира във фактическа власт на ответника. Относно наведените
в писмения отговор твърдения за момента, начина и причината за установяването й
е ангажирал гласни и писмени доказателства.
Разпитаните по делото свидетели К.С.,
Р.М.и К.К.живеят на същата улица или в близост,
познават ответника отдавна и знаят за имота. От показанията им се установява,
че към 2007г. бил запуснат и в крайно лошо състояние. Всеки можел да влезе, тъй
като вратата и прозорците откъм улицата били недобре обезопасени и на практика разбити,
както и имало отвори към помещенията от вътрешната страна. Бил обитаван от бездомници, проститутки и наркомани, пълнели го с боклуци и
неведнъж палели вътре огън, което положение било известно на живущите в района.
Свидетелят С. сочи, че след един
такъв пожар в началото на 2007г. ответникът заключил имота с два катинара и преградил
другите входове за да възпрепятства достъпа на такива лица. Тъй като не знаел
кой е собственик поставил бележка на вратата, че ключовете се намират у него,
но свидетелят не знае дали някой се е отзовал. Впоследствие го затворил изцяло
с покриване на прозорците и зазиждане отворите от вътрешната страна, изчистил помещенията,
прокарал ток от дома си, пригодил го за склад и започнал да го ползва за
съхранение на свои вещи, инструменти и строителни материали. След пожара до
настоящия момент достъп до имота има и се ползва само от ответника, на когото
понякога помагал в товарно-разтоварна дейност на
материали и по този повод неведнъж влизал в помещенията. Действията му били
явни и всички в квартала считали, че е негова собственост. На свидетеля не е известно
и не е виждал други лица, освен ответника или допуснатите от него, да влизат в
имота, с изключение на случката през 2020г., когато катинарите на вратата били
отрязани.
Свидетелят М. живее на същата
улица в близост до № 54 и много добре познава процесния
имот. Преди бил закусвалня на нивото на улицата, обхващала и съседните
помещения на № 52, който след 2000г. останал празен обитаван от бездомници и превърнат в тоалетна. Сочи, че след два инцидента с пожари около 2006г. ответникът
обсъждал с него какво може да се направи, защото не знаел на кого е, но след причинен през зимата
или пролетта на 2007г. по-голям пожар,
застрашил цялата сграда, взел мерки, като го заключил и обезопасил по начин да
не може да се влиза и по съвет на свидетеля поставил бележка, че държи ключа.
След като никой не го потърсил, през същата и следващите години поетапно
затворил прозорците с дървени дъски, поставил нова врата с катинар, зазидал входовете
откъм съседните помещения на № 52, разчистил боклуците, измазал стените, прокарал
ток първоначално по кабел от дома си, а после изградил ел.инсталация с
поставяне на ел.табло. От самото начало и до момента го ползвал за склад на
лични вещи, инструменти и материали за строителството, в която област работел. Съхранявал
вещи и на свои познати, включително на свидетеля за първи през 2014г. във връзка
с ремонт на собствен имот, а и след това. Често виждал там ответника, както и внасянето
и изнасянето на вещи, тъй като жилището му е точно срещу процесните
помещения с пряка видимост. Сочи, че освен ответника не е виждал друг в имота,
в разговори с него не е споделял той да знае на кого принадлежи, но от
цялостното му поведение съди, че го възприема като собствен.
Свидетелят К.работи като адвокат
и покрай познанството им с ответника неведнъж
ползвал услугите му на приятелски начала. В показанията си потвърждава заявеното
от предходните свидетели за лошото състояние на процесния
имот, обитаването от всякакви случайни лица и действията му непосредствено след
пожара през 2007г. Сочи, че още преди това събитие ответникът изразил пред него
притесненията си от създаденото положение и потърсил съвет какво да се направи,
но не предприел нищо по причина, че имотът е чужд и не им е известен
собственика. След пожара обаче през 2007г. заключил вратата с два катинара, укрепил
и затворил отворите на прозорците откъм улицата и поставил бележката. Въпреки тези
мерки през 2008г. в имота продължили да влизат клошари,
защото от другата му страна имало отвори. Ответникът отново се обърнал към него
като споделил намерението си да го укрепи и стопанисва като свой, на което му
казал за възможността да го придобие по давност и разяснил предвидените в
закона условия за това. Решението му не се променило и оттогава /2008г./
установил фактическа власт с извършването на допълнителни действия по зазиждане
входовете свързващи съседните помещения на № 52, като по този начин може да се
влезе само през вратата откъм улицата; поставил метални или дървени плоскости
на прозорците; разчистил помещенията и изнесъл боклуците, измазал стените, прокарал
ток от жилището си на горния етаж. Привел го в състояние и го ползвал за склад,
включително понастоящем, позволявал на познати и приятели да съхраняват свои
вещи, както и понякога се събирали за да играят шах или карти. Когато през
2018г. изтекли десет години напомнил на ответника да задвижи процедурата по
снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, което
поради липса на средства за заплащане на дължимите такси направил през 2020г. Свидетелят
сочи, че за целия този период достъп до имота имал само ответникът, не знае и
не е виждал да влизат други лица, нито някой да е предявявал претенции за права
или смущавал владението му. От ответника научил за случката в края на 2020г. по
срязването на катинара без знанието му, както и за отправената нотариална
покана в началото на 2021г., от която разбрали за ищците и заявеното от тях
право на собственост.
Свидетелят П.М.е колега на
ответника и работят заедно в областта на строителството. В показанията си сочи,
че знае за имота, защото през 2009г. или 2010г. му възложил разчистване и
изнасяне боклуците от него. После през 2015 или 2016г. рязали железа вътре в
помещенията, а през 2019г. къртили мазилка. Всеки път влизали заедно с
ответника, който осигурявал достъп.
Във връзка с извършването на
посочените от свидетелите дейности в имота са представени сключени от ответника
договори-от 14.05.2016г. за изрязване и
разчистване метални отпадъци, от 05.05.2015г. за
отстраняване авария на тръбопровода и подмяна на тръби, за която споменава св.С.;
от 28.06.2009г. за извозване строителни отпадъци и боклуци; от 01.11.2008г. за
поставяне на дървено-метални конструкции на прозорците на фасадата и укрепване
на метални решетки; на 18.08.2016г. за поставяне на вътрешна топлоизолация; от
09.09.2007г. за прокарване ел. кабел от третия етаж
на сградата, поставяне контакти, ключове и осветителни тела.
Декларирал имота на свое име и
заплащал данък и такса смет от 2015г., а след издаването на нотариалния акт за
собственост през 2020г. сключил договор и открил партиди на свое име за ток,
видно от представените в тази посока писмени доказателства.
От своя страна ищците поддържат,
че не са изоставили или дезинтересирали от собствения
си имот, като твърдят да са го ползвали и упражнявали фактическа власт от
2001г., когато след реституцията е издаден НА № 115/2001г., във връзка с което
са ангажирани гласни и писмени доказателства.
От представеното удостоверение на
Столична община /стр.406/ е видно, че след делбата ищците декларирали имота
през 2010г. и за периода 2011г.-2015г. заплащали данък сгради и такса смет.
Видно от представените скица и схема от 31.12.2020г. на СГКК те фигурират като собственици в
кадастралния регистър /стр.21-25/.
В показанията си св.В.Х.сочи, че
е адвокат и познава две от ищците А. и М. Х.от края на 2016г. по повод имотите
на ул.********* № ****. Запознал ги адв.Й.Г., в чиято
кантора работил от 2012г. до 2019г. През
2017г. изразили желание да продадат имота на № 54, във връзка с което упълномощили него и сина на адв.Г.. М.Х. му
предоставила ключ и в периода 2017г.-2019г. влизал многократно /по 3-4 пъти на
година/ в имота за оглед от потенциални купувачи. При посещенията констатирал,
че е в лошо състояние, със следи от пожар и течове, съборени стени, висяли кабели, нямало ток, вода или парно. Имало европалети, дрехи и боклуци на клошар,
който влизал вътре въпреки затворените прозорци с дървени капаци. Не е
установявал в имота да са били извършвани ремонтни дейности или обитаван от
други лица. Достъпът бил само от входа откъм улицата с метална врата с катинар,
отключван с предоставения му ключ и никой не е пречил на влизането му в имота.
Сочи, че знае за имота още от 2014г., който и тогава бил в същото състояние.
Свидетелят В.М.работил преди в
ДАНС и познава А.Х. от 1997г., по което време било извършено разследване с
предотвратена престъпна схема за прехвърляне наследствени имоти на ищците, а
впоследствие развивал собствен бизнес. В показанията си сочи, че водили
разговори да инвестира в процесния имот и до 2007г.
няколко пъти влизал в него, достъп до който му осигурявал ищцата. Тъй като не
се наел сам да направи това след 2007г. го виждал само отвън, когато минавал
или заедно с г-жа Х. при идванията й в гр.София без да е забелязъл
признаци да е обитаван от някой. Имотът бил „разруха“, неподдържан, без
електричество и затова настоявала да се намери инвеститор за цялостно
изграждане, за което често в годините след 2007г. водели разговори, срещали се
със специалисти в областта, търсели хора с интерес. Споделяла му, че посещавала
лично и с дъщеря си Г. С. имота, както и че последната влизала в него. Сочи, че
в един от разговорите им му казала „има едно момче там, но то няма общо с
имота“ без конкретика и без свидетелят да разбере за
какво точно става въпрос, защото имала доста проблеми с наследствените имоти и
обсъжданията им били предимно свързани какво и как да се направи за тях.
Свидетелят И.М.е строителен
инженер и познава ищците А. Х. и М.Х.. В показанията си сочи, че с последната,
която била по професия архитект, правили заснемане на имота и проекти за
ремонтни дейности с цел подобряване състоянието му и евентуално отдаване под
наем или продажба. Първото архитектурно заснемане направили през 1998г. или
1999г. с няколко посещения на имота, който бил празен и в лошо състояние. След
това направили второ заснемане някъде през 2010г., като състоянието му било
същото, с натрупани боклуци, а от вътрешната част откъм двора покривът протекъл. Възнамерявала
да наеме хора да разчистят помещенията и да направи ремонт, но до такъв не се
стигнало. Вратата била с катинар, ключ за който имала М.Х. и при посещенията им
тя осигурявала достъп. Сочи, че след 2010г. не е ходил в имота, само минавал
оттам, но не забелязъл да има промяна.
Свидетелят П.М.развива бизнес в
строителството, познава ищците и знае за процесния
имот. Знаел, че е тяхна собственост и по молба на А. и М. Х.преди около 10 и
повече години /т.е. 2013г. или преди това/ няколко пъти влизал със свои
работници за да го изчистят и обезопасят, тъй като по същото време работил по
строеж на сграда в близост. В показанията си сочи, че имотът нямал врати и
прозорци, имало вход и от вътрешната страна, помещенията били мръсни, пълни с вещи
и боклуци оставени от клошари. Изнесли боклуците с
няколко камиона, довел железари с поставени решетки на прозорците, за която цел
от съседен трафопост осигурил ток, пуснал вода и изчистил помещенията с
маркучи. След това не е влизал в имота, само инцидентно минавал покрай него и
виждал, че ищците не са започнали ремонт, какъвто му споделяли да възнамеряват
да правят.
По делото е изслушано заключение
на вещо лице по СТЕ, видно от което в
годините процесните помещения са били използвани за
различни дейности, последно с разположена кухня към ведомствен стол. След това
във времето са били извършвани дейности по обезопасяване и частични
подобрения-затворени врати към сградата на № 52, където е бил салонът за
хранене; затворена врата към двора с цел сигурност; поставени метални решетки
от външната страна и дървени дъски на прозорците от вътрешната страна;
монтирано ел.табло, на места са направени мазилки по стените; външната фасада е
измазана и боядисана, на фасадата прозорците са обезопасени с боядисани
ламарини, направена и е втора врата за обезопасяване. Откъм двора е санирана фасадата на къщата, което обхваща и фасадата на
магазинните помещения, правен е ремонт на покрива откъм двора, изцяло подновен;
изцяло ремонтирани и подменени прозорците по стълбите, вътре в помещенията няма
врати, а касите са в лошо състояние. Входната врата е откъм улицата, като е
изградена и допълнителна метална врата обшита с ламарина и боядисана. Входът
откъм двора е затворен, касата запълнена с тухлена зидария и поставена метална
решетка от вътрешната страна, като по този начин в имота се влиза само от
страната на улицата.
Въз основа така събраните
доказателства съдът обоснова от правна страна следното:
Правото на собственост включва
правомощията на собственика да владее, ползва и да се разпорежда с вещта си.
Определя се като абсолютно, противопоставимо на
всеки, тъй като носителят му може да иска от всички останали лица да се
въздържат от каквито и да е действия върху вещта. Правото на собственост не се
погасява по давност поради неупражняването му, а на основание чл.99 ЗС може да
се изгуби само ако друг го придобие или собственикът се откаже от него.
Придобиването от друг в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС е установено владение като
фактическо състояние, което след изтичането на определения в закона период от
време се превръща в юридическо основание за право на собственост от владелеца.
За да бъде годно владението да
направи владелеца собственик е необходимо да е постоянно, спокойно, явно и
несъмнено. Владението е постоянно, когато фактическата власт се упражнява
непрекъснато и не е била изгубвана за период повече от шест месеца /чл.81 ЗС/;
спокойно, когато не е установено и поддържано чрез насилие; явно и несъмнено,
когато не е установено по скрит начин и упражнявано така, че обективно да манифестира
собственическо поведение.
Съгласно съдебната практика
знанието на собственика за упражнявано владение върху имота му не е елемент от
фактическия състав на придобивната давност, нито по
начало има правно значение дали владелецът знае кой е собственик, съответно дали
го е осведомил за намерението си за своене. Последното
се изисква в хипотеза на придобиване от съсобственик по давност идеалните части
на останалите съсобственици, в който случай е необходимо да демонстрира
намерението си за своене така, че то несъмнено да стане достояние на другите съсобственици,
за да бъдат отблъснати претенциите им. Идентично
е положението и при фактическа власт върху целия имот започнала като държане на
правно основание, но превърната от държателя във владение, като промяната в
намерението също следва да е явно и недвусмислено демонстрирана спрямо
собственика. Когато обаче се касае до хипотеза на завладяване на чужд имот,
т.е. установяване фактическа власт без каквото и да е правно основание, не се
изисква уведомяване или противопоставяне на собственика намерението за своене за да се зачете изтичането на срока по чл.79, ал.1
ЗС като завършващо фактическия състав на придобивната
давност. Достатъчно е осъществяваното владение да е постоянно, непрекъснато,
явно /не по скрит начин така, че да може да бъде узнато от собственика/ и
спокойно, при действие на презумпцията по чл.69 ЗС още от момента на
установяване фактическа власт, че се държи за себе си. Тази последица не би
настъпила само при наличието на действия на собственика, предприети срещу самия
владелец, които съгласно чл.116 ЗЗД водят до прекъсване на давността, защото
само такива действия смущават владението /Решение №109/16.10.2023г. по гр.д.№ 3708/202г.
на ВКС, II г.о.; Решение № 144/02.12.2014г.
по гр.д.№ 1650/2014г. на ВКС, II г.о.; Решение № 121/10.04.2020г.
по гр.д.№ 3643/2018г. на ВКС, II г.о.; Решение № 262/29.11.2011г.
по гр.д.№ 342/2011г. на ВКС, II г.о., ТР № 1/2012г., ОСГК на
ВКС/.
Настоящия случай е именно такъв. Ищците
са притежавали правото на собственост на процесния
имот на основание реституция по ЗВСОНИ през 1994г., наследство и доброволна
делба от 2009г., като преди делбата са били съсобственици заедно с други лица-НА
№ 115/2001г. След реституцията в продължение на много години останал празен, не
бил стопанисван или ползван. Не е спорно и доказано, че бил в много лошо
състояние, превърнат в свърталище и обитаван от всякакви лица, които
безпрепятствено влизали в него и това притеснявало ответника, живущ в същата
сграда.
При безспорното към датата на
подаване исковата молба и понастоящем имотът да се намира във фактическа власт
на ответника, събраните по делото доказателства установяват начало на
упражняването й от 2007г. след запален пожар в помещенията, застрашил цялата
сграда. По причина, че не знаел кой е собственика първоначално взел мерки по
заключване на имота и обезопасяване за да се възпрепятства достъпа на такива
лица, а след това окончателно го затворил със зазиждане отворите към
помещенията от вътрешната страна и поставяне плътни покрития на прозорците,
разчистил, извършил поетапно различни ремонтни дейности, пригодил го за склад и
започнал да го ползва по този начин. За тези обстоятелства съдът кредитира гласните
доказателства на ответника, които са последователни, непротиворечиви помежду си
и основани на лични възприятия за състоянието на имота преди 2007г., за
извършените от него действия впоследствие и лично упражнявана фактическа власт.
Те са еднопосочни относно това, че от 2007г. до момента ключ за имота има само
ответникът и единствено той осигурявал достъп; след като го привел в по-добро
състояние през всичките години непосредствено си служил с него като го ползвал за
съхранение на свои вещи, строителни материали и инструменти, оставял за пазене
и вещи на свои познати; всичките му действия били явни и достояние на живущите
в квартала; не е губил или прекъсвал владението, като същевременно не знаят и
не са виждали друг освен него да влиза в имота до края на 2020г., когато без
знанието му катинара на входната врата бил срязан и подменен. Показанията им
установяват още, че в самото начало поради инцидента с пожара през 2007г. заключването
на имота имало за цел само възпрепятстване достъпа на случайни лица, във връзка
с което поставил бележка на видимо място уведомяваща, че държи ключа, но след
като не бил потърсен от никого и получил разяснения за правната възможност да
го придобие по давност започнал да го владее като собствен, което според св.К.станало
през 2008г.
Изложеното обосновава извод за
установена от ответника фактическа власт през 2007г., но с начало на владението
през 2008г. в хипотезата на завладяване чужд имот при липса на правно основание.
Продължило е повече от 10 години и упражнявано постоянно, явно и спокойно с
намерение за своене, поради което годно да го направи
собственик въз основа оригинерния способ по чл.79,
ал.1 ЗС и тази правна последица е настъпила 2018г. Последващо
извършеното през 2020г. снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка
обективира вече настъпилата правна последица и формално
го легитимира като собственик.
Ангажираните от ищците свидетели не
доказват твърдението им да са ползвали имота и упражнявали фактическа власт в
опит да оборят осъществяваната такава от ответника. От тях може да се направи
извод, че като собственици проявявали интерес към него-извършили архитектурно
заснемане, планирали да направят ремонт, търсили инвеститор за продажба или
отдаване под наем, допълнително според писмените доказателства плащали данък
сгради и такса смет за периода 2011г.-2015г., но това субективно отношение е непротивопоставимо на ответника, щом той не е знаел за тях
и правата им, нито от естество да смути или прекъсне владението. Показанията на
св.М. и св. М. за посещения в имота от първия в частта за архитектурно
заснемане през 1998г. или 1999г., съответно от втория за огледи като
потенциален инвеститор в различни години до 2007г. с осигурен от ищците достъп сочат
наличие на фактическа власт от тях, която обаче е извън процесния
период, доколкото предхожда по време установената такава от ответника.
Съдът не кредитира показанията на
св.М.в останалата част, тези на св.Х. и св.М.самостоятелно или заедно с част от
ищците да са влизали в имота по различно време и поводи в годините след 2007г. Първо,
защото при установеното от другите свидетели ответникът да е поставил катинар и
заключил имота още през 2007г., както и през цялото време достъп до него имал
само той, няма как по същото време ищците да са имали достъп, съответно
осигурявали такъв на свидетелите със свой ключ. Приемане на последното би
означавало едновременно упражнявана фактическа власт от страните без да
разберат един за друг, което обективно е невъзможно с оглед данните по делото. Второ,
защото всички извършени от ответника действия отвън и вътре в помещенията /потвърдено
и от заключението на СТЕ/ са довели до подобряване състоянието на имота и видими,
включително непрекъснатото ползване за склад с налични за съхранение
инструменти, строителни материали и други вещи, което изключва възможността да
не се забележи промяната и опровергава заявеното от тези свидетели имотът да е
бил в лошо състояние, пълен с боклуци и неползван от никого. Наред с това действията
на ответника са били явни, осъществявани в продължение на години и по начин
позволяващ възприемането им от ищците, поради което са могли да узнаят за
владението. Аргумент в тази посока е посоченото от св.М., че в разговор с една
от тях му казала „има едно момче там, но то няма общо с имота“, сочещо на
знание.
Ето защо съдът намира, че за
времето след 2007г. ищците не са били във владение на имота, а е било отнето от
ответника с установяване на фактическа власт с намерение за своене,
считано от 2008г. По делото не са събрани доказателства към 2018г., когато е
изтекъл десетгодишния давностен срок, да са
предприели действия по защита правото си на собственост или такива по смисъла
на чл.116 ЗЗД водещи до прекъсване или смущаване на владението. Опитът да си
върнат владението през м.12.2020г. е направен при завършен фактически състав на
чл.79, ал.1 ЗС с настъпила правна последица по изгубване правото на собственост
от тях и придобиването му от ответника.
По изложените съображения искът
по чл.108 ЗС е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Поради отхвърлянето му не
е налице основание за отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на ответника
за право на собственост по
обстоятелствена проверка НА № 179, том IX, рег.№ 19179, дело №
1537/2020г.
При този изход и на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят направените от ответника по делото
разноски от 2700лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.И.Х., ЕГН **********, М.А.Х., ЕГН **********, Г.А.Х.-С., ЕГН **********,
трите с адрес ***, и С.Г.М., ЕГН **********,
с адрес ***, всички със съдебен адрес ***, против С.К.П., ЕГН *********, с
адрес ***, иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на
собственост и предаване владението върху недвижим имот, находящ
се в гр.София, ул.*********, а именно: Магазин с идентификатор
68134.304.122.6.4 при съседи: на същия етаж-68134.304.122.6.5, под обекта-няма;
над обекта-68134.304.122.6.1 и 68134.304.122.6.6; Магазин с идентификатор
68134.304.122.6.5, при съседи: на същия етаж-68134.304.122.6.4, под
обекта-няма, над обекта-68134.304.122.6.1, заедно със зимниците под магазините,
две вътрешни стаи съединени непосредствено с магазина и един вътрешен склад с
идентификатор 68134.304.122.5 със застроена площ 87 кв.м., съединени с улицата
чрез коридор с врата към улицата и сервизно помещение в единия магазин, заедно
с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното
място, съставляващо ПИ с идентификатор 68134.304.122, целият с площ 464кв.м.,
представляващ УПИ III-3 в кв.207 по плана на гр.София, местност „Зона Б-2-3а“,
при съседи по скица: 68134.304.122; 68134.304.125; 68134.304.120; 68134.304.121
и 68134.304.1116.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на НА № 179, том IX, рег.№ 19179, дело
№ 1537/04.09.2020г. на нотариус, с район на действие СРС.
ОСЪЖДА А.И.Х.,
ЕГН **********, М.А.Х., ЕГН **********, Г.А.Х.-С., ЕГН **********, и С.Г.М., ЕГН
**********, всички от гр.Бургас, да заплатят на С.К.П.,***, разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2700лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: