№ 30016
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110113143 по описа за 2024 година
Произнасяне на съда по реда на чл.140 и следващи от ГПК, по насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец А. Г. Й., ЕГН **********, с адрес **********, чрез адв.Д. Т., със съдебен адрес
**********, срещу ответник Т.Г. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **********, чрез адв. П. Н., със съдебен адрес **********, с предявен иск с
правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
По делото е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответника, поради което и на
основание чл. 140 ГПК съдът следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з., да прикани
страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за
доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно
заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 18/10/2024г. от 13,10 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а на ищеца- и
препис от отговора на исковата молба.
НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за
допустим.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
делото:
Производството е образувано по предявен от ищеца иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 5000 лева/лв./, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес, страх от повторно увреждане,
безпокойство за живота си, негативни емоции от обективно загрозения му външен вид и
дискомфорт, причинени в резултат на настъпила на 8.12.2022г. трудова злополука по време
на превоз на товар при спиране за разтоварване в **********, ведно със законната лихва от
дата на подаване на ИМ в съда на 7.3.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата
1
от 762,97 лв., представляваща мораторна лихва за период 9.12.2022г.-25.2.2024г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
поддържа, че е изпълнявал длъжността „Шофьор- тежкотоварен автомобил- 12 и повече
тона“ при ответното дружество. Излага, че в периода от 19.9.2022г. до 18.12.2022г. бил
командирован да извършва превоз на товари до клиенти на ответното дружество в България
и чужбина на територията на ЕС. Твърди, че на 8.12.2022г., около 5,00 часа е спрял товарния
автомобил на рампа на обект в **********, като при отваряне на вратите на контейнера
пале със стока пада върху главата на ищеца, в резултат на което получава сериозни травми
на главата. След направен преглед на ищеца бил издаден болничен лист, съгласно който
била определена временна неработоспособност на ищеца за периода от две седмици.
Процесното увреждане било квалифицирано от НОИ като трудова злополука с влязло в сила
на 14.1.2023г. Разпореждане № 5104-04-92/22.12.2022г. В резултат на същата ищецът
получил застрахователно обезщетение в размер на 30 лв. от ЗК „Уника Живот“ АД. Ищецът
претендираобезщетение за неимуществени вреди, които са в следствие на интензивна болка,
страдание, стрес и безпокойство, негативни емоции, невъзможност да полага труд временно,
затруднение в ежедневието, негативни преживявания и дискомфорт, страх, че от травмата на
главата могат да последват трайни увреждания. Изпитвал шок от външния си вид, тъй като
главата му е била „разцепена“. Затворил се в себе си, изпитвал стрес при социални контакти
и излизане навън, които в продължителен период от време били ограничени. Излага, че след
претърпяната злополука се прибрал с МПС, пратено му от ответното дружество, като бил на
домашно лечение от 10.2.2022г.- връщането му от Франция. Сочи, че се върнал на работа на
27.12.2022г.
Излага, че е изпитвал силни болки 3 месеца след настъпване на трудовата злополука,
като след това изпитвал леки болки още 9 месеца, изразяващи се в лек световъртеж,
временна и спонтанна замаяност, невъзможност за извършване на по-сложна интелектуална
дейност. Към датата на исковата молба продължава да изпитва лек световъртеж и замаяност
от спонтанен и спорадичен характер.
Моли съдът да уважи претенцията с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, чрез
упълномощен адвокат П. Н., с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че
ищецът е отказал да бъде настанен за лечение в болница в Реймс. Сочи, че на 24.12.2022г.
ищецът се е свързал със служител на ответното дружество, на който е съобщил, че е готов за
тръгване през януари 2023г. Оспорва, че ищецът е изпитал сериозен стрес от това, че е било
под въпрос дали ще получи спешна медицинска помощ. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, доколкото на последния е бил проведен
инструктаж за безопасност и здраве, съгласно който шофьорът е длъжен да обезопаси товара
си и при разтоварване следва да използва средства за безопасност като каски, специални
обувки и др. Твърди, че ищецът е проявил груба небрежност, доколкото не е изпълнил
задължението си да укрепи правилно товара и да използва личните си предпазни средства. С
оглед неоснователността на главната претенция оспорва да се дължи и мораторна лихва.
Ако се уважи претенцията на ищеца се посочва, че същата следва да бъде в размер като
се прецени, че има съпричиняване на злополуката поради неправилните действия на ищеца.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца с присъждане на
сторените по делото разноски, или намаляване на размер, ако се присъди сума, като се
отчете съпричиняването.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.200 КТ
и чл.86 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства: че са
били във валидно трудово правоотношение /ТПО/ по време на настъпване на злополуката,
2
както и че същата е била по време на работа и е призната за трудова съгласно разпореждане
на НОИ № 5104-04-92/22.12.2022г., което е влязло в сила, като не е обжалвано от страните,
няма спор за начина на настъпване на злополуката.
СПОРНИТЕ ФАКТИ са – изложените в ИМ по отношение на възникването на
неимуществените вреди в резултат на получената физическа травма, размера на
претенцията, наличието на съпричиняване, т.е. спорно е всичко изложено в ИМ без фактите,
които ответникът е признал изрично или не е оспорил с ОИМ.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:
ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:
съществуването на трудово правоотношение с ответника към датата на трудовата злополука;
настъпването по време на действието на това правоотношение на злополука, която е приета
за трудова по установения ред; обстоятелството, че злополуката е довела до настъпването на
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес, страх от повторно увреждане,
безпокойство за живота си, негативни емоции от обективно загрозения му външен вид и
дискомфорт, а ОТВЕТНИКЪТ е длъжен да установи положителните факти които твърди,
както и твърденията за съпричиняване и съответно да посочи в какъв размер е
съпричиняването, което се твърди.
УКАЗВА на страните, че не са ангажирали доказателства за следните обстоятелства
изложени от тях:
ИЩЕЦЪТ – за болките и психическите преживявания след злополуката, за
времетраенето на лечението, и за състоянието на ищеца веднага след злополуката и по
време на лечението, както и към датата на ИМ, за наличието на причинна връзка между
твърдените от ищеца страдания със злополуката.
ОТВЕТНИКЪТ – за съпричиняване при трудовата злополука от ищеца.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства към делото на представените писмени
документи с ИМ и ОИМ.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане на един свидетели, от ищеца, за
установяване на обстоятелствата около претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, страх от повторно увреждане, безпокойство за живота си, негативни
емоции от обективно загрозения му външен вид и дискомфорт, при условията на чл.159, ал.2
ГПК.
ДОПУСКА до разпит на един свидетел, при режим на довеждане от ответника, за
установяване на обстоятелствата около това, че ищецът е отказал да бъде настанен за
лечение в болнично заведение в **********.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на комплексна съдебно-психиатрична
експертиза като ненужна, поради допускане на свидетели по случая.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да се изиска от ТП на НОИ-**********
да представи преписката по издадено Разпореждане № 5104-04-92 от 22.12.2022г., защото не
е ясно кои факти изложени в ИМ ще се доказват с нея.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
3
пълномощникът на страната на основание чл. 40 и чл. 41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.
40 и чл. 41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК или да прекратипроизводството.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен / безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може
да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им помогне
при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на
Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4