Р
Е Ш Е Н И Е
№134 18.06.2020
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №104 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Розалина Т. - главен
юрисконсулт в Изпълнителна
агенция „Медицински
надзор“, в качеството й на процесуален представител
на агенцията против решение №721 от 27.12.2019 год., постановено по
а.н.д. №1785 по описа за 2019 год. на Старозагорския районен съд, с
което е отменено наказателно постановление №27-246/20.03.2019 год.. В
жалбата се релевират доводи, че неправилно
е прието от районният съд, че определеното помещението е било изолирано и без
достъп от други пациенти. Напротив от доказателствата по делото, става ясно, че
контрол е осъществен два пъти за по пет минути, от целия 14 часов престой на
починалото лице, и то от главната сестра на болницата, разбрала за починалата
пациентка от сутрешния рапорт, когато е дошла на работа. Това е много след
разрешение двучасов престой на
починалата в болничната стая, съгласно чл.50, ал.1 от правилника за
устройството идейността на лечебното заведение. Не се споделят и изводите на районният съд, че поведението на
наказаното лице, кореспондира с нормативните изисквания на действащата уредба,
поради което и е приел, че не е налице нарушение на чл.28 от Наредба
№49/18.10.2019 год.. По същество релевира
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се потвърди наказателно
постановление №27-246/20.03.2019 год. на Изпълнителния директор
на изпълнителна агенция „Медицински
одит“
гр. София в частта му по нарушенията,
отразени в т.1 и т.2 от същото.
Ответника по касация – д-р Ч.Д.П.,
чрез пълномощника си по делото адв. В., в открито съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Подробни съображения за това са изложени в
приложеното възражение срещу касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което
предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, като
взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на
същото, за наличие на основанията по чл. 2721, ал.2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледано по същество същата е основателна.
Производството пред Районен съд Стара
Загора се е развило по жалба на д-р Ч.Д.П.
против Наказателно постановление №27-246/20.03.2019 год. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ при
Министерство на здравеопазването, с което му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000.00 лв. на
основание чл.116,
ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на
чл.28,
ал.3 от Наредба №49/18.10.2010 год. за основните изисквания, на
които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните
заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.
Административното обвинение почива
на фактическа обстановка, подробно описана в АУАН №А 27-246 от 20.09.2018 год., съставен от д-р И.С. – главен
инспектор в ИАМО и съответно възпроизведена в наказателното
постановление, издадено въз основа на този акт, а именно наказателно постановление №27-246/20.03.2019 год., издадено от
Изпълнителния директор на ИА „Медицински
одит“ гр. София. Административното
обвинение е повдигнато на д-р Ч.П.
от фактическа страна, се основава, на извършена
проверка, при която е установено, че в резултат на бездействие на управителя на
лечебно заведение „Специализирана болница за активно лечение на
пневмо-фтизиатрични заболявания Стара Загора“ЕООД, същият не е определил
помещение за покойници, съгласно чл.28 от Наредба №49/18.10.2010 год. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи.
Въззивният съд е отменил от наказателното постановление
като незаконосъобразно, приемайки, че управителят на лечебното
заведение е настанил починалото лице А. Т. в самостоятелно помещение, в което
починалото лице е престояло. Същото е било изолирано и без достъп за другите
пациенти в лечебното заведение до вземането на лицето от погребалната агенция.
Приел е, че това поведение съответства на законовите изисквания, поради което и
постановил решение за отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В пределите на служебната проверка
по чл. 221, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и
недопустимост на оспореното решение на Старозагорския районен съд. На база установената
фактическа обстановка касационния съд намира решението като за неправилно, по следните
съображения:
Посочената като нарушена
разпоредба на чл.28, ал.3 от Наредбата, предвижда, че в болниците, в които няма патологоанатомично отделение, както и домовете
за медико-социални грижи задължително определят помещение за покойници и
сключват договори с други лечебни заведения за болнична помощ за извършване на
аутопсии при необходимост. Безспорно е
установено, че такава стая към датата на процесния случай с починалата
пациентка А. Т., както и към датата на проверката не е било обособено, нито
определено. Това е станало на по-късен етап, като това обстоятелство е било
потвърдено и от изпратеният отговор от страна на ответника по касация, във
връзка с дадените препоръки от извършената проверка – писмо изх.№283/24.07.2018
год. – лист 34 от АНД №1785/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Доказателства в обратна насока не са събрани в хода на съдебното следствие.
Безспорно се установява, че пациентката е била оставена да престоява в
болничната стая, в която е била настанена за лечение. Това обстоятелство не се
отрича и от показанията на главната медицинска сестра – Ж.К.И.. Престоят на
трупа е за времето от 2.20 часа, когато е настъпила смъртта на лицето до
вземането около 16.00 часа на същият ден. Ирелевантно за случая е, дали трети
лица извън персонала на лечебното заведение са имали достъп или не. Ирелевантно
е също така какви са уговорките между роднините на починалото лице и лечебното
заведение. Ирелевантен е и начина на съхранение на трупа. Такова помещение,
което е изолирано и е различно от болничните стаи, е следвало да бъде обособено
в лечебното заведение след приемането на наредбата, което обаче не е сторено.
Доколкото по делото се установява, че ответника по касация е управител на
лечебното заведение още от 2015 год., то очевидно е, че е налице бездействие от
негова страна, което е в противоречие с подзаконовите разпоредби. С това си
бездействие, ответника по касация е осъществил състава на административното
нарушение
С оглед изложените съображения
съдът намира, че са налице твърдените в касационните жалби касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови
решение по съществото на спора. Несъмнено разпоредбите на Наредбата са
задължителни за всички лечебни заведения, включително и за ръководената от д-р Ч.П.
болница, тъй като същата осъществява дейност на територията на страната. От
друга страна наредбата е издадена на основание чл. 46, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 от
Закона за лечебните заведения, поради което и правилно е определена
санкционната разпоредба на чл.116, ал.1 от ЗЛЗ. При извършената служебна
проверка на производството по налагане на административното нарушение не се
констатираха нарушения на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, които да са
довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Наложената
санкция е в предвиденият от закона минимален размер, а продължителният период
на бездействие, изключва маловажния характер на административното нарушение.
Въз основа на гореизложеното, процесното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и незаконосъобразно.
Водим от тези мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №721 от 27.12.2019
год. постановено по А.Н.Д.
№1785/2019 год.
по описа на Районен съд Стара Загора и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №27-246/20.03.2019 год. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.