Р Е Ш Е Н И Е
№
338
Димитровград, 29.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№75 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че на
26.11.2015г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ и ответника В.Т.М. бил сключен Договор за
потребителски заем с №CREX-11873468. Съгласно този договор на ответника бил отпуснат кредит в размер
на 1575,75 лева, като тя се задължила да го върне на 24 месечни вноски, всяка
по 91,26 лева, които включвали главницата по заема, ведно с оскъпяването й,
съгласно годишния процент на разходите от 38,42% и годишния лихвен процент от
32,95%, посочени в параметрите по договора. Длъжникът В.М. преустановила
плащането на вноските по кредита на 05.07.2017г., като до този момент била
погасила 18 вноски. Съгласно Договора, вземането по него ставало изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателя просрочел две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 529,82 лева,
представляващ оставащите 6бр.погасителни вноски към 05.08.2017г., към която
дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си. Кредиторът
изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично посочил, че обявява
вземането си за предсрочно изискуемо, като В.М. била поканена да го погаси.
Освен непогасената главница, ответника дължала и обезщетение за забава в размер
на 57,79 лева за периода от 05.08.2017г. до 11.09.2018г. На 26.09.2018г. ищецът
депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, против ответника-длъжник за сумите дължими по горепосочения
договор. Образувано било ч.гр.д.№1504/2018г., по което на 27.09.2018г. съдът
издал Заповед №818 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със
същата заповед на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от
515,43 лева- главница по горепосочения договор, възнаградителна лихва за времето
от 05.07.2017г. до 05.12.2017г. в размер на 14,39 лева, мораторна лихва за
периода от 05.08.2017г. до 11.09.2018г. в размер на 57,79 лева, законна лихва
върху главницата, считано от 25.09.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и деловодни разноски в размер на 75 лева. Така издадената
заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на ищеца било указано, че може да предяви иск за установяване
на вземането си, съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите посочени в горепосочената заповед за
изпълнение. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото
производство деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът
В.Т.М., чрез своя особен представител адв.К.И.К., депозира отговор на исковата
молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим и основателен. Посочва,
че от представените писмени доказателства безспорно се установява, че страните
са в договорни отношения, като ищеца е отпуснал потребителски заем на
ответника, който е поел задължение да го погаси на 24 месечни вноски. Особеният
представител счита ,че няма доказателства, че ответника е платила оставащите 6
месечни вноски по договора.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за потребителски кредит CREX-11873468 от 26.11.2015г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е предоставила на В.Т.М. потребителски паричен
кредит в размер на 1575,75 лева. Кредита ответника следвало да върне на
24бр.месечни погасителни вноски, всяка в размер от 91,26 лева, като общата
стойност на плащанията възлизала на 2190,24 лева. С така отпуснатия й кредит В.Т.М.
закупила мобилен телефон „Apple 6s 16gb“ на стойност 1349,10 лева. В общо дължимата сума от ответника била
включена и стойността на застраховка от 226,65 лева. Месечните вноски трябвало
да бъдат плащани от В.М. съгласно Погасителен план, част от сключения договор
за кредит, като последната вноска била дължима на 05.12.2017г., а първата на
05.01.2016г. Всяка от тези вноски се
дължала на 5-о число на текущия месец. Съгласно чл.1 от Договора,
кредитополучателя се съгласявал предоставения му кредит да се изплати пряко на
упълномощения търговски партньор, като това съставлявало изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита. Видно от
чл.2 от Договора, месечните погасителни вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, покриване на разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и заплащане на надбавка, представляваща печалба на
кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането. При забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателя дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените разноски по събиране на вземането /чл.3 от Договора/. Съгласно
същия договор, с подписа си като кредитополучател лицето удостоверявало, че е
получило стоката/услугата и му е била продадена и предадена в добро
функционално състояние от упълномощения търговски партньор. Видно от
представения по делото договор, ответника В.М. е подписала същия като
кредитополучател на 26.11.2015г.
От приложения към
исковата молба заверен препис от фактура №**********/26.11.2015г. се
установява, че В.Т.М. е закупила с предоставения й кредит от 1349,10 лева
мобилен телефон „Apple 6s 16gb“ от магазин „Техномаркет“ в Димитровград.
Видно от приетото
като доказателство по делото Извлечение по кредит CREX- 11873468, изготвено от служител на ищцовото дружество и
актуално към 04.01.2019г., по процесния договор за кредит ответника е погасила
осемнадесет вноски за периода от 05.01.2016г. до 05.06.2017г. Продължават да се
дължат главница в размер на 515,43 лева и договорна /възнаградителна/ лихва –
14,39 лева за периода от 05.07.2017г. до 05.12.2017г.
С приложената по
делото Последна покана ищецът е уведомил ответника, че е преустановила
плащането на вноските по процесния договор на 05.07.2017г. Поради тази причина
вземането било обявено за предсрочно изискуемо, тъй като били просрочени две
или повече месечни вноски. Посочено е ,че ответникът дължи на ищеца главница
515,43 лева, договорна лихва- 14,39 лева, обезщетение за забава- 31,77 лева,
или общо сумата от 561,59 лева, като е даден срок за плащане. Представена е
товарителница, съгласно която БНП Париба е изпратила пратка до В.Т.М.. Посочени
са номер на заявка и изх.№CREX-11873468. Посочена е дата на изпращане 16.03.2018г. Въпросната пратка е
била получена лично от ответника, срещу положен подпис, на 19.03.2018г.
Поради това, че В.М.
не изпълнила задължението си по Договора, на 26.09.2018г. ищецът подал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за изпълнение по отношение на
длъжника да заплати сумата от 515,43 лева, дължима по Договор за потребителски
заем №CREX 11873468 от 26.11.2015г., възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017г.
до 05.12.2017г. в размер на 14,39 лева, мораторна лихва за периода от 05.08.2017г.
до 11.09.2018г. в размер на 57,59 лева, законна лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението в съда-25.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски.
В РС-Димитровград
било образувано ч.гр.д.№1504/2018г., по което съдът издал Заповед №818/27.09.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед съдът
разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била връчена на
ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което възникнали предпоставките
на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на настоящия установителен иск от
страна на ищеца.
Съгласно приетия
като доказателство по делото Списък на лицензираните банки и клонове на
чуждестранни банки в Република България, актуален към 11.02.2019г. ищецът е
вписан в същия списък на БНБ и притежава лиценз за извършване на кредитна
дейност.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№818/27.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1504/2018г.
Между страните не
се спори, че на 26.11.2015г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и В.Т.М. са
сключили Договор за потребителски заем №CREX-11873468. Безспорно се установи, че по този договор на
ответника е била предоставена в кредит парична сума за закупуване на мобилен
телефон, която тя е трябвало да върне на 24 месечни вноски, през периода от
05.01.2016г. до 05.12.2017г., като общо дължимата сума на кредитора е в размер
на 2190,24 лева. Няма спор, че след сключване на процесния договор В.М. е
придобила собствеността на мобилен телефон „Apple 6s 16gb“ от магазин „Техномаркет“ в Димитровград, сумата за
който в размер на 1349,10 лева е била платена от страна на ищеца. Признава се
от ищцовото дружество, че ответника е погасила в срок общо 18 броя месечни
вноски, като е преустановила плащанията си от 05.07.2017г. Безспорно установено
по делото е, че с Последна покана от 14.03.2018г. В.Т.М. е била уведомена от
ищеца, че вземането му по договора е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като
тя е просрочила 2 или повече месечни вноски, както и че тази покана е била
лично получена от нея срещу подпис на 19.03.2018г.
Спорно по делото е
настъпила ли е предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит,
дължи ли и какви суми В.М. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД.
Съгласно т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК
на ВКС, в хипотеза на предявен иск по чл.422 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като банката –кредитор трябва
да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Прието е в
практиката на съда, вкл. ползваща се със задължителна сила съгласно чл.290 ГПК
/реш.114 от 07.09.2016г. по т.дело №362/2015г. на ТК, Второ т.о. на ВКС/, че
тълкувателното решение, цитирано по-горе намира приложение и спрямо договорите
за потребителски кредити тъй като разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ се отнася към
всички договори за кредит.
В настоящият
случай, между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит, в който е
предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането /чл.3 от Договора/. Предвид настъпилата забава в
плащанията по Договора, както и след неплащане от страна на ответника на втора
погасителна вноска на 05.08.2017г., за ищеца е възникнало основание да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем. По делото е представена Последна покана
до В.Т.М. от 14.03.2018г., с която БНП Париба я уведомява, че вземането й е
станало предсрочно изискуемо, тъй като е просрочила плащането на две или повече
месечни вноски. Видно от приетата като доказателство по делото Товарителница е,
че тази покана е била изпратена и връчена лично на ответника, срещу неин
подпис, на 19.03.2018г., т.е. преди депозирането в съда на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца на 25.09.2018г.
Предвид това, съдът
счита, че в настоящото производство ищецът доказва по категоричен начин, че е
обявил на длъжника предсрочната изискуемост на задължението му по процесния
договор за кредит преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда. Налице са посочените в т.18
от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, за да се приеме,
че цялото останало неплатено задължение по договора за банков кредит е станало
предсрочно изискуемо, тъй като Банката-ищец надлежно е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила лично на длъжника това
обстоятелство.
С оглед на
изложеното, съдът намира така предявения установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК за основателен. Безспорно се установи възникналото между страните
облигационно отношение, както и частичното неизпълнение на възникналото от него
задължение на ответника към ищеца за плащане последните 6бр. от дължимите
погасителни вноски, считано от 05.07.2017г. до 05.12.2017г. Съгласно
представения по делото Погасителен план, който е неразделна част от сключения
между страните договор за потребителски кредит, всяка от дължимите месечни
вноски е в размер на 91,26 лева, като в тях е включена дължима главница и
договорна лихва. Въпросните 6бр.месечни вноски са на обща стойност 547,56 лева,
като видно от представеното от ищеца извлечение за извършени плащания от
ответника по процесния договор, последната продължава да дължи общо главница в
размер на 515,43 лева и договорна лихва за времето от 05.07.2017г. до
05.12.2017г. в размер на 14,39 лева или общо сумата от 529,82 лева. В хода на
настоящото производство от страна на ответника не бяха представени
доказателства за погасяване на горепосочените задължения за главница и
договорна лихва. Същите по размер съвпадат с посочените такива в издадената от
съда Заповед №818/27.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1504/2018г., поради което и предявения установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК освен основателен се явява и доказан по размер.
Доколкото ответника
не е изпълнила задължението си за плащане на последните 6бр. месечни
погасителни вноски, то за периода от 05.08.2017г. –датата, на която вземането е
станало предсрочно изискуемо до 11.09.2018г. същата дължи на ищеца и лихва за
забава върху главницата от 515,43 лева. На основание чл.162 от ГПК съдът по
своя преценка извърши изчисление на дължимата лихва за забава върху процесната
главница за периода от 05.08.2017г. до 11.09.2018г., като с помощта на
електронен калкулатор от сайта www.calculator.bg изчисли, че размера на тази лихва е 57,79 лева. Доколкото тази сума
съответства на размера на лихвата за забава, посочена в исковата молба и
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1504/2018г. по описа на
РС-Димитровград, то предявения от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК се
явява основателен и доказан и в тази му част.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски във връзка с предявения от него установителен иск, а именно 125
лева за платена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 150
лева-възнаграждение за особен представител.
С оглед уважаването на предявения
установителен иск, ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените от него разноски по ч.гр.д.№ 1504/2018г. по описа на
РС-Димитровград в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на В.Т.М., с ЕГН **********,***, че дължи на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.,Париж“, с рег.№*********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в *************************************, представлявано от Д.Д.- заместник
управител, сумата от 515,43 лева /петстотин и петнадесет лева и четиридесет и
три стотинки/, дължима по Договор за потребителски заем №CREX 11873468 от 26.11.2015г.,
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017г. до 05.12.2017г. в размер на
14,39 лева /четиринадесет лева и тридесет и девет стотинки/, мораторна лихва за
периода от 05.08.2017г. до 11.09.2018г. в размер на 57,79 лева /петдесет и
седем лева и седемдесет и девет стотинки/, както и законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда-25.09.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№818/27.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1504/2018г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА В.Т.М.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А.,Париж“, с
рег.№*********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в *************************************,
представлявано от Д.Д.- заместник управител, сумата от 375 /триста седемдесет и
пет/ лева, деловодни разноски по настоящото дело, както и 75 /седемдесет и пет/
лева разноски по ч.гр.д.№1504/2018г. по описа на РС-Димитровград.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: