Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2087
Година 24.06.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански
състав
На четвърти юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10099 по описа за 2019
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителни
искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, и осъдителни искове
предявени от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД,
ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев" 52-54, представлявано от А…Ч…Д…и Н...Г....С...., в качеството
им на ….., чрез техния п…юрк. М… Н… с които се иска от съда да признае за установено по отношение
на Ф.Й.Г. ЕГН **********, с адрес ***
№ 22, че има вземане в размер на сума в общ размер 7 476, 05 лв. от които: 5
046,95 лв. главница, 2 211,09 лв.
договорна лихва за периода 05.08.2018 г. до 06.10.2018 г., 218,01 лева обезщетение за забава
за периода 05.08.2018 г. до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (01.02.2019 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
При условията на
евентуалност, в случай че съда счете за неоснователни предявените искове по
чл.422 от ГПК, да осъди лицето Ф.Й.Г. ЕГН **********, в качеството му на
К… (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ……, да заплати на „ТИ ВИ
АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на К…
по същия договор, сумата в общ размер на 4 543,81 лв., представляваща
главница в размер на 4 543,81 лв. за
периода 05.07.2019 г. до 05.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване па
настоящата искова молба, до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че сключил Договор за потребителски кредит №….. с ответника Ф.Й.Г. ЕГН **********.
На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД предоставил сума в размер на 6 249,48
лв. В чл. 7 ал.1 от Договора бил посочен
размера на предоставения кредит - 4 500,00 лв., като към отпуснатия
кредит се включвала еднократна такса за оценка на риска, в размер на 669,59
лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансирала
от К… и се възстановявала от П…с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план предвид заявеното му желание в искането - декларация. Съгласно чл. 7. ал.2
от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се
превеждали от К…но банкова сметка ***. В случаите, когато П… е пожелал
сключване на застраховки или да се е присъединил към застрахователните
програми, средствата се превеждали от к….. към сметка на застрахователя, за
което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на
договора. В настоящия случай п…. е пожелал да сключи застраховка „живот" в
размер на 534,60 лв. и застраховка „безработица" в размер на 545.29
(Приложение 5). Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора)
възлизало на 9 195,78 лв., която сума била разсрочена на 36 погасителни
месечни - 35 вноски всяка в размер на 255,44 лв., ведно с последна изравнителна
вноска в размер на 255.38 лв. Твърди, че уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент бил в размер на 27,09 % (чл. 9. ал.1 и ал.2 от Договора). Така
предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва. Твърди, че Д…е преустановил плащанията по договора,
считано от … за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора, а именно вноски с падежи …. Тдвърди,
че в Договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху
непогасеното задължение на клиента при неплащапе на три поредни месечни вноски
(осн. чл. 16. ал. 2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това
ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски
кредит сочели за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следвало
да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, въпреки това били
изпратили и на постоянния и на настоящ адрес на д.. Според чл. 25.10 от Договора
при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните били длъжни да
уведмоят за това в писмен вид. Доказаването, че дадено писмо било изпратено до
посочения адрес било в тежест на страната, която била изпратила писмото. В
случая „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД
разполагал с писмени документи, според които уведомлението за предсрочна
изискуемост било адресирано именно до адресите на кредитополучателя, посочени в
процесното съглашение, като постоянен адрес и настоящ адрес,*** № 22.
Достатъчно било изпращането на писмата да се извърши до посоченият от страната
адрес, за да се счита връчването за редовно. В тежест на страните по договора
било да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната
страна по договора за настъпилите промени. Видно било, от приложената обратна
разписка за доставка на пратка …….. , че длъжникът Ф.Й.Г. ЕГН **********, е
търсен на посочените в договора за потребителски кредит адреси. Уведомлението
за предсрочна изискуемост, с бар код: … било изпратено до посочените в договора
за кредит адреси. Видно от обр. 250 - Уведомлението за предсрочна изискуемост
било получено от адресата.
Твърди, че от изложената фактическа
обстановка било видно, че к… е предприел всички възможни действия за да уведоми
д…за настъпилата предсрочна изискуемост. В конкретния случай предсрочната
изискуемост била настъпила на …, поради неплащането на три поредни месечни
вноски: …... След тази конкретна дата д…бил загубил възможността да погасява
месечно и цялото вземане на к… от 7 258,04 лв. (5046,95 лв. главница и
2211,09 договорна лихва) станало незабавно и предсрочно изискуемо.
Към датата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, задължението на
Ф.Й.Г. към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по Договора, било в размер на
7 476,00 лв. (5046,95 лв. главница и 2 211,09 договорна лихва). Отделно от
това, съгласно чл. 9. ал. 4 от Договора за потребителски кредит, о…. дължал и
обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към …. е било в размер на
218,01 лв., частичното признание на задължението по отношение на размера на
дължимата главница обуславяло разлика между първоначално претендираните суми
със заявлението и претендираните с настоящата искова молба.
ОТВЕТНИКЪТ
Ф.Й.Г., чрез… Т.В., с отговора на исковата молба заявява, че оспорва иска както
по основание, така и по размер, оспорва дължимостта на сумите, оспорва също
твърденията на ищцовото дружество в ИМ.
Твърди, че в договора били налице
нищожни клаузи - конкретно клаузите за лихвен процент и ГПР. Съображенията му в
тази насока били следните:
Нарушени били императивни разпоредби на ЗПК
- чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1, 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1,
т. 7-9 ЗПК, сред които били също и точното определяне на лихвения процент- чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на ГПК - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдържащата се
информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и лихвения
процент, била най-обща, не отговаряла на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера на
месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата. Нямало посочване на
лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за последиците при
просрочие на вноските.
Твърди, че договорът бил нищожен и
поради противоречието му с добрите нрави, тъй като при договорената
възнаградителна лихва било налице явна неаквивалентност между предоставената
услуга и договорената цена за нея, което водило до нарушение на принципа за
добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този смисъл било и
Решение № … по гр. д. № … - "понятието добри нрави предполагало известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
правел извод за нарушение, водещо до нищожност....". Нарушени били
императивни разпоредби на ЗПК, описани по-горе.
Твърди,
че в съдебната практика трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави
била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната
лихва. В тази насока: Решение № … по гр. д. № ….; Решение № …по гр. д. № ….;
Решение № … по гр. д. № …; Определение № … по гр. д. № …….
В
този смисъл били и Решение № ….по в. гр. д. № …, ОС Г…, Решение № …… по в. гр.
д. № 6…, ОС Г…, Решение №… по в. гр. д. № …., ОС П…, Решение № ….по гр. д. № …,
PC П…, Решение № …, по гр. д. № …, PC П…, Решение № …., по гр. д. № …, PC Ш… и
др.
Отделно,
нарушени били не само разпоредбите на ЗПК, но и на ЗЗП- чл. 143, т. 10 и т. 12.
В Договора се съдържали неравноправни клаузи, описани по-горе, които не били
индивидуално договорени. Върху съдържанието на същите п.. не е имал възможност
да влияе, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто бил
настоящият.
Твърди,
че накърняването на добрите нрави в горния смисъл било налице именно, когато
бил нарушен правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била и практиката на
ВКС-Решение № … по т. д. № …, Решение № … по гр. д. № … Определение № … по т.
д. № … и др. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на принципа на справедливостта, било да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата.
Така били налице нищожни клаузи, които не
могли да бъдат заместени по право от повелителни правила на закона, също
сделката не би била сключена от ищцовото дружество без недействителните й
части, поради което не могло да намери приложение чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди, че предвид горното, договорът се
явявал нищожен, а предявения иск
неоснователен и недоказан и моли съда,
да го отхвърли.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
По делото е прието ч. гр. д. №…по описа на
Районен съд – Пловдив, ..
Представен е договор за потребителски
кредит от …. сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД – к.. и Ф.Й.Г. – д.. при следните параметри:
размер на кредита 4 500 лева, премия за сключването на застраховка „живот“ в
размер на 534,60 лева, премия за сключването на застраховка „безработица“ в
размер на 545,29, такса за оценка на
риска в размер на 669,59 лева, годишен лихвен процент в размер на 27,09 %, годишен процент на разходите в размер на 41,55
% и обща сума дължима от потребителя 9 195,78 лева. В договора е обективиран погасителен план,
съгласно който кредитът следвало да бъде изплатен на 36 месечни вноски в размер
на 255,44 лева всяка и последна изравнителна вноска в размер на 255,38 лева, с падеж на първата
вноска …. и падеж на последната вноска … Съобразно чл. 15. 1 от договора в
случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той
дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия
период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане
на сумата. В чл. 16. 2 е уредено, че в случай на пълно или частично просрочие
при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение
ставало предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на
последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата
върху цялото непогасено задължение на потребителя започвало да се начислява
законна лихва до окончателно погасяване на задължението.
Представено е
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от Ти Би Ай Банк ЕАД, адресирано
до длъжника, с което последният бил уведомен, че поради просрочие в изплащането
на вноски с падежи … по договор №….цялото непогасено задължение по договора е
станало предсрочно изискуемо считано от … на осн. чл. 16, т. 2 от същия. Видно
от приложената по делото обратна разписка, уведомлението е връчено лично на д…
По делото е допуснато и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от… М.М., от което се
установява, че по процесния договор за кредит били извършени плащания по банков
път в периода от … до … на обща стойност 1 510,94 лева. Размерът на
неплатените месечни вноски по компоненти и периоди към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – ..и към датата на завеждане на исковата молба в
съда – ….. е в размер на 7 476,05 лева.
Видно от заключението, към …ищецът е
заплатил на застрахователя
застрахователните вноски по
застраховките на Ф.Й.Г. 545,29 лева за застраховка безработица и 534,60 лева
застраховка живот на ЗК „Уника“АД.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д….на ПРС, ..
с-в, в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № … за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу ответника за следните суми 5 046,95 лева главница, дължима
по Договор за потребителски кредит №….., договорна лихва в размер 2 211,09 лева
за периода от 05.08.2018 г. до 06.10.2018 г. и обезщетение за забава в размер
218,01 лева за периода от 05.08.2018 г.
до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до
изплащане на вземането. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Ето защо, съдът
приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната
основателност, съдът приема следното:
Не се спори между
страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че между
ответника и Ти Би Ай Банк ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по
силата на сключен между тях договор за кредит, по който ищецът- кредитор е
предоставил на ответника сумата от 6 249,48 лева, а последният се задължил
да я върне, ведно с дължимите такси и лихви съобразно обективирания в договора
погасителен план. От заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че длъжникът извършил плащания по кредита в общ размер от 1 510,94
лева, както и че последната изцяло погасена вноска е с падеж 27.06.2018 г. Като
последица от пълното или частично просрочие при изплащането на три поредни
месечни вноски в чл. 16.2 от договора е уредено настъпването на предсрочна
изискуемост на вземанията. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор,
обусловен от неплащането на част от падежирали вноски по договора за кредит и
субективен фактор - упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем чрез нарочно волеизявление. Изискуемостта на вземанията при
такава договореност не настъпва автоматично при наличието на обективните
предпоставки, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост /т. … от ТР № … …. и Решение № … по т.д. № …. и
решение № …. по т.д. …… /.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява първата предпоставка за настъпването на предсрочната
изискуемост, а именно обективния елемент на неизпълнение на договорни
задължения - наличие на пълно или частично просрочие на три поредни месечни
вноски, а имено вноските с падежи 5.08.2018 г., 5.09.2018 г., 5.10.2018 г. Обявяването
на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения остатък за предсрочно
изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж.
С
представеното уведомление кредиторът е изразил воля за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, поради което с получаването му от длъжника на 28.12.2018 г.
са изпълнени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
вземанията по кредита. С обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
потребителят е загубил предоставената му възможност за разсрочено плащане и за
месечно погасяване на вноските по дълга, като така цялото вземане на кредитора
е станало изискуемо веднага и то е незабавно дължимо.
По
релевираните от страна на ответника възражения за нищожност на процесния договор
на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 ал.1, чл.11 ал.1, т. 1, 7-12 и 20 и чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК, сред които били също и точното определяне на лихвения процент-
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на ГПК - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира следното:
Процесният договор от …по свята правна същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11,
ал. 1 ЗПК /действащ към датата на сключване на процесния договор/ договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.9 - лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В чл. 9 и чл. 10 от процесния договор за
потребителски кредит се съдържа посочената по-горе информация, поради което
съдът намира, че са спазени изискванията на
чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и че чл. 22 ЗПК не намира приложение.
Разпоредбата на чл. 19 от Закона за
потребителския кредит дефинира понятието и начина на изчисление на годишния
процент на разходите. В настоящия случай годишния процент на разходите по
договора е определен на 41,55 %, поради което не надвишава петкратния размер на
законната лихва.
Не се споделят възраженията на ответника,
че сключеният между страните договор е нищожен поради противоречие с добрите
нрави. Добрите нрави са критерии за
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Понятието
„добри нрави“, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с
относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави
конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите
нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели
недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. Предвид посочените по-горе критерии съдът
приема, че уговорените между страните договорни клаузи, вкл. и клаузите, с
които са определени дължимите лихви, такси и възнаграждения в полза на
кредитодателя не противоречат на добрите нрави.
С оглед на всичко изложено по-горе, следва,
че са налице основанията за претендиране на търсените суми по договора, които
не са били платени от длъжника и за които е настъпила предсрочна изискуемост,
поради което предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като се признае
дължимостта на вземането от ответника, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение. Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
Предвид уважаване на установителните искове,
съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство. Съгласно т. .. от ТР № …, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното производство ищецът е заплатил
държавна такса вразмер 149,52 лева, а в исковото производство 339,32 лева,
която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това, ищецът в
заповедното производство е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер
от 50 лева, а в настоящото исково производство претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, …) в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ,
която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от
50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като съобрази, че извършената от юрисконсулта работа
в заповедното производство се състои в попълване на кратко бланково заявление,
съответно искова молба, по множество еднотипни заповедни и искови производства.
Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност,
поради което и съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се
определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева за
заповедното производство и в размер 100 лева – за исковото производство.
Така общият размер на разноските за заповедното
производство е 199,52 лева, а в исковото 439,32 лева.
С
оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на Ф.Й.Г. ЕГН **********, с адрес *** № …., че „ТИ БИ
АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54, представлявано от А… Ч… Д…. и Н...Г....С....,
в качеството им на и… д…, чрез техния п… М…. Н…, има вземане спрямо него в
размер на сумата от 7 476,05(седем
хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и 05 ст.) лв. от които: 5 046,95 лв. главница, 2 211,09 лв. договорна лихва за
периода 05.08.2018 г. до 06.10.2018 г., 218,01
лева обезщетение за забава за
периода 05.08.2018 г. до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на Заявлението
по чл. 417 ГПК (01.02.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ф.Й.Г. ЕГН **********, с адрес *** № ….. да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК …със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54,
представлявано от А…Ч…. Д…и Н...Г....С...., в качеството им на …. чрез техния п…
М…Н…, сумата от 199,52(
сто деветдесет и девет) лева разноски по направени в
хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № … по описа на ПРС, …..
ОСЪЖДА ОСЪЖДА
Ф.Й.Г. ЕГН **********, с адрес *** № …., да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК ….,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев"
52-54, представлявано от А… Ч… Д.. и Н...Г....С...., в качеството им на …, чрез
техния п… М… Н…
сумата от 439,32 (четиристотин тридесет
и девет лева и 32 ст.)лева за настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно
с оригинала.
М.Х