№ 134
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120107287 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.310 и сл. от ГПК и е образувано по повод
искова молба от М. Ж. С. ЕГН **********, представляван от адвокат Г. С., с адрес: град
Бургас, **, против ОД на МВР, представлявано от старши комисар Калоян Костадинов
Калоянов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 100 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 12 часа, получен
след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, за периода от 01.10.2019
година до 09.07.2020 година, сумата 30 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата по главния иск за периода за забавата от датата на падежа на всяко едно вземане,
считано от 01.02.2020 година до 09.11.2022 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че през периода от 01.10.2019 година до 09.07.2020 година е работил на
длъжност „старши полицай/ младши инспектор“. За този период е положил общо 560 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 640, 08 часа и води до
извънреден труд от 12 часа, който следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В
исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час
следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално
правно легитимирания да отговаря по иска ответник ОД на МВР Бургас е в размер на 100
лева. По приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния
си представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР,
1
чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, КТ и
ЗДСл. Направил е извод, че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната
продължителност на 8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7
часа нощен труд. Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи
ищецът предявява исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
представлявана от директора, чрез юрисконсулт **, е дал писмен отговор на предявения иск.
По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника
заявява, че го оспорва по основание и по размер. Отправя искане за присъждане на разноски,
направени по водене на делото.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител адвокат С. поддържа предявения иск и предприема изменение на размера на
иска. Счита исковете за доказани по основание и размер. Отправя искане за присъждане на
разноски на основание чл.38, ал.1, т.3, предложение второ от Закона за адвокатурата с оглед
приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
В постъпилото становище ищецът предприема и изменение размера на предявените
искове, като искът за присъждане на главница следва да се счита предявен за сумата 559, 11
лева за 66, 50 часа труд, искът за присъждане на лихва следва да се счита предявен за сумата
142, 51 лева.
В съдебно заседание ответникът, представляван от юрисконсулт **, поддържа писмения
отговор. Счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка с
чл. 187 от МВР и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с
ОД МВР – Бургас за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г. Не се спори, че е полагал нощен
труд, като е заемал длъжността, посочена в исковата молба.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните,
се установява, че за периода от 10.2019 година до 09.07.2020 година ищецът е положил 465
часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1,143 нощният труд е в размер от 531, 5 часа за
целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза
на 66,5 часа и трудовото възнаграждение е определено в размер от 559, 11 лева. Лихвата за
забава за периода от 01.02.2020 година до 09.11.2022 година изчислена върху отделните
главници, представляващи сбор от възнаграждение за положен извънреден труд за
тримесечие, е в размер от 142, 51 лева.
2
По делото не е спорно, че тази суми не са платени.
Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за
този труд.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до
06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва
приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от
време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015
година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В периода от отмяната на наредбата на 02.06.2015 година до издаване и обнародване на
третата наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776 /обн.
в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен труд
3
с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че за периода, посочен в
исковата молба, подзаконовият нормативен акт, който е действал, не е предвиждал правило
за преизчисляване на часовете нощен труд в дневен с коефициент, за разлика от действалата
преди това уредба на заплащането на възнагражденията за труд.
Въпреки че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвид
наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от
наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и
предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната
заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на
закона.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск за присъждане на
главница е доказан по основание и размер.
За заплашане на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото
възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че датата на
падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния
период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за периода до датата на
подаване на исковата молба е доказан по основание. Съгласно заключението на вещото лице
претенциите за лихва, изчислени върху отделни главници, които са в общ размер от 782,96
лева поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от
01.02.2020 година до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба на 28.10.2022
година, е в общ размер от 142,51 лева.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 10.11.2022 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава настоящият състав приема
следното:
Като писмено доказателство е приет договор за правна услуга от 12.12.2022 година,
4
сключен между ищеца М. Ж. С. и адвокат Г. В. С., с предмет – клиентът възлага, а
довереникът приема да осъществи процесуално представителство по гражданско дело
№7287 по описа на Бургаски районен съд за 2022 година. В чл.3 е посочено, че страните се
споразумяват, че довереникът ще извърши поръчката по чл.1 от настоящия договор при
условията на чл.38, ал.1, т.3, предложение второ от Закона за адвокатурата. В молба от
16.12.2022 година ищецът е поискал да му бъде присъдена адвокатско възнаграждение в
размер от 400 лева за иска за главница и 100 лева за иска за мораторна лихва. Позовава се на
съдебна практика. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дело с интерес до 1000 лева възнаграждението е в размер от 400 лева. Искът за присъждане
на лихва за забава до датата на подаване на исковата молба е акцесорен, сборът от цената на
двата иска не надхвърля сумата 1000 лева, поради което настоящият състав приема, че не
следва да бъде присъждано отделно адвокатско възнаграждение този иск, които е
претендирано от ищеца в размер от 100 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50,00 лева за иска за главница и
държавна такса в размер от 50 лева за иска за лихва. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за
извършване на експертизата, които са в размер от 185 лева. Общо задължението на
посоченото основание е в размер от 285 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на ищеца М. Ж. С. ЕГН **********,
представляван от адвокат Г. С., с адрес: град Бургас, **, сумата 559, 11 лева /петстотин
петдесет и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 66,50 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 10.2019 година до
09.07.2020 година нощен труд от 66,5 часа труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 10.11.2022 година до
окончателното й плащане, сумата 142,51 лева /сто четиридесет и два лева, петдесет и една
стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени от първо число на
месеца, следващ изтичане на тримесечния период, в който е положен извънредния труд, до
датата на подаване на исковата молба или от 01.02.2020 година до 09.11.2022 година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на адвокат Г. В. С., с личен №
**********, вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Бургас, ** сумата от 400 лева
/четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание
5
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата по договор за правна услуга от 12.12.2022 година,
сключен с ищеца М. Ж. С. ЕГН **********, за осъществяване на процесуално
представителство по гражданско дело № 7287 по описа на Бургаски районен съд за 2022
година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд
разноски в размер от 285 лева /двеста осемдесет и пет лева/, представляваща 100 лева /сто
лева/, дължима държавна такса и сумата 185 лева /сто осемдесет и пет лева/, представляваща
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6