РЕШЕНИЕ
№ 1412
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120101984 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Юробанк България“ АД, срещу М. М. Т., иск за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3403,05 лева, представляваща главница по сключен между „Алфа Банк“ АД и ответницата
Договор за потребителски кредит № ****** г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 24.09.2020 г., до окончателното заплащане на
задължението, сумата от 304,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
18.03.2019 г. до 30.12.2019 г., сумата от 135,04 лева, представляваща обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху главницата за периода от 16.03.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от
120,86 лева, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за
периода от 14.05.2020 г. до 09.09.2020 г. и сумата от 17,53 лева, представляваща нотариални
такси за периода от 04.03.2020 г. до 09.09.2020 г., които вземания са прехвърлени от „Алфа
Банк“ АД чрез „Алфа банка- клон България“ на ищеца чрез Договор за прехвърляне на
търговско предприятие от 29.02.2016 г., вписан в ТР на 09.03.2016 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 260113/25.09.2020 г. по ч. гр. д. № 5833/2020 г. на РС
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1
и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 16.05.2014 г. между „Алфа Банка“ А.Е., чрез „Алфа Банк - клон
България“ в качеството му на кредитодател от една страна и М. М. Т., в качеството на
кредитополучател, и Б.А.Ч. в качеството му на солидарен длъжник, от друга е сключен
договор за потребителски кредит със застраховка по програма защита на плащанията по
потребителски кредит № ***** г., по силата, на който банката предоставила на
кредитополучателя потребителски кредит, предназначен за финансиране на текущи нужди в
размер на 6500 лв. със срок на издължаване от 96 месеца. В чл. 3 от горепосочения договор
за банков кредит страните установили размера на дължимата възнаградителна лихва, а в чл.
1
8 от Общите условия на Алфа банка - клон България за предоставяне на потребителски
кредити, било уговорено че при просрочие на дължими погасителния вноски
кредитополучателя ще дължи на банката - кредитодател обезщетение за забава. Изложени са
твърдение за настъпило правоприемство между АЛФА БАНКА А.Е. и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД. Сочи се, че от 16.01.2019 г. от страна на кредитополучателя и солидарния
длъжник било трайно преустановено редовното погасяването на кредита, съобразно
условията в процесния договор за банков кредит, като първите просрочени погасителни
вноски са вноска № 56 с падеж 16.01.2019 г. и вноска № 57 с падеж 16.02.2019 г. по
погасителния план към договора. Банката обявила вземането си за възстановяване на
кредита за изцяло предсрочно изискуемо, за което уведомила кредитополучателя М. М. Т.
(при условията на чл. 47 ал. 1 от ГПК) и солидарния длъжник Б.А.Ч. (при условията на чл.
46 ал. 1 от ГПК) с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по
кредита, връчено им чрез нотариус В.И.Д. Сочи се, че предсрочната изискуемост на
вземането на банката за пълния размер на кредита настъпила на 30.12.2019 г. - дата на
връчване на кредитополучателя М. М. Т., на уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост. Претендира се възнаградителна лихва в размер на 304.15 лв. - за периода от
18.03.2019 г. до30.12.2019г. на основание чл. 3 от процесния договор за банков кредит;
мораторна лихва в размер на 135.04 лв. за периода от 16.03.2019 г. до 12.03.2020 г. на
основание чл. 8 от Общите условия на Алфа банка- клон България за предоставяне на
потребителски кредити; мораторна лихва в размер на 120.86 лв. за периода от 14.05.2020г.
до 09.09.2020 г. на основание чл. 8 от Общите условия на Алфа банка- клон България за
предоставяне на потребителски кредити. Сочи се, че във връзка с обявяването на
предсрочната изискуемост„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е заплатила нотариални такси в
общ размер на 127.20 лв. за периода от 04.03.2020 г. до 09.09.2020 г.на нотариус Виктория
Дралчева за връчване на покани, съгласно платежно нареждане BORD03165032, от които се
претендира сумата в размер на 17.53 лв.
Направено е искане за уважаване на предявения установителен иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се получаването на сумата от ответницата с
твърдения, че по делото липсват доказателства, че кредитът е усвоен, евентуално в какъв
размер е усвоен чрез посочената в т. 2.3 от процесния договор за кредит сметка. Оспорва се
размерът на дължимите главница и лихви, като неправилно изчислени. Твърди се, че
данните в счетоводното извлечение на банката не отразяват действителния размер на
вземанията на ищеца. Твърди се, че банката след като е встъпила в правата и задълженията
на „Алфа Банк - клон България“, не е уведомила своевременно ответницата за това
обстоятелство, а една три години след натсъпване на обстоятелството, като при
уведомяването не е посочен нов начин, по който тя да получи извлечение от погасителния
план или лихвения бюлетин на Банката така както е предвидено в т. 3.2 от Договора за
потребителски кредит, нито пък е посочена банкова сметка, по която следва да се погасява
кредита след извършеното правоприемство.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 5833/2020 г. на Районен съд - гр. Бургас, че в
2
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за незабавно изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, а заявителят в предоставения му от съда
срок е предявил иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски кредит № *****., сключено между „Алфа Банк“ АД чрез клона си в
РБългария и кредитополучателя М. М. Т.. С този договор страните са договорили
отпускането на паричен кредит в размер 6500 лева, който трябва да бъде погасен на 96
месечни вноски, с падеж шестнадесето число на месеца и краен падеж 16.05.2022 г., ГЛП
11,25 %, ГПР 15,49 %. Съгласно т. 8 от представените по делото ОУ към договора при забава
на месечна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на по-малкото
между 10 % годишно и законна лихва. Съгласно т. 40.2, във връзка с т. 38.3 от ОУ при
допусната забава в плащанията на което и да е от вземанията по договора, целият непогасен
остатък от кредита става предсрочно изискуем. Към договора за кредит е представен план за
погасяване на задълженията.
По делото е представена декларация по чл. 199а ал. 2-5 от КЗ и сертификат за
застраховка „Защита на плащанията“, издаден за ответницата.
Представен по делото е Договор за прехвърляне на търговско предприятие от
29.02.2016 г., вписан в ТР на 09.03.2016 г. сключен между „Алфа Банк“ АД, чрез клона си в
РБългария и ищеца.
Представено е пълномощно от „Алфа Банк“ АД, чрез клона си в РБългария, с което
ищецът е овластен да уведоми всички длъжници на прехвърлителя за настъпилото
правопримество в полза на ищеца.
Представен по делото е адресирано до ответницата уведомление за обявяване на
вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми. Представени са два
броя разписки за извършено чрез нотариус връчване на уведомлението, от които е видно, че
на 16.12.2019 г., след установяване, че ответницата не живее на постоянния и на настоящия
си адрес са залепени уведомления по чл. 47 от ГПК. От извършената в заповедното
производство справка за действащи трудови договори на ответницата се установява, че към
датата на връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост същата е
нямала действащи трудови договори.
По делото е представено преводно нареждане, от което се установява, че ищецът е
заплатил нотариална такса за уведомяване на ответницата в размер от 127,20 лева.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява усвояване по банков път на заемната сума от 5383,26 лева, като от уговорената
сума в размер от 6500 лева са приспаднати първата вноска и сумата от 1023,42 лева за
застраховка и такса. Установява се, че към момента на обявяване на предсрочната
изискуемост – 30.12.2019 г. ответницата е имала просрочия по договора в размер на 103,04
лева включващи задължения за главници и лихви. Установява се, че непогасената
главницата за исковия период възлиза в размер от 3403,05 лева, възнаградителната лихва в
размер от 304,15 лева, мораторната лихва в размер от 135,04 лева, респ. 120,86 лева, а
нотариалните такси са в размер от 17,53 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.
430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 417 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
3
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посоченото в исковата молба споразумение,
включващо твърдяните клаузи за дължимост на главница, договорна и мораторна лихва,
както и предсрочна изискуемост, по силата на което сумата по заема е усвоена от ответника
и за него е възникнало задължение, включително поради осъществени предпоставки за
предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните
размери. Следва да установи, че е направил разходи за заплащане на нотариални такси в
заявените размери, както и че е уведомил ответницата за настъпилото правоприемство в
негова полза на правата по договора за кредит. В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми, или направените
правоизключващи възражения.
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца договор за потребителки кредит
се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между „Алфа Банк“
АД, чрез клона си в РБългария и ответника именно с твърдените от ищеца параметри. В тази
връзка се установи от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, че заетата на ответника сума в размер от
5383,26 лева е усвоена, а от уговорената сума в размер от 6500 лева са приспаднати първата
вноска и сумата от 1023,42 лева за застраховка и такса.
С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора в частта за срока на
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като той се
преобразува от срочен в безсрочен и е обусловена от наличието на две кумулативни
предпоставки - обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд.
Установи се безспорно от заключението на вещото лице липсата на извършено от
ответника погашение на една вноска по договора за кредит. Установи се и че на 16.12.2019
г. кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита чрез връчване по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на нотариална покана, материализираща уведомлението за
предсрочна изискуемост. Предвид изложеното, съдът приема, че предсрочната изискуемост
на кредита е надлежно обявена на 30.12.2019 г., с изтичане на законоустановения срок от
залепване на уведомлението и от този момент ищецът има право да получи предсрочно
пълния размер на непогасената главница, незаплатената договорна лихва до обявяване на
предсрочната изискуемост, претендираното обезщетение за забава и разноските по
изпълнението (нотариални такси), който вземания според ССчЕ са: главницата за исковия
период възлиза в размер от 3403,05 лева, възнаградителната лихва в размер от 304,15 лева,
мораторната лихва в размер от 135,04 лева, респ. 120,86 лева, а нотариалните такси са в
размер от 17,53 лева.
Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба оспорване на наличието
на просрочие на ответницата към момента на обявяване на вземанията по договора за
предсрочно изискуеми, както и че след настъпване на правоприемството в полза на ищеца,
последният не е посочил на длъжника банкова сметка, по която да превежда дължимите
суми. От заключението на вещото лице се установи, че към момента на обявяване на
вземанията по договора за предсрочно изискуеми е имало една непогасена вноска, като от
този момент са преустановени плащанията по кредита. До уведомяването ответницата е
могла да заплаща дължимите суми към стария кредитор, за което по делото не са
4
ангажирани доказателства, нито пък в тази насока има наведени твърдения в отговора на
исковата молба.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1416,82 лева, от които за
заплатена държавна такса - 206,51 лева, адвокатско възнаграждение - 610,31 лева, депозит за
особен представител - 300 лева и депозит за вещо лице - 300 лева.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 522,80 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. Т., ЕГН
********** с адрес гр. Бургас, ***** дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 3403,05 лева /три хиляди четиристотин и три лева и пет стотинки/,
представляваща главница по сключен между „Алфа Банк“ АД и ответницата Договор за
потребителски кредит № ****** г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението в съда – 24.09.2020 г., до окончателното заплащане на задължението, сумата
от 304,15 лева /триста и четири лева и петнадесет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 18.03.2019 г. до 30.12.2019 г., сумата от 135,04 лева
/сто тридесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху главницата за периода от 16.03.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от
120,86 лева /сто и двадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение
за забава (мораторна лихва) върху главницата за периода от 14.05.2020 г. до 09.09.2020 г. и
сумата от 17,53 лева /седемнадесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
нотариални такси за периода от 04.03.2020 г. до 09.09.2020 г., които вземания са
прехвърлени от „Алфа Банк“ АД чрез „Алфа банка- клон България“ на ищеца чрез Договор
за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г., вписан в ТР на 09.03.2016 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260113/25.09.2020 г. по ч. гр. д. №
5833/2020 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, *****, да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 1939,62 лева /хиляда деветстотин
тридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща сторени в
производството съдебно - деловодни разноски, както и сумата от 1416,82 лева за разноски в
настоящото производство и сумата от 522,80 лева за разноски по ч. гр. д. № 5833/2020 г. на
РС Бургас, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6