Определение по дело №215/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 699
Дата: 27 февруари 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100500215
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…………………02.2019 г., гр. Варна

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕЛИНА СЪБЕВА  

                          ЧЛЕНОВЕ:          КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                     МАЯ НЕДКОВА

 

сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 215 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по глава ХХІ-ва ГПК.

           Образувано е по частна жалба на Ц.А.Я. ***, подадена чрез процесуален представител адв. М. Димирова от АК – Варна срещу Определение № 14717/13.12.2018 год., постановено по гр. дело № 15196/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело поради недопустимост на предявения от Ц.Я. против Нели Илиева Георгиева – призовкар в РС-Варна иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство.

          В жалбата са наведени оплаквани, че определението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а също и необоснованост. Районният съд е прекратил производството, без да изследва задълбочено представените доказателства и при неизяснена в пълнота фактическа обстановка. Жалбоподателката навежда, че още с исковата молба, са представени доказателства, обвързващи прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно производство, с наведените от нея твърдения относно извършени наказуеми действия от ответницата Нели Илиева Георгиева, който действия не се ограничават само и единствено в допуснати процесуални нарушения по призоваването, а сочат на осъществен състав на престъпление. Поради това и изводите на ВРС за недопустимост на предявения от Я. иск са неправилни.

          Отправено е искане за отмяна на определението и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на процесуалните действия. Претендират се и сторените за настоящото частно производство съдебни разноски.

          Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

           Производството по гр.- дело № 15196/2018 год. по описа на РС-Варна е образувано по искова молба на Ц.А.Я. от гр. с която срещу Нели Илиева Георгиева е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство - ответницата, в качеството си на длъжностно лице – призовкар в РС-Варна, в кръга на службата си съставила официален документ – уведомление и разписка за връчени съобщение и книжа по гр. дело № 16244/2011 год. по описа на РС-Варна – в който удостоверила неверни обстоятелства, с цел този документ да бъде използван като доказателство за тия обстоятелства.

           Правния си интерес ищцата е обосновала с възможността при уважаване на иска й с влязло в сила решение, същото да й послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. дело № 2007/2013 год. по описа на ОС-Варна по което тя е имала качеството ответник и решението е неизгодно за нея – т. е., основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По указание на съда, във връзка с установяване на особените предпоставки за допустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК (пречките по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 НПК, чл. 25 и чл. 26 НПК), с допълнителна молба ищцата е посочила, че наказателното преследване е прекратено с постановление от 20.10.2017г. на прокурор при РП-Варна, с което е постановен отказ да се образува наказателно производство по прок. преписка № 7104/2017 год. по описа на РП-Варна. 

           Районният съд е счел иска за недопустим, като е изложил три групи съображения: 1) наведените от ищцата твърдения за факти не сочат на престъпно обстоятелство (не покриват признаците на предвиден в НК състав на престъпление, извършено от ответницата), а на  евентуални нарушения по призоваването; 2) ищцата няма интерес от иска, а разполага с друг способ за защита – отмяната на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и понастоящем същата е подала молба за отмяна, производството по която не е приключило; 3) не са налице особените предпоставки за допустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК – невъзможност да бъде възбудено наказателно преследване против ответницата или същото да е било прекратено на основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК или да е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК.  

           Определението е правилно.  

           Съгласно чл. 124, ал. 5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

           В случая ищцата обосновава допустимостта на предявения от нея против ответницата Нели Илиева Георгиева иск по чл. 124, ал. 5 ГПК с отказа на прокурор от РП-Варна да се образува наказателно производство против ответницата, материализиран в постановление от 20.10.2017 год. по прокурорска преписка № 7104/2017 год. по описа на РП-Варна. Не се твърдят хипотезите на чл. 25 или 26 НПК.

           За допусимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК са релевантни не всички изброени в чл. 24, ал. 1 НПК основания, осуетяващи възможността срещу определено лице да се образува и проведе наказателно преследване за извършено пестъпление от общ характер, а само четири от тях: деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия (т. 2); наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност (т. 3); деецът е починал (т. 4) и след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта (т. 5). Пречките по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК съставляват специфични положителни процесуални предпоставки от категорията на абсолютните за допусимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК.

           Видно от постановлението от 20.10.2017 год. по прокурорска преписка № 7104/2017 год. по описа на РП-Варна, същото е било образувано по подадена от Ц.А.Я. жалба, в която са изнесени данни за извършено престъпление от общ характер – документно, евентуално против правосъдието.  Постановлението обаче касае съвсем различни обстоятелства, свързани с Ц.А.Я. и Цеца Харалампиева А., в него не са обсъждани факти относно евентуално извършено от Нели Георгиева престъпление във връзка със съставяне и използване на неистински официален документ (лъжливо документиране по чл. 311 НК) или пък факти относно престъпно деяние, извършено от Нели Илиева Георгиева, съдържащо признаците на общия състав на престъплението по служба по чл. 282 НК. Т. е., от постановлението не може да се изведе извод, че жалбата на Я., по която е била образувана прокурорската преписка, съдържа твърдения за факти относно евентуално извършено от Нели Илиева Георгиева, в качеството й на призовкар в РС-Варна претъпление. 

           На следващо място с цитираното постановление е постановен отказ да се образува наказателно производство, тъй като прокуратурата не е установила данни за извършено престъпление, включително и престъпление по Глава девета от НК, т. е., отказът да се образува наказателно производство е обоснован с хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (деянието не е извършено или не съставлява престъпление), която обаче не е измежду предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК основания, обуславящи допустимостта на иска.

           Изложеното обосновава извод, че липсват доказателства, установяващи наличието на някоя от пречките предвидени в чл. 24, ал. 1, т. 2-5 НПК, осуетяващи възможността за провеждане на наказателно преследване за твърдяното престъпно обстоятелство.  

           Липсата на предвидена в закона положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, има за последица недопустимост на предявения иск. Обстоятелството, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК не е бил насочен и срещу Цеца Харалампиева А. (страната, за която решението по в. гр. дело № 2007/2013 год. по описа на ОС-Варна е изгодно и чиято отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК ищцата Ц.Я. цели да предизвика при положителен за нея изход от предявения иск) в случая е без значение.

           В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

           Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ц.А.Я. ***, подадена чрез процесуален представител адв. М. Димирова от АК – Варна срещу Определение № 14717/13.12.2018 год., постановено по гр. дело № 15196/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело поради недопустимост на предявения от Ц.Я. против Нели Илиева Георгиева – призовкар в РС-Варна иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство.

          Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

 

 

Председател:

 

 

  Членове:1.

 

 

                2.