ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 21.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Русе, VІІІ състав, в закрито заседание на 21 април през 2021 година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 123 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 143, ал. 2 от АПК.
Постъпила е молба В.Н.И. *** /жалбоподател по делото/, с която е
поискано допълване на съдебното определение, постановено по делото, в частта му
за разноските.
Ответникът по жалбата - директор на РИОСВ – Русе, в депозирана молба с
вх.№1242 от 26.03.2021 г. по описа на АС-Русе,
изразява становище за неоснователност на искането. Прави възражение и за
прекомерност на възнаграждението за адвокат на оспорващия.
С определение №7 от закрито съдебно заседание на 12.03.2021 г. съдът
е прекратил производството по настоящото дело на основание чл.159, т.3 вр. чл.91,
а.1 от АПК и чл.159, т.4 АПК– поради упражнено право на отзив /оттегляне/ от административния орган – директор на
РИОСВ-Русе на оспореното по делото Решение №7/07.01.2021 г. на директора на
РИОСВ – Русе, постановено по Заявление с
вх. № АО 5194/10.12.2020 г., подадено от В.Н.И. *** /л.26 и л.27 от делото/.
Според чл.143, ал.2 от АПК подателят
на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. Разглежданият случай попада
точно в тази законова хипотеза, предвид оттеглянето на оспорения акт от неговия
издател. В.И. е заплатил държавна такса - 10 лв. /платежен документ на л.10/. Оспорващият
е упълномощил адв. Г.М.Г. за процесуално представителство по делото пред
АС-Русе с приложеното пълномощно от 11.01.2021 г. /л.15 от делото/. Видно от договора
за правна помощ е договорено възнаграждение за адвоката в размер на 700 лв., което
е заплатено в брой, удостоверено в самия договор. От данните по делото се установява,
че жалбоподателят е направил разноски преди да бъде постановено от съда
определението за прекратяване на производството. На това основание му се
следват разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат. Досежно възнаграждението, съдът намира за основателно
възражението на ответната страна за прекомерност. В чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 /какъвто
е разглеждания казус/, минималното възнаграждението е 500 лв. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА
размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Такъв, според
съда, за случая се явява минималният размер по Наредбата при съобразяване на ниската
фактическа сложност и характера на спора, прекратяването на съдебното
производство без провеждане на открито съдебно заседание, извършените
процесуални действия, които очевидно в случая се свеждат само до изготвяне на
жалбата до съда, предвид, че тя е подписана от самия жалбоподател, което е видно от сравняването на
подписа под жалбата и другите документи по делото, подписани лично от
оспорващия И..
Неоснователен е доводът на насрещната
страна за недължимост на разноски, поради това, че И., въпреки оттеглянето на
административния акт, е инициирал производство пред съда. Видно от материалите
по преписката процесното решение е
издадено на 07.01.2021 г., жалбата срещу него е подадена и входирана при административния
орган на 12.01.2021 год., а решението за оттегляне на оспорения административен
акт е постановено след това – на дата 15.01.2021 год. /л.11 от преписката/.
Следователно, ответникът е дал повод за реализиране право на оспорване и на
жалбоподателя се следват разноски за адвокат. Неприемлива е и тезата, че самият
жалбоподател е адвокат /факт, който е служебно известен и на съда/ и на това
основание не му се следва разноски за адвокатско възнаграждение за друг упълномощен
от него адвокат. В АПК, ГПК и Закона за
адвокатурата липсва ограничение за лице, упражняващо свободна професия на
адвокат, при търсене на съдебна защита на
свои субективни права, да бъде представлявано от друг адвокат в условия на
възмездност. Този извод се следва и от разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от
ЗА, която предвижда само като възможност, а не като императивност
хипотезата на оказване на безплатно адвокатска помощ и съдействие от адвокат на
друг юрист. Нямат никакво значение и отношенията
на оспорващия с упълномощения от него адвокат – дали работят в една кантора, намират ли се в
колегиална или лична близост, в какъвто смисъл са наведени неоснователно доводи
от насрещната страна. При доказани разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, платени и удостоверени
преди постановяване на прекратителното определение, молбата за присъждането им
в полза на страната следва да бъде уважена, като размерът на таксата е 10 лева,
а адвокатското възнаграждение следва да
бъде присъдено не в претендирания размер
от 700 лв., а на законовия минимум от 500 лв. по гореизложените съображения от
съда.
Така общият размер на следващите се
на страната разноски е 510 лв.
Водим от изложеното и на основание
чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА
определение №7 от
закрито съдебно заседание на 12.03.2021 г.., постановено по адм. № 123/2021 г.
на АС – Русе, в частта за разноските, като добавя в диспозитива:
ОСЪЖДА РИОСВ – Русе, представлявано от
директора Анатоли Станев, да заплати на В.Н.И.
***, ЕГН **********, сумата 510 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: