РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1814/3.10.2019г.
гр. Пловдив, 03.10. 2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ
състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П.като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1862 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на дял трети, глава десета, раздел
първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на П.А.И., ЕГН **********,***, против
Решение № 2153-15-99/09.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което
е оставена без уважение жалбата на П.А. *** против Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-160/27.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване /“ПО“/ при
ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на И. е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.1 и ал.2
във връзка с чл.9а ал.2 КСО.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ не
са зачели положения от него осигурителен
стаж за периода от 17.09.1986 г. до 31.07.1989 г. Твърди се също така, че актът
е издаден при неизяснена фактическа обстановка, както и, че на лицето не е
дадена възможност да ползва Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред и в тази връзка не е спряно административното производство.
В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, и връщане на преписката на осигурителния орган за ново
произнасяне. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – директор на ТП
на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. П., е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се,
че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване, като подробни съображения са
изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Началното на административното производство е сложено
с подаването на заявление вх. № 2113-15-5405/03.11.2017 г. (л.5), с което И. е
направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Установено е, че към датата на подаване на заявлението - 03.11.2017 г., лицето
е навършило 64 г. 01 м. 06 д., и има придобит осигурителен стаж за периода от
02.10.1971 г. до 02.11.2017 г. включително, както следва: от II категория – 03 г. 10 м. 00 д. и от III категория труд – 29 г. 07 м. 02 д.,
или общ стаж, на основание чл.104 от КСО, превърнат към трета категория
труд е 34 г. 04 м. 17 д. Стажът е
зачетен по документи, както следва: - от 04.06.1975 г. до 17.06.1975 г. – 00 г.
00 м. 13 д. на длъжност „складов работник ОРС“, положен в „Дърводобив и
строителство“ ЕООД – София; от 17.06.1975 г. до 03.09.1979 г. – 03 г. 09 м. 17
д. на длъжност „шлосер цех „Топлофикация“, положен в „Дърводобив и
строителство“ ЕООД – София.
С уведомително писмо изх. № 2113-15-5405#12/26.02.2018 г. (л.49) И. е
уведомен за недостигащия осигурителен стаж по реда на чл.9а ал.2 от КСО и
общата сума на осигурителните вноски.
С декларация вх. № 2113-15-5405#13/26.02.2018 г. (л.50) лицето
декларира, че не желае да се възползва от правата по чл.9а ал.2 от КСО и не
желае да внесе осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж.
Въз основа на тези данни, ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, е постановил спорното
разпореждане (л.52), с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.1 и ал.2 във връзка
с чл.9а ал.2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за придобит осигурителен
стаж от 38 г. 04 м.
Този
резултат е обжалван от И. пред горестоящия в
йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-99/09.05.2018 г. (л.56)
е потвърдил оспореното разпореждане. За да постанови процесното
решение директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив е приел за установено следното:
П.И. със заявлението за пенсия представя трудова
книжка № 159/19.04.1970 г., в която е вписан осигурителен стаж от 17.09.1986 г.
– 31.07.1989 г. в СО "Редки метали", МГК „Октомври“, р-к „Шести
септември“ – с. Царимир, на длъжност „сондьор“, който не е редовно оформен –
липсва кръгъл печат върху правоъгълния. За посочения стаж И. представя
Удостоверение № 09-65/26.07.2017 г. (л.10), издадено от „Тракия – РМ“ ЕООД в
уверение на това, че за периода 17.09.1986 г. – 31.07.1989 г. дружеството не
разполага с данни за П.А.И. и не може да издаде документ за стаж, тъй като
вследствие на пожар, възникнал в административната сграда на дружеството, в
която се съхранява архивът му, голяма част от документацията е унищожена.
С писмо изх. № 2113-15-5405#1/17.11.2017 г. (л.43) от И. е
изискано да представи документ за неоформения стаж в СО „Редки метали“ от
17.09.1986 – 31.07.1989 г. Лицето е получило лично писмото, но документи не са
представени.
При това положение е прието, че не
се зачита осигурителен стаж за сочения период в СО „Редки метали“, МГК
„Октомври“, р-к „Шести септември“ – с. Царимир, на длъжност „Сондьор“, тъй като
не е редовно оформен в трудова книжка и осигурителят „Тракия – РМ“ ЕООД не може
да издаде документ за стажа, тъй като не разполага с данни за П.А.И..
В решението е посочено, че на И. е
указана възможността да се възползва от правата си по чл.9а ал.2 от КСО, но
същият е декларирал, че не желае да стори това.
При това положение е прието, че на И. правилно е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл.68 ал.1 и 2 от КСО, поради липсата на условието за придобит осигурителен
стаж 38 г. 04 м., тъй като И. има осигурителен стаж от трета категория – 34 г.
04 м. 17 д.
Прието е, че на основание чл.68 ал.3 от КСО, правилно
е отказано на И. отпускане на ЛПОСВ, тъй като същият няма навършена изискуема
възраст от 66 г., както изисква законът, а има навършени 64 г. 01 м 06 д.
В решението е посочено, че лицето не представя нови
доказателства за осигурителен стаж и възраст, които да водят до различен извод
относно правото на ЛПОСВ на жалбоподателя, като същевременно е указано, че на И.
следва да се посочи възможността за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред, съобразно условията на Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
С тези именно съображения е
обоснован изводът на решаващия орган за законосъобразност на оспореното
разпореждане, съответно за неоснователност на жалбата на П.А.И..
В съдебно заседание на 30.05.2019 г.
е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза
(л.148), за изготвянето на която вещото лице д-р Ц.И. е използвала всички
приложени по делото материали, при което е посочила, че при извършване на
дейности при добив на уран персоналът е изложен на облъчване с източници на
йонизиращи лъчения, вследствие на което, може да се очаква проявата на два вида
биологични ефекти: - стохастични и детерминирани,
които са подробно обяснени в констативната част на заключението. Сочи също
така, че при рутинна работа, най-често се възможни стохастични или т.
нар. вероятностни ефекти. Според експерта, те могат да получат клинично
проявяване след продължителен скрит период от време – 10-20 и повече години.
При ниски и средни дози, каквито се срещат най-често в практиката на
радиационната защита, в т. ч. при професионално облъчване, възникването на
злокачествени новообразувания определя главния радиационен риск – вероятност за
очаквана вреда от въздействието на йонизиращите лъчения върху съответния
биологичен обект или популация.
Проявата на детерминирани (прагови)
ефекти при професионално облъчване може да се случи само при извънредни
ситуации на остро или хронично облъчване с високи дози, характерно при груби
нарушения на трудовите норми и принципите на спазване на радиационната защита
при радиационни инциденти или аварийни ситуации. В заключението се посочва още, че при добив на уран чрез геотехнологични сондажни системи, едно от комбинираните
нерадиационни вредни въздействия, е работата с разтвор на сярна киселина, която
представлява химичен фактор на работната среда; заедно с йонизиращите лъчения,
действа синергично и кумулативно върху здравето на работещите.
В съдебно заседание на 18.09.2019 г.
е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/ на вещото лице Н.Г. (л.188), за изготвянето на която вещото лице е
използвало всички приложени по делото материали и е формирало следните изводи:
- 1. Технологията, при която е било извършено сондирането и добива на
радиоактивни материали в „Тракия – РМ“ ЕООД (СО „Рекди
метали“ ЕООД, конкретно рудник „Шести септември“ – с. Царимир, е хидрометалургичен. Прокарвали са се сондажи по определена
схема. Обикновено през един сондаж се нагнетявал под налягане разтвор от сярна
киселина в дълбочина на земните пластове, а от определени сондажи около този за
нагнетяване, се е изсмуквал отработеният разтвор. Нагнетяваният разтвор на сярна киселина е
разтварял урановата суровина –
полученият продукт се нарича „смола“ и се изпращал за последваща
преработка – т. нар. метод хидрометалургично излужване. Експертът сочи, че по смисъла на т.61а от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.),
работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните
заводи и обектите за подземно хидрометалургично
извличане за добиви и преработка на радиоактивни вещества, методът е хидрометалургичен; 2. Без налична длъжностна
характеристика, експертът счита, че който е сондьор, той основно управлява
сондата, изпълнява всички необходими технологични процеси през работното време;
3. Майстор – сондьор се явява като бригадир на сондата – той е най-старшият,
отговаря за изпълнението на всички технологични процеси и изисква притежаване
на защитен минимум VI разряд, съгласно приложения производствен щат на
обекта. Вещото лице е установило, че П.А.И. е защитил IV разряд по професията „старши работник
на сонда“, специализация „Геотехнологично сондиране“
на 23.04.1987 г. в СО „Редки метали“ – Бухово и притежава удостоверения за
разряд № 668 (л.126). Обяснява също, че „работник сонда“ се явява като помощник
на сондьора, изпълнява всички помощни операции около работата на сондата и
трябва да притежава защитен минимум III разряд; 4. Трудът е полаган на
обект за извличане на радиоактивни вещества в с. Царимир – рудник „Шести
септември“. Длъжността е работническа – И. е бил назначен на работническа длъжност
като „сондьор“ IV разряд (л.103), а от представената ведомост се
установява, че са му начислявали 25 лв. за вредни и 60 лв. за по-трудни условия
на труди. Такива суми са начислявани и на други сондьори (трудов договор №
155/11.09.1089 г. (л.93). От списъка – Приложение № 1 (л.94) т.3 е установено,
че се дават по 18 работни дни допълнителен отпуск за работа в среда с
йонизиращи лъчения, което е обусловило и щат за длъжност „дозиметрист“.
В съдебно заседание на 31.01.2019 г.
са разпитани като свидетели лицата: И.К.К.и Н.Т.Й..
От показанията на свид. К.се установява, че познава И. като колега от „Редки
метали“ в с. Царимир, рудник „Шести септември“, където са работили. Обяснява,
че сондажният участък е поле, на което са пробивали дупки в земята по зададени
показатели – 160-180 метра, което е ставало в уранови находища. Полето е голямо
и не е ограден участък. Работата се състояла в пробИ.ето
на дупки в сондажния участък и извличане на уран. Получавал допълнително възнаграждение
за работа в радиоактивна среда.
От показанията на свид.Й.се установява, че с П.И. са съседи в ж. к. „Тракия,
а преди това били колеги в бившия завод „Антон И.“.Били колеги и в рудника в с.
Царимир. Работата им се изразявала в пробИ.ето на
дупки в земята и извличане на уранова руда. Не си спомня дали е взел
допълнително възнаграждение за вреден труд, на
тях им се полагал 7-часов работен ден, тъй като цикълът бил непрекъснат
– 24 часа в денонощието – през нощта се пробивали дупките, а през деня се
обработвал сондажа и защото трудът бил
вреден, работили по 24 часа, но три дни по-малко в месеца. Не си спомня да е
получавал допълнителни възнаграждения за работа в радиоактивна среда, но отпуската
им, доколкото си спомня, била по-голяма във връзка със средата.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - заверено копие на ТК № 159; военна книжка №
017831/29.11.1974 г.; Удостоверение № 127/29.11.1974 г., фиш за заплата за
м.07.1988 г.; Удостоверение № 32-44/29.06.2018 г., издадено от „Тракия – РМ“
ЕООД; изплащателна бележка за м.07.1988 г., издадена
от МГК „Октомври“; Трудов договор № 155/11.04.1989 г.; списък на длъжностите,
имащи право на допълнителен платен отпуск за работа в среда с йонизиращи лъчения;
щатно разписание за 1986 г.; Удостоверение за разряд № 668/23.04.1987 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт – решението на
директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство развило се на основание чл.90 от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
По делото не се формира спор по
установените факти. Противоположните становища поддържани от страните в
настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния
закон и се концентрират във въпроса: - налице ли са предпоставките за придобИ.е право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от страна на жалбоподателя и по-конкретно, следва ли да бъде зачетен
трудовия стаж на И. за периода 17.09.1986 г. – 31.07.1989 г. за длъжността
„сондьор“ в СО „Редки метали“, МГК „Октомври“, рудник „Шести септември“ – с.
Царимир.
Настоящият съдебен състав намира, че цитирания по-горе
процесен период следва да бъде зачетен така, както се
претендира от жалбоподателя.
При постановяване на оспорените административни
актове, органите на НОИ не са изследвали в пълнота приложимите материалноправни норми относими
към спорния административен въпрос, с оглед структурата на работодателя на
жалбоподателя, специфичните условия на труд и наличието на специална нормативна
уредба относно работници, инженерно-технически работници до началник на участък
включително, заети в обогатяването и преработката на радиоактивни руди и
радиоактивни смоли.
Няма спор, че жалбоподателя през процесния
период е работил в структурите на СО “Редки метали”, и по-конкретно в рудник „Шести
септември“ – с. Царимир, където се е извършвала уранодобивна
дейност. Административният орган е постановил процесния
отказ като е счел, че „ ... г-н И.
представя трудова книжка № 159/19.04.1070 г., в която е вписан осигурителен
стаж от 17.09.1986 г. – 31.07.1989 г. в СО „Редки метали“, МГК „Октомври“,
рудник „Шести септември“ – с. Царимир на длъжност „сондьор“, който не е редовно
оформен – липсва кръгъл печат върху правоъгълния. …дружеството не разполага с
данни за П.И. и не може да издаде документ за стажа, тъй като вследствие пожар,
възникнал в административната сграда на „Тракия – РМ“ ЕООД, в която се
съхранява архива на дружеството, голяма част от документацията е унищожена.“.
Впрочем, в решението на директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив и в спорното разпореждане, нито е посочено, нито се твърди, нито пък се
установява от данните по делото, че жалбоподателят е осъществявал трудовата си
функция (като "сондьор") на работно място извън обекта за добив на
уранови руди. Напротив, данните съдържащи се в показанията на разпитаните по
делото свидетели сочат точно обратното, а именно, че трудовите функции на този вид
работници - дейност по извличане на радиоактивните суровини, са се
осъществявали на територията на самия обект, който представлява широко поле,
без ограждения.
Безспорно е, че степента на контакт с вредните за
здравето вещества и лъчения при осъществяване на различните трудови функции е
била различна по степен на различните нива от организацията, контрола и
ръководството на процеса. Очевидно, в участък, където е ставало прякото
извличане на радиоактивните метали,
досега със вредните за здравето на човека вещества е бил пряк, непосредствен и
непрекъснат през цялото осъществяване на трудовите функции. Това предопределя тези
работници да получават допълнително възнаграждение за труд при вредни условия и
допълнителен отпуск, което се потвърждава от приложените по делото писмени
доказателства в тази насока, изрично посочени по-горе в настоящото изложение.
Горното се подкрепя, както от СТЕ на в.л. д-р Ц.И., медицински специалист по
радиобиология, така и от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като
обективни и кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Тук е мястото
да се отбележи, че съдът кредитира и СТЕ на вещото лице Н.Г., като безпристрастно изготвена,
кореспондираща с останалия доказателствен материал.
В съответствие с
показанията на разпитаните по делото свидетели И. К.и Н.Й., с данните от
трудова книжка № 159/19.04.1070 г., с данните от удостоверение за разряд №
668/23.04.1987 г., от изплащателния лист и списък на
длъжностите, на които е осигурен допълнителен отпуск за работа при вредни
условия на труд, се обосновава извода относно същността на трудовата функция,
осъществявана от П.И. на длъжност „сондьор“, като тези изводи се обуславят и от
характеристиките на мястото, на което е полаган трудът, а в цялост, те водят да
заключението, че трудовите функции на жалбоподателя са били пряко свързани с
организацията и работата на сондата, с която са извършвани изкопните работи,
при които се е изсмуквал отработеният разтвор от урановата суровина, като
същите са се изпълнявали на територията,
на която се е осъществявала тази дейност.
Относно труда на П.И. на
длъжност "сондьор" за времето
от 17.09.1086 г. до 31.07.198 г., за който в трудова книжка № 159/19.04.1070 г.,
заверена от "Тракия - РМ" ЕООД
Пловдив е посочено, че е изпълнявал длъжност „сондьор“ III и IV разряд, се установява, че трудът е полаган в същото
предприятие, и то на територията на обекта, който е за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на
радиоактивни вещества.
В т. 61а от ПКТП (отм.) е
посочено, че
работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните
заводи и обектите за подземно хидрометалургично
извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества; водачи на моторни
превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите,
автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи
лъчения, невключени в раздел първи. Работници, служители,
ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на
технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани
нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата "Редки
метали", включително Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението
за материално-техническо снабдяване (товарно-разтоварна
база за руда и готов продукт) всички посочени длъжности, предвид естеството на
изпълняваните трудови функции, спадат към категорията инженерно-технически
работници, заети в организацията, контрола и ръководството на технологичните
процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни
въздействия в поделенията на фирма „Редки метали", които са визирани в т.
61”а” ПКТП /отм./ и, чийто труд е квалифициран като такъв от втора категория.
Поради естеството на
вредните условия на труда, които са били налице в конкретния случай –
радиоактивни и други вредни лъчения, както и начина на разпространението на
вредното им влияние, трудът на всички работещи на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на
радиоактивни вещества, каквото несъмнено е било предприятието, в което е
полагат трудът на П.А.И. през спорните периоди, е определен от втора категория.
Изпълнението на трудовите
функции на И. е било свързано с непосредствен досег с йонизиращи излъчвания.
Показанията на разпитаните по делото свидетели, недвусмислено установяват че
изпълнението на трудовите функции на И. е било свързано с досег с йонизиращи лъчения.
В подкрепа на това са и
писмените доказателства, подробно посочени по-горе, в които се съдържат данни
за изплащане на допълнително възнаграждения за работа при вредни условия на
труда, както и заключението на вещото лице Н.Г., който въз основа на събраните
писмени доказателства е категоричен, че се касае до изпълнение на трудови
функции именно на „сондьор“ в СО „Редки метали“, така, както твърди
жалбоподателя, и така, както е установил фактите относно изплащането на
допълнителни възнаграждения и допълнителен платен отпуск.
Допълнителните фактори
като заплащането през периода на допълнителни възнаграждения за вредни условия
на труд и техния конкретен размер, ползването на увеличен размер на платения
годишен отпуск, получаването на специална храна и облекло, както и намаленото
работно време, имат важно значение за квалифицирането на труда от посочената
категория.
Установяването на подобни
обстоятелства има съществено значение за определяне на категорията на труда в
случаи като процесния, при които липсват достатъчно
писмени доказателства за установяване на категорията на труда, поради това че
не са създадени или не се съхраняват не по вина на работника или служителя.
Трудът на всички работници
и служители, които осъществяват трудовите си функции на територията на
предприятието, на която съществуват йонизиращи лъчения или други нерадиационни
вредни въздействия, е квалифициран като труд от втора категория по т. 61”а”
ПКТП /отм./.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт следва да бъде отменен и преписката изпратена на органа за
ново произнасяне по заявление вх. № 2113-15-5405/03.11.2017 г., подадено от П.А.И..
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на
1 181.00 (хиляда сто осемдесет и един) лв., представляващи 650 лв.
адвокатско възнаграждение и 531 лв. депозит за две СТЕ.
Предвид изложените
съображения, Административен съд – Пловдив, XII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-99/09.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена
без уважение жалбата на П.А. *** против Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-160/27.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване /“ПО“/ при
ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.9а
ал.2 КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от Кодекса за социално
осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – вх. № 2113-15-5405
от 03.11.2017 г., подадено от П.А. ***, при съблюдаване на дадените с настоящо
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив, да
заплати на П.А.И., ЕГН **********,*** сумата от 1 181.00 лв., разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: