Присъда по дело №2817/2023 на Софийски районен съд

Мотиви към присъда по НОХД № 2817 от 2023 година на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 116-ти състав

С. е внесла обвинителен акт срещу М. О. Л., ЕГН: ********** за това, че:

1. На 02.10.2014г. около 19,30 часа в гр.София, на ул.“Стефан Тошев“,на
паркинг пред ресторант „Бесо“,се е заканил на В. Ч. В. с
убийство,многократно повтаряйки :“Ще ти еба майката“,“копеле
мръсно“,“боклук гаден,ще ти разгоня фамилията“,“ще те убия,копеле
мръсно“,“ще те заколя“,“ще ти изтръгна гръкляна“,“ще те намеря и ще ти
пратя хора да те убият“,и това заканване е възбудило у В. Ч. В.
основателен страх за осъществяването му/породили у него преживяване
на силна уплаха и страх за живота му/ - престъпление по чл.144 ал.3
пр.1 вр. с чл.144 ал.1 от НК

2. На 2.10.2014г. около 19,30 часа в гр.София, на ул.“Стефан Тошев“,на
паркинг пред ресторант „Бесо“,е причинил на В. Ч. В. лека телесна
повреда,изразяваща се в болка и страдание,без разстройство на
здравето,като деянието е извършено по хулигански
подбуди/непредизвикан и без основателна причина,на обществено
място/,като нанесъл множество удари с юмруци по лицето в областта на
лявото око на В. – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.2 от
НК

Било образувано НОХД № 7135 по описа на СРС, НО за 2018г. С
протоколно определение от 01.06.2021г. производството е прекратено по
отношение на обвинението за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130
ал.2 от НК поради изтекла абсолютна давност. Определението като
необжалвано и непротестирано е влязло в сила и производството спрямо
подсъдимия е продължило по обвинението по чл.144 ал.3 пр.1 вр. с чл.144
ал.1 от НК. По делото на 20.05.2022г. е постановена Присъда №20037313, с
която подсъдимият е признат за невиновен.
Срещу същата е постъпил протест от прокурор към С., с който се
предлага атакуваната присъда да бъде отменена, а подсъдимият признат за
виновен по повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Било
образувано ВНОХД 4879 по описа на СГС за 2022г., като с Решение №102 от
14.02.2023г. е отменена първоинстанционната присъда и делото е върнато за
ново разглеждане на друг състав на Софийски районен съд, доколкото
въззивният съд е приел, че са налице съществени процесуални нарушения при
първоинстанционното разглеждане на делото, изразяващи се в липса на
доказателствен анализ.
В СРС е образувано ново НОХД № 2817 по описа на СРС за 2023г., по
1

което председателят на 21-ви състав се е отвел от разглеждането му и делото
е разпределено на настоящия 116-ти състав. В хода на разпоредителното
заседание подсъдимият и неговият защитник са направили искане
производството по делото да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.371, т.1 от НПК с даване на съгласие да не се разпитват
свидетелите и вещите лица, разпитани в хода на досъдебното производство.
Настоящият съдебен състав е преценил, че макар и делото да се разглежда за
втори път от СРС, тълкувателната практика на ВКС не забранява
провеждането на тази процедура след първоначалното разглеждане на делото
от първата инстанция по общия ред, доколкото такава забрана е посочено, че
се предвижда за процедурата по чл.371, т.2 от НПК. Със свое определение
съдът е одобрил съгласието на страните да не се разпитват вещите лица и
свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство с изключение на
свидетеля В., който съдът е счел, че следва да бъде разпитан в рамките на
настоящото производство.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението,
намира, че същото се доказва от събраните по делото доказателства и не
следва да се кредитират обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебната
фаза на наказателното производство. Предлага подсъдимият да бъде признат
за виновен и да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от
НК за срок от три години.
Защитникът – адв. Т., моли съдът да постанови оправдателна присъда,
доколкото счита, че обвинението не е доказано. Сочи, че пострадалият В.
съобщава за закани единствено в самото заведение „Бесо“, но не и по време
на спора между двамата на паркинга на заведението по-рано, като не се
установявало според защитата дали за В. са възникнали психически
последици и да е породен страх от изпълнение на закана с убийство, а
свидетелят В. не си бил спомнил дали се е обаждал на баща си във връзка с
инцидента, а търсенето на съдействие от близък и от полицията според
защитата не сочат на психично разстройство извън обичайното. Оспорва
показанията на разпитаните в рамките на ДП полицейски служители, а
посочва и че подсъдимият не е конфликта личност. Счита, че част от
инкриминираните реплики са обективно несъставомерни.
Подсъдимият в рамките на настоящето производство отказва да даде
обяснения, като на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК са прочетени
дадените от него обяснения от досъдебното производство в присъствието на
защитник. Съдът обаче констатира, че обясненията са дадени във връзка с
обвинението за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.2 от НК,
което не е предмет на разглеждане в настоящето производство и същите не
могат да бъдат ползвани от съда, доколкото не касаят обвинението по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК и не следва да бъдат анализирани в хода на настоящето
производство и не могат да служат за изграждане на фактическите изводи на
съда и следва да се третират като неприобщени.
Подсъдимият се придържа към казаното от неговия защитник в хода на
устните състезания. В последната си дума моли да бъде оправдан.
2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:

Подсъдимият М. О. Л. е роден на 02.04.1977г. в гр.София,българин е,
български гражданин, със средно образование, женен, работи като управител
на търговско дружество, неосъждан, с ЕГН **********. .

На 02.10.2014г. рано вечерта пострадалият В. Ч. В. управлявал
автомобил „Рено“,модел „Меган“ с ДК №СА **** НС, с тъмен цвят. Същият
се движел по ул.“Братя Бъкстон“ в посока към пазар „Борово“. Свидетелят
решил да пазарува храна за домашни любимци от близък магазин. Същият се
движел по ул.“Стефан Тошев“,като достигнал паркинга на ресторант „Бесо“,
който се охранявал от бариера, недопускаща влизане на автомобили без
осигурен достъп. Улицата напред била без изход и пострадалият В. спрял
автомобила си пред бариерата, контролираща достъпа до паркинга и излязъл
от автомобила.
След кратък период от време се върнал в автомобила си и го привел в
работен режим с намерение да потегли. В този момент подсъдимият Л.
пристигнал на мястото, управлявайки лек автомобил „Форд“,модел „Фиеста“,
който бил светло син на цвят, като автомобилът на обвиняемия пречел на
свидетеля да извърши маневрата „заден ход“, а автомобилът на пострадалия
В. пречел на този на подсъдимия да премине през бариерата и да навлезе в
паркинга на заведението „Бесо“, където работил подсъдимият Л..
Пострадалият В. останал в автомобила си като при доближаването на
подсъдимия до вратата му го помолил да премести автомобила си, за да се
разминат. Вместо да се разберат как да освободят движението, подсъдимият
заявил на пострадалия „Махай се от тук“, след което се прибрал в своя
автомобил, а пострадалият се заключил в своето МПС и го преместил напред,
за да освободи място за преминаване през бариерата. Подсъдимият от своя
автомобил, все още спрян пред бариерата на паркинга на заведението,
извадил стъклена бутилка, която със засилка хвърлил срещу автомобила на
пострадалия, която бутилка улучила задното панорамно стъкло на автомобила
на В. и нанесла щети по каросерията. Подсъдимият Л. се качил в своя
автомобил и влязъл в паркинга на заведението. През това време В. преместил
автомобила си назад отново пред бариерата, през което време подсъдимият Л.
се върнал обратно пред паркинга след като паркирал автомобила си и
започнал да нанася удари по стъклото на лявата предна врата на автомобила
на пострадалия В. като по този начин го счупил и след като си осигурил
достъп до пострадалия започнал да му нанася удари с юмруци в областта на
главата и лицето, като го ударил и по лявото око. В същото време
подсъдимият Л. се заканил с убийство на пострадалия, като му заявил:“Ще ти
еба майката“,“копеле мръсно“,“боклук гаден,ще ти разгоня фамилията“,“ще
те убия,копеле мръсно“,“ще те заколя“,“ще ти изтръгна гръкляна“,“ще те
намеря и ще ти пратя хора да те убият“. Така отправените закани възбудили у
3

пострадалия основателен страх, че могат да бъдат осъществени. В резултат на
нанесените удари на св. В. била причинена лека телесна повреда,изразяваща
се в болка и страдание,без разстройство на здравето. В този момент, в опит да
предотврати нападането срещу себе си, пострадалият В. предприел маневра
на заден ход и се отдалечил от местопроизшествието, като паркирал на
съседна улица и се свързал с органите на МВР и съобщил за инцидента, като
се обадил и на баща си. Подсъдимият влязъл в заведение ‚Бесо“, където
работил.
На сигнала се отзовали свидетелите М. и Х., служители на МВР, като
те, заедно с бащата на пострадалия, който също пристигнал на място, влезли с
В. в заведението с цел идентифициране на другия участник в конфликта.
Когато видял пострадалия, придружаван от баща му, заедно с униформените
полицаи, подсъдимият се ядосал, изблъскал отново пострадалия в областта на
тялото, опитвал се да му нанесе удари с ръце, а униформените служители
застанали между двамата, за да предотвратят конфликта. След поискване на
документ за самоличност от органите на МВР, подсъдимият Л. отново
отправил закани, че ще убие В. и, че ще го изкорми. Попитан защо е счупил
стъклото на автомобила на В., подсъдимият признал да го е счупил, тъй като
В. имал нож, с който го бил заплашил. По нареждане на ОДЧ служителите на
МВР останали на място и запазили местопроизшествието до идване на
дежурна оперативна група.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена от
доказателствата и доказателствените средства, събрани по делото, а именно:
приобщените по реда на чл.372, ал.3 вр. чл.371, т.1 от НПК показания на
свидетелите К. М./л.16/, И. Х./л.18/, Т. К. /л.38/ -частично кредитирани, Д.
К./лист 39/ - частично кредитирани, заключението на съдебно-медицинската
експертиза /л.25-27/, заключението на съдебно-психиатричната експертиза
/л.32-37/, заключението по оценителна експертиза /лист 41/. Заключението по
видеотехническа експертиза /лист 47/, както и показанията на разпитания
непосредствено пред съдебния състав свидетел В. и приобщените му
показания по реда на чл.281, ал.1 от НПК показания, дадени пред предходен
съдебен състав на СРС, респективно тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4
от НПК, дадени в хода на разследването, писмените доказателства и
доказателствени средства - свидетелство за съдимост, протокол за
доброволно предаване /л.22/, протокол за оглед – лист 6 от ДП, както и от
другите писмени книжа, приобщени на основание чл.283 от НПК.
В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на
свидетеля В., който се явява и пострадал. Съдът дава вяра на показанията на
този свидетел, независимо от изложените от защитата аргументи в обратния
смисъл, доколкото съдебният състав установи, че показанията на В. са
вътрешно непротиворечиви в основните си части, хармонични,
кореспондират с останалия събран и кредитиран по делото доказателствен
4

материал, отличават се с известна устойчивост и най-вече се подкрепят
изцяло от кредитираната от съда видеотехническа експертиза, която внася
пълна яснота относно поведението на участващите в конфликта лица. При
съвкупния анализ на показанията на пострадалия В., съдът не установи
съществени несъответствия в изложените обстоятелства, а липсата на спомен
за определени факти и несъществени противоречия логично се обясняват с
изминалия период от време и с наличния стрес и интензивни негативни
емоционални преживявания непосредствено по време на инцидента и веднага
след него, което логично се отразява на показанията на свидетеля, като съдът
намира показанията му за напълно добросъвестно депозирани и отразяващи
ясно, точно и достоверно реализиралите се събития. Действително се
наблюдават разминавания в показанията на свидетеля досежно това кога
спрямо него са отправяни закани за убийство – дали единствено вътре в
заведение „Бесо“ пред полицейските служители или и в предходен момент –
инкриминиран от държавното обвинение, а именно пред паркинга на
заведението. Действително показанията на свидетеля се разминават досежно
това обстоятелство, като първоначално в разпитите си непосредствено след
инцидента същите са устойчиви в двата проведени разпита, където подробно
и детайлно свидетелят е съобщил, че освен в заведението, закани и заплахи
подсъдимият е отправял и пред паркинга на заведението, когато му е нанесъл
побой. В проведената очна ставка с подсъдимия, тогава обвиняем, В. споделя
за закани единствено вътре в заведението на по-късен етап от посочения в
ОА. Въпреки че се наблюдава противоречие, следва да се обърне внимание,
че очната ставка е проведена на 28.03.2018г. – близо четири години след
датата на деянието, което е логично да се отрази на качеството на спомените
на свидетеля и възможността му да възпроизведе всички действия на
подсъдимия точно и последователно. Липсата на спомен в очната ставка за
сметка на показанията от първоначалните два разпита на досъдебната фаза за
настоящия състав се дължи не на недобросъвестност на свидетеля при
първите му разпити, а се обяснява логично и напълно с изключително дългия
период между деянието и провеждането на избрания от разследващите способ
за доказване – очна ставка. Логично е спомените на свидетеля да избледняват,
да са не толкова подробни и детайлни и същевременно да не могат да се
характеризират с такава информативна стойност, с каквато се характеризират
показанията в двата разпита пред разследващ полицай в ранните етапи на
развитие на ДП. В съдебна фаза свидетелят е разпитван общо три пъти като
първоначално в разпита си пред друг състав на съда от 13.10.2021г., макар и
лаконично, е съобщил, че закани са отправяни и на паркинга на заведението,
доколкото посочва, че след влизане в заведението заедно с униформени
служители на МВР подсъдимият е „продължил“ със заплахите. При
приобщаване на показанията му от досъдебна фаза от друг състав на съда
същият е потвърдил, че заплахи са били отправяни и пред бариерата на
паркинга по време на нанасянето на побоя. Разпитан повторно от друг състав
на съда – на 10.05.2022г., В. е категоричен, че закани са били отправяни и
5

докато е бил в автомобила, когато е бил руган и заплашван с убийство, като
дори цитира и отделни реплики, изречени от подсъдимия на
инкриминираното в ОА място. В разпита си от тази дата ясно свидетелят В.
разграничава два момента на отправени закани – пред паркинга при
първоначалния конфликт и след това вътре в заведението. Пред настоящия
състав В. е колеблив по отношение на това кога и къде са отправяни закани и
дали това се е случило само вътре в заведението, което следва отново да се
посочи, че е логично с оглед изминалия изключително дълъг период от
деянието до разпита му. Въпреки това, пострадалият пред настоящия състав в
разпита си от 30.05.2023г. съобщава за вербална агресия по време на
инцидента пред бариерата на паркинга на заведението, уточнявайки че е бил
руган и подсъдимият е крещял, но не помни в детайли разменените реплики.
На въпроси на прокурора същият заявява, че допуска и тогава да са му
отправяни закани, макар и да не е сигурен. При приобщаване на показанията
му от досъдебната фаза и тези, дадени пред друг състав на съда, същият
потвърждава тяхната достоверност в частите, в които съобщава и за закани на
посоченото от държавното обвинение място.
В този смисъл съдът намира, че следва да се довери на показанията на
свидетеля, като вече бяха изложени мотиви за причините за липса на спомен,
дължаща се на изключително дългия период между деянието и проведените
разпити пред съд. Самият свидетел потвърждава, че именно на това се дължи
липсата на ясна памет за инцидента.
За да даде вяра на показанията на пострадалия, съдът съпостави
показанията му с установеното от видеотехническата експертиза и установи,
че в основните си части показанията на свидетеля се припокриват с обективно
установеното от снетите записи от охранителни камери. Поведението на
пострадалия и на подсъдимия, което В. описва, кореспондира със
заключението на вещото лице, което мотивира съда да даде вяра на
съобщеното от този свидетел за сметка на некредитираните показания на
свидетелите К. и К., които са диаметрално противоположни и не
кореспондират в никаква степен с обективните данни от ВТЕ. За сметка на
това пострадалият в разпитите си описва обстоятелства, наблюдавани в
същата последователност и на анализираните записи и двата доказателствени
източника, анализирани съвместно, навеждат на извода за достоверност на
показанията на В.. Така от показанията на В. се установяват точните действия
на лицата, тяхната поредност, действията на подсъдимия, провокирал
конфликта, неговото агресивно поведение, механизмът на счупване на
стъклото на лявата предна врата на автомобила на пострадалия, за което
свидетелят дава ясни сведения, кореспондиращи с протокола за оглед,
независимо, че от записите не може да се установи дали стъклото на
автомобила е счупено с оглед качеството на записите. В този смисъл съдът
кредитира показанията на този свидетел и в тази им част. Самият подсъдим
пред органите на реда (видно от дадените от тях показания) е признал да е
счупил стъклото на автомобила, макар и съдът да не дава вяра на съобщеното
6

като причина за това, че пострадалият го е заплашвал с нож, което съдът
намира, че е защитна версия, която не намира опора в доказателствената
съвкупност. Отделно поведението на подсъдимия и пред органите на реда в
присъствието на пострадалия В. мотивира съда да даде вяра на показанията на
този свидетел за сметка съобщеното от свидетелите К. и К., доколкото дори
пред униформени полицаи подсъдимият е продължил за се заканва с
убийство на пострадалия, нарушил е телесната му неприкосновеност, бутайки
го, за което свидетелстват служителите на МВР. Поради това съдът кредитира
показанията на В. за сметка на противоречащите им показания на
служителите на заведението „Бесо“.
От показанията на В. се установява датата на деянието, точните
действия на участващите в конфликта лица, агресивното поведение на
подсъдимия Л., действията му по хвърляне на стъклена бутилка по
автомобила на пострадалия, нанасянето на побой и причиняване на
констатираното телесно увреждане, в която част показанията се подкрепят и
от анализираните от ВТЕ видеозаписи. Съдът кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която съобщава какви изрази и какви закани е използвал
подсъдимият при нанасянето на побой, респективно, че действително му се е
заканил с убийство, както и че го е ругаел и му е крещял и го е обиждал. По
отношение на счупването на стъклото също показанията се кредитират,
доколкото самият подсъдим признава това обстоятелство, макар и това да се
извлича по производен път чрез разпита на полицейските служители в
заведение „Бесо“. Показанията на пострадалия се подкрепят от протокола за
оглед на местопроизшествие на лист 6 от делото, видно от който по време на
извършване на огледа е установено, че стъклото на вратата на водача липсва и
са налице стърчащи парчета, а в купето на автомобила, по пода и на седалката
на водача са налични парчета натрошено стъкло. Съдът следва да посочи, че
локализацията на счупените парчета в такова количество и на тези места в
автомобила потвърждават изложеното от пострадалия, че стъклото е счупено
отвън от подсъдимия Л. при затворена и заключена врата, тъй като именно
при такова счупване стъклата обективно попадат в купето на посочените в
протокола места. Не се подкрепя тезата стъклото да е чупено при отваряне на
вратата, доколкото тогава стъклата биха паднали извън автомобила на земята
и дори много малка част биха се намерили в купето. Изключва се и
възможността стъклото да е счупено отвътре с оглед локализацията на
парчетата. Не се съобщава в свидетелските показания и не са установени
парчета стъкло по земята пред бариерата на заведението, което навежда на
извода, че стъклото е счупено по начина, посочен от пострадалия. Нещо
повече, макар и на видеозаписите да не може да се установи дали и кога
стъклото е счупено, ясно се разграничават действията по нанасяне на удари
от подсъдимия върху пострадалия, докато последният е в автомобила на
мястото на водача при затворена врата, като няма никакви данни по делото
стъклото да е било свалено по време на побоя и нито подсъдимият твърди
такива обстоятелства, нито другите свидетели, което навежда на единствения
7

възможен извод, че пострадалият е добросъвестен в даването на показанията
си и обективно стъклото е било счупено по посочения от него начин. Ето
защо това обстоятелство е допълнителен аргумент на показанията на
пострадалия да бъде дадена вяра. Следва да се посочи, че досежно
обстоятелството дали са отправяни закани от подсъдимия към пострадалия
пред паркинга на заведението, съобщеното от пострадалия в хода на петте му
разпита и по време на очната ставка не е противоречиво, а е налице
единствено липса на спомен по време на някои от провежданите разпити. В
нито един от разпитите си пострадалият не отрича да е бил заплашван по
време на инкриминирания в ОА период. Всъщност показанията на
пострадалия се допълват, а не се наблюдава съществено противоречие,
доколкото същият на места посочва, че не помни, което е логично с оглед
датите на провеждане на последващите разпити. В този смисъл и на
посочените основания съдът кредитира показанията на пострадалия, от които
се извеждат обстоятелства, обуславящи наличието на отправени закани с
убийство от подсъдимия пред паркинга на заведението.
Съдът дава вяра и на изготвената по делото видеотехническа експертиза
в рамките на досъдебното производство. Експертизата е обоснована, отговаря
подробно на поставените задачи и се явява отправна точка за проверка на
показанията на разпитаните свидетели. Видно от заключението, първоначално
подсъдимият провежда разговор до автомобила на пострадалия, където от
показанията на В. се установява, че Л. му е казал да се маха, след което
подсъдимият се връща до автомобила си и взима бутилка, по данни на
свидетеля В. стъклена, и я хвърля по задната част на автомобила на
пострадалия, като го улучва в задното панорамно стъкло. Ясно на записите се
виждат и последващите действия на лицата, като пострадалият не отваря
вратата на автомобила си, не го напуска, а единствено придвижва автомобила
си напред, като не се подкрепят показанията на служители на заведението
„Бесо“, че пострадалият е насочил автомобила си на заден ход към този на Л..
Такава маневра пострадалият извършва едва по време на побоя, който
подсъдимият му нанася, когато, за да се отдалечи от мястото на инцидента,
предприема това движение, но не с насочен към подсъдимия автомобил. На
записите ясно се разграничават агресивните действия на подсъдимия, който
след като паркира автомобила си, се връща при пострадалия, който отново е в
автомобила си, започва да говори, а по данни от разпита на В. именно тогава
му отправя и инкриминираните закани, счупва стъклото на вратата на водача
и му нанася побой, което действие е ясно видимо и различимо на записа и
категорично оборва показанията на К. и К., които противоречат съществено
на анализираните записи. Едва тогава пострадалият предприема маневра на
заден ход, видно от записите, за да се спаси от агресивното поведение на
подсъдимия Л. и побоя, който му нанася. В този смисъл анализираното
заключение на ВТЕ подкрепя показанията на пострадалия. Независимо, че от
експертизата самоличността на записаните лица не се установява, безспорно
на записите се наблюдават пострадалият и подсъдимият, доколкото са ясно
8

различими автомобилите, които управляват, за които има изобилни събрани
доказателства в рамките на ДП, че те са техните водачи, респективно датата и
часа на заснемане съответстват на съобщеното от свидетелите, а действията
на заснетите лица и мястото на заснемане категорично водят до извода, че се
касае именно за инкриминирания инцидент. По изложените съображения
съдът намира, че анализираните записи подкрепят обвинителната теза и
затвърждават съобщеното от свидетеля В., който в нито един момент не е
слизал от автомобила си, противно на посоченото от свидетелите, служители
на заведение „Бесо“, не се наблюдават негови агресивни действия,
включително и с нож, извършваните маневри от автомобилите съответстват
на съобщеното от него и в цялост записите дискредитират показанията на
служителите на заведението К. и К..

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите Х. и М., служители на
СДВР, които са се отзовали на подадения от пострадалия сигнал за нанесен
му побой. Показанията на двамата свидетели са логични и последователни,
отличават се с вътрешна непротиворечивост и са взаимодопълващи се.
Неоснователни са възраженията на защитата във връзка с тяхната сходност.
Логично е показанията на тези двама свидетели да се отличават с
тъждественост при положение, че са пристигнали на мястото на инцидента по
едно и също време и са били заедно при изясняване на ситуацията,
респективно са възприели едни и същи обстоятелства. Съдът следва да
посочи, че подсъдимият по собствена воля е дал съгласие за провеждане на
процедурата по чл.371, т.1 от НПК и е бил наясно, че свидетелите няма да
бъдат разпитвани в хода на съдебната фаза, респективно съдът цени техните
показания от досъдебната фаза и изгради фактическите си изводи на основата
на съобщеното от тези свидетели. Макар и да не са очевидци на
инкриминираните действия на подсъдимия, свидетелите съобщават за
установените на място факти, включително, че пострадалият е имал пресни
наранявания по лявата вежда, а лявата му скула е била подута по данни на
свидетеля М., като и двамата свидетели са възприели остатъците от
счупеното стъкло на предната лява врата на автомобила, управляван от
пострадалия В. и стърчащи парчета от вратата на автомобила.
Констатираните наранявания по лицето на В. не могат да се обяснят от
депозираните от служителите на заведение „Бесо“ показания и съобщеното от
служителите на МВР подкрепя показанията на В.. От изключителна важност е
съобщеното от свидетелите, служители на МВР, че при влизане в заведението
подсъдимият е имал изключително агресивно поведение към придружаващия
ги свидетел В., нападнал го е, бутал го е и му се е заканвал с убийство със
сходни фрази на тези, за които В. съобщава да са му били казани по-рано.
Очевидно е, че подсъдимият е изключително агресивен във връзка с
разразилия се между него и пострадалия конфликт, има несдържано
поведение и в присъствието на органите на реда си позволява агресивно
физически и вербално поведение спрямо пострадалия независимо от намесата
9

на служители на МВР. В този смисъл се очертава ясна линия на агресивно,
избухливо, невъздържано поведение у подсъдимия при наличие на
провокиращи го фактори, което затвърждава обвинителната теза и дава
основание на съда да даде вяра на показанията на В. за сметка на показанията
на К. и К.. По изложените съображения съдът намира, че макар и да не са
източник на преки доказателства за инкриминираното поведение на
подсъдимия пред паркинга на заведението, показанията на двамата служители
на МВР допринасят за извършване на проверка на показанията на
пострадалия, като при извършена такава се установява, че съобщеното от
свидетелите М. и Х. напълно подкрепя изнесеното от свидетеля В. и
дискредитира показанията на К. и К..
Съдът подходи критично към показанията на свидетелите К. и К.,
доколкото установи, че показанията им са изолирани от кредитираните
доказателства и доказателствени средства и са опит за изграждане на защитна
версия за подсъдимия, която е била предварително съгласувана и
противоречи на обективните находки, намерили отражение в заключението на
видеотехническата експертиза. Показанията на тези свидетели са изцяло плод
на близките взаимоотношения между тримата служители на заведение
„Бесо“, където те работят и не възпроизвеждат в основаните си части реално
реализирали се събития, а служат като опит за облекчаване на процесуалното
положение на подсъдимия. Доколкото като основно веществено
доказателство, служещо за проверка на събраните гласни доказателствени
средства, записът от охранителната камера оборва показанията на тези двама
свидетели по отношение на критични за делото обстоятелства, показанията на
тези служители на заведение „Бесо“ следва да не бъдат кредитирани като част
от доказателствената съвкупност за сметка на ВТЕ и показанията на
свидетеля В.. За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството,
че дори и да се приеме, че тези свидетели са наблюдавали инцидента пред
паркинга на заведението, същите не споделят лични и обективни възприятия,
доколкото на ВТЕ ясно се разграничава моментът, в който пристига
автомобилът на подсъдимия и спира зад останалия в покой автомобил на
пострадалия и в нито един момент пострадалият не предприема описаната
като рискова от тези двамата свидетели маневра назад преди подсъдимият да
счупи стъклото на автомобила на пострадалия (по данни на В. и кредитирани
от съда), да започне да му нанася побой и да му се закани с убийство (отново
по кредитираните твърдения на В. и изложеното във ВТЕ). На записите се
установява, че автомобилът на подсъдимия е паркиран от самия него на
паркинга на заведението преди да се доближи за втори път до автомобила на
В. и да извърши деянията, когато за да се спаси, пострадалият предприема
маневрата на заден ход, а пътят е свободен, противно на изложеното от тези
двама свидетели, подсъдимият не се намира отзад на автомобила, а е до
вратата на водача и му нанася удари, които ясно се установяват на
изследваните записи. Липсата на каквито и да било данни в показанията на
тези двама свидетели за агресивното, но заснето на видеокамери поведение на
10

подсъдимия внася сериозно и непреодолимо съмнение в тези анализираните
доказателствени източници. Нито един от двамата свидетели, служители на
заведението, не съобщава, макар и да е бил там от пристигането на
подсъдимия, по техни данни, че подсъдимият хвърля стъклена бутилка от
автомобила на пострадалия, че му нанася побой, които действия са записани
от камерите. Очевидно същите затаяват това обстоятелство или както
твърдят, са се прибрали в заведението (както съобщава К.) преди
подсъдимият да извърши деянието, което ги лишава от качеството на
свидетели-очевидци, за каквито същите се представят. И в двата случая
показанията им са абсолютно дискредитирани и оборени от изследваните
записи на видеокамери и от показанията на В., които успешно преминават
проверката за достоверност. Освен това показанията на К. и на К.
противоречат и на записите от охранителната камера в частта, в която се
твърди пострадалият да се опитва да отвори вратата, за да излезе от
автомобила, а подсъдимият да му е попречил, натискайки вратата в обратната
посока. Видно от записите, пострадалият не е правил опит да отваря вратата в
нито един момент по време на инцидента, което потвърждава и тезата на
самия В., че от страх се е заключил в автомобила. При това положение, в
случай, че ясно на записите се установява, че не е правен опит вратата на
автомобила да бъде отворена, абсолютно изолирани и неверни са
анализираните показания на К., че стъклото на лявата предна врата на
автомобила на В. се е счупило докато Л. се е опитвал да попречи на
пострадалия да излезе. Изключително недостоверни са показанията на К. в
частта, в която твърди да е видяла как вратата на автомобила на В. се е
ударила при отварянето в крака на Л. и така се е счупило стъклото . Първо
следва да се има предвид, че свидетелката твърди да се е намирала до
бариерата, а автомобилът на В. ясно се вижда на записите, че е паркиран така,
че лявата му врата не се отваря към бариерата, а в другата посока – тази на
срещустоящата на бариерата камера, респективно К. е имала изглед към
дясната страна на автомобила на В., а не неговата лява, поради което не би
могла да възприеме къде се е намирал кракът на Л. и дали изобщо вратата се е
ударила в него. Ето защо съдът намира, че става въпрос за неверни показания,
а не за обективно възприети факти. Отделно от това удар в крака на
подсъдимия с врата не се забелязва за записите, вратата е постоянно в
затворено положение по време на инцидента, а и подобен удар не би могъл да
доведе до счупване на стъклото и още по-малко на разпиляване на парчетата
вътре в автомобила, както се установява от протокола за оглед. Показанията
на тези двама свидетели във връзка с държан от пострадалия нож, с който е
заплашвал Л. от купето на автомобила си, също не намират опора в
кредитираната доказателствена съвкупност и са защитна версия на
подсъдимия. В автомобила при огледа не е намерен нож, на записите не се
установява пострадалият да е разполагал с такъв, а и твърденията за начина на
използването му и за реакциите на самия Л. при установена такава заплаха са
абсолютно нелогични и житейски необосновани. Няма резон в действията на
11

подсъдимия, така както се описват в показанията на К. и К., при заплаха с
хладно оръжие да продължава да стои на мястото на инцидента и да агресира
по установения на записите начин. Отделно К. отрича да е видял Л. да нанася
удари на В. с ръце, действие, което безспорно се установява от записите на
охранителната камера, което прави показанията и на К. изключително
недостоверни. Въпреки това, неясен остава според дадените показания на К. и
К. произходът на установената по данни на К. кръв по ръцете на Л., която той
помогнал да се почисти. При положение, че се твърди стъклото да е счупено
при удара на вратата в крака на Л., по данни на К., не става ясно как са
пострадали ръцете на подсъдимия. Дори и да се кредитират в тази част
показанията на К., произходът на кръвта по ръцете на Л., ако въобще е имало
такава, се установява от записите на видеокамери и от показанията на
пострадалия В., доколкото логично нараняванията, такива, каквито К. ги
описва, да са получени при умишленото счупване на стъклото с ръце от
подсъдимия по начина, по който твърди пострадалият, респективно да са
получени при нанасянето на ударите в областта на главата на пострадалия,
така както са заснети на записите и както ги описва самият В.. В показанията
на служителите на заведение „Бесо“ данни за произхода на така описаната
кръв от К. липсват. По изложените съображения съдът намира, че
показанията на тези двама свидетели са опит за представяне на съгласувана с
подсъдимия защитна версия, която не може да премине проверка за
достоверност и се налага показанията им да бъдат ценени като недостоверни.
Относно обясненията на подсъдимия от ДП съдът вече изложи аргументи,
че същите са дадени във връзка с друго обвинение, преди подсъдимият да
бъде привлечен към отговорност за престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от
НК, поради което същите не могат да бъдат ползвани от настоящия състав
при постановяване на присъдата, респективно не подлежат на оценка и
анализ, поради което не са били налице и предпоставките за приобщаването
им, което налага да бъдат изключени от доказателствената съвкупност,
доколкото противното би означавало съдът да допусне съществено
процесуално нарушение.
Съдът кредитира изготвената по ДП и приобщена по реда на чл.371, т.1 от
НПК КСППЕ на пострадалия, доколкото вещите лица отговарят мотивирано
на поставените им задачи, които имат отношение за изясняване на
обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Видно от заключението,
пострадалият В. е психично здрав, а възприетото поведение на подсъдимия по
отношение на отправените закани с убийство пред паркинга на заведение
„Бесо“ са предизвикали преживяване на силна уплаха и страх за живота му,
като ситуацията според вещите лица е подложила освидетелствания на страх,
свързан с преживяването на сериозна заплаха и чувство за непосредствена
витална застрашеност.
Съдът кредитира и изготвената по делото СМЕ, която също отговаря на
поставените задачи. Видно от заключението, вследствие на нанесения му на
инкриминираната дата побой от подсъдимия, В. е получил оток и
12

кръвонасядане на горния и долен клепачи на лявото около, ток на лявата
скулна област, оток и кръвонасядане на лявата слепоочна област на главата,
кръвонасядане в лявата трета на челото, непосредствено до окосмената част и
оток и кръвонасядане на лявата повърхност на носа, като травмите според
вещото лице се дължат на удари с или върху тъпи твърди предмети, като
съответстват да са получени по начина, съобщен от пострадалия. Вещото
лице е посочило, че те са му причинили болка и страдание. Така депозираното
заключение на медицинската експертиза потвърждава показанията на самия
В. и дискредитира показанията на служителите на заведение „Бесо“, а видно и
от записите на охранителните камери, е налице припокрИ.е между
съобщеното от пострадалия, като механизъм на нанасяне на травмите и
видеозаписите, респективно СМЕ потвърждава този механизъм на получаване
на уврежданията. В този смисъл това заключение на вещото лице затвърждава
допълнително обвинителната теза и внася непреодолимо съмнение в
показанията на К. и К..

От приетата справка за се установява следва чистото съдебно минало на
подсъдимия.

С оглед така приетото от фактическа стана, съдът направи следните
правни изводи:

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прие, че
подсъдимият Л. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства и доказателствени средства
безспорно се установява, че на 02.10.2014г. около 19,30 часа в гр.София, на
ул.“Стефан Тошев“,на паркинг пред ресторант „Бесо“, Л. се е заканил на В. Ч.
В. с убийство,многократно повтаряйки: “боклук гаден,ще ти разгоня
фамилията“,“ще те убия,копеле мръсно“,“ще те заколя“,“ще ти изтръгна
гръкляна“,“ще те намеря и ще ти пратя хора да те убият“,и това заканване е
могло и е възбудило у В. Ч. В. основателен страх за осъществяването
му/породили у него преживяване на силна уплаха и страх за живота му/ -
престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК.
Престъплението закана за убийство е квалифициран състав на
престъплението закана, което с оглед систематичното му място в раздел V -
"Принуда" от НК е с непосредствен обект на защита не живота на гражданите,
а личната им свобода. Заканването другиму с престъпление, в частност с
убийство, е от естество да окаже въздействие върху поведението на
заплашвания и създава опасност да бъде засегнато свободно проявление на
неговата дейност. За разлика от принудата по чл. 143, ал.1 от НК, тук деецът
не цели непосредствено да мотивира засегнатия към конкретно действие или
бездействие. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
13

определено лице, която да е възприета от него и да е в състояние да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като изпитването на такъв не е
съставомерен елемент на обективната страна на престъплението, противно на
изложеното от защитата. Това е така, доколкото такъв резултат самата
диспозиция на наказателноправната норма не предвижда. Заканата с
престъпление или както е в случая с убийство, би могла да възбуди
основателен страх, тогава когато, с оглед цялостната обстановка на
извършването й и сложилите се между дееца и пострадалия отношения, сочи
на такова състояние на дееца, при което пораждането на решение за
извършване на престъплението се явява сигурно или вероятно. От субективна
страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета
от заплашения като действителна заплаха (в този смисъл е и съдебната
практика - ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС, Решение № 10/22.01.1985 г., по
н.д. № 684/1984 г., 1 н.о. на ВС; така и проф. Ив. Н., Наказателно право,
особена част, том 1, с.425).
От обективна страна на посочените в обвинителния акт време и място
подсъдимият Л. се е заканил с убийство на свидетеля В., като е започнал да
му нанася побой с ръце, удряйки го в областта на лявата част на лицето.
Категорично се устави по делото, че по време на нанасяне на побоя
подсъдимият е заявил “боклук гаден,ще ти разгоня фамилията“,“ще те
убия,копеле мръсно“,“ще те заколя“,“ще ти изтръгна гръкляна“,“ще те намеря
и ще ти пратя хора да те убият“, което е и вербалното измерение на заканата.
Както КСППЕ, така и показанията на свидетеля В., подкрепят обвинението
досежно годността на заканата да възбуди основателен страх за изпълнението
. Това е така, доколкото вещите лица посочват, че не само заканата е годна,
но и е породила страх от витална застрашеност. Не без значение е, че
подсъдимият не само е изрекъл инкриминираните изрази, а и по време на
отправяне на тези закани, които недвусмислено касаят живота на пострадалия,
му е нанесъл побой, а преди това е хвърлил по автомобила му стъклена
бутилка, и впоследствие е счупил прозореца на лявата предна врата на
автомобила му. Цялата съвкупност от неправомерно, агресивно, нападателно
и непровокирано с нищо поведение на подсъдимия не дават основание на
съда да се съгласи с довода на защитата, че заканата не е годна да възбуди
страх от осъществяване. Цялостното поведение на подсъдимия е напълно
годно да възбуди, а дори и е довело до възбуждане на основателен страх от
изпълнението на така отправените заплахи. Действията на пострадалия по
отдалечаване от мястото на конфликта, търсене на съдействие от органите на
МВР, свидетелстват единствено за страха му и притеснението Л. да не
изпълни заканата си. Твърденията на защитата, че не е доказано какви
психически измерения е имала отправената закана, не почиват на
анализираните доказателства по делото и не могат да бъдат споделени от
съда. Не бе значение е, че същото агресивно и заплашително поведение
подсъдимият е имал и при влизането в заведението на пострадалия със
свидетелите Х. и М., униформени полицейски служители, когато
подсъдимият Л. е продължил с физическата си и вербална агресия,
пренебрегвайки присъствието на служители на МВР и отново е отправял
14

закани. Устойчивостта на неправомерното му поведение и неговия характер
не дават на съда възможност да се съгласи с изложеното от защитата, че
липсва основание В. да се чувства или да е възможно почувства страх за
живота си.
От субективна страна, подс. Л. е осъществил деянието при пряк умисъл.
Същият е съзнавал, че отправя закана с убийство спрямо пострадалия В. и
отправените думи и извършените действия обективно са от естеството да
възбудят основателен страх у него. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял настъпване им, като е искал да
възбуди именно страх у пострадалия. За наличието на този признак на
престъпния състав се съди по обективните прояви на дееца, като цялостното
поведение на дееца по хвърляне на стъклена бутилка по автомобила на В.,
счупването на стъклото на вратата, нанасянето на побой и едновременното
изричане на заканите няма как да наведе на друг извод освен единственият
логичен, че подсъдимият Л. е действал при форма на вина пряк умисъл.
По отношение на инкриминираните изрази “Ще ти еба майката“,“копеле
мръсно“, макар и безспорно да се установи, че са били изречени, съдът
намира, че същите самостоятелно са обидни, но не носят в себе си
съдържание, което да покрива критериите на чл.144, ал.3 от НК, доколкото не
се отнасят до заплаха за живота на пострадалия, поради което съдът на
основание чл.304 от НК призна Л. за невиновен и го оправда деянието да е
извършено чрез изричане на тези инкриминирани фрази.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че подс. Л. е
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно и
трудовата заетост. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете лошите му характеристични данни, изразяващи се в непристойно и
агресивно поведение и към органите на реда, дошли на мястото на инцидента.
Отегчаващо отговорността обстоятелство, допринасящо и за високия
интензитет на отправената закана се явява и обстоятелството, че
подсъдимият, освен че вербално се е заканил, е осъществил и други
неправомерни посегателства спрямо имуществото и личността на
пострадалия, изразяващи се в хвърляне на стъклена бутилка по задния
панорамен прозорец на автомобила му, счупване на стъклото на лявата предна
врата, както и нанесения побой, които са вън от обвинението, предмет на
разглеждане в настоящето производство. Тези обстоятелства сами по себе си
свидетелстват за изключително завишена обществена опасност на деянието и
дееца и го характеризират като неподвластен на каквито и да било морални и
етични ценности, зачитане на чуждата свобода и неприкосновеност, и
обективират липса на самоконтрол. Подсъдимият е импулсивен, избухлив и
невъздържан. За справедливо наказание съдът намира, че би следвало да му
15

се наложи наказание от порядъка на една година и десет месеца лишаване от
свобода – над минимума, но под средния размер, предвиден в закона.
Въпреки това, съдът следва да отчете, че съобразно константата
практика на националните съдилища, респективно с оглед въведените
европейски стандарти за справедлив съдебен процес и неговата разумна
продължителност, съобразно чл.6 от Европейската конвенция за защита
правата на човека, в неговия наказателноправен аспект, продължителността
на наказателното производство, когато е неразумна и не се дължи на
поведението на подсъдимия, следва да бъде адекватно компенсирана от
държавата в лицето на правораздавателните органи. В случая наказателното
производство е продължило изключително и непропорционално дълго и от
датата на деянието са изминали повече от 8 години, който срок, с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, е действително
неразумен. Изтичането му не се дължи на поведение на подсъдимия, за което
той да отговаря, а е последица от дейността на органите на съдебната власт.
Ето защо настоящият състав, при определяне на наказанието, следва да
съобрази срока на наказателното производство и да премира подсъдимия като
единствена възможна компенсация за нарушените му права. В този смисъл
съдът счита, че забавянето на производството следва да се отчете като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да се отрази
на срока на наложеното наказание. Доколкото законодателят не е предвидил
минимум на наказанието „лишаване от свобода“ за това престъпление, то
неговият минимален срок е три месеца, а максималният – шест години. Съдът
намира, че така предвидените граници дават възможност нарушеното право
на срочен процес в разумен срок да се компенсира и в рамките на чл.54 от
НК, без да е необходимо приложението на чл.55 от НК, доколкото определяне
на наказание към минимума е достатъчно, за да внесе баланс между правото
на държавата на наложи наказание и правото на подсъдимия на справедлив
съдебен процес. Така съдебният състав прецени, че следва да наложи
наказание, „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА вместо
справедливото наказание ако процесът би бил с нормална продължителност –
година и десет месеца. Поради изложените съображения съдът прие, че
компенсация в размер на една година и шест месеца като срок, с който да
бъде намалено справедливото наказание „лишаване от свобода“, е
достатъчно, за да задоволи поставените от Европейския съд по правата на
човека критерии за обезвъзмездяване. Така мотивиран съдът определени
наказанието по реда на чл.54 от НК в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
Наличието на обсъдените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства не дават възможност да се приеме, че са налице многобройни
или изключителни смекчаващи такива дори и с оглед продължителността на
наказателното производство, а също така и най-ниското предвидено в закона
наказание не се явява несъразмерно тежко, поради което съдът намери, че не
са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК.
Изпълнението на така наложеното наказание, на основание чл. 66, ал.1
от НК съдът намира, че следва бъде ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ
16

ГОДИНИ, доколкото са налице предпоставките за това – липса на предходни
осъждания на наказание лишаване от свобода, определеното наказание е под
три годишни лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително
да изтърпи наказанието и чрез отлагането на изпълнението му с изпитателен
срок биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция,
визирани в нормата на чл. 36 от НК. Това е така доколкото от датата на
деянието са изминали повече от осем години и е безпредметно ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Отлагането на изпълнението на
наложеното наказание следва да се счита и за допълнителна компенсация за
продължителността на производството.
Така наложеното наказание и начинът на изпълнението му, съдът
намира, че ще имат поправителен и превъзпитателен ефект върху Л..

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия
да заплати направените по делото разноски по сметка на ВСС по НОХД
7135/2018г. на СРС в размер на 140 лева за сторените от съда разноски в
съдебна фаза, както и 5 лева държавна такса за всеки издаден изпълнителен
лист. Видно от материалите по делото, в рамките на ДП не следва да се
заплащат разноски, доколкото доказаните разходи за оценителна експертиза и
за медицинска експертиза не касаят и не са сторени във връзка с обвинението
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, а няма данни КСППЕ и ВТЕ да са били
заплатени, поради което подсъдимият не дължи разноски за тяхното
изготвяне.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Павел Панов/
17

Номер на акта:	319
Дата:	13 юни 2023 г.
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20231110202817
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 февруари 2023 г.

Присъда по дело №2817/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите