№ 310
гр. Шумен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20213630102009 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. София, 1404, р-н „Триадица“, бул.
„***“ № 81, вх. В, ет. 8, с пълномощник: адв. В.П.Г. от САК с адрес: гр.
София, бул. „***“ № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22 СРЕЩУ К. ЕНЧ. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, бул. „***“ № 32, вх.1, ет. 4, ап.15,
положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в
размер на сумата от 64,50 лв. /шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/ -
главница по неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер 11433854002/13.09.2016 г., сключен между длъжника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания“, за което е издадена
фактура № **********/22.09.2017 г. Претендират се и разходите в
заповедното и съдебното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителен иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ЕИК *** е сключен договор с клиентски № 11433854002 от 13.19.2016 г. По
този договор има незаплатена далекосъобщителна услуга, за което е издадена
фактура №********** от 22.09.2017 г. Задължението е прехвърлено с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен със „С. Г. Груп“
ЕАД, ЕИК:***, от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ***
по договор за цесия от 16.10.2018 г. На 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено
1
от „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК *** с договор за цесия в полза на „ЮБЦ“ ЕООД.
Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по
инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е
връчена с уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът,
чрез назначен особен представител е подал отговор на исковата молба, като
изразява становище, че предявените искове по същество са допустими, но
изцяло неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните суми за
плащане.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си представител в
съдебно заседание по същество на делото. В писмена молба посочва, че
поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с
възраженията на ответника, сочи, че същите са неоснователни.
В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения особен представител
приема исковете за неоснователни, като моли с оглед събраните по делото
доказателства, съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че не дължи претендираните суми.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата
молба писмени доказателства: договор ********** за прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.10.2018 г.; уведомление за цесия с пълномощно;
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.3 от ЗЗД; извлечение
от Приложение№ 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. с дата 20.07.2021 г.
– 2 бр.; кредитна сметка № ********** с дата на издаване 22.09.2017 г. за
ответницата; ОУ на договора между БТК АД и абонатите на услуги,
предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира следното:
Предявената искова молба е за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против
ответника в размер на сумата посочена в издадената заповед за изпълнение,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор между
длъжника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. За да се
уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи вземането си
на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания
размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор,
като установи, че е настъпил падежа и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. В тежест на ответника е да докаже фактите, които
погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението
2
му за недействителност на договора за цесия и възраженията, касаещи липса
на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията.
От представените Договор за продажба и прехвърляне на вземания на
основание чл.99 от ЗЗД между на цедента и цесионера, приложение към него
и потвърждение на сключената цесия, уведомление за цесията, пълномощно
за процесуално представителство, пълномощно за уведомяване на длъжника
за прехвърляне на вземанията безспорно се установява редовното
прехвърляне на вземанията. Предвид чл. 99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на
вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор
му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването следва да бъде
извършено от цедента /стария кредитор/. Предвид установилата се трайна
съдебна практика съобщаването за сключен договор за цесия може да се
извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните
документи. В случая към исковата молба, са приложени както договорът за
цесия и уведомление до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за
цесионера да извърши уведомяването. Така изискването на чл. 99, ал.4 от ЗЗД
е спазено.
Съдът е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и
приети по делото доказателства, приложени и приобщени към настоящото
гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно
облигационно правоотношение. С оглед на представените писмени
доказателства, съдът приема, че ищецът е осъществил продажба на услуги, а
ответника останал задължен за общо за сумата в размер на 64,50 лв.,
представляваща неустойка по договор за електронна съобщителна услуга.
Посоченото представлява трикратния размер на месечните абонаменти на
ответника, което е минималната неустойка определена в договора при
прекратяване на отношенията между страните. Прекратяването на договора
между страните е настъпило, поради неизпълнение на задълженията на
ответника. В този смисъл задължението на ответника е безспорно установено
и предвид сроковете на плащане е и изискуемо. Предвид свободата на
договаряне, страните са сключили договор доброволно при ясни условия.
Поради което, както и с оглед справедливостта, искът следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените
по заповедното и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове.
Относно адвокатското възнаграждение, съдът намира, че са дължими в
размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения е съобразен с
правната и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. ЕНЧ. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Шумен, бул. „***“ № 32, вх.1, ет. 4, ап.15, дължи на кредитора от
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. СОФИЯ 1404, р-н Триадица,
3
БУЛ. *** № 81, Вх. В, Ет. 8, законен представител Ю.Б.Ц.в, чрез
пълномощника адв. В.П.Г. - САК, следните вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена
по ч.гр.д.№251/2021г. по описа на РС-Шумен: 64.50 лв. /шестдесет и четири
лева и петдесет стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номер 11433854002/13.09.2016 г., сключен между
длъжника К. ЕНЧ. М. и „Българска телекомуникационна компания“, за което
е издадена фактура № **********/22.09.2017 г., което вземане е прехвърлено
от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило с
Договор за цесия от 01.10.2019 г., на „ЮБЦ“ ЕООД.
ОСЪЖДА К. ЕНЧ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, бул. „***“
№ 32, вх.1, ет. 4, ап.15, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с
адрес: гр. СОФИЯ 1404, р-н Триадица, БУЛ. „***“ № 81, Вх. В, Ет. 8, законен
представител Ю.Б.Ц.в, чрез пълномощника адв. В.П.Г. - САК, сума в общ
размер на 710,00 лева, от които 505,00 лева, представляваща направени по
настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената част на иска и
сумата от 205,00 лeва - разноски в заповедното производство, на основание и
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4