№ 10725
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯ.А В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯ.А В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110139244 по описа за 2022 година
Ищеца Я. К., гражданин на Р.Ф., роден на .... г. е предявил по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК против „ФИРМА“ АД, ЕИК: .... установителен иск с правно
основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/261/2004 г. за сумата от
400,00 евро (левова равностойност – 784 лева), представляваща обезщетение
за закъснял полет ... от летище С.П. до летище Б., ведно със законната лихва
от 11.04.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 357,94 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 07.10.2017 г. до 10.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че Я. К., гражданин на Р.Ф., роден на .... г.,
е сключил с ответника „ФИРМА“ АД договор за въздушен превоз за
въздушен полет ... от летище С.П. - излитане на 03.07.2017 г. в 11:00 ч. и
краен пункт летище Б. - кацане на 03.07.2017 г. в 14:00 часа. Самолетът не
излетял по предварителното разписание, като поради виновно забавЯ.е на
изпълнението на договора за въздушен превоз от страна на ответника,
пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа закъснение.
РазстоЯ.ието на полета до летище Б. е 1926 км.
Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава
с издадената за посочената сума в полза на Я. К. заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20016/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 176-ти състав.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ФИРМА“ АД не депозирал
редовен отговор на исковата молба. Със становище депозирано след изтичане
на едномесечния срок за отговор, оспорва предявения иск. Позовава се на
изтекла погасителна давност на задължението, за което излага подробни
съображения. По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли
предявения иск, като присъди на ответника направените от него разноски.
Прави възражение за прекомерност на договореното от ищеца адвокатско
възнаграждение. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че разстоЯ.ието между двете летища е 1926 км.,
както и че полетът е закъснял с повече от три часа до крайния пункт на
пристигане.
Спорно по делото е налице ли са предвидените предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника за отменен полет съгласно чл. 5, § 3
от Регламент № 261/2014 г.
В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. са разграничени няколко различни
хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи
обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като
две са основните хипотези - при отмЯ.а на полета /чл. 5/ и при отказан достъп
до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача да
обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламентът не
съдържа дефиниция за „отмЯ.а на полет, но „полет“ по смисъла на регламента
е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач,
който определя своя маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008 г. по дело ...,
C-173/07). По отправено преюдициално запитване относно приложението на
Регламент /ЕО/ 261 /2004 г. съдът на ЕО се е произнася с решение от
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633
ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на
приложимия към настоящия спор регламент. Съгласно чл. 2, б. „б“ „опериращ
въздушен превозвач“ означава въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на
друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
2
В чл. 5, пар. 1, б. „в“ от регламента изрично предвижда, че пътниците
имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7,
освен ако не са: i) информирани за отмЯ.ата минимум две седмици пред или
ii) информирани за отмЯ.ата между две седмици и седем дни преди началото
на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им
позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по
разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от
четири часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани
за отмЯ.ата по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и
им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат
техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за
пристигане по разписание. Тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и
кога пътникът е бил информиран за отмЯ.ата на полета лежи върху
опериращия въздушен превозвач.
По делото е приета като доказателство бордна карта на Я. К.,
регистрирана за полет ... от летище С.П. П. - излитане на 30.07.2017 г. в 11:00
ч. и краен пункт летище Б. - кацане 30.07.2017 г. в 14:00 ч. По делото липсват
данни ищеца да е бил информиран за закъснението на полета предварително,
преди да се регистрира на летището на датата на самия полет.
Поради това, че искът се явява основателен, следва да се разгледа
наведеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност за
вземането. Съгласно чл. 135, ал.1 от ЗГВ, в редакцията му, приложима към
датата на процесния закъснелия полет от ДВ, бр. 94 от 1972 г., Правото на
иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двегодишен срок, считано от деня на пристигането навъздухоплавателното
средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство
е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза.
Посочената погасителна давност се явява специална на предвидената
обща, уредена в чл.110 и следващите в ЗЗД и в конкретиката на настоящия
казус е приложима именно тя. От това следва, че правото на ищеца да поиска
обезщетение за закъснелия си полет е възникнало на 07.10.2017г. (датата на
пристигане на самолета на летище Б.) и се е погасило на 07.10.2019г. – т.е.
към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.04.2022г., е
3
било погасено по давност. При този извод искът следва да бъде отхвърлен,
макар и основателен.
Доколкото искът за лихви е акцесорен на този за обезщетение за
закъснял полет и предвид неоснователността на главната претенция, той
също следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ответникът има право на разноските, които не е
направил в производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива не са били
поискани и доказани от него, ето защо – не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Я. К.,
гражданин на Р.Ф., роден на .... г., срещу „ФИРМА“ АД, с ЕИК: ...., иск за
сумата от 400 евро (левова равностойност - 784 лева), представляваща
обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 за
закъснял полет ... от 03.07.2017 г., с дестинация С.П. - Б., като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4