Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 22.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на пети април, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04805 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрих Ибсен“
№ 15, с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД срещу Р.Р.Д., ЕГН **********, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 3000.00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски паричен кредит с № PLUS-01280031 от 22.10.2008г.,
сумата от 1716,72 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 28.11.2008г. до 28.10.2011г.
и сумата от 1893,61 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 29.11.2008г. до 30.09.2016г.,
ведно с законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК: ********* е сключен Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01280031 от 22.10.2008г. По силата на
същия, кредиторът е предоставил на ответника сумата от 3000 лв., а ответникът
се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва вобщ размер от 1716,72 лв. на
36 равни месечни вноски. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си по договора, като е изпаднал в забава на 28.08.2008г. от този
момент, той дължи законна лихва за забава, която за периода 29.11.2008г. до
30.09.2016г. е в размер на 1893,61.
Ищецът
сочи, че по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на
08.07.2014г. с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е станал титуляр на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р.Р.Д.
е депозирал писмен отговор, с който е направил възражение за погасяване на
спорното вземане по давност.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 3249 от 13.10.2016г. по ч. гр. д. № 04198 по описа за 2016г. на
ПРС, като срещу нея ответникът е подал възражение. Настоящата искова молба е
предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът намира
същата за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Видно Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01280031 от 22.10.2008г., сключен от
ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, ответникът е получил кредит в
размер на 3000.00 лв. Кредитът е усвоен от ответника на 22.10.2008г., по банков
път, за което ответникът е направил признание в самия договор, като е положил
подпис върху изрично изявление за това. Съгласно същия договор ответникът се е
задължил да погаси кредита на 36 равни месечни вноски от по 131,02лв. по
погасителен план, като първата вноска е с падеж 28.11.2008г., а последната
вноска е с падеж 28.10.2011г. Видно от същия договор в погасителните вноски е
включена и договорна възнаградителна лихва в размер на 1716,72лв. за периода на
договора, а именно 28.11.2008г. до 28.10.2011г.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, ЕИК: ********* и ищеца, всички вземания на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, възникнали от сключения между дружеството и ответника въз основа
на процесния договор с № PLUS-01280031 от 22.10.2008г., са прехвърлени
на ищеца по делото. Неразделна част към договора за цесия е Приложение 1, в
което под № 21762 е посочен договор № PLUS-01280031, а под него – **********. Т. е.
индивидуализиран е процесният договор, както и ЕГН на кредитополучателя.
Уведомлението до ответника, с което същия бива уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията и което е приложено към исковата молба, е връчено на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът
е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS -01280031 от 22.10.2008г., сключен от
ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, по силата на който ответникът
дължи на същото дружество претендираните суми. Ищецът е доказал и наличието на
валидно облигационно правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: ********* и ищеца, както и
съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне. Последното, ведно с исковата молба и приложенията към нея е
връчено на ответника по реда на чл. 131 ГПК, което съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД (В този смисъл и
Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о.).
Страните не спорят, а и се доказва от
изслушаната съдебно-икономическа експертиза, че непогасената от страна на
ответника главница по процесния договор е в размер на 3000 лева.
Тук следва да се посочи, че съдът не може
да основава решението си на обстоятелства, които ответникът не е заявил като
възражение срещу иска в отговора на исковата молба (Решение № 42 от
12.02.2013г. по гр. д. № 701/2012г., І г.о., Решение № 154 от 24.08.2016г. по
гр. д. № 3848/2015г., ІV г. о.), респ. с възражението по чл. 414 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът извършва преценка на събраните по делото
доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях. В настоящия случай, ответникът е въвел
като възражение единствено недължимост на сумите поради погасяването им по
давност, като по отношение на това възражение, съдът намира същото за
основателно.
Съгласно
константната съдебна практика, вземанията за главница се погасяват с петгодишна
давност, поради което съдът намира, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 12.10.2016г.,
главницата, вноските за които са с падеж преди 12.10.2011г. са погасени по
давност. Дължима остава единствено последната вноска, чиито падеж е
28.10.2011г., респ. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 12.10.2016г. не е изтекъл предвидения петгодишен давностен срок. С оглед тези
обстоятелства, искът за главница следва да бъде уважен до размера на 131,02 лв.
като основателен, а в останалата му част до претендирания размер от 3000 лева –
да бъде отхвърлен.
На
основание чл.86 ЗЗД върху главницата се дължи и законната лихва считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът претендира плащане и на сумата от
1716,72лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
28.11.2008г. до 28.10.2011г.
Съгласно Решение № 206 от 30.12.2011 г.
на ВКС по т. д. № 1055/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата, вземанията -
възнаградителни или мораторни лихви /т. е. обезщетения за забавено плащане на
сумите по договорите за финансиране/, се погасяват с тригодишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за лихви. По гореизложени съображения съдът намира, че
предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК в съда – 12.10.2016г., вземанията за възнаградителна лихва са
изцяло погасени по давност.
Съгласно чл. 5 от Договора за
потребителски кредит при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“б“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор,
поради което и съдът намира, че претенцията за тази неустойка за периода,
предхождащ 12.10.2013г. са погасени по давност. Поради това и съдът намира, че
следва да присъди лихва за забавено изпълнение на неплатената главница от 131,02
лв. за периода от 12.10.2013г. до датата, претендирана от ищеца - 30.09.2016г.
След използването на общодостъпен програмен продукт съдът намира, че размерът
на дължимата се лихва е 39,55 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер.
Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен искът за периода 29.11.2008г.
до 11.10.2013г. включително.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на
разноски имат и ищеца, и ответника, съответни на уважената, респ. отхвърлената
част от исковите претенции.
Ответникът по делото не претендира
направени разноски, поради и което такива не следва да му бъдат присъдени.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така
и в исковото производство и претендира юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 561,36 лева. Претендират се и разноски в размер на 464,42 лв., от
които: 264,42 лева за държавни такси в заповедното и исково производства и 200.00
лева – за възнаграждение на вещо лице. Съобразно с уважената част от
предявените искови претенции, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 26,47лв.
С оглед изложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, р-н „Лозенец“,
ул.“Х.Ибсен“ 15, срещу Р.Р.Д., ЕГН **********,
с
адрес: ***, че ответникът ДЪЛЖИ на
ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
08.07.2014г.,
сумата от 131,02 лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски паричен кредит с
№ PLUS-01280031 от 22.10.2008г., сключен от
ответника с “БНП Париба пърсънъл файненс”ЕАД, сумата от 39,55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 12.10.2013г.
до 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.10.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3249 от 13.10.2016г. по
ч. гр. д. № 04198 по описа за 2016г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ установителните искове за сумата от 1716,72лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 28.11.2008г. до
28.10.2011г., както и иска за обезщетение за забава, в частта му за периода от
29.11.2008г. до 11.10.2013г. включително.
ОСЪЖДА Р.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“Х.Ибсен“ 15, сумата от 26,47лв.,
представляваща направени по делото разноски в заповедното и исковото
производства за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение
на вещо лице, в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 04198/2016г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: