Определение по дело №1289/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 2506
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20197170701289
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

  ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2506

гр.Плевен, 17.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември  две хиляди и деветнадесета година в състав:                          Председател: Николай Господинов

                                                      Членове: Елка Братоева

  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1289 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186 от НПК.

          Образувано е по частна жалба на ЕТ „Фонтана-6-Георги Гъдев“ със седалище и адрес на управление гр.Славяново, обл.Плевенска, ул „Ямбол“ №6, управлявано от Георги Иванов Гъдев, чрез адв.П.Д. от АК-Враца със съдебен адрес ***, кантора 31, против Определение от 29.10.2019 год. на Районен съд Плевен по анд №670/2019 год.

          В жалбата се сочи, че РС-Плевен не е изпълнил задължението си  да оцени всички доказателства и е допуснал съществено нарушение на процесуални правила при постановяване на определението, което прави изводите на съда необосновани и неправилни. Сочи, че съдебният акт се позовава само на недопустими предположения, тъй като от  събраните по делото доказателства не може да се направи изведения от съда извод. На жалбоподателя е предоставена възможност в тридневен срок да изложи допълнителни съображения за неправилност на постановения съдебен акт, каквото искане се съдържа в жалбата, но в предоставения срок допълнителни доводи не са релевирани.

          Ответникът, на когото е изпратен препис от частната жалба, в указания срок не е депозирал становище.

          Съдът, за да се произнесе  по жалбата, съобрази следното:

          Частната жалба е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, а по същество е основателна.

          Данните по делото сочат, че против ЕТ „Фонтана-6-Георги Гъдев“ със седалище и адрес на управление гр.Славяново, обл.Плевенска, ул „Ямбол“ №6, управлявано от Георги Иванов Гъдев е било издадено Наказателно постановление №13/30.10.2018 год. от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.1, т.2  във връзка с чл.461, т.1 от КЗ на ЕТ  е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева затова, че на 11.11.2018 год. в 11.20 часа в гр.Славяново, ул „Г.Димитров“ до №22, като собственик на специален автомобил „Ситроен релей 1500ТДХДИМ“ с рег.№ЕН5216ВС, няма сключен действащ договор за задължителна застраховка  „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018 год. Автомобилът е собственост на ЕТ „Фонтана-6-Георги Гъдев“ гр.Славяново. НП е обжалвано пред РС-Плевен, който се е произнесъл с Решение №429/14.06.2019 год. по анд №670/2019 год., с което е потвърдил обжалваното НП. Решението е връчено на управителя на  ЕТ на 21.06.2019 год., видно от разписка на л.40 от анд №670/2019 год., и чрез адв.Д.-на 19.06.2019 год.-л.39. Против решението на РС-Плевен е подадена касационна жалба  от ЕТ, заведена с вх.№21667/29.07.2019 год. Едновременно с касационната жалба против постановеното решение на РС-Плевен, е депозирана и молба за възстановяване на срока за обжалване на постановеното решение, като е посочено в молбата, че за пропускането му са налице уважителни  причини по смисъла на чл.186, ал.1, които се изразяват в това, че на 23.05.2019 год. упълномощеният адвокат Д. е бил настанен  по спешност в СБАЛК ЕАД гр.Плевен с диагноза „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на долна лява стена“. Към искането са приложени Епикриза от СБАЛ по кардиология Плевен и  Болничен лист  за временна неработоспособност. По касационната жалба е било образувано канд №968 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год., прекратено с протоколно определение от 18.10.2019 год. и  и изпратено на РС-Плевен за произнасяне по молбата за възстановяване на срока за обжалване на решението по анд №670/2019 год.

             След връщане на делото в Районен съд-Плевен, съдът е насрочил същото в открито съдебно заседание с призоваване на страните и е постановил оспореното в настоящото производство протоколно определение  от 29.10.2019 год. по анд №670/2019 год., с което е оставил  без уважение молбата за възстановяване на срока за обжалване на решение №429/14.06.2019 год. по анд №670/2019 год. по описа на РС-Плевен и е върнал касационната (наречена въззивна) жалба против същото решение на упълномощения адвокат. За да постанови този резултат, съдът е приел, че   е сезиран с молба с искане за възстановяване на срока за обжалване на постановеното решение, в която молба се сочи, че на 23.05.2019 г. защитникът е бил настанен по спешност СБАЛК ЕАД - Плевен и в този смисъл - че не е бил в състояние да реализира процесуалното си право на обжалване на решение по делото. Съдът е констатирал, че във връзка с подадената молба за възстановяване на срока от страна на адв. Д. е представен заверен препис от епикриза от 26.06.2019 г. на СБАЛ по Кардиология - Плевен, от която се установява, че адв. Д. е бил изписан на посочената дата със съответна диагноза, препоръки за хигиенно-диетичен режим. Видно от представения заверен препис на болничен лист, издаден от СБАЛК ЕАД - Плевен, адв. Д. е следвало да ползва отпуск по болест от 23.06.2019 г. от 22.07.2019 г., а като режим на лечение е посочен болничен (очевидно до дата 26.06.2019 г., когато пациентът е изписан от лечебното заведение) и домашен- амбулаторен – след същата дата. При съобразяване на тези данни съдът съобразил, че за периода 19.06.2019 г. (момента на получаване на съобщението) до 23.06.2019 г. (момента да постъпване на адв. Д. в лечебно заведение) са налице общо 4 дни, в които защитника не е бил възпрепятстван или за които не са налице данни да е бил възпрепятстван във връзка с реализиране на процесуалните му права по делото. Нещо повече, считано от 26.06.2019 г. до изтичане срока за  обжалване на настоящето решение, за адв. Д. считано от 19.06.2019 г. са налице допълнителни седем дни, които защитникът е можел да ползва и домашно-амбулаторния режим на лечение не му е попречил. Съдът съобразил още разпоредбата на чл. 18 от Наредба за медицинската експертиза, съгласно който текст уважителността на причините за неявяване в съдебно заседание, в това число на страни, се удостоверява в случаите на домашен или домашно-амбулаторен режим на лечение, със съответно медицинско удостоверение по образец. Съдът съобразил, че волята на законодателя е именно особено тежките здравословни състояния, непозволяващи на дадено лице да се яви пред съд, да съставляват уважителни причини, а в по-общ контекст и уважителна причина за нереализирането на определени процесуални права, каквото е правото на обжалване по делото. Участието в открито съдебно заседание, изхождайки от контекста на чл. 18 от Наредба за медицинската експертиза, е съпроводено със значително по–големи физически и психически усилия, отколкото завеждането на жалба в деловодството на съответен Съд, което според съда може да стане и по пощата, и чрез куриер. Съдът направил извод, че ползването на домашен-амбулаторен режим на лечение, към изтичане срока на обжалване на процесното решение, в този смисъл, не е възпрепятствало защитника, а и и считано от 20 юни 2019 год. адв.Д. е следвало да упражни правото си да подаде касационна жалба против това решение, в съответния срок. На второ място съдът съобразил, че жалбоподателят ЕТ „Фонтана 6 - Георги Гъдев“ е получил съобщението за решението по делото на 21.06.2019 г. и в този смисъл е имал и самостоятелно възможност да обжалва същото, в това число - да организира защитата си, при съответната комуникация с упълномощения защитник, т.е. изведените съображения не са в състояние да ограничат процесуалните права и на жалбоподателя на самостоятелно основание.

Касационната инстанция не споделя тези изводи на въззивния съд. Видно е, че съобщението за постановеното съдебно решение по анд №670/2019 год. е връчено на упълномощения адвокат Д. на 19 юни 2019 год. По аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.211, ал.1 от АПК, срокът за обжалване на постановеното решение е 14 – дневен и на основание чл.183, ал.2 от НПК/ чл.62, ал.5 от ГПК започва да тече от 20 юни и следва да изтече на 3 юли 2019 год.-сряда, присъствен ден. Само три дни след началото на срока за обжалване – на 23 юни 2019 год., упълномощеният адвокат е  постъпил в болнично заведение с диагноза „121.0. ИБС.Остър миокарден инфаркт с елевация  на ST-сегмента на ДСЛК и задно-латерален Z 95.5 Оклузия на PL, третирана с  PCI с имплантация на медикамент излъчващ стент. Персистират гранични стенози на LM r LAD.150.0 ОЛСН-киллип клас 1. Проводни нарушения: НДББ. 111л0 Хипертонична болест III ст. Е10 захарен диабет тип 2-инсулинозависим. К26 Язвена болест на дванадесетопръстника (в продължителна ремисия)“-КП 28. Касае се за състояние, възникнало внезапно, чието настъпване обикновено не е могло да бъде предвидено изначално и предотвратено. Настъпването му налага и очевидно в конкретния случай е така, постъпването за болнично лечение и предприемане на спешни мерки за овладяване на това състояние. В случая адв.Д. е престоял в болничното заведение, където е извършена имплантация на медикамент излъчващ стент, и е изписан от отделението на 26.06.2019 год. с подобрение, без усложнения, обсъден със сърдечен тим за консервативна терапия в дома и ре-СКАГ след един месец, като е посочено, че подлежи на диспансерно наблюдение от кардиолог за 12 месеца след PCL Издаден му е болничен лист №Е20182976790 за периода на болничния престой, като му е предписан и домашно – амбулаторен режим до 22.07.2019 год., на която данта  по данни от б.л. е следвало да се яви  на преглед. Срокът за обжалване на решението на РС-Плевен е изтекъл по време на предписания му домашно-амбулаторен режим- на 3 юли 2019 год.

При тези данни изводът на въззивния съд не може да бъде споделен, предвид приложените по делото епикриза и болничен лист на адвокат Д., установяващ неговата временна нетрудоспособност от 23 юни до 22 юли включително, който период включва почти целият срок за обжалване на постановеното от РС решение с изключение на три дни, от 20 юни до 22 юни, преди постъпването на адв.Д. в болница, през които се очаква от него според мотивите на РС да се организира и да подаде жалба против решението на РС  . Заключението на съда, че адвокат Д. е  имал достатъчно време, не кореспондира с легално определения срок за обжалване, който не може да бъде съкращаван по съображения, засягащи процесуалната активност на страните. Ако се приеме обратното, би следвало да се ограничи правото на жалба на страната до три дни в случая, което не е целта и смисъла на закона. Неприемливи в контекста на правото на участие на упълномощения адвокат в процеса под каквато и да е форма, дори и за изготвяне и подаване на жалба, а не само за процесуално представителство, са мотивите в определението, описващи различни възможности за обжалване на решението и особено тези, които обременяват съда с неприсъща преценка за тежестта на страданието на адвоката и мястото на лечението му, в случая предписания му домашно-амбулаторен режим, относно който съдът е направил необоснован извод, че не е попречил на адвоката да упражни определени процесуални права. Последното-дали лицето е в състояние да работи, да упражнява фактически и ефективно занятието си поради предписания домашно-амбулаторен режим,  е извън преценката на съда, а е предоставено на  преценката на компетентните медицински органи, които са издали документ, удостоверяващ временната неработоспособност на адвоката и са му предписали режим на лечение. Несъмнено упълномощеният адвокат е бил признат от компетентни специалисти за нетрудоспособен т. е. не би могло да се очаква той да е в състояние да извършва професионални действия, каквито районният съд изисква и намира за възможни - да изготвя и депозира книжа, дори и по пощата или чрез куриер, които действия също изискват усилия и нарушаване от своя страна на предписания режим на лечение. В тази връзка неправилно е и тълкуването на чл.18 от Наредбата за медицинската експертиза. Разпоредбата на чл.18, ал.2 от същата действително изисква при определен домашен амбулаторен или свободен режим задължение на осигуреното лице, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец,  в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Тази разпоредба е приложима в случаите, когато осигуреното лице е призовано пред разследващите или съдебните органи инцидентно, по повод даване на показания, обяснения, извършване на някакви други действия, а не когато лицето упражнява професия, която по занятие изисква ежедневно и постоянно явяване пред разследващи и съдебни органи, свързано с упражняване на неговата професия, занятие. И именно в този смисъл е разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредбата, която забранява на осигурения без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск.  Аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл.46, ал.1, т.2 от КСО, според която парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които  нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението.

 Не могат да бъдат споделени и разсъжденията, че самият жалбоподател е разполагал със самостоятелна възможност да обжалва решението, за което също е бил уведомен. На първо място по делото не се твърди и няма доказателства  самият жалбоподател своевременно да е научил за заболяването на защитника си, поради което да е имал други варианти да подаде жалба - лично, чрез друг адвокат или чрез изискване на служебен защитник. Представеният болничен лист установява, че нетрудоспособността на адвоката е установена по време на течене  на срока за обжалване - обстоятелство, което не може да се свърже с разумни очаквания за друга реакция от страна на лице, което има съзнание, че е упълномощило адвокат, който да се грижи за неговите дела пред съда. Именно в това е и смисълът на упълномощаване на адвокат за процесуална защита и съдействие-адвокатът да се грижи за спазването на процесуалните срокове, за своевременното депозиране на книжа по делата, за защита правата и интересите на своя клиент и т.н. Привлеченото лице има право на защита, вкл. защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право-арг.чл.15 и чл.55 от НПК. По аргумент от чл.98 от НПК, защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.  Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Вярно е, че участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява лично правата си по чл. 55, но в случая поради внезапността на възникналото здравословно състояние на адвоката, данните по делото не сочат , че жалбоподателят е знаел за тези обстоятелства, за да може своевременно по друг начин и адекватно да организира защитата си пред съда.

Обобщено, настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от НПК въззивният съд е отказал да възстанови срока за подаване на касационна жалба против решението по анд №670/2019 год. на РС-Плевен. Обжалваното определение за отказ да се възстанови срока за обжалване, както и за връщане на касационната жалба против същото решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния състав, за предприемане на надлежните процесуални действия по администриране на касационната жалба и изпращането й в касационната инстанция за разглеждане по същество.

Воден от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебното заседание на 29.10.2019 год., постановено по анд №670 по описа на Районен съд-Плевен за 2019 год., с което е оставена без уважение молбата  за възстановяване на срока за обжалване на Решение №429/14.06.2019 год. по анд №670/2019 год. на РС-Плевен и с което е върната въззивната жалба срещу същото решение на адв.П.Д. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ВЪЗСТАНОВЯВА срока за обжалване на Решение №429/14.06.2019 год. по анд №670/2019 год. на РС-Плевен.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд-Плевен за предприемане на надлежните процесуални действия по администриране на касационната жалба и изпращането й в касационната инстанция за разглеждане по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

     Преписи  от определението да се изпратят  на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

 

 

 

                                                                                         2. /п/