№ 838
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Темислав М. Димитров
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20211100513236 по описа за 2021 година
при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Темислав Димитров въззивно гражданско дело № 13236 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство „А.**-Б.“ ЕООД срещу решение № 20151908/05.07.2021 г. по гр.д. №
28603/2019 г. по описа на СРС, 29 състав, с което ответникът е осъден да заплати в
полза на ищеца С. А. А. на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сумата в
размер на 16800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор за
изработка – ремонт на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ****, ведно със
законната лихва от 21.05.2019 г. до погасяването.
Жалбоподателят - „А.**-Б.“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Счита,
че по делото не е установено между страните да е налице договор за изработка с
предмет - ремонт на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ****, по който да
е налице неизпълнението, за което дружеството да носи имуществена отговорност. Ето
защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
1
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - С. А. А., оспорва жалбата, като счита, че решението на
Софийски районен съд е правилно. Ето защо, моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. А. А. с осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД за осъждането на
ответника „А.**-Б.“ ЕООД да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 16800 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор за изработка – ремонт
на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от
21.05.2019 г. до погасяването
Ищецът - С. А. А., твърди, че е сключил на 23.04.2019 г. с ответното дружество
договор за изработка, по силата на който ответникът се е съгласил да извърши ремонт
на собственото на ищеца МПС - лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ****,
като е предал автомобила на ответника за ремонт. Ремонтът е следвало да бъде
изпълнен в рамките на същия ден, на който е бил сключен договорът, но е бил
уведомен от служител на сервиза, че се налага допълнителен ремонт, за който следва да
бъде поръчана част, която ще бъде доставена на следващия ден. Ищецът се е съгласил,
като страните са договорили автомобилът да бъде оставен в сервиза. На следващия ден
– 24.04.2019 г., е получил обаждане от представител на сервиза, че автомобилът е бил
откраднат. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си да пази поверения му
автомобил с грижата на добрия търговец, в резултат на което вещта е била открадната.
Ето защо, претендира заплащането на стойността на автомобила, представляваща
имуществена вреда за ищеца в резултат на кражбата на същия.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие
неизпълнение на договор за ремонт на автомобил, сключен между страните,
изразяващо се в неполагането на дължимата грижа от страна на ответника за опазване
на вещта, е претърпял вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от факта, че
автомобилът е бил откраднат, причинна връзка между твърдяното неизпълнение и
настъпилите вреди, както и размера на вредите.
На първо място, спорен по делото е въпросът относно наличието на договор
между страните.
2
На основание чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение. Договорът за изработка по своята правна същност
представлява двустранен, консенсуален и неформален договор. От посоченото следва,
че за сключването му е необходимо единствено съгласие между страните, без да се
изисква особен форма. Основното задължение на изпълнителя е да изработи
възложената му работа със свои средства и труд срещу възнаграждение, което следва
да бъде заплатено от страна на възложителя.
От събраните по делото пред първата инстанция гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля С.Т. А.а – съпруга на ищеца, се установява, че ищецът е закарал
притежавания от него автомобил „Тойота Ланд Круизер“ в сервиз „Ади“ за ремонт на
накладки и ръчна спирачка. Свидетелят А.а е отишла също с ищеца, но с друг
автомобил, за да вземе ищеца след като остави неговото МПС в сервиза за ремонт.
Колата е била приета от служител на сервиза на име Стоян, като уговорката е била
ремонтът да бъде извършен в рамките на същия работен ден. Впоследствие,
служителят на сервиза се е обадил на ищеца, като му е казал, че се налага и подмяна на
спирачните дискове на колата, но необходите резервни части могат да бъдат доставени
на следващия ден. Ищецът се е съгласил, като уговорката е била колата да остане в
сервиза. На следващия ден, около 08:00 часа сутринта, ищецът е получил обаждане, с
което е бил уведомен, че колата е открадната.
Съгласно показанията на свидетеля С.Р.П. – работник в „А.**-Б.“ ЕООД, се
установява, че същият е приел автомобила на ищеца „Тойота Ланд Круизер“ за ремонт
в сервиза на ответника. Първоначално е следвало да бъде извършен ремонт на ръчната
спирачка, но след разглобяване на автомобила е било установено, че следва да бъдат
подменени и накладките на същата, както и спирачните дискове. Ищецът се е съгласил
ремонтът да бъде извършен в сервиза на ответника, като уговорката е била след ремонт
на автомобила ищецът да бъде уведомен. Наложило се е да бъдат поръчани резервни
части, които обаче е следвало да бъдат доставени на следващия ден. Свидетелят П. е
монтирал задните гуми на автомобила, въпреки че същият е бил с разглобени задни
спирачки, като го е заключил паркиран пред сервиза, тъй като в помещенията на
сервиза не е имало достатъчно място, а и там се извършват ремонти на други
автомобили. Автомобилът е бил точно пред сервиза, на което място обикновено се
паркират и други автомобили, подлежащи на ремонт. Свидетелят П. сочи, че не е имал
уговорка с ищеца МПС да бъде оставено за съхранение в халето на сервиза, тъй като,
освен че същото е било заето, то е малко за такъв голям автомобил и ремонтът е
извършван пред сервиза.
Във връзка с цитираните показания на разпитаните пред първата инстанция
свидетели и настоящият съдебен състав счита, че по делото се установява между
3
страните да е налице договор, по силата на който ответникът се е задължил да извърши
поръчания от ищеца ремонт на автомобила му. Договорът е сключен между ищеца и
представител на ответника – свидетеля П., който е бил служител на „А.**-Б.“ ЕООД,
включително – изпълнението му е започнато, тъй като свидетелят П. е започнал да
извършва ремонти дейности по отношение на МПС. Действително, не се установява
свидетелят П. да има право да представлява ответното дружество, но в тази хипотеза
на основание чл. 301 ТЗ законният представител на дружеството е следвало да се
противопостави незабавно след узнаването на сключения договор, каквото
противопоставяне не се установява да е налице. В тази връзка въззивният съд споделя
изложеното в обжалваното решение за наличието на сключен договор между страните.
Настоящият съдебен състав счита обаче, че не е налице виновно неизпълнение
по процесния договор, за което ответникът, в качеството на изпълнител, да носи
отговорност спрямо ищеца.
От цитираните по-горе свидетелски показания се доказва, че между страните е
била постигната уговорка ремонтът на процесното МПС да бъде извършен след
доставяне на допълнителни резервни части, като за целта автомобилът следва да бъде
предаден на следващия ден на възложителя, тъй като е било необходимо време за
доставка на частите. За целта, служителят на сервиза, извършващ ремонт на МПС, е
монтирал задните гуми на автомобила, въпреки че същият е бил с разглобени задни
спирачки, като го е заключил паркиран пред сервиза. На следващия ден, при
констатирането на липсата на МПС, служителите на сервиза незабавно са уведомили
ищеца, както и МВР. От събраните по доказателства, включително писмените такива,
представляващи копие от образуваното досъдебно производство във връзка с
отнемането на МПС, не може да се направи извод, че отнемането на автомобила на
ищеца се дължи на неизпълнение на задължение на изпълнителя по договора за
изработка. Както беше посочено, главното задължение на изпълнителя по договора е да
изработи възложената му работа, т.е. да извърши качествено възложения му ремонт на
автомобила. Действително, при изпълнение на договора изпълнителят следва да пази
поверената му вещ, предвид характера на договора, имащ да предмет ремонт на
автомобил, като настоящият съдебен състав счита, че при изпълнение на посоченото
задължение ответникът е положил дължимата грижа (грижата на добрия търговец).
Установява се от събрания доказателствен материал, че ищецът е бил уведомен и е
изразил съгласие автомобилът му да остана в сервиза, предвид липсата на
необходимите части за ремонт, МПС е било паркирано непосредствено пред сервиза,
на което място обичайно биват паркирани МПС, които следва да се ремонтират,
включително се извършват ремонти, МПС е било заключено от служителя на сервиза,
извършващ ремонт.
Не се установява при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че
4
между страните е била налице уговорка МПС да бъде съхранявано в охраняваното
помещение на сервиза. В тази връзка са събрани единствено гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля С.Т. А.а. Същата обаче е съпруга на ищеца, поради което
показанията в тази част следва да бъдат преценени при условията на чл. 172 ГПК с
оглед заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, показанията на свидетеля
А.а са производни и косвени, тъй като се основават на сведения, получени от ищеца,
поради което нямат доказателствена стойност. Неправилно първостепенният съд е
ценил като признание изявление на свидетеля П., дадено в досъдебното производство,
че автомобилът е бил първоначално в халето на сервиза, след което е бил изкаран и
паркиран пред него. На първо място, свидетелят П. не е страна по делото, поради
което не може да прави признания на неизгодни факти. На следващо място,
изложеното от свидетеля П. в досъдебното производство, съгласно протокола за
разпит, не доказва наличието на твърдяната уговорка, имаща отношение към начина на
пазене на поверения за ремонт автомобил.
Следва да се посочи също така, че извършеното противозаконно отнемане на
процесното МПС представлява непредвидимо и непредотвратимо действие, което не
може да се вмени във вина на длъжника (изпълнителя по договора), доколкото се
установява същият да е положил дължимата грижа за вещта, и води до невъзможност
същият да изпълни, поради което се явява случайно събитие. В тази насока е и
решение № 817 от 26.11.2009 г. по гр. д. № 1126/2008 г. на IV г. о. на ВКС, в което е
прието, че противоправното отнемане на вещ представлява непредвидимо и
непреодолимо действие на трето лице – случайно събитие (така решение №
64/09.12.2019 г. по т.д. № 1553/2018 г., II ТО, ВКС).
Във връзка с изложеното съдът счита, че първоинстанционното решение се явява
неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по жалбата следва да бъде осъден да
заплати в полза на въззивника сумата в размер на 336 лв. – разноски за въззивната
инстанция, както и сумата в размер на 1000 лв. – разноски за първоинстанционното
производство.
С оглед изход на спора ответникът по жалбата няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20151908/05.07.2021 г. по гр.д. № 28603/2019 г. по описа
5
на СРС, 29 състав, с което ответникът „А.**-Б.“ ЕООД, ЕИК ****, е осъден да заплати
в полза на ищеца С. А. А., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД сумата в размер на 16800 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди по договор за изработка – ремонт на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с
рег. № ****, ведно със законната лихва от 21.05.2019 г. до погасяването, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1952 лв. – разноски по делото, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и
сл. ЗЗД, предявен от С. А. А., ЕГН **********, срещу „А.**-Б.“ ЕООД, ЕИК ****, за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 16800 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор за изработка – ремонт
на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от
21.05.2019 г. до погасяването.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, да заплати на „А.**-Б.“ ЕООД, ЕИК ****,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 336 лв. – разноски за въззивната
инстанция, както и сумата в размер на 1000 лв. – разноски за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6