РЕШЕНИЕ
№ 117 / 10.6.2019г.
град Карнобат,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На осми май, две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
1006 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от К.В.В., с постоянен
адрес ***, ЕГН ********** против Р.Д.Д. ЕГН **********, с
адрес: ***, за осъждане на ответницата да ѝ плати сумата от 790
лв. имуществени вреди, ведно с лихва в размер на 271,62 лева за периода от
02.04.2015г. до 20.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното плащане, както и сумата от 2000 лева, за претърпени от нея неимуществени
вреди, ведно с изтеклата законна лихва върху главницата от 02.04.2015г. до
20.08.2018г. в размер на 687,63 лева ведно със законната лихва за забававърху
главницата от предявяване на иска до окончателното плащане
В исковата си молба ищцата посочва, че заедно с
ответницата са съсобственици на недвижими имот дворно място, представляващо УПИ
I-4953, кв.125 по ПУП на град Карнобат, заедно с
намиращите с в него две жилищни сгради-двуетажна жилищна сграда със ЗП от 98
кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда от 43 кв.м. Ищцата притежавала от
дворното място и от сградите в него ½ ид.част. Ответницата притежавала 1/6 идеална част от
дворното място и от сградите, а децата на ответницата притежавали 2/6 ид.части
от имота. Твърди се също така, че страните имали спорове за ползването на
дворното място и сградите. Ищцата
поискала от съда разпределение на ползването на съсобствеността -дворното място и на
двете сгради в него. С решение Решение № 118 от 3.07.2015 год. по гр.дело № 656/2014
г. по описа на РС-Карнобат, потвърдено с
решение №II- 110/19.02.2016 год. по в.гр.д.
1483/2015 по описа на БОС, на основание чл.32, ал.2 от ЗС, съдът е разпределил
ползването на сособствения имот, като на ищцата било предоставено за ползване
половината от дворното място, в западната част на УПИ-то, с разположения в него
фургон, заедно е едноетажната сграда, а останалата част от двора заедно със
сградата били предоставени за ползване от ответницата. В исковата си молба
ищцата излага твърдения, че ответницата не била доволна от разпределението и
започнала да проявявява физическа агресия към нея и имуществото ѝ,
находящо се в дворното място. На 24.03.2015 год., около 13.46 часа, ответницата
започнала да разрушава оградата, изградена между двете сгради и отделяща двете
части на разпределеното за ползване съсобствено дворно място, след което влязла
в частта на ищцата, изтръгнала монтираната от нея, камера за външно наблюдение,
находяща се на външната стена на едноетажната сграда, която била ползвана от
ищацата, изтръгнала кабелите и самата камера. Такива действия ответницата осъществила
и на 2.04.2015 год. когато по обяд, около 12.18 часа изцяло съборила оградата
от оградна мрежа и колове, между двете части на разпределеното за ползване
дворно мято, отделяща и двете сгради в него, навлязла в частта ползвана от
ищцата и рарушила изградения от нея в дъното на нейната част гълъбарник.
Ответницата счупила и унищожила до степен на пълна неизползваемост автоматично
устройство за затваряне на гълъбарника и с тесла разрушила гълъбарника, пуснала
и прогонила намиращите се вътре четири гълъба, отглеждани от ищцата. За случая
ищцата потърсила съдействието на РУ МВР Карнобат.
Освен разрушаването на гълъбарника и пускането на гълъбите, към които ищцата
била силно привързана, като към домашни любимци, ответницата унищожила, чрез
нанасяне на удари сирената за външна сигнализация към видеонаблюдението и ДВР
платката за видеонаблюдение.
Твърди се от ищцата, че на посочените дати с
действията си ответницата ѝ е
нанесла имуществени вреди и загуби, както следва: разделителна ограда от мрежа
и колове вътре в имота от 100 лв., камера за външно видеонаблюдение-220 лв.,
външна сирена-50 лв., устройство за автоматично затваряне на гълъбарник-70 лв.,
гълъбарник от 100 лв. ДВР платка-250 лв., поради което е предявен осъдителен
иск срещу ответницата за сумата за сумата от 790 лв. имуществени вреди, ведно с
лихва в размер на 271,62 лева за периода от 02.04.2015г. до 20.08.2018г., ведно
със законната лихва от датата на предававне на иска до окончателното плащане.
Ищцата е предявила осъдителен иск срещу ответницата за сумата от 2000 лева, за претърпени от нея
неимуществени вреди, от противоправните действия на ответницата, а именно мъка,
болка и страдание по загубените, пуснати домашни любимци – четири броя гълъби
–две двойки, както и преживян стрес и притеснения от унищожаването на
имущството ѝ, ведно с изтеклата законна лихва върху главницата от
02.04.2015г. до 20.08.2018г. в размер на 687,63 лева, ведно със законната лихва
за забава върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, с който е признат фактът,
че страните са съсобственици на посочения в исковата молба недвижими имот. Ответницата оспорва всички твърдения в
исковата молба, а именно, че на 24.03.2015 година тя е извършвала, което и да е от сочените действия.
Твърди се в отговора, че на 24.03.2015г. ответницата не е посещавала имота. За
датата 02.04.2015 година, посочва, че е посетила имота, тъй като на 04.03.2015
година е била уведомена, че входната врата от южната страна на имота е била
разбита от ищцата. За случая ответницата
подала сигнал до РУ МВР Карнобат, във връзка с който била уведомена, че е
образувана преписка и срещу ищцата бил съставен протокол за предупреждение по
ЗМВР. Ответницата отрича някога и конкретно на 02.04.2015г. да е разрушавала вещи собственост на ищцата –ограда,
камери и др. На посочената дата е била словесно нападната от ищцата. Ответницата
се опитала да премине през оградата, с височина 120 см., като я „разкачи“, но
не успяла и при този опит неволно съборила подпряната там изгнила дъска с
приблизителни размери от не повече от 150 см., на върха на която е била
поставена камера, тип „око” с подвижни кабели. Тази камера била поставена без знанието
и съгласието на ответницата Д. и тя не я е счупила. С отговора се оспорва
собствеността на гълъбарника, който е направен от подръчни материали и не е
собственост на ищцата, същият е поставен в съсобствения двор от ищцата без
съгласието на ответницата, на същия не е имало сирена и автоматично устройство
за затваряне. Не е унищожавала нито сирена за външна сигнализация
и ДВР платка за видеонаблюдението. Ответницата оспорва претендираните от ищцата лихви, като
погасени по давност.
С молба вх.№ 6246/20.12.2018г.
ищцата, чрез упълномощеия си полномощник е взела становище по така наведените
оспорвания от ответницата, като счита че вземането за лихви не е погасено по
давност, тъй като досъдебното производство е било водено срещу неизвестен
извършител, прекратено е на 10.09.2018г. и съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД, за
вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на
дееца. Със същото становище е направено искане за допускане на съдебно оценъчна
експертиза.
С писмено становище вх. №
70/07.01.2019г. процесуалният представител на ответницата, възразява срещу
доказателственото искане на ищцата за назначаване на исканата оценъчна
експертиза, тъй като на първо място следвало да бъде установена собствеността
на увреденото имущество, след което да се установи, че именно ответницата го е
увредила и едва тогава да се назначи експериза. Със становището са направени
доказателствени искнаия.
Страните
ангажират доказателства и претендират разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за
установено следното:
Страните са родинини по
сватовство/ищцата е племенница на ответницата/ и са в силно обтегнати
отношения. Страните не спорят, че са съсобственици на недвижим имот представляващ УПИ I-4953, кв.125 по ПУП на
град Карнобат, заедно с намиращите с в него две жилищни сгради-двуетажна
жилищна сграда със ЗП от 98 кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда от 43
кв.м.
С Решение № 118
от 3.07.2015 год. по гр.дело № 656/2014 г. по описа на РС-Карнобат, потвърдено с
решение № II- 110/19.02.2016 год.
по в.гр.д. 1483/2015 по описа на БОС, влязло в сила на 19.02.2016г., на основание чл.32, ал.2
от ЗС е извършено разпределение на ползването на имота.
От приложеното, като
доказателство, досъдебно производство № 282 ЗМ 159/2015 г. пр.преписка
№554/2018г., се установява, че същото е било образувано с постановление на
КРП от 02.03.2016г. срещу „неизвестен
извършител” за това, че през периода 24.03.2015г.-06.04.2015г. при условията на продължавано престъпление в имот, находящ се в
гр.Карнобат, ул. „Сашо Кофарджиев” № 13 противозаконно унищожил чужди движими
вещи - камери за видео-наблюдение, гълъбарник
и др., собственост на К.В. *** - престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК. След приключване на разследването,
с постановление на наблюдаващия прокурор от 10.09.2018г. наказателното
производство е прекратено на основание чл.24, ал.5 т.1 от НПК, като прокурорът
е приел, че поради ниска стойност на унищожените вещи /общо 106 лева към датата
02.04.2018г./, три пъти под
размера на минималната за страната работна заплата към момента на деянието -
360 лева, се касае за маловажен случай и деянието осъществява състава на
престъпление по чл.216, ал.4, вр. ал. 1 от НК. В заключителния си акт
прокурорът е приел, че при разследването липсват доказателства за
противозаконно унищожаване на 1 бр. видеокамера за наблюдение на стойност 62,00
лева, извършено на 24.03.2016г. от свид. Р.Д.Д.-Д..
Постановлението на прокурора не е
обжалвано и е влязло сила на 20.09.2018г.
По досъдебно производство № 282 ЗМ 159/2015г./лист 108-11/ ищцата
свидетелства, че на 02.04.2015г. ответницата Р.Д. е унищожила процесните вещи.
Ответницата Д. разпитана като всидетел по досъдебното производство
/лист113/ макар и да не посочва точните дати, признава, че през м.април 2015г.
два пъти е правила опит да разруши гълъбарника –единият път с тесла, а другият
път с ръка, но не успяла. Отрича да е повреждала камера.
В хода на съдебното дирене, по искане на страните съдът допусна гласни
доказателства. Св.Желязкова и св.Камбуров, на 02.04.2015г. са били в частта от
имота ползван от ищцата и лично възприели случващото се, а именно: на
посочената дата около 12,00 часа, ответницата с помощта на тесла разрушила част
от оградата между двете части на имота и разрушила гълъбарника на ищцата, при
което били изгубени четири гълъба, както и били унищожени вещи – сирена, електронно
устройство и автоматично устройство за затваряне на вратичката на гълъраника,
които били собственост на ищцата. По време на инцидента, ищцата търсила съдействие от полицията. В резултат на
действията на ответницата, бил разрушен гълъбарника, вратичката за влизане и
излизане на гълъбите, сирената за сигнализация, електронното управление за
затваряне на вратата и автоматичното устройство за затваряне на гълъбарника,
оградата разделяща съсобствения имот, камера и ДВР платката.
В подкрепа на твърденията на ищцата че на 24.03.2015г. ответницата е унищожила
камера за налюдение, са показанията на св.Камбуров, който посочва, че на
конкретната дата, през мониторите/в къщата/, свързани с кабели към камерите е
видял ответницата да събаря камера и да я прибира в чантата си.
Показанията на св.Неделчева не водят до съществено изясняване на фактите по
делото, тъй като същата свидетелства за влошените отношения между страните, но
не е присъствала и не е пряк свидетел на инцидента нито на 24.03.2015г. нито на
02.04.2015г. от изложеното от св.Неделчева, става ясно че оградата между двете
части на имота е стара и че след инзцидента на 02.04.2015г. свидетелката не е
забелязала промяна в гълъбарника, къщата и отрадата. Показанията на
свидетелката се отнасят за обстоятелства след инцидента, тъй като същата на
процесната дата 02.04.2015г. около 12,00 часа не е била в имота и близо дзо
имота.
Като доказателства по
делото бяха приети четири броя фактури, представени от ищцата: фактура №
**********/20.09.2011 година, издадена от „Аргус Компютърс“ ЕООД, с
която на „Рейнбоу 2011“ ЕООД е доставено 1 бр. оптично устройство на стойност
25,92 лева; фактура № **********/12.11.2014 година, издадена от „Жар“ ЕООД на
„Рейнбоу 2011“ ЕООД за доставена DVR компютърна платка за видео наблюдение,
марка GEOVSION 800; фактура № **********/03.04.2013 година, издадена от „Аргус
ИТ“ ЕООД за доставена на „Рейнбоу 2011“ ЕООД видеокамера на
стойност 191,94 лева и с фактура № **********/10.01.2014 година, издадена от
„Петров Електроника“ ЕООД на „Рейнбоу 2011“ ЕООД за доставена видеокамера за наблюдение SF3038E-4-9MM/листи
66-69 от делото/.
По дело беше назначена
съдебно оценителна експертиза, която даде отговори на въпросите, поставени от
ищцата с писмено становище № 6246/20.12.2018 г. Заключението на вещото лице,
прието от съда като обективно, компетентно и безпристрастно е, че вещите
предмет на спора са на обща стойност от 289,90 лева, както следва: 1 бр.
видеокамера за наблюдение марка „САМ 5W8”, употребявана и захранващ кабел към
нея - 59,00 лв. Пазарната стойност на останалите вещи към 02.04.2015 г. е както
следва: 1 бр, сирена за сигнализация на гълъбарник - 10,00 лв., 1 бр. ограда с
обща дължина 2 м. и височина 2,50м., състояща се в долната си половина от
дъски, а в горната половина от оградна мрежа - 18,00 лв., 1бр. вратичка на
гълъбарник с размери широчина 80 см. и височина 180 см., изградена от четири
дървени греди с мрежа по средата - 8,00 лв., мрежа за гълъбарник с дължина 2,00
м. и височина 2,00 м - 4,80 лв., 1 бр. устройство за автоматично затваряне на
гълъбарник и електроннно управление към него - 26,00 лв., 1 бр. видеокамера
марка KYX-1007 1R CCD 900TVL SONY IR COLOR CCD CAMERA - 57,00 лв., 1 бр. DVR
компютърна платка за видео наблюдение, марка GEOVSION Gv800, употребявана -
67,00 лв., 4 бр. пощенски гълъби - 40,00 лв.
Въз основа на така
изложените факти, съдът приема, че имотът е бил разпределен за ползване между
страните с решение на съда влязло в сила на 19.02.2016г., т.е. към 23.03.2015г.
и 02.04.2015г. за имота не е имало разпределение за ползване между
съсобствениците, но безспорно е, че и преди влизане в сила на съдебното решение
за ползването на имота, в същия е имало разделителна ограда, като всяка страна
е ползавала своя част от него.
Оградата разделяща
имота е била много стара, за което свидетелства ищцата К.В. в разпита си по
досъдебното /лист 109 от досъдебното производство/, като посочва, че оградата първо
е била от камъни, после от дъски и впоследствие била сложена мрежа и станала от
дърво и мрежа. Липсват конкретни доказателства за времето на поставяне на
оградата, с оглед твърдяната висока стойност на същата, като единствено св.
Камбуров сочи, че той е поставял телената мрежа преди 7-8 години.
Безспорно се установи
от разпита на св.Желязкова и св.Камбуров, частично, а и отчасти от показанията
на ответницата Д. по досъдебното производство, че на процесната дата -
02.04.2015г. ответницата с помощта на тесла е разрушила част от оградата,
разделяща имота на две части, влязла е в частта на ищцата и е разрушила
гълъбарника, включително и вратичката на гълъбарника и мрежата на гърлъбарника,
унищожила е сирената, поставена на гълъбарника, електронното устройство и
автоматичното устройство за затваряне на вратичката на гълъбарника. От
разпитаните свидетели не се установи точният брой на гълъбите, отглеждани от
ищцата. Според св.Желязкова броят им е бил 8-10, а св.Камбуров свидетелства за 12-14
брой, но четири от тях са се загубили. Ищцата била притеснена от случилото се –
разрушаването на вещите ѝ и страдала за изгубените гълъби, към които била
привързана като към домашни животни.
При така установеното
от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание по чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата Д. да плати на
ищцата сумата от 790.00 лв. за унищожени от нея вещи, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 2.04.2015г. до 20.08.2018г. в размер на
271,62 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
Вторият
предявен иск е по
чл. 52 от ЗЗД с цена 2000 лв. за
претърпени неимуществени вреди – стрес и притеснение от унищожаването на
имуществото на ищцата, включително мъка, болка и страдания по изгубените,
пуснати от ответницата домашни любимци – четири броя гълъби /две двойки/.
Претендира се и лихва за забава от 2.04.2015г. до 20.08.2018г. в размер на
687,63 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
При разпределяне на
доказателстваната тежест, съдът указа на ищцата, че за възникване отговорността
на ответника по искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД е
необходимо ищецът да докаже наличието на следните факти: извършено от ответника
противоправно деяние, чиято пряка и непосредствена последица са настъпилите за
ищеца и претендирани имуществени и неимуществени вреди. Ищецът при условията на
пълно и главно доказване следва да докаже всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
При съвкупния анализ на доказателствения
материал по делото съдът прие, че в конкретния казус са осъществени всички
елементи от състава на чл.45 от ЗЗД и на процесната дата – 02.04.2015 г.
ответницата е увредила оградата, разделяща имота на две части, влязла в частта
ползвана от ищцата и с помощта на тесла е разрушила вещи собственост на ищцата
- гълъбарник, сигналната инсталация –сирена, поставена на гълъбарника,
автоматично устройство за затваряне на гълъбарника, фотоклетката /електронно
устройство/ задействащо затварянето му. Гълъбите се изплашили и избягали, като
четири от тях не са се върнали и ищцата страдала по загубата им, поради което
следва да се ангажира отговорността на ответницата Д. за действията ѝ с
които противоправно е унищожила следните вещи, собственост на ищцата на обща
стойност от 66,80 лева, включваща - 1 бр, сирена за сигнализация на гълъбарник
- 10,00 лв., 1 бр. ограда с обща дължина 2 м. и височина 2,50м., състояща се в
долната си половина от дъски, а в горната половина от оградна мрежа - 18,00
лв., 1бр. вратичка на гълъбарник с размери широчина 80 см. и височина 180 см.,
изградена от четири дървени греди с мрежа по средата - 8,00 лв., мрежа за
гълъбарник с дължина 2,00 м. и височина 2,00 м - 4,80 лв., 1 бр. устройство за
автоматично затваряне на гълъбарник и електронно устройство за задействане –
26,00 лева.
Общата стойност на загубените
гълъби е 40 лева /по 10 лева на гълъб/, съгласно заключението на съдебно
–оценъчната експертиза.
Относно увредената ДВР платка, в
хода на производството не се доказа причината поради която същата е спряла да
работи. Св.Желязкова свидетелства единствено, че мониторите към камерите в един
момент са угаснали. За увреждането на ДВР платка, св.Камбуров свидетелства, че унищожаването
на ДВР платката се дължи /вероятно/ на дадено „късо“ съединение, довело до неяната
повредо до степен на унищожаване. Съдът констатира противоречия в показанията
на св. Камбуров, който твърди, че камерите в двора били 5 броя, а впоследствие описвайки
случилото се на 02.04.2015г. заявява, че камерите били 6 на брой, поради което
в тази част не цени показанията на св.Камбуров и не приема за доказана връзката
между противоправните действия на ответницата и увреждането до степен на
неизползваемост ДВР платката.
Ищцата
не доказа и липсват доказателства, че на 24.03.2015г. ответницата е унищожавала
нейни вещи, в частност камера тип „око“, тъй като в покрепа на изложените в
исковата молба твърдения са единствено показанията на св.Камбуров, който сочи,
че камерата е била „взета“ от ответницата, т.е. тя не е била унщожена.
По
претенцията за неимуществени вреди заявена в размер от 2000 лева за претърпян
стрес от унищожаването на вещите и загубата на четирите гълъба.
Съгласно трайната съдебна практика, при
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се
определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които
е причинено. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди се преценяват вида и тежестта на причинените увреждания /телесни и психични/, продължителността и интензитета на претърпените болки /били те
физически и/или душевни/, други страдания и неудобства. Обезщетението за неимуществени вреди изразява желанието на законодателя
да възложи на делинквента задължението чрез една парична сума да даде на
увредения възможност за преодоляване на част от страданията посредством
придобиването на нови блага.
Ищцата
претендира обезщетение в размер на 2000 лева за
претърпени от
вредоносните действия на ответницата неимуществени вреди, представляващи мъка, болка и страдания по загубените,
пуснати от нея домашни любимци-четири броя гълъба-две двойки, стрес и
притеснение от унищожаването на имуществото ѝ.
От доказателствата по делото съдът приема, че
ищцата е изпитвала
тъга и е страдала за изгубените четири гълъба, тъй като е
била силно привързана към тях и „ги пазела като домашни любимци – куче, котка,
папагали“/вж показанията на св.Желязкова/, но от друга страна не се
представиха доказателства и не се доказа в какво точно се изразява
привързаността на ищцата към конкретно загубените четири гълъба, т.е. не се
доказа, че към загубените гълъби ищцата е била по - привързана от колкото към
останалите общо 8-10-12 или 14 броя. Не се доказа как ищцата ги е гледала и ги
е обгрижването им, включително по какъв начин се е забавлявала с тях, така, че
същите са били възприемани от нея като домашни любимци. По изложените
съображения и като взе предвид че общата стойност на загубените гълъби е 40
лева, съдът счита за справедлива оценката на причинените неимуществени вреди –
тъга и страдание на ищцата за загубените гълъби на стойност от 240 лева.
Съдът приема, че ищцата е преживяла
стрес от внезапното нарушаване на неприкосновеността на правната ѝ сфера -
грубото навлизане на ответницата в ползвания от ищцата двор /независимо че към
онзи момент ползването не е било разпределено/, които действия ответницата е
осъществила без предупреждение, без знанието и съгласието на ищцата, в резултат
на тези действия, виждайки разрушаване на имуществото ѝ ищцата е
преживяла стрес и уплаха и отчитайки характера и естеството на страданията и
негативните емоции, преживени от ищцата, свързани унищожаването на вещите ѝ, на което е била пряк
свидетел, намира за справедливо обезщетяването ѝ за неимуществените вреди в размер на 300 лева, което обезщетяване макар и несъвършено,
според съда ще овъзмезди причинените неимуществени вреди, които възлизат на обща
стойност от 540 лева.
По
отношения на претендираната лихва върху претенциите.
При неизпълнение на парично
задължение, длъжникът съгласно чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата като акцесорно вземане
следва главния иск и уважаването на претенцията зависи от уважавенето на
главния иск и размера, в който е уважен. Ищцата претендира лихва за забава /мораторна лихва/
в размер на 271,62 лева върху претенцията си от 790 лева по предявения иск по
чл.45 от ЗЗД, а по иска с правно основание чл.52 в размер на 2000 лева, лихва
за забава/мораторна/ в размер на 687,63 лева. Претенцията за лихва са заявени
за периода от 02.04.2015г. до 20.08.2018г.
С
отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответницата е направил
възражение за погасяване на вземането за лихва, поради изтичане на давностния срок
по чл.111б.“в“ от ЗЗД.
Направеното
възражение е основателно.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Обезщетение за забава се
дължи върху уважения размер на главницата. Вземането
на ищеца за вреди - имуществени и неимуществени става изискуемо от деня на
настъпване на събитието - чл.
114, ал. 3 ЗЗД. Причинителят на вредата, т.е. ответницата, отговаряща
обективно за настъпилото унищожаване, дължи обезщетение от дата на увреждането
-02.04.2015г. от когато е започнала да тече давността, както по отношение на
обезщетението за вреди от деликт, така и спрямо лихвите за забава върху това
обезщетение. Посочената дата е началният момент на дължимата лихва за забава
върху главницата, тъй като това е денят в който е осъществено противоправното
унищожаване на вещите. Безспорно е, че извършителят на противоправните действия
е бил известен на ищцата, тъй като същата го е посочила при разпита в
досъдебното производство. Няма отношение за погасяването на вземането за лихви,
вкл. и за главница фактът, че досъдебното производство е било водено срещу
неизвестен извършител. Съгласно ТР № 5 от
05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 Г., ОСГК и ОСТК на ВКС независимо
от това как се е развило наказателното производство, гражданският иск трябва да
се предяви в петгодишния давностен срок, а образуването на досъдебно или
съдебно производство по НПК не спира теченето на този срок, ако извършителят на
деянието е бил известен за пострадалия. Извършителят на противоправните
действия е бил известен на ищцата от 02.04.2015г. и давностият срок в нито един
момент не е бил спиран както за главницата така и за лихвата.
По изложените съображения претенцията
за лихва за забава- заявена като законна лихва, за периода от 02.04.2015г. до 20.08.2018г., върху уваженият
размер на главниците от 66,80 лв. за имуществени и 540 лв. за неимуществени
вреди, следва да се отхвърли като погасена по давност, настъпила на
02.04.2018г., на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като исковата молба е
депозирана в съда на 07.09.2018г./след изтичане на тригодишния давностен срок
за лихвите/. По изложените съображения претециите за лихви за периода от
02.04.2015г. до 20.08.2018г. следва да се отхвърлят като погасени по давност и
на ищцата да се присъди законната лихва върхи сумите от 66,80 и 540 лева от
датата на подаване на исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по делото съобразно на уважения
размер на претенцията. По делото е представен списък на разноските по делото от
ищцовата срана в размер на 880 лева и съобразно уваженитя размер на исковите
претенции ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 142,42
лева.
Ответникът също има право да
претендира от ищеца разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част
от иска, като в случая в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 419,05 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският
районен съд на основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Д.Д. ЕГН **********, с
адрес: *** да плати на К.В.В., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** СУМАТА от 66,80 лева, включваща: 1 бр, сирена за сигнализация на
гълъбарник - 10,00 лв., 1 бр. ограда с обща дължина 2 м. и височина 2,50м.,
състояща се в долната си половина от дъски, а в горната половина от оградна
мрежа - 18,00 лв., 1бр. вратичка на гълъбарник с размери: широчина
80 см. и височина 180 см., изградена от четири дървени греди с мрежа по средата
- 8,00 лв., мрежа за гълъбарник с дължина 2,00 м. и височина 2,00 м - 4,80 лв.,
1 бр. устройство за автоматично затваряне на гълъбарник -26,00лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане- унищожване на посочените вещи, осъществено на 02.04.2015г., като отхвърля отхвърля иска над
уважения размер до претендирания от 790 лева.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: *** да плати на К.В.В., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** законната
лихва за забава върху главницата от 66,80 лв., за периода от датата на подаване
на исковата молба – 07.09.2018г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихви за забава в останалата му част, а именно за периода от 02.04.2015г.
до 20.08.2018 г.
ОСЪЖДА Р.Д.Д.
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на К.В.В., с постоянен адрес ***,
ЕГН ********** СУМАТА от 540 лева - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, осъществено
на 02.04.2015г., изразявящо в преживени мъка,
болка и страдания по изгубените четири гълъба, стрес и притеснение от
унищожаване на имуществото ѝ, като отхвърля иска над уважения до
претендирания размер от 2000 лв.
ОСЪЖДА Р.Д.Д.
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на К.В.В., с постоянен адрес ***,
ЕГН ********** законната лихва за забава върху главницата от 540 лв., за
периода от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018г. до окончателното
и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихви за забава в останалата му част, а
именно за периода от 02.04.2015г. до 20.08.2018 г.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: *** да плати на К.В.В., с
постоянен адрес ***, ЕГН ********** разноските по делото
в размер на 142,42 лева.
ОСЪЖДА К.В.В., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** да плати на Р.Д.Д.
ЕГН **********, с адрес: *** разноските по делото в
размер на 419,05 лева.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: