РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Силистра, 02.06.2021
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Виолина Рамова разгледа адм.дело № 84 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят А.Н.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, оспорва решение № 1040-18-24 / 16.03.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра и претендира на правените по делото разноски. В жалбата е обективиран довод за липса на недобросъвестност при получаването на процесните обезщетения, тъй като не са укривани факти и документи. Съгласно направеното уточнение в съдебно заседание на 25.05.2021 г., оспорването се отнася само до т. 2 от решението.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра, – чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба.
Съдът прие за установено следното:
Със задължителни предписания № ЗД-1-18-00710820 / 28.01.2020 г. главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Силистра е разпоредил на жалбоподателя да извърши следното: 1. да подаде данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за себе си, като: 1.1 заличи декларация образец № 1 за периода 14.07.2017 г. – 31.10.2019 г. с код за вид осигурен „13“; 2. да подаде нови удостоверения по приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с код „заличаване“ за следните болнични листи: 2.1. № Е20171165841 за периода 15.09.2017 г. – 18.10.2017 г. за временна неработоспособност поради общо заболяване; 2.2. № Е20170458582 за периода 15.11.2017 г. – 29.12.2017 г. поради бременност и раждане; 2.3. № Е20176086220 за периода 14.12.2017 г. – 24.01.2018 г. поради бременност и раждане; 2.4. № Е20140354645 за периода 25.01.2018 г. – 29.03.2018 г. поради бременност и раждане; 3. да подаде нови удостоверения по приложение № 11 от НПОПДОО с код „заличаване“ относно парично обезщетение по чл. 50 и чл. 53 КСО.
С решение № 1040-18-21 / 19.03.2020 г. ответникът е потвърдил гореописаното разпореждане. Оспорването на жалбоподателя срещу това решение е било отхвърлено с решение № 59 / 20.07.2020 г. по адм.дело № 72 / 2020 г. по описа на Административен съд – Силистра, потвърдено с решение № 1542 / 05.02.2021 г. по адм.дело № 9831 / 2020 г. на Върховния административен съд (ВАС).
С разпореждане № РВ-3-18-00710812 / 28.01.2020 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Силистра е наредил, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, възстановяването на недобросъвестно получените от жалбоподателя парични обезщетения, а именно: за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода 14.07.2017 г. – 31.12.2019 г. в размер на 7614,19 лв., от които 7000.96 лв. главница и 613,23 лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.
Ответникът е потвърдил гореописаното разпореждане посредством оспорената в настоящото производство т. 2 от решение № 1040-18-24 / 16.03.2021 г. В мотивите на разпореждането са отразени следните фактически констатации и правни изводи: „[...] А.Н.С., ЕГН **********, се е регистрирала като земеделски стопанин и считано от 14.07.2017 г. същата е декларирала, че започва да упражнява трудова дейност в това си качество, поради което подлежи на задължително осигуряване по реда на чл, 4, ал. 3, т. 4 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 4 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, както и за общо заболяване и майчинство по свой избор. Предвид на така направената регистрация от страна на лицето, в ТП на НОИ – Силистра са постъпили данни с удостоверение приложение № 9 към НПОПДОО за 4 броя болнични листи, единият от които удостоверява временна неработоспособност поради общо заболяване, а другите три – бременност и раждане. В ТП на НОИ – Силистра е представено от лицето и удостоверение приложение № 11 от НПОПДОО относно изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 дни по чл. 50 от КСО, както и удостоверение приложение № 11 от НПОПДОО относно изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. Въз основа на представените от самоосигуряващото се лице удостоверения приложение № 9 и приложение № 11 от НПОПДОО на г- жа С. е изплатено парично обезщетение по чл. 50 от КСО за периода от 15.07.2018 г. до 29.12.2018 г. и обезщетение по чл. 53 от КСО за периода от 30.12.2018 до 30.11.2019 г., а за месец декември 2019 г. изплащането е прекратено, тъй като е възложена проверка на контролните органи при ТП на НОИ – Силистра, касаеща дейността на самоосигуряващото се лице. Именно тази проверка е установила, че г-жа С. е регистрирана като земеделски стопанин по съответния ред, но няма данни за произведена продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Това показва, че лицето не е упражнявало трудова дейност от момента на регистрирането си като земеделски стопанин – 14.07.2017 г. до момента извършване на проверката, с оглед на което не е възникнало основание за осигуряване, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Поради това лицето не притежава и качеството "осигурено лице" съгласно изискванията на чл. 40, чл. 48а, чл. 50, ал. I и чл. 53, ал, 1 от КСО и няма право на парично обезщетение по представените удостоверения приложение № 9 и приложение № 11. Въз основа на резултатите от извършената проверка и направените констатации са издадени и задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО с изх.№ ЗД-1-18- 00710820 / 28.01.2020 г. за заличаване на декларация образец № 1 за периода от 14.07.2017 г. до 31.10.2019 г., както и подаване на нови удостоверения приложение № 9 и приложение № 11 от НПОПДОО с код ЗАЛИЧАВАНЕ съответно на 4 бр. болнични листи и относно парично обезщетение по чл. 50 и чл. 53 от КСО. Към настоящия момент същите са влезли в сила, като са предприети действия по изпълнението им. Предвид на това, г- жа С. следва да възстанови изплатените ѝ суми, тъй като същата не е имала право на съответния вид обезщетение“.
В съдебно заседание на 25.05.2021 г. активно легитимираната страна заяви изрично, че не оспорва фактите, отразени в мотивите на обжалваното решение, и че оспорва единствено прилагането на материалния закон спрямо тези факти. С оглед на това съдът приема за установени по делото всички факти, съдържащи се в горецитирания пасаж от обжалваното решение.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност, съдът счита, че издадените в досъдебната фаза на процеса актове изхождат от компетентни органи по смисъла на чл. 114, ал. 3 и чл 117 КСО. Процедурите пред административните органи са протекли съобразно предписанията на чл. 114, ал. 3 и чл. 117 КСО. Липсват данни за отклонение от целта на закона.
Относно довода на жалбоподателя за липса на недобросъвестност при получаване на процесните обезщетения, трябва да се има предвид, че, както основателно се подчертава в жалбата, недобросъвестността по чл. 114 КСО е нещо различно от липсата на правно основание за изплащане на обезщетенията, поради което подлежи на отделно доказване, установяване и мотивиране (в подобен смисъл вж. решение № 9432 / 25.06.2013 г. на ВАС по адм.д. № 4537 / 2013 г., VI о.). Във връзка с дефинирането на недобросъвестността, ВАС е приел следното: „[...] за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане“ (решение № 1234 / 04.02.2008 г. на ВАС по адм.д. № 9467 / 2007 г., VI о.). Следователно недобросъвестността е субективен факт, който подлежи на установяване по умозрителен път посредством факти от обективната действителност. Такова установяване, като се изключи декларативното използване на фразата „недобросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете“, не е осъществено от ответника. Това означава, че не е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК, тъй като не са изложени факти относно недобросъвестността на жалбоподателя, което поставя съда в невъзможност да прецени правилното прилагане на материалния закон (по аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК не могат да бъдат предмет на съдебно доказване фактически основания, които не са част от мотивите на административния акт).
Изложените съображения сочат, че обжалваният контролен акт се явява унищожаем и поради тази причина трябва да бъде отменен. Но тъй като естеството на акта не позволява решаването на правния спор по същество, преписката следва да бъде изпратена на ответника за повторно произнасяне при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение.
При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, учреждението на ответника дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т. 2 от решение № 1040-18-24 / 16.03.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра да заплати на А.Н.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата 300,00 (триста) лв., представляваща направени по делото разноски.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: ........................................