Решение по дело №104/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 182
Дата: 21 май 2019 г.
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20184340100104
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 182

     

гр. Троян, 21.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд, четвърти състав,  в публичното заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ……………………… като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 104 по описа за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

 

         Ц.М.Г. *** е предявила срещу Н.М.Т. *** иск за делба по реда на чл. 34 от ЗС на съсобствен недвижим имот, находящи се в с. Д..

Ищцата излага в исковата си молба, че с ответника са съсобственици на следния имот, придобит по време на брака им при режим на СИО, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор /по сега действащите КККР на с. Д./ 20300.350.132, който е отреден за парцел ІІІ-132 в кв. 19 по плана на с. Д., общ. Троян, с площ 660 кв. м, с неуредени регулационни сметки, като част от общински имот с площ 6 кв. м, се придават към парцел ІІІ-132, при граници – улица, дере Червещица, наследници М.М.Й., Р.М.М., ведно с построената в този имот двуетажна полумасивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 50 кв. м, мазе към нея с площ 20.00 кв. м и второстепенна сграда с РЗП 40.00 кв. м.

В процеса ищцата е представлявана от адв. Н.Р. ***, която моли съда да допусне делба на описаните имоти при равни права за страните. Представени са писмени доказателства.

На ответника Н.Т. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В предвидения месечен срок по реда на чл. 131 от ГПК същия е представил писмен отговор чрез пълномощника си адв. Ивайло Ставрев от АК - София, с който е изразил становище, че не оспорва така предявения иск за делба на процесния имот, счита обаче, че делбата следва да бъде допусната при права – 1/6 ид. част за ищцата и 5/6 ид. части за ответника, тъй като има по-голям принос при придобиване на имота.

 От приложените по делото писмени доказателства: нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12 т. VІІ, н.д. № 1006/2008 г. на нотариус Д.Кънчевски, копие на Решение № 55 от 15.03.2013 г. по гр.д. № 807 от 2012 г. на ТРС, удостоверение за данъчна оценка № ДО000431 от 20.02.2018 г., изд. от Община Троян, отдел „Местни приходи”, Скица на Поземлен имот № 15-96433 от 15.02.2018 г. на СГКК – Ловеч, копие от искова молба по гр.д. № 807 от 2012 г. на ТРС, конструктивно становище съдържащо 11 листа, скица № 213 от 01.06.2012 г., вносна бележка от 09.05.2017 г., Приложение № 1 към разрешени за строеж № 114/25.07.2012 г., конструктивно становище и скица № 213 от 01.06.2012 г., ч. гр. д. № 317/2017 г., № 800/2017 г. и 643/2015 г. на ТРС, от показанията на свидетелите Д.И.Г., М.Н.Й.и Й.Н.Т., съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 11.11.2006 г., който е прекратен с влязло в сила съдебно решение № 55 от 15.03.2013 г. по гр. дело № 807 от 2012 г. на ТРС. Не се оспорва факта, че по време на брака си Г. и Т. са придобили при режим на СИО ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор /по сега действащите КККР на с. Д./ 20300.350.132, който е отреден за парцел ІІІ-132 в кв. 19 по плана на с. Д., общ. Троян, с площ 660 кв. м, с неуредени регулационни сметки, като част от общински имот с площ 6 кв. м, се придават към парцел ІІІ-132, при граници – улица, дере Червещица, наследници М.М.Й., Р.М.М., ведно с построената в този имот двуетажна полумасивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 50 кв. м /идентификатор 20300.350.132.1- жилищна двуетажна сграда с площ 62 кв. м/, мазе към нея с площ 20.00 кв. м, второстепенна сграда с РЗП 40.00 кв. м /идентификатор 20300.350.132.3 – селскостопанска сграда с площ 44 кв. м/. Представен е като доказателство нот. акт за продажба на недвижим имот № 12, т. VІІ, н. дело № 1006/2008 г. на Нотариус Димитър Кънчевски. Видно от същия ответника Н.Т. е закупил процесния имот от Й.Т., която е негова майка и от М.Й., който е негов вуйчо. Отразено е, че имота е купен за сумата от 1 300 лева, която купувачите са получил в брой.

Ответника Т. твърди, че посочената сделка прикрива дарение, тъй като продавачите на имота са неговите майка и вуйчо и той реално не им е платил продажната цена. С това обстоятелство Т. се домогва да докаже по-голям принос и съответно по-голям дял в СИО.

В тази връзка са разпитани свидетелите Д.Г., която е майка на ищцата,Й.Т.– майка на ответника и М.Й.– вуйчо на ответника.

Първата свидетелка излага, че дъщеря й винаги е получавала доходи – имала е свой бизнес, както и е отдавала помещение под наем, представляващо търговски обект. По времето на брака между страните, Г. е продала свои имоти и е дала на Ц. и на другата си дъщеря по 5 000 лева, които са използвани от семействата им. След като сключили гр. брак Ц. и Н. ***, в къща на бабата на ищцата, която е плащала сметките, давала е пари за хранителни стоки. Г. излага, че лично от Н. е чула, че е дал на вуйчо си 15 000 лева за закупуването на процесния имот в Д.. Преди това страните са взели кредит в размер на 60 000 лева. За къщата в с. Д. Н. е взел два ъглови дивана от свидетелката. Свидетелите Й.Т.и М.Й.излагат, че при продажбата на имота в с. Д. не са взели никакви пари. Направили са фиктивна продажба, с цел избягването на бъдещи проблеми с другите наследници.Й.Т.излага, че изцяло къщата е ремонтирана и поддържана от нейния син – Н.. Ц. много рядко е идвала там, не е позволявала и на детето да ходи там. Ответника е извършил ремонта и е обзавел къщата.

Съда отчита противоречията в показанията на свидетелите, както и тяхната пристрастност с оглед близките родствени отношения със страните.

По делото са приложени договор за банков кредит от 14.04.2008 г., по който „Райфайзенбанк България” ЕАД е отпуснала на „Косето” ЕООД, представлявано от Н.Т. кредит в размер на 60 000 лева, като солидарен длъжник по този договор е вписана ищцата Ц.Г..

Приложените като доказателства частни граждански дела на ТРС с предмет заповедни производства, касаят други задължения на страните, които са неотносими към настоящия спор.

При така изложените факти от правна страна решаващия съд извежда следното: След прекратяване на брачната връзка между съпрузите с развод съпружеската имуществена общност се прекратява – чл. 27, ал. 1 от СК. Така, съгласно чл. 28 от СК бившата съпружеска имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост при законово презумирани равни дялове на бившите съпрузи. При преценката си кои имущества формират СИО на страните съдът съобразява предпоставките за възникването й съгласно чл. 21 от СК, а именно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос на страните. В случая доказателствената тежест за оборване на презумпцията е на ответника, който е заявил претенция за признавана на по-голям дял.

Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК: „при прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.”

Наличието на значителен принос следва да бъде доказано и винаги ще е въпрос на конкретика и  преценката на съда се прави спрямо доказателствата по делото във всеки един случай, който е индивидуален. В теорията и практикатасе приема, че формите на приноса могат да бъдат различни – не само преки – напр. парични средства за придобиване на имуществото, по-големи доходи, а и косвени – напр. полагане на грижи за отглеждането и възпитанието на децата и домакинството и т.н. като разликата в приноса, независимо от формата му трябва да е значителна. В съдебната практика се подчертава, че простата разлика в доходите сама по себе си не е основание за определяне на по-голям принос на съпруга, реализирал по-големите доходи.

В настоящия процес, съда намира, че ответника Н.Т. не доказа по несъмнен начин тъврдяния от него по-голям принос в СИО, поради което при условията на чл. 34 от ЗС съсобствеността следва да бъде ликвидирана, като ще следва да бъде допусната делба на процесния недвижим имот при посочените в исковата молба равни квоти, а именно по ½ идеална част за всеки един от двамата съделители.

С отговора си ответника Т. е предявил искания по сметки по реда на чл. 346 от ГПК и е направил съответните доказателствени искания, което е предмет на разглеждане във втората фаза на съдебната делба и съда не дължи произнасяне към настоящия момент.

Ще следва присъждането на съдебните разноски да се извърши при хипотезата на чл. 355 от ГПК при приключване на двуфазното производство на съдебната делба.

Водим от изложеното съдът

 

Р      Е       Ш     И:

 

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между Ц.М.Г., ЕГН **********, адрес: *** и Н.М.Т., ЕГН **********, адрес: *** на следния съсобствен недвижим имот, находящи се в с. Д., общ. Троян, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор /по сега действащите КККР на с. Д./ 20300.350.132, който е отреден за парцел ІІІ-132 в кв. 19 по плана на с. Д., общ. Троян, с площ 660 кв. м, с неуредени регулационни сметки, като част от общински имот с площ 6 кв. м, се придават към парцел ІІІ-132, при граници – улица, дере Червещица, наследници М.М.Й., Р.М.М., ведно с построената в този имот двуетажна полумасивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 50 кв. м /идентификатор 20300.350.132.1- жилищна двуетажна сграда с площ 62 кв. м/, мазе към нея с площ 20.00 кв. м, второстепенна сграда с РЗП 40.00 кв. м /идентификатор 20300.350.132.3 – селскостопанска сграда с площ 44 кв. м/., като от имотите да се образуват ДВА РАВНИ ДЯЛА, от които за Ц.М.Г., с горните данни се отрежда ЕДИН ДЯЛ /1/2 идеална част/ и за Н.М.Т., с горните данни се отрежда ЕДИН ДЯЛ /1/2 идеална част/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – гр. Ловеч в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                        Районен съдия: