Р
Е Ш Е Н И Е
№ 02.02.2020г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На пети
ноември 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар:
Росица Димитрова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ Г Е О Р
Г И Е В
гр. дело
№ 3424 по описа за 2019 година.
Делото
е образувано по иск от В.Г.Р. – пострадало от трудова злополука лице, като с
правно основание чл.200 КТ за осъждане да бъде осъден ответника работодател
„НИК - МИ”ООД – гр.Стара Загора сумата от 15000лева главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като претендират и направени по делото
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който оспорват претенцията
като неоснователна. Твърдят, че трудовата злополука е в резултат на груба
небрежност – стъпване върху палет в работно време, без да е свързано с
извършваната дейност, като по размер искът е прекалено завишен.
В исковата си молба ищецът В.Г.Р. излага
твърдения, че от 25.01.2019г. ищецът В.Г.Р. работел като монтажник в „НИК-МИ" ООД, ЕИК
*********. Към настоящия момент продължавал да е в трудовоправни отношение с
ответника - работодател. На 29.03.2019г., около 16:45 часа, в гр. Стара Загора,
на ул. „Хрищенско шосе" №1, при придвижване към цеха за ламарина на
работодателя, докато бил на обичайното си работно място и изпълнявал трудовите
си задължения, ищецът В.Р. претърпял инцидент, при който изкривил глезена на
левия си крак и получил закрита фрактура на V метатарзална кост на лявото
ходило. За станалия инцидент работодателят подал в ТП на НОИ - Стара Загора
Декларация за трудова злополука с изх. №1 от 12.04.2019г., която била заведена
в ТП на НОИ с вх. №37 от 15.04.2019г. и по която било образувано Досие №37.
Описаното се потвърждавало и от данните, посочени в Декларацията. Като
свидетели на случилото се в Декларацията били посочени лицата Манол Г. Кирчев
от с. Калитиново и Иво Димчов Михайлов от гр.Стара Загора. С Разпореждане №37
от 17.04.2019г., издадено от ТП на НОИ - Стара Загора, декларираната злополука
била приета за трудова такава по чл.55, ал. 1 от КСО, като се сочело, че
инцидентът станал през време и във връзка с извършваната работа - при движение
към цеха пострадалият получил закрита фрактура в областта на ходилото на левия
крак. Нямало данни в предвидения от закона срок посоченото Разпореждане да е
било обжалвано от ответника. След злополуката ищецът изпитал силна болка и
левият му крак започнал да отича в областта на ходилото. На 09.04.2019г.
пострадалият посетил личния си лекар, който му издал медицинско направление
№222 от 09.04.2019г. за преглед от специалист ортопед-травматолог. На
10.04.2019г. ищецът отишъл за преглед при д-р Стоян Петров - специалист по
ортопедия и травматология, като от издадения Амбулаторен лист №420 от
10.04.2019г. било видно, че при травмата ищецът получил болка и оток в
ходилото. При извършения преглед лекарят установил, че ходилото му е оточно и
болезнено. направена рентгенография на ляво ходило - лицева и полупрофилна
проекция от 10.04.2019г. в Сектор по образна диагностика, Рентгенов кабинет към
Медицински център „Проф. д-р Стоян Киркович" - Стара Загора, от която се
установило, че пострадалият получил фрактура на пета метатарзална кост.
Ортопедът поставил мека имобилизация на травмираната област и е дал препоръка
за извършване на контролен преглед след 10 дни. Поставена била основна диагноза:
Счупване на метатарзална кост. От Амбулаторен лист №220 от 15.04.2019г.,
издаден от д-р Иванета Диамандиева-Матева- общо практикуващ лекар, било видно,
че на 29.03.2019г. при травма по време на работа ищецът В.Р. получил счупване
на V метатарзална кост вляво. Сочело се, че кракът е имобилизиран и се
провеждало лечение под контрол на ортопед. При извършения преглед общо
практикуващият лекар установил, че е налице имобилизация на лявото стъпало и че
доверителят ми се придвижва с патерици. Дадени са препоръки да се продължи
лечението под контрол на ортопед. Поставена е основна диагноза: Счупване на
метатарзална кост. С Решение на ЛКК му бил издаден и болничен лист за 15 дни за
периода от 12.04.2019г. до 26.04.2019г. От Амбулаторен лист №472 от 22.04.2019г.,
издаден от д-р Стоян Петров - специалист по ортопедия и травматология, било
видно, че пострадалият е посетил специалиста за контролен преглед, при който
било установено, че ходилото му все още е оточно и болезнено. Препоръките на
лекаря били да продължи да се носи меката имобилизация и да се направят нови
контролни прегледи. Поставена била основна диагноза: Счупване на метатарзална
кост. От Амбулаторен лист №246 от 02.05.2019г., издаден от д-р Иванета
Диамандиева-Матева – общо-практикуващ лекар, било видно, че ищецът В.Р.
продължавал лечението си под контрол на ортопед и все още се придвижвал с
патерици. Поставена била основна диагноза: Счупване на метатарзална кост. С
Решение на ЛКК му бил издаден и болничен лист за 30 дни за периода от 27.04.2019г.
до 26.05.2019г. От Амбулаторен лист №301 от 27.05.2019г., издаден от д-р
Иванета Диамандиева-Матева – общо-практикуващ лекар, било видно, че все още
провеждал лечение под контрол на ортопед. Сочи се, че персистират болката и
отокът в областта на лявото ходило, като пострадалият продължавал да се
придвижва с патерици. Поставена била основна диагноза: Счупване на метатарзална
кост. С Решение на ЛКК му бил е издаден и болничен лист за 20 дни за периода от
27.05.2019г. до 15.06.2019г. Така, вследствие на получената травма при
претърпяната на 29.03.2019г. трудова злополука, бил в болнични поради временна
нетрудоспособност за периода от 12.04.2019г. до 15.06.2019г., или общо 65 дни.
През целия този период от време ищецът изпитвал значителни трудности в самообслужването
си, като същият можел да се придвижва единствено с помощта на патерици, била му
поставена и имобилизация на лявото ходило. Поради характера на получената от
ищеца фрактура - такава в областта на ходилото, пострадалият не е можел да
стъпва, натоварвайки левия си крак, и да ходи нормално. Придвижването му било
възможно единствено с помощта на патерици, което значително ограничавало
свободата в самообслужването на ищеца и същият е имал нужда от чужда помощ в
ежедневието си. Тъй като състоянието му, при което изпитвал болка и е имал оток
в областта на лявото ходило, които са налагали и придвижването му с патерици, е
продължило повече от два месеца, претърпеният инцидент несъмнено се е отразил
негативно и върху психиката на пострадалия. Ищецът започнал да се чувства
непълноценен, ограничил социалните си контакти поради трудностите в
придвижването и изпитвал негативни емоции. Към настоящия момент ищецът все още
не се е възстановил напълно от получената травма и продължавал да изпитва болки
и страдания. Както станало ясно, с Разпореждане №37 от 17.04.2019г. на ТП на
НОИ - Стара Загора процесната злополука била призната за трудова, поради което
и отговорността за обезщетяване на причинените в резултат на тази злополука
вреди, следвала да се понесе от работодателя. Съгласно константната практика на
ВКС работодателят отговарял имуществено пред работника за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които били причинили временна
неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя,
независимо дали имал вина за настъпването им. Тази отговорност имал обективен и
безвиновен характер. При разглеждането на споровете по чл.200 от КТ за съда
съществувало задължението само да установи наличие на трудово правни отношения
между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване, а
въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата, злополука, респ.,
налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от
предприятието-работодател, както и причинна връзка между последните и трудовата
злополука, не представлява задължителен елемент от състава на отговорността
пред пострадалия работник. Трудова злополука са травматичните увреждания,
станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, т. е.
такива, които се намирали в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия
работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност или
смърт. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ можела да бъде изключена
или намалена само в хипотезата и при доказване на предпоставките по чл.201,
ал.1 и ал.2 от КТ. С оглед на гореизложеното, считал, че били налице всички
елементи от фактическия състав на чл.200 от КТ, предполагащ обезщетяването на
вреди от работодателя, а именно: наличие на трудово правоотношение между
пострадалия работник и ответника към момента на настъпване на злополуката;
безспорно установена злополука с характер на трудова такава; настъпило в
резултат на злополуката увреждане; претърпени неимуществени вреди от увреденото
лице; причинна връзка между вредите и злополуката. В конкретния случай
пострадалият не бил допринесъл по никакъв начин за настъпването на злополуката.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Според константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите
на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. При определянето на
размера на обезщетението, съдът следвал да прецени характера и степента на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
причинените физически и морални болки и страдания, техните степен, интензитет,
продължителност, прогнозите за в бъдеще, икономическото състояние в страната
към момента на увреждането и др. Предвид горното, считал, че претенцията за
изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие
на процесната трудова злополука била напълно основателна и размерът на
търсеното обезщетение бил справедлив, като се имали предвид причинените му
болки и страдания. Размерът на претендираното обезщетение бил в съответствие и
с трайната съдебна практика по сходни казуси. На основание чл.84, ал.З, вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следвал да заплати на ищеца и дължимата законна
лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането -
29.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден
ответника „НИК - МИ" ООД, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, п.к.6000, ул.Хрищенско шосе
№1, представлявано от управителя Генчо Иванов Генчев, да заплати на ищецът В.Г.Р., с ЕГН **********,***, сумата от 15000лева(петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на пета
метатарзална кост на лявото ходило, както и преживени душевни болки и страдания
и негативни емоции, в резултат на претърпяната от ищеца трудова злополука на
29.03.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
29.03.2019г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.Моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски, както и възнаграждение за
един адвокат.Моли присъдените му суми да бъдат изплатени по служебна банкова
сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, с
IBAN:***, с
титуляр Ж.С.З., каквото право е дадено на пълномощника с представеното
адвокатско пълномощно.
На основание чл.131 от ГПК
ответникът „НИК-МИ" ЕООД, гр.Стара Загора, представя писмен отговор в
който заявява, че не признавали основанието и размера на предявения от ищеца В.Г.Р.
иск с правно основание чл.200 от КТ. Трудовата злополука била в резултат на
груба небрежност, проявена в работно време - стъпване върху палет, без това да
е свързано с извършвана в полза на
предприятието на ответника дейност. По размер искът е прекалено завишен.
И след злополуката ищецът продължил да упражнява трудова дейност.
Ищецът в съдебно
заседание поддържа предявените искове изцяло чрез пълномощника си адв.З., която
претендира и направените по делото разноски, като представя подробна писмена
защита.
Ответникът „Ник-Ми”ЕООД – Стара Загора, чрез управителя си Генчо
Иванов Генчев и адв.К. в съдебно заседание оспорват предявения иск–считат
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишено, твърдят, че е
налице съпричиняване от служителя, като молят за присъждане на направените по
делото разноски. Представят подробна писмена защита.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено от представените и приети като доказателства по
делото материали – трудов договор № 9/24.01.2019г., длъжностна характеристика, че
пострадалото лице В.Г.Р. бил назначен с трудов договор на длъжността „монтажник”
при ответника, постъпил на работа на 25.01.2019г. като на 29.03.2019г. около
16,45часа лицето се придвижвало към цеха, стъпва на палет и изкривява глезена
си. Към момента на изкривяването не се оплаква от силна болка и не му е оказана
първа помощ. Продължил да се движи самостоятелно.
За злополуката е извършено разследване
на ТП на НОИ - Стара Загора, по подадената от управителя на Ник-Ми ЕООД – Стара
Загора Декларация вх.№ 37/ 15.04.2019г. до ТП на НОИ, като при извършеното
разследване е установено и съответно – отразено в разпореждане № 37 от 17.04.2019г.,
че злополуката, претърпяна от лицето В.Г.Р. на 29.03.2019г. се приема за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Злополуката е станала през време и във
връзка с извършваната работа – при придвижване към цеха, лицето стъпва на палет
и изкривява глезен на ляв крак, вследствие на което получава закрита фрактура.
Поставена е диагноза Счупване на илиачната кост, като се е наложила
оперативна процедура”Закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация” –
видно от епикриза от 23.01.2017г. на МБАЛ ТРАКИЯ ЕООД – Стара Загора, като е изписана от болницата с временно загубена
трудоспособност, като видно от представените и приети като доказателства
болнични листове е била отпуск до 17.07.2017г. – на домашен-амбулаторен режим.
Към 19.01.2017г. и 26.04.2017г. са извършени рентгенографски изследвания на
тазобедрена става – констатирано е състояние след фрактура на лява илиачна кост.
За състоянието на ищеца след
злополуката е назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, което
съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено и отговарящо
на поставените въпроси, неоспорено от страните по делото, кореспондиращо с
ангажираните по делото писмени доказателства - болничен лист №001266 от 09.04.2019г., болничен лист №220 от
26.04.2019г., амбулаторен лист № 842 от 10.07.2019г., амбулаторен лист №1722 от
24.06.2019г., амбулаторен лист №344 от 17.06.2019г., амбулаторен лист №722 от
17.06.2019г., амбулаторен лист №246 от 02.05.2019г., амбулаторен лист №220 от
15.04.2019г., амбулаторен лист №472 от 22.07.2019г., амбулаторен лист №301 от
27.05.2019г., амбулаторен лист № 612 от 27.05.2019г., амбулаторен лист №612 от
27.05.2019г., амбулаторен лист № 390 от 11.07.2019г., сектор образна
диагностика рентгенов кабинет от 10.04.2019г. от Медицински център „Проф.д-р
Стоян Киркович” гр.Стара Загора, лична амбулаторна карта №1048, част от
болничен лист от дата 29.03.2019г., копие от страница от амбулаторна книжка с
дата 10.04.2019г., копие от страница от амбулаторна книжка с дата
22.04.2019г.-2стр., копие от страница от амбулаторна книжка с дата
27.04.2019г.-2бр., копие от страница от амбулаторна книжка с дата 17.06.2019г.,
копие от страница от амбулаторна книжка с дата 10.07.2019г.-2стр., копие от
страница от амбулаторна книжка с дата 05.08.2019г.-2стр., копие от амбулаторен лист от 15.10.2019г.-2стр.
Видно от заключението на вещото лице при инцидента ищецът е получил
травматични увреждания, изразяващи се в закрито счупване на V предноходилна
кост на лявото ходило. Това счупване е причинило трайно затруднение на
движенията на левия крак, като при правилно протичане на оздравителния процес
се възстановяват за срок до два месеца. Проведено е домашно-амбулаторно
лечение: обезболяващи медикаменти, мека шина на лявото ходило, ползване на
помощни средства за придвижване – патерици. Няма данни за настъпили усложнения.
За изясняване обстоятелствата по делото са разпитани свидетели. Според
показанията на свидетеля ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ Г. – син на ищеца:”Живеем в едно
домакинство с баща ми. На 29.03.2019г. татко беше на работа и като се прибра от
работа каза, че е паднал. Видях, че си беше ударил крака. Той ми каза, че е
работил на някакъв обект, на който обект е бил изпратен от неговия началник и
като слизал от скелето спънал се в една тръба и си е ударил глезена на десния
крак. След като видях, че се е ударил, казах му да отидем в болницата. Той
каза, че в момента нищо му няма и затова ние не отидохме в болницата, но след
няколко часа крака му отече. Сложихме му лук, но отока на крака му не спадаше.
Той отиде в болницата заедно с един наш комшия. В болницата лекарите са
установили, че левият му крак тук долу /свидетелят показва пръстите на левия си
крак/, че били счупени. Сложиха му шина и като се прибрах в къщи аз видях, че
има шина и са му казали да не мърда от леглото, и да не ходи. Лично аз съм
ходил и съм му купувал болкоуспокояващи, като аулин и аналгин. След третия
месец му беше махната шината. Един наш роднина ни помогна да му купим патерици
и той ходеше в къщи с патериците. Той на работа не можеше да ходи…”
Според показанията на свидетеля ПЕТЪР БОНЕВ Г. – братовчед на ищеца.:”…
Когато беше паднал кракът му беше отекъл и трудно се движеше. Купих му патерици
за 28лева, взех му болкоуспокояващи, той през нощта вдигаше температура около
38градуса. Температура вдигаше около три, четири дни след инцидента. На обяд
ходих да му помагам, за да се нахрани, защото сам не можеше да се оправя.
Купувах му кренвирши и му пържих яйца. Не мога да се сетя за дата, кога започна
да става. Аз го подпирах, за да ходи до тоалетна. Най-напред пикаеше в една
кофа. На седмия или осмия ден след злополуката той започна да ходи с патерици.
Аз работя на пазара, там имам маса и затова ходех на обяд, за да му помагам.
Той навън с патерици не е излизал. В къщи се предвижваше с патериците. Нямам
спомен, но доста време ходи в къщи с патериците, може би месец и нещо, но не
помня точно. През това време на лекар не знам, кога точно започна да ходи, но е
ходил на лекар. Аз даже съм го карал с колата на лекар. Може би седем, осем
дена след злополуката е било, когато съм го водил на лекар. След това мисля, че
имаше болнични. Мисля, че не се е връщал на работа.”
Според показанията на свидетеля Петър Добрев Петров – работи при
ответника, който не е бил свидетел на злополуката: ”…Когато беше в болнични,
той идва с негова позната, за да си поръча заготовки, като вътрешен човек. Той
тогава беше с джапанка и с един терлик. Това беше в средата на месец април
2019г., но не помня точната дата. Той беше с нормално облекло облечен за това
време. Не беше с къси гащи. На единия крак беше с терлик, а на другия крак беше
с джапанка. Помня, че беше през месец април, по метода на изключването защото
не беше през месец май или месец юни, значи е било през месец април. Той дойде
в предприятието с неговата кола, която беше „мицубиши”, колата беше тъмна,
близко до черно, но не точно. Той шофираше, колата е автоматик. Тази кола
по-рано съм я виждал, защото той с нея идваше на работа. Нямаме обществен
превоз до предприятието, единствено № 17 ходи до там. Тогава той не беше с
патерици. Тези заготовки, които той поръча, той пак дойде с госпожата, след
три, четири дена да ги вземе, това е максимума за изпълнение на поръчка. В цеха
имаме задължение, ние да товарим заготовките на клиентите. Той пак беше без
патерици. Той си куца, но аз не съм го виждал с патерици. В работно време съм
винаги в цеха. Винаги той лично си носеше болничните листи. Никой не го е
придружавал. Имаше един случай, когато беше изпратил болничните по един колега,
но това беше към края на месец септември 2019г.”
Според показанията на свидетеля Манол Г. Кирчев – монтажник при
ответника:”В. работи във фирма „НИК-МИ”ООД
гр.Стара Загора, идва започва работа, работи няколко месеца и напуска работа и
после пак започва работа във фирмата. След като започна работа и после стана този инцидент и до
сега не е идвал на работа. Ние след като
се връщаме от обекта, сваляме си инструментите, като инцидента е станал около
16.40часа или 17часа, докато разтоварвахме колата, след което той ми каза, че
си е навехнал крака и това беше. Външни признаци на нараняване нямаше, не му
течеше кръв, не е лежал на пода от болка, не е викал на глас, не показваше
външни признаци нещо да го боли. Той си тръгна от работа с неговата кола, която
е „мицубиши”, цвета на колата беше кафеникав. След злополуката не съм го
виждал. Лично аз не съм го виждал В. след злополуката в предприятието. По време
на инцидента освен мен имаше и един колега, който се казва Ивайло за други
колеги не се сещам. В. си тръгна с неговата кола, а аз бях със служебната кола.
На следващия ден работодателя ни каза, че Васко си е навехнал крака и след това
чухме, че като си е направил снимки се е видяло, че крака е счупен.”
След изслушване на свидетелите в съдебно заседание
вещото лице е отговорило на поставени въпроси, като според отговорите му: ”В
случая имаме едно счупване на костица на крак, което при правилно протичане на
оздравителния процес продължава около два месеца и малко. В конкретния случай
от свидетелските показания се установява за неспазване на адекватен режим на
възстановяване, което продължава с помощни патерици за дълъг период от време,
което е оказало влияние за оздравителния процес. За по-голяма дълготрайност на
оздравителния процес влияние оказват и индивидуалните особености на организма.
Не съм запознат със състоянието на травмата след втория месец и за контролни
прегледи, ако имало такива. Представил съм заключение на база медицинската
документация находяща се по делото. В днешното съдебно заседание беше
представена и друга медицинска документация, като по нея мога да взема
становище още в днешното съдебно заседание. След като се запознах с
представената амбулаторна карта, включително от 05.08.2019г. амбулаторната
карта при удължаване на болничните листи, което не е реализирало пълно болнично
оздравяване на базата на тази документация мога да кажа, че оздравителният
процес не е приключил на дата 05.08.2019г. и ищецът е ползвал някъде около шест
месеца, но без минаване на ТЕЛК, от тук нататък може да ползва допълнителен
болничен, но само след комисия от ТЕЛК. След шестия месец е необходимо ТЕЛК за
болнични. Дали е проведена или не е проведена рехабилитация не е гаранция, че
първо ще бъде правилна, после ефективна и на трето място действително проведена
въпреки, че е описана документално.
За тази фрактура е необходима гипсова имобилизация/обездвижване/ около
35-40дни или друг вариант обездвижване с ботуш, по-скъпите са по-удобни и
по-комфортни, могат да се свалят и да се извършва хигиена, в настоящия случай е
сложена мека шина, която е играела ролята на обездвижване, това е по-преценка
на ортопеда. Аз не мога да кажа дали това е правилно неговото решение, но не е
било необходимо условие за пълноценно възстановяване на счупването в обичайния
срок до два месеца.
Рехабилитацията следва да бъде проведена след премахване на
имобилизация след четиридесет и пет дена, всички движения с този крак
включвайки натоварвания и движения са фактори за продължението на оздравителния
процес. При индивидуална поносимост на болката конкретното счупване не е пречка
за шофиране и управляване на автомобил с ръчни скорости. Автоматик може да се
управлява и с един крак.”
Съдът кредитира показанията на свидетелите по отношение механизма на
причиняване на травмата на ищеца и причинените му болки и неудобства, тъй като
същите са обстоятелствени, непосредствени и безпротиворечиви, кореспондират с
останалите ангажирани по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.200 КТ, предполагащ обезщетяването на вреди от работодателя, а именно: наличие на
трудово правоотношение между пострадалия работник и ответника към момента на
настъпване на злополуката; безспорно установена злополука с характер на трудова
такава; настъпило в резултат на злополуката увреждане; претърпени неимуществени
и имуществени вреди от увреденото лице; причинна връзка между вредите и злополуката.
Обективната отговорност на работодателя произтича от валидното трудово
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ: „Отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност, тъй като пострадалият отговаря
като съпричинител за настъпилия вредоносен резултат.” Грубата небрежност е
субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат - пострадалият да е знаел, че с тези свои
действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го
предотврати, т.е. да е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но
самонадеяно да се е надявал да ги предотврати. В тази насока е и трайно
установената съдебна практика. В конкретния случай не са ангажирани
доказателства пострадалият Р. да е
допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е проявил груба
небрежност – стъпването на палет от негова страна не представлява застрашаване и поставяне в
опасност на самия него, а за неумелото стъпване на палет, водещо до изкривяване
на глезена не са ангажирани доказателства, че е причинено умишлено от ищеца. Не
са ангажирани доказателства, че лицето е игнорирало правила на безопасност на
труда, които са довели до причиняване на увреждането.
Предвид горното съдът счита, че при определяне на
обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства – увреденият
към момента на злополуката е навършил 61години, като злополуката е предизвикала
стрес в живота му. От събраните по делото доказателства относно характера,
измеренията и продължителността на този стрес, съдът приема, че ищецът е преживял
болка, вследствие травмата. Болките и страданията, съпътстващи не само
травмата, но и домашно-амбулаторния престой след нея – продължил шест месеца, наложителната
помощ за обичайни дотогава житейски операции обуславят преценката на съда
относно размера на дължимото обезщетение.
Съгласно чл.52 ЗЗД, който следва да се прилага в случая при определяне
размера на обезщетението/при липса на изрична разпоредба в КТ в този смисъл/,
критерият за определяне на обезщетението е “по справедливост”. Съгласно константната
съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна
такава - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки
случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение
за размера на вредите. В случая на пострадалия е била причинена сериозна
травма, обусловена от важността на функцията на крайника, внезапността на
събитието и неподготвеността за справяне с обичайните свързани с това житейски
препятствия. С оглед възрастта му и продължителния период от време пострадалият
е изпитвал болки, страдание и неудобство от причинената травма. Съдът обаче не
счита, че ищецът е взел всички мерки за скорошното си възстановяване и връщане
на работа – видно и от отговорите на вещото лице на въпроси, поставени в съдено
заседание:”…В конкретния случай от свидетелските показания се установява за
неспазване на адекватен режим на възстановяване, което продължава с помощни
патерици за дълъг период от време, което е оказало влияние за оздравителния
процес.” Според вещото лице нормалната продължителност на оздравителния процес
при счупена костица на стъпалото е два месеца, а не шест месеца, които е
продължило при ищеца.
С оглед на горното съдът намира, че размер на обезщетение от 7500лева
е относим на претърпяната от ищеца вреда, следва да определи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в съответствие със справедливостта и добрите
нрави в обществото в този размер, като в останалата част до общо търсените
15000лева претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. В случая не е налице заплащане на относимо по чл.200,ал.4 КТ платено
от застраховател обезщетение, което да бъде съобразено, а обезщетението за
вредите следва да бъде присъдено ведно със законната лихва върху сумата от датата
на увреждането – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на дължимата главница.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца частта от направените от него по делото разноски от общо 1000лева
платен адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете - в размер
на 500лева.
Следва да бъде осъдена ищеца да заплати на ответника на осн.чл.78, ал.3 ГПК частта от направените от него разноски – общо 1010лева - съразмерно на
отхвърлената част от исковете – до размера на 505лева.
Следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Бюджета на
съдебната власт сумата от 300лева дължима държавна такса по уважените части от
предявените искове, а по сметка на Старозагорския районен съд-150лева, представляваща
част от платеното възнаграждение – 300лева на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА НИК–МИ”ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК
*********, с адрес гр.Стара Загора, ул.”Хрищенско шосе” № 1, представлявано от
управителя Генчо Иванов Генчев, чрез адв.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Р., ЕГН **********
*** съдебен адрес чрез адв.Ж.З. ***, офис 2, на основание чл.200 КТ, сумата от 7500/седем
хиляди и петстотин лева/, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от получена на 29.03.2019г. травма – закрита фрактура на
V-а метатарзална кост на лявото ходило, вследствие настъпила трудова злополука
с пострадалия ищец, ведно със законната лихва от датата на събитието - 29.03.2019г.
до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 500/петстотин/лева,
представляваща частта от направените по делото от ищеца разноски, съразмерно на
уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част над присъдените
7500лева до размера на търсените 15000лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Г.Р., ЕГН ********** *** съдебен адрес чрез адв.Ж.З. ***, офис 2, ДА
ЗАПЛАТИ на „НИК–МИ”ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, с адрес гр.Стара
Загора, ул.”Хрищенско шосе” № 1, представлявано от управителя Генчо Иванов
Генчев, чрез адв.К. ***,сумата от 505/петстотин и пет/лева, представляваща
частта от направените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА „НИК–МИ”ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, с адрес гр.Стара Загора,
ул.”Хрищенско шосе” № 1, представлявано от управителя Генчо Иванов Генчев, чрез
адв.К. ***, да заплати по сметка на Бюджета на съдебната власт сумата от 300/триста/лева,
дължима държавна такса по уважената част от иска.
ОСЪЖДА „НИК–МИ”ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, с адрес гр.Стара Загора,
ул.”Хрищенско шосе” № 1, представлявано от управителя Генчо Иванов Генчев, чрез
адв.К. ***, да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 150/сто
и петдесет/лева – част от възнаграждението на вещото лице съразмерно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване
на решението на страните, пред Старозагорския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :