РЕШЕНИЕ
№ 1141
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330109430 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на М. Н. И., ЕГН ********** , от гр. ******************, против „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру № 28
ет. 2 офис 40 - 46, да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума, дадена при начална
липса на основание – недействителен договор за потребителски кредит между страните, или
нищожна или недействителна отделна клауза за неустойка по същия.
Твърденията в исковата молба са, че между страните имало договор за паричен заем под №
*********, сключен на дата 11.08.2016г. По силата на договора, И. получила назаем сума от 250
лева, който следвало да върне на 12 равни седмични вноски, ведно със възнаградителна лихва от
12.68 лева, като размера на вноската бил 262.68 лева. Договорена била неустойка, дължима ако
кредитополучателя не представи договорено обезпечение на кредитора. Такова обезпечение не
било представено; ищецът платил на ответника всички дължими по договора суми, включително
неустойка в размер от 74.40 лева, при фиксиран годишен процент по заема в размер на 40 % и
посочен в договора годишен процент на разходите от 47.84 %.
Твърди се обаче, че договорът е недействителен на основанията по чл. 11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от
същия закон; отделно са изложени твърдения, според които част от клаузите в договора са
нищожни или недействителни, поради противоречие с императивна правна норма, поради
заобикаляне на добрите нрави и поради прекомерност на договорената неустойка. Предвид
твърдяната недействителност на договора или неустоечната клауза, платеното по тях се явявало
дадено без основание, поради което се моли ответникът да бъде осъден да го върне на ищеца, като
му заплати сума от общо 45.72 лева, ( от които 25.72 лева платени по неустоечната клауза, и 20
лева- платени по клаузата за кредиторово възнаграждение /лихва), ведно със законната лихва от
1
датата на подаването на исковата молба – 08.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
разноските по спора, а на процесуалния представител на ищеца – и хонорар по чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът оспорва иска, отрича нарушение на чл. 11 от ЗПК , отрича и основание за
нищожност на целия договор или отделни негови клаузи. Моли иска да бъде отхвърлен. Също
моли за присъждане на разноски .
Допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 55 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, следва ищеца да докаже
имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това
разместване. Сключването на договора между страните не е спорно; установява се от
представената от ответника справка на л. 25 от делото, на която и ищеца се позовава, че
неустойката за непредставено обезпечение е платена до размер от 25.72 лева, а от кредиторовото
възнаграждение са платени 4.38 лева. Макар и изходящ от страната частен документ, с него
ответникът – издател признава неизгодния за него в хипотеза по чл. 55 от ЗЗД факт на
получаването на сумата , при което съдът следва да кредитира справката и нейното съдържание и
да приеме , че имуществено разместване между страните има.
Така основния въпрос по делото е, дали договора между страните е годно основание за
имуществено разместване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Основания за общата му недействителност
според чл. 22 от ЗПК не се намериха, но е недействителна - нищожна – клаузата на чл. 4 ал. 2 от
същия , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени
обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си
функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само
заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата
причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да
обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три четвърти
части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а
оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между
договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно
кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва
такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се върне платеното съобразно тази договорка между страните е основателен.
Не е недействителна обаче клаузата, определяща размера на договореното кредиторово
възнаграждение в размер на 40 % годишно ( върху непогасената част от главницата ). Тя не е в
противоречие с добрите нрави, тъй като е нормативно регулирана. Договорната лихва е част от
методиката, закрепена в приложение № 1 на ЗПК и участва във формирането на годишния процент
на разходите, който на свой ред е лимитиран императивно по размера си. Тоест, възможния
максимален размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено, при което
довода за противоречие на размера на кредиторовото възнаграждение с добрите нрави не може да
бъде споделено. Съдът е запознат с практиката на съдилищата , според която противоречаща на
2
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др. ), но
тази практика е формирана и следвана преди въвеждането на максимален размер на ГПР в
позитивното право.
С оглед казаното , искът следва да бъде уважен до размер от 25.72 лева, колкото са платени по
неустоечната кауза и да се отхвърли над този размер – до пълния предявен размер от 45.72 лева.
Разноските по иска се присъждат пропорционално върху първоначалната цена на исковете от 70
лева , доколкото ответникът има право на разноски и по отношение на прекратената част. Дължи
се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се
ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече
отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв от
360 лева с ДДС съобразно наредбата към чл. 36 от Закона за адвокатурата, при цена на иска от 70
лева. Пропорционално на уважената част, дължат се 133.27 лева; дължи се съответна част от
направените от И. разноски за такса и хонорар на вещо лице, в размер от 18.37 лева.
На ответника се следват разноски за отхвърлената част от иска; съдът определя
възнаграждението на процесуалния представител – юрисконсулт да е 100 лева , при което дължат
се пропорционално 63.25 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46 да заплати на М.
Н. И., ЕГН ********** , от гр. **********************************, сумата от 25.72 лева, като
дадена при изначална липса на основание по нищожна клауза за непредставено обезпечение по
договор под № *************/11.08.2016г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 08.06.2021г до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
над този размер – до пълния предявен размер от 45.72 лева, като неоснователен .
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на М.
Н. И., ЕГН ********** , от ****************************** сумата от 18.37 лева разноски по
делото.
Осъжда М. Н. ИВ., ЕГН ********** , от гр. *************** да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 , сумата от 63.25 лева
разноски по делото.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46 да заплати на
адвокатско дружество „Г. „ , БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на дейност в
*************************, сумата от 133.27 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
3
му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4