РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Пловдив, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20255001000441 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. И. П. против Решение № 258/
09.06.2025 г. по т. д. № 75/ 2024 г. на ОС – Пловдив в частта, в която
предявеният против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск за
неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 90 000 лв. до пълния
предявен размер от 300 000 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД,
като се поддържа, че определеното обезщетение от 90 000 лв. не съответства
на претърпените болки и страдания от увреждането, което следва да се
увеличи. Жалбоподателката иска да се отмени решението в обжалваната част,
вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се уважи до пълния
му предявен размер от 300 000 лв.
Постъпил е отговор от въззиваемият ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с който оспорва въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Б. И. П. е предявил против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ общо за сумата от 302 660. 94 лв.,
от които 300 000 лв. съгласно допуснато в съдебно заседание на 23.01.2025 г.
изменение на иска, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпени
неимуществени вреди от настъпило на 22.11.2022 г. ПТП, и 2 660. 94 лв. –
обезщетение за имуществени вреди.
Обжалваното решение в частта, в която предявеният иск за
неимуществени вреди е уважен за сумата от 90 000 лв., а искът за
имуществени вреди – за сумата от 2 552. 80 лв., е влязло в сила поради
необжалването му от ответника. Висящността на производството е запазена
само по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди над
уважената част от 90 000 лв.
Според съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. разяснения
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При
определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и
страдания вследствие на телесни увреждания следва да се съобразят редица
критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване,
претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във
физическото и психическо състояние на пострадалия.
От заключението на в. л. Д.М. - специалист ортопед - по приетата
съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на процесното
произшествие на 22.11.2022 г. ищцата Б. И. П. е получила следните
увреждания: закрито счупване в долната трета на лява бедрена кост; контузия
на гръден кош със счупване на пето, шесто и седмо ребро; фрактура на лявото
крило на кръстната кост. Проведено е оперативно лечение по отношение на
фрактурата на лявото бедро и консервативно по отношение на останалите
2
травми и усложнения. В резултат на уврежданията пострадалата е претърпяла
болка със силно изразен характер, която е намалявала бавно с времето.
Периодът на възстановяване на бедрената кост все още не е приключил към
момента на клиничния преглед – 22.10.2024 г. Пострадалата се придвижва с
накуцваща походка, използвайки помощно средство – патерица тип „канадка“.
Вещото лице е констатирало наличието на оперативни цикатрикси в областта
на ляво бедро и хипотрофия на мускулатурата на същия крак. При промяна на
времето и продължително натоварване чувства болки в лявото коляно. Поради
оплаквания от силни болки, скованост и ограничена подвижност на
гръбначния стълб ищцата била приета в УМБАЛ „Пълмед“ в ревматологично
отделение на 08.02.2023 г., като й е поставена диагноза Ентезопатия на
гръбначния стълб с множествена локализация и придружаващи заболявания –
остеопороза след менопауза. Според вещото лице ентезопатията представлява
заболяване на меките тъкани – връзки и сухожилия, намиращи се около
ставите, които се дължат на дегенеративни изменения в тях, възпаления и след
травми. Характеризира се с болки и ограничени движения в ставите;
лечението е с противовъзпалителни и болкоуспокояващи нестероидни
противовъзпалителни, физиотерапия; рядко се стига до оперативно лечение.
Вследствие на причинените телесни увреждания ищцата е била в отпуск
поради временна неработоспособност за период от 240 дни., от които два
месеца е спазвала постелен режим. Експертът сочи, че многократно е
преглеждана от ортопед - травматолог, като към м. 06.2023 г. е отбелязано
придвижване с две патерици и ограничени движения в лявото коляно. В
амбулаторен лист от м. 09.2023 г. е отбелязано придвижване с една патерица и
ограничено движение в лявото коляно. При разпита в съдебно заседание
вещото лице сочи, че при ищцата е налице счупване на част от болтовете,
което е попречило на зарастването на коста, във връзка с което на 14.11.2024 г.
е проведено оперативно лечение за частична подмяна на метални тела и
допълнително укрепване на костта. Обичайният оздравителен процес за
подобно увреждане е около 5 – 6 месеца, но при ищцата поради настъпилите
усложнения е продължил значително по – дълго време.
От заключение на в. л. Х.С. – специалист травмотолог – е видно, че
ищцата се придвижва с накуцваща походка, с оплаквания от болки в областта
на лява колянна става и скованост в трите отдела на гръбначния стълб,
засилващи се при продължително натоварване и при влошаване на
3
метеорологичните условия. Сочи, че тези болки водят до влошаване на
функционалния капацитет и силно затруднение при извършване на
ежедневните дейности, причиняват както физически болки, влошена
активност и качеството на живот, така и психически стрес. Според вещото
лице е налице пряка връзка между претърпените травматични увреждания,
които са наложили продължително лечение и възстановяване, и развилата се
след произшествието и диагностицирана ентезопатия, което често се асоциира
в медицината с натоварване и стрес върху ставите и мускулните сухожилия и
може да бъде провокирано от травма. От значение за развитието на
заболяването е обстоятелството, че ищцата е прекарала продължително време
в обездвижено състояние, което е могло да спомогне за развитието на
дегенеративни промени в ставите на гръбначния стълб. Ентезопатията на
гръбначния стълб е заболяване, което засяга областите, където сухожилията,
мускулите или връзките се прикрепят към костта. Симптомите на
заболяването включват болка, скованост, ограничена подвижност в
засегнатите участъци на гръбначния стълб, където сухожилията и мускулите
се прикрепват към гръбначния стълб. Болката е основен симптом на
ензопатията и се усеща в зоната, където сухожилията, връзките и мускулите се
прикрепват към гръбначния стълб. Болката може да варира от лека до силна,
като често се усилва при физическа активност, продължително стоене, седене
или резки движения. Заболяването често е хронично и се развива бавно, като
прогресията му зависи от физическата активност, тежестта на травмите,
наличие на съпътстващи заболявания и своевременността на лечението.
Прогнозата за пълно излекуване на ентезопатията на гръбначния стълб е
несигурна, тъй като заболяването е хронично и изисква продължително
лечение и рехабилитация. При адекватно и своевременно лечение, включващо
противовъзпалителна терапия, физиотерапия, кинезитерапия, може да се
постигне значително облекчаване на симптомите и подобрение на
функционалното състояние. Въпреки това вероятността за пълно излекуване е
твърде малка, а пълното изчезване на болката е трудно постижимо.
В съдебно заседание в. л. Х.С. разяснява, че при ищцата е налице
хронифициране на ентезопатията, тъй като от дебюта на заболяването са
изминали повече от 6 месеца. Счита, че именно травматичните увреждания
при ПТП са водеща причина, стартирали са цялата причинно - следствена
връзка, за да се стигне до ентезопатията. Вторичната причина е залежаването,
4
причиняващо постоянен натиск върху гръбначния стълб и ентезите.
По делото са събрани и гласни доказателства за претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Св. И.П., съпруг на ищцата, сочи, че съпругата му
изпитвала силни болки по време на престоя си в болницата особено областта
на гръдния кош при всяко вдишване поради счупените ребра. След
изписването няколко месеца не можела да стъпва на счупения крак. Около три
месеца я водели до тоалетна и баня, като с помощта на синовете й я слагали на
специален тоалетен стол на колелца, носели я на ръце, когато се налагало да
посещава лекари и да ходи на прегледи. Личният лекар идвал за смяна на
превръзките. Впоследствие започнала да ползва патерици, за да се придвижи
от стая в стая. Първото й слизане на двора било пет-шест месеца след
произшествието. Болките й били особено силни при влошаване на времето.
Появили се болки в гръбнака, каквито преди инцидента не е имала. Осем
месеца била в болнични. На деветия месец се върнала на работа и продължила
да изпълнява работата на опаковчик във фабрика за кроасани, но вече можела
да работи само седнала. След инцидента изпитвала страх не само да
управлява автомобил, но също така и да пътува в автомобил, управляван от
друг. Към настоящия момент съпругата му не можела да тича и дори да върви
бързо, ползвала помощно средство, за да се качва по стълби, а тъй като
живеели на втори етаж, стълбите били за нея голямо препятствие. Трудно
изпълнявала домакинските си задължения, бързо се изморявала. Преди била
физически много активна, помагала в земеделската дейност, с която се
занимавало семейството, но сега това било невъзможно. Имплантите й не
били премахнати, а това се препоръчвало от лекарите. Имало медицинска
препоръка за нова операция, включваща присаждане на нова кост. След
инцидента се променила, била постоянно нервна и тревожна.
По делото е приета и съдебна психологична експертиза. Вещото лице,
сочи, че в личностен план е отчетена повишена чувствителност, склонност
към вълнения, плачливост, тревожност. Според експерта ищцата е психично
здрава, без нарушения в психичните сфери, вкл. емоционално-волевата,
липсват данни за психични разстройства, не се е наложило психиатрично
лечение и психологично консултиране, не е приемала медикаментозна терапия
за безсъние или лечение с антидепресанти. Психическите страдания са
нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно притеснение.
Прогнозата е за намаляваща негативна симптоматика.
5
При тези данни настоящият състав намира, че определеното от
окръжния съд обезщетение в размер на 90 000 лв. не е съобразено с
изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като не са отчетени в
достатъчна степен редица фактори от значение за интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания. Ищцата е получила
три сериозни по характера си увреждания – закрито счупване в долната трета
на лява бедрена кост; контузия на гръден кош със счупване на пето, шесто и
седмо ребро; фрактура на лявото крило на кръстната кост, най – тежкото от
които е фрактурата на бедрената кост, във връзка с което е претърпяла
оперативна интервенция за поставяне на метални импланти за правилното
зарастване и възстановяване функциите на крака. Периодът на възстановяване
е продължил по – дълго от обичайния (над две години), тъй като към
22.10.2024 г., когато е проведен клиничния преглед от в. л. Д.М., все още не е
бил приключил – ищцата се е придвижвала с помощта на помощно средство
тип „канадка“, имала накуцваща походка, оплаквала се от болки в областта на
лява колянна става. След изписването й от болницата около 3 месеца била на
легло, не можела да се обслужва сама и дори за най – обикновени дейности
разчитала на помощта на своите близки. Осем месеца била в отпуск поради
временна неработоспособност, но след връщането й на работа като опаковчик
във фабрика за кроасани можела да работи само седнала. През м. ноември
2024 г. е претърпяла нова оперативна интервенция за подмяна на счупени
металните импланти, която била последвана от нов срок за възстановяване. От
показанията на съпруга й св. И.П. се установява, че при продължително
натоварване и разваляне на времето продължава на чувства болки и
дискомфорт. Физическата й активност била ограничена, не се включвала
пълноценно в домакинската работа, нито в земеделската дейност на
семейството. Не може да ходи продължително, изпитвала трудности при
качването по стълби, което за нея било изпитание, той като живеели на втория
етаж.
Възражението на ответника, че не следва да отговаря за проточилия се
над обичайния 6 – месечен срок възстановителен процес поради счупване на
част от имплантите, е неоснователно. Застрахователят следва да понесе риска
от всички усложнения, свързани с основното увреждане, когато не се дължат
на обективни или субективни фактори, свързани с пострадалия (напр. наличие
6
на съпътстващи заболявания или нарушаване на препоръките за домашно
лечение). От устните разяснения на в. л. Д.М. се установи, че счупването на
металните импланти е често срещано явление в медицинската практика, което
се дължи на умората на метала вследствие на механичното му натоварване
или взаимодействие с телесните течности, поради което не може да се говори
за съпричиняване от страна на пострадалия.
Освен посочените увреждания по делото се установи, че ищцата страда
от ентезопатия на гръбначния стълб – заболяване, което засяга областите,
където сухожилията, мускулите или връзките се прикрепят към костта.
Причинната връзка на това заболяване с процесното ПТП се установява от
заключението на в. л. Х.С., което сочи, че водещата причина за неговото
възникване е директният удар, а вторичната - залежаването на ищцата.
Обстоятелството, че вещото лице не може да се ангажира със 100 –
процентова убеденост относно посоченото обстоятелство, не може да
обоснове извод в противната насока, тъй като в медицината с пълна
категоричност може да се установи само конкретно болестно състояние,
причините за които могат да бъдат от различно естество. В случая с оглед
данните, че симптомите на посоченото заболяване са се проявили след
настъпване на процесното ПТП и становището на вещото лице за най –
вероятните причини за възникването му следва да се приеме за доказана
наличието на причинно – следствена връзка. В тази връзка следва да се
отбележи, че според вещото лице възникването на посоченото заболяване е
благоприятствано от допълнителен рисков фактор като Постменопаузна
остеопороза, каквато е констатирана при хоспитализирането й в УМБАЛ
„Пълмед“, който обективен фактор следва да бъде зачетен при преценка обема
на отговорност на застрахователя.
От експертното заключение на в. л. Х.С. се установява, че посоченото
заболяване се характеризира с болка, скованост, ограничена подвижност в
засегнатите участъци на гръбначния стълб, с каквито оплаквания ищцата е
била приемана два пъти в ревматологично отделение в УМБАЛ „Пълмед“.
Тези симптоми водят до влошаване на функционалния капацитет, силно
затруднение при извършване на ежедневните дейности и влошаване на
физическата активност. Болката варира от лека до силна, като често се усилва
при физическа активност, продължително стоене, седене или резки движения.
Според вещото лице е налице хронифициране на ентезопатията, при
7
адекватно и своевременно лечение на която, включващо противовъзпалителна
терапия, физиотерапия, кинезитерапия, може да се постигне значително
облекчаване на симптомите и подобрение на функционалното състояние, но
въпреки това вероятността за пълно излекуване е твърде малка, а пълното
изчезване на болката е трудно постижимо. При преценка интензитета на
претърпените болки и страдания следва да се отчете, че претърпените травми
за продължителен период се отразили крайно негативно върху
психоемоционалното състояние на ищцата, като са провокирали чувство на
безнадеждност, безпомощност и обреченост в периода на възстановяване,
които наред с това са оказали траен негативен ефект върху начина й на живот
предвид ограничената възможност за физическа активност.
Ето защо с оглед тежкия характер на получените увреждания,
продължителния период на възстановяване на ищцата (повече от 2 години),
който е бил съпроводен със значителни страдания и неудобства, последиците
от която ще търпи още дълго време, както и възникналото вследствие на
произшествието хронично заболяване ентезопатия, което е съпътствано с
осезаем физически дискомфорт и ограничения до края на живота й, но също
така и като взе предвид съпътстващото заболяване на ищцата
(Постменопаузна остеопороза), което обективно е допринесло за неговото
проявление, обезщетението за претърпените от ищцата Б. И. П.
неимуществени вреди следва да се определи на 130 000 лв., което в най –
пълна степен съответства на интензитета и трайността на претърпените от нея
болки и страдания и ще й позволи да понесе и да преодолее психическите
травми от увреждането. Изложеното налага обжалваното решение да се
отмени в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата до 130 000 лв., вместо което се постанови ново, с което същият се
уважи за още 40 000 лв. Решението в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен над сумата от 130 000 лв., следва да са потвърди
По разноските:
С оглед допълнително уважената част на иска от 40 000 лв.,
процесуалната ангажираност на пълномощника на ищцата, изразяващ се в
подаване на въззивна жалба и участие в едно съдебно заседание, както и
обстоятелството, че спорът във въззивната инстанция не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, за осъщественото безплатно процесуално
8
представителство на ищцата във въззивната инстанция на „Адвокатско
дружество Й. и Е.", с което е сключен договорът за правна защита и
съдействие, следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 258/ 09.06.2025 г. по т. д. № 75/ 2024 г. на ОС –
Пловдив в частта, в която предявеният от Б. И. П. против ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ иск е отхвърлен над сумата от 90 000 лв. до сумата от
130 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
22.11.2022 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на Б. И.
П. допълнително сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 22.11.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на „Адвокатско дружество Й. и Е." адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата Б. И. П. в производството пред АС – Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9