Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 28.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4215
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“ 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителните директори Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, твърди, че на 12.11.2016г. е бил
сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответницата Договор за потребителски паричен кредит №
*********, по силата на който първия предоставил на втората сумата от 2 500.00
лева в брой по местоживеенето на кредитополучателката, а съгласно разпоредбите
на договора за кредит, ответницата е потвърдила, че е получила в пълен размер
кредита с факта на подписване на съглашението. Съгласно клаузите на договора,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва
за срока на договора да бъде в размер на 493.14 лева. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 2 993.14
лева, който следвало да бъде върнат на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 49.89 лева. Първата погасителна вноска е платима на
21.11.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж 08.01.2018г. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателката е изразила съгласието
си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 125.00
лева. Договорено било таксата за оценка на досие да е платима при подписването
на договора, но страните уговорили тя да бъде включена в седмичните погасителни
вноски с цел улесняване на кредитополучателя. Така таксата за оценка на досие
била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 2.08 лева, които са
платими на падежните дати на погасителните вноски. По избор на
кредитополучателката, кредитодателя се е задължил на предоставя на ответницата
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
нейното местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на кредитополучателката, наречена в договора услуга „Кредит у
дома”. За предоставяната услуга кредитополучателката се е задължила да заплати
на кредитодателя такса за предоставяне кредита по местоживеенето на
кредитополучателката, която е в размер на 639.73 лева и такса свързана с
разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателката в размер на 1 492.70 лева. Подписвайки договора,
ответницата е удостоверила, че разбира и се съгласява, че услугата „Кредит у
дома” е допълнителна и се предоставя единствено и само по нейно желание срещу
определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си
кредитополучателката е удостоверила, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома” и
предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а
останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране
на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксите за услугата „Кредит у дома” са били включени в
седмичните погасителни вноски и разделени на 60 броя, за първата такса - всяка
е в размер на 10.66 лева, а за втората такса – всяка в размер на 24.88 лева,
които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Така общата сума,
която ответницата се задължила да върне на кредитодателя при сключване на договора
за кредит е в размер на 5 250.57 лева, която включва: 2 500.00 лева –
главница; 493.14 лева – договорна лихва; 125.00 лева – такса за оценка на
досие; 639.73 лева – такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене и 1 492.70 лева – такса за услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителните вноски по местоживеене. Общата сума е платима на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 87.51 лева.
Ответницата е погасила до момента само сума в размер на 401.00 лева, с която са
погасени, както следва: 53.30 лева – такса за услуга „Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене; 124.40 лева - такса за услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене; 10.40 лева
– такса за оценка на досие; 73.10 лева – договорна лихва и 139.80 лева –
главница. Останалите парични суми не са заплатени от ответницата на договорения
краен падеж 08.01.2018г. На кредитополучателката от страна на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД е начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в размер на законната лихва за забава за периода 20.12.2016г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.04.2019г. в размер на 380.60
лева. На 01.07.2017г. е бил сключен между „Файненшъл България” ЕООД /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД
договор за цесия, по силата на който били прехвърлени от първото търговско
дружество на второто, вземанията по договор за потребителски паричен кредит №
*********/12.11.2016г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. На 01.06.2018г. е подписано Приложение № 1 към допълнително
споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010г. между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което били прехвърлени от първото
търговско дружество на второто, вземанията по договор за потребителски паричен
кредит № *********/12.11.2016г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на
25.06.2018г. ищецът изпратил до ответницата уведомително писмо от „Изи Асет
Мениджмънт” АД чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№
УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* за извършената цесия и уведомително писмо с изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. от страна на „Провидент Файненшъл
България” ООД /сега „Файненшъл България” ЕООД/ чрез “Агенция за събиране на
вземания” ООД /сега “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството на
преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт” АД за извършената цесия от
01.07.2017г. между „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД,
изпратени чрез Български пощи с известие за доставяне. Писмото е върнато в
цялост с отбелязване, че получателят не е открит на адреса. На 18.06.2019г.
ищецът изпратил повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и
уведомително писмо с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* за извършената цесия до
ответницата, като писмото се върнало в цялост с отбелязване, че лицето отказва
да получи пратката. Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора за потребителски кредит №
*********/12.11.2016г. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1882/2019г. по
описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение била
изпратена за връчване на длъжника на регистрираните му постоянен и настоя
адрес, където не е бил открит, поради което и издадената заповед за изпълнение
на парично задължение е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на заявителя да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумите от 2 360.20 лева, представляваща дължима
главница по Договор за потребителски
кредит № *********/12.11.2016г.; 420.04 лева, представляваща
договорна лихва за периода 19.12.2016г. до 08.01.2018г.; 114.60 лева,
представляваща такса за оценка на досие за периода 26.12.2016г. до
08.01.2018г.; 586.43 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
26.12.2016г. до 08.01.2018г.; 1 368.30 лева, представляваща такса за
услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода 26.12.2016г. до 08.01.2018г. и 380.60 лева,
представляваща лихва за забава за периода 20.12.2016г. до 01.04.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
02.04.2019г. до окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1882/2019г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото
дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата К.Т.Х. призована по
регистрираните й постоянен и настоящ адрес не е открита. Назначения й особен
представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че от доказателствата
представени по делото не е доказано, че вземанията по процесния договор сключен
с ответницата са били предмет на извършените цесии, както и че цесиите не са редовно съобщени от
предишните кредитори на ответницата и тя не поражда действие за последната,
поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо К.Х.. Твърди и че
клаузите в договора уреждащи дължимостта на задълженията за таксите за услугите
„Кредит у дома”, договорната лихва и лихвата за забава са нищожни поради
противоречието им със закона и добрите нрави, тъй като са некоректно високи и
се цели заплащане на задължение от страна на ответницата на парични суми в
двоен размер спрямо получената главница по кредита.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.11.2016г. е бил сключен между
„Провидент Файненшъл България” ООД и ответницата Договор за потребителски паричен кредит №
*********, по силата на който първия предоставил на втората сумата от 2 500.00
лева в брой по местоживеенето на кредитополучателката, а съгласно разпоредбите
на договора за кредит, ответницата е потвърдила, че е получила в пълен размер
кредита с факта на подписване на съглашението. Съгласно клаузите на договора,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвявала с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 493.14 лева. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 2 993.14
лева, който следвало да бъде върнат на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 49.89 лева. Първата погасителна вноска била платима
на 21.11.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж 08.01.2018г. При
подписването на договора за кредит, на кредитополучателката е бела начислена
такса за оценка на кредитно досие в размер на 125.00 лева. Таксата за оценка на
досие била включена в седмичните погасителни вноски и била разделена на 60 броя
равни вноски, всяка в размер на 2.08 лева, които следвало да са платими на
падежните дати на погасителните вноски. На кредитополучателката, кредитодателя
предоставил допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в
брой по нейното местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по
кредита също по местоживеенето на кредитополучателката, наречена в договора
услуга „Кредит у дома”. За предоставяната услуга на кредитополучателката била
начислена да заплати на кредитодателя такса за предоставяне кредита по
местоживеенето на кредитополучателката в размер на 639.73 лева и такса свързана
с разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателката в размер на 1 492.70 лева. 30% от таксата била равна
на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома”
и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а
останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране
на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Таксите за услугата „Кредит у
дома” са били включени в седмичните погасителни вноски и разделени на 60 броя,
за първата такса - всяка е в размер на 10.66 лева, а за втората такса – всяка в
размер на 24.88 лева, които следвало да са платими на падежните дати на
погасителните вноски. Така общата сума, която ответницата следвало да върне на
кредитодателя при сключване на договора за кредит станала в размер на
5 250.57 лева, която включвала: 2 500.00 лева – главница; 493.14 лева –
договорна лихва; 125.00 лева – такса за оценка на досие; 639.73 лева – такса услуга
„Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене и
1 492.70 лева – такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене. Общата сума следвало да е платима на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 87.51 лева. Признава
се от ищеца в исковата молба факта, че ответницата е погасила до момента само
сума в размер на 401.00 лева, с която първоначалният кредитор приел, че са
погасени, както следва: 53.30 лева – такса за услуга „Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене; 124.40 лева - такса за услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене; 10.40 лева
– такса за оценка на досие; 73.10 лева – договорна лихва и 139.80 лева –
главница. На кредитополучателката от страна на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в
размер на законната лихва за забава за периода 20.12.2016г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.04.2019г. в размер на 380.60
лева.
На 01.07.2017г. е бил сключен
между „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за цесия, по силата на който
били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за потребителски паричен кредит № *********/12.11.2016г. срещу
ответницата, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.06.2018г. е
подписано Приложение № 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към
рамков договор за цесия от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на
второто, вземанията по договор за потребителски паричен кредит №
*********/12.11.2016г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. С пълномощно от 04.07.2017г. „Файненшъл България” ЕООД /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/ е упълномощило „Изи Асет
Мениджмънт” АД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. „Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер,
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на 25.06.2018г. ищецът изпратил до
ответницата уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* за извършената цесия и
уведомително писмо с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. от страна на „Провидент
Файненшъл България” ООД /сега „Файненшъл България” ЕООД/ чрез “Агенция за
събиране на вземания” ООД /сега “Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в
качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт” АД за извършената цесия
от 01.07.2017г. между „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД,
изпратени чрез Български пощи с известие за доставяне. Писмото е върнато в
цялост с отбелязване, че получателят не е открит на адреса. На 18.06.2019г.
ищецът изпратил повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и
уведомително писмо с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* за извършената цесия до
ответницата, като писмото се върнало в цялост с отбелязване, че лицето отказва
да получи пратката. Тези уведомителни писма са приложени към исковата молба и
връчени на назначения особен представител на ответницата на 21.10.2019г., видно
от съобщението приложено на л.65 от делото.
Ищцовото дружество за дължимите суми
по договора за потребителски кредит № *********/12.11.2016г. подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр.дело № 1882/2019г. по описа на РРС. Издадената заповед за
изпълнение на парично задължение била изпратена за връчване на длъжника на
регистрираните му постоянен и настоя адрес, където не е бил открит, поради
което и издадената заповед за изпълнение на парично задължение е счетена за
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск
относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към датата на
образуване на заповедното произвоство – 02.04.2019г. дължимите суми по договор
за паричен заем № 3050333/02.10.2017г. са както следва: 2 360.20 лева - главница
дължима по погасителни вноски от № 5 с падеж 17.12.2016г. до № 60 с падеж
06.01.2018г.; 420.04
лева - договорна лихва за периода 19.12.2016г. до 08.01.2018г., дължима за част от погасителна вноска № 5 с
падеж 17.12.2016г. в размер на 1.07 лева и изцяло по погасителни вноски от № 6
с падеж 24.12.2016г. до № 60 с падеж 06.01.2018г.; 114.60 лева - такса за оценка на досие за периода
26.12.2016г. до 08.01.2018г. и 1 954.73 лева, представляваща такса услуга
„Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода 26.12.2016г. до 08.01.2018г. и такса за услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода 26.12.2016г. до 08.01.2018г. Лихвата за забава
върху дължимите главница и договорна лихва по погасителни вноски от № 5 до №
60, изчислена в размер на законната лихва за периода 20.12.2016г. до
01.04.2019г. възлиза в размер на 483.95 лева. Ответницата е извършила плащания
на задълженията си по процесния кредит през периода 21.11.2016г. до
17.04.2017г. в общ размер на 401.00 лева, с която първоначалният кредитор
приел, че са погасени, както следва: 53.30 лева – такса за услуга „Кредит у
дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене; 124.40 лева - такса за
услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене;
10.40 лева – такса за оценка на досие; 73.10 лева – договорна лихва и 139.80
лева – главница.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а
ответника – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
По делото е доказано, че на 12.11.2016г.
е бил сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответницата Договор за
потребителски паричен
кредит № *********, по силата на който първия предоставил на втората сумата от
2 500.00 лева в брой по местоживеенето на кредитополучателката, а съгласно
разпоредбите на договора за кредит, ответницата е потвърдила, че е получила в
пълен размер кредита с факта на подписване на съглашението. Съгласно клаузите
на договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора
се олихвявала с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия
срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 493.14 лева. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 2 993.14
лева, който следвало да бъде върнат на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 49.89 лева. Първата погасителна вноска била платима
на 21.11.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж 08.01.2018г. На
ответницата била начислена и лихва за забава от страна на ищцовото дружество за
периода 20.12.2016г. до 01.04.2019г. в размер на 380.60 лева.
На 01.07.2017г. е бил сключен
между „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за цесия, по силата на който
били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за потребителски паричен кредит № *********/12.11.2016г. срещу
ответницата, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.06.2018г. е
подписано Приложение № 1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към
рамков договор за цесия от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на
второто, вземанията по договор за потребителски паричен кредит №
*********/12.11.2016г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Съдът намира за неоснователно възражението на назначения особен
представител на ответницата, че по делото не било доказано, че вземанията по процесния договор
сключен с ответницата са били предмет на извършените цесии. Видно от
потвърждение за сключената цесия от 01.07.2017г.
между „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД /л.79 от делото/, първото търговско
дружество е потвърдило, че е прехвърлило вземанията по договор за потребителски
паричен кредит № *********/12.11.2016г. срещу ответницата, като в приложението
освен номера и датата на сключване на договора, е посочено трите имена на
длъжника, главницата по договора и дължимите парични суми към датата на
сключване на цесията. От приложение
№ 1 от 01.06.2018г.
към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за цесия от
16.11.2010г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ /л.29 от делото/, е
видно, че първото търговско дружество е прехвърлило на второто вземанията по
договор за потребителски паричен кредит № *********/12.11.2016г. срещу
ответницата, като в приложението освен номера и датата на сключване на
договора, е посочено трите имена на длъжника, главницата по договора и
дължимите парични суми към датата на сключване на цесията, включително и рамзер
на дължима лихва за забава. Тези доказателства установяват по категоричен начин
за доказано, че вземанията
по процесния договор сключен с ответницата са били предмет на извършените
цесии. С пълномощно
от 04.07.2017г. „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България” ООД/ е упълномощило „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството
си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Съдът намира също за
неоснователно възражението на назначения на ответницата особен представител, че
тези пълномощни не били валидни, тъй като при издаването им не била спазена
изискуемата се от закона фирма и не били с нотариална заверка на подписите на
страните. Тези пълномощни са съставени в писмен вид и от тях е видно кой, кого
и за какво упълномощава, а законът не поставя изискване за нотариална заверка
на тези пълномощни, поради което същите се явяват валидни, с всички произтичащи
от тях правни последици. На последно място съдът приема за неоснователно и
възражението на назначения особен представител на ответницата, че цесиите не са
редовно съобщени от предишните кредитори на ответницата и тя не поражда
действие за последната, поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо К.Х..
По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на 25.06.2018г. ищецът изпратил до ответницата
уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* за извършената цесия и
уведомително писмо с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. от страна на
„Провидент Файненшъл България” ООД /сега „Файненшъл България” ЕООД/ чрез
“Агенция за събиране на вземания” ООД /сега “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/ в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт” АД за извършената
цесия от 01.07.2017г. между „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт”
АД, изпратени чрез Български пощи с известие за доставяне. Писмото е върнато в
цялост с отбелязване, че получателят не е открит на адреса. На 18.06.2019г.
ищецът изпратил повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и
уведомително писмо с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* за извършената цесия до
ответницата, като писмото се върнало в цялост с отбелязване, че лицето отказва
да получи пратката. Отказът на получателя за получаване на уведомленията за
извършените цесии съдът намира, че не засягат редовността на връчването и на
основание чл.44, ал.1, изр.последно от ГПК следва да се приеме, че те са
редовно връчени, т.е. ответницата е била редомно уведомена на извършените
цесии.
Отделно от това съдът следва да
отбележи и че тези уведомителни писма са приложени към исковата молба и връчени
на назначения особен представител на ответницата на 21.10.2019г., видно от
съобщението приложено на л.65 от делото.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в
сключения договор за потребителски кредит, съгласно която кредиторът има право
да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договора без съгласието на
клиента като впоследствие информира същия.
Няма
законова пречкапървоначалния кредитор по договора да упълномощи цесионера да
уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на
уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и
съдебната практика – решение № 137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и
много други. В случая по делото са представени пълномощно от 04.07.2017г., с
което „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД/ е упълномощило „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството си на
цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия, както и пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер,
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Както бе посочено по-горе, уведомленията за извършените цесии са
приложени към исковата молба, като същите са били връчени на назначения особен
представител на ответницата на 21.10.2019г., видно от съобщението приложено на
л.65 от делото. Уведомление/я приложено/и към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика –
Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е
било постановено по реда на предходния чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и
това уведомление /в случая две уведомления/ да се връчи на назначен от съда
особен представител на длъжника, тъй като получаване на уведомлението не е
разпореждане със спорното право и влиза в обема на представителната власт на
същия по чл.29 от ГПК, като за него не се и изисква изрично пълномощно.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че ищцовото дружество има
качеството на кредитор спрямо ответницата, последната е била надлежно уведомена
за извършените две цесии и те са породили действие спрямо нея.
Съдът на Европейския съюз
многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива
93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, а аргументи в този смисъл са изложени в решенията по делата
С-243/08, т.3; С-40/08, т.32; С-168/05, т.38 и други. И в по-нови дела на СЕС
се преповтарят и доразвиват посочените разбирания, като в подкрепа на
необходимостта от служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи се
сочи аргумента, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика, както от гледна точка на възможността да преговаря,
така и от степента на информираност, което може да го накара да приеме
условията установени предварително от продавача или доставчика /дела С-32/14 и
С-377/14/. Сочи се практиката на СЕС също така /решение по дело С-497/13/, че
съществува не малък риск поради незнание, потребителят да не се позове на
правна норма предназначена да му предостави защита, а това би довело до липса
на ефективна защита на потребителя, ако националния съд не преценява служебно
спазени ли са изискванията, произтичащи от нормите на Съюза в областта на
защитата на потребителите. От цитираните решения на СЕС следва недвусмислено,
че националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори и когато установят такива да не ги прилагат. Освен
това с последните изменения на ГПК вече и в националното законодателство
изрично беше включено задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи
– чл.7, ал.3 от ГПК.
При главница в размер на 2
500.00 лева, в б.”Д” от сключения договор за потребителски кредит е уговорена
такса за услугата „Кредит у дома” в размер на 2 132.43 лева. Посочено е,
че тази услуга се предоставя по избор на клиента и се дължи за домашната
доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно
събиране на вноските по кредита. В разпоредбите на чл.25 и чл.26 от договорните
условия е посочено, тази такса се дължи, макар и в намален размер от 30 %, дори
и в случаите на пълно предсрочно погасяване на кредита, както и при отказ от
услугата.
Действително, договорената
такса за услугата „Кредит у дома”, доколкото е свързана с извършването на
плащанията по договора и е отделно уговорена, не се включва в размера на
годишния процент на разходите – чл.19, ал.3, т.3 от ЗПК, поради което за нея
принципно не намират приложение ограниченията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.
Според тези разпоредби нищожни са клаузите в договора за потребителския кредит,
в резултат на които годишният процент на разходите би надвишавал пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Това
обаче не означава, че клаузата, с която се уговаря такса, свързана с
извършването на плащанията, не може да бъде подложена на служебна проверка за
валидност. За тази клауза на общо основание (чл.24 от ЗПК) ще се прилагат
правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП.
Според чл.143, т.14 вр.
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е и тази клауза в
потребителския договор, която налага на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
По тази причина съдът
намира, че б.”Д” от сключения договор за кредит, чл.25 и чл.26 от договорните
разпоредби (с характер на общи условия), чието тълкуване налага извода, че
таксата за услугата „Кредит у дома” се дължи, дори и когато тя не е била
предоставена на клиента, съставляват неравноправни и следователно нищожни
клаузи, за което съдът е длъжен да следи и служебно.
Няма спор, че кредиторът
има право да начислява и събира от длъжника и предвидените в договора такси.
Трябва обаче да се държи сметка за естеството на конкретното вземане – то е
именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга,
която се дължи отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по
договора. Дължимостта на таксата обаче е обусловена от това дали кредиторът е
изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за
която се дължи тя. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не
съставлява възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в основен
източник на печалба за него. При положение, че ответницата е заплатила само четири
пълни вноски, то очевидно е, че и услугата по тяхното събиране от дома на
последната не е била извършвана. Въпреки разпределената му тежест да установи,
че първоначалният кредитор е изпълнил задълженията си по договора за кредит
съобразно уговореното, и от който факт ищецът черпи права, в които задължения
се включва и предоставянето на въпросната услуга, ищецът не ангажира
доказателства за това, че услугата „кредит у дома” реално е била предоставена
на ответницата. Ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно
изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответницата, каквито твърдения
липсват, за кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира
посещения на негов служител на адреса, включително ако при тези посещения
кредитополучателят не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска. Доказателства
за предаване на сумата по кредита на адреса на ответницата, както и такива за
ежеседмични посещения на служител на кредитора на адреса на последната за
събиране на вноските, не са ангажирани по делото. Предвид това ищецът следва да
понесе и неблагоприятните последици от недоказването на това обстоятелство.
Съдът намира, че таксата
за услугата „Кредит у дома” на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК не е включена в
годишния процент на разходите. По тези съображения съдът намира, че от страна
на ответницата не се дължи плащане на тази такса. Ако сумата беше включена в
годишния процент на разходите, то заедно с общия размер на фиксираната лихва и
таксата за оценката на досието на клиента, общият размер на ГПР би надхвърлил
размера по чл.19, ал.4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на
основание чл.19, ал.5 от същия закон. По тези съображения искът за таксата за
услугата „Кредит у дома” следва да бъде отхвърлен.
Не са представени и
доказателства за предоставяне на услугата „оценка на досие” от страна на
първоначалния кредитор - в какво конкретно се изразява тази услуга, от кого и
кога е предоставена, поради което и претенциите за нейното заплащане също се
явяват недоказани. На основание чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, какъвто характер има уговорената. По тази причина и
съдът намира, че ответницата не дължи начислената й такса за оценка на досие в
размер на 125.00 лева, поради което и искът в тази му част също следва да бъде
отхвърлен.
В
исковата молба се признава, а и от заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза е видно, че ответницата е заплатила сумата от 401.00 лева. Общият размер на задължението на ответницата по Договора за потребителски кредит №
*********/12.11.2016г. възлиза на 2 993.14 лева, включващо 2 500.00
лева главница и 493.14 лева договорна лихва, с краен срок на издължаване
08.01.2018г., разсрочено на 60 седмични погасителни вноски. Съдът приема, че с
платената общо сума от 401.00 лева първо са погасени по-старите задължения в
предвидената в чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност. Така заплатената парична сума
покрива изцяло първите 8 погасителни месечни вноски и частично деветата
погасителна вноска с падеж 14.01.2017г. по отношение на договорната лихва в
размер на 1.88 лева и от тази вноска остава непогасена главница от 36.36 лева и
11.65 лева договорна лихва. Останалата непогасена част от заема е в размер на 2
216.95 лева – главница и 375.19 лева – договорна лихва за периода 14.01.2017г.
до 08.01.2018г. Поради гореизложеното искът за главницата следва да бъде уважен
до размер 2 216.95 лева, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 2 360.20 лева, а искът за договорната
лихва следва да бъде уважен до размер от 375.19
лева за периода 14.01.2017г. до 08.01.2018г., като бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 420.04 лева и за периода 19.12.2016г. до 13.01.2017г.
Тъй
като договорната /възнаградителна/ лихва съставлява цената на кредита, то при
начисляване на мораторната лихва върху нея няма да се достигне до забранения в
гражданското право анатоцизъм. Следователно мораторната лихва се дължи върху
всички непогасени на падежа вноски, считано от датата следваща техния падеж до
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. С неплащането на 9-тата погасителна месечна вноска с падеж 14.01.2017г.,
считано от 15.01.2017г. ответницата е изпаднала в забава и дължи лихва за
забава върху непогасения размер на задължението си по кредита. Липсват по
делото данни за размера на лихвата за забава върху непогасените главница и
договорна лихва в общ размер на 2 592.14 лева за периода 15.01.2017г. до 01.04.2019г.
Тъй като обаче искът е доказан в тази му част по правното си основание, то
съдът намира, че следва на основание чл.162 от ГПК да го определи по своя
преценка и след използване на компютърна програма за изчисляване на лихва за
забава, а именно в размер на 581.08 лева. Иска в тази му част следва да се
уважи до претендирания размер от 380.60 лева и за периода 15.01.2017г. до
01.04.2019г., като се отхвърли за периода 20.12.2016г. до 14.01.2017г.
Предвид
гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищцовото дружество сумите от 2 216.95 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *********/12.11.2016г.; 375.19 лева, представляваща
договорна лихва за периода 14.01.2017г. до 08.01.2018г. и 380.60 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.01.2017г. до 01.04.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
02.04.2019г. до окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1882/2019г. по описа на РРС.
Искът
следва да се отхвърли в частта да се признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца главница по Договор за потребителски
кредит № *********/12.11.2016г.
в частта от 2 216.95 лева до пълния предявен размер от 2 360.20
лева; договорна лихва
в частта от 375.19 лева до пълния предявен размер от 420.04 лева и за периода от
19.12.2016г. до 13.01.2017г.; 114.60 лева, представляваща такса за оценка на
досие за периода 26.12.2016г. до 08.01.2018г.; 586.43 лева, представляваща
такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя за периода 26.12.2016г. до 08.01.2018г.; 1 368.30
лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода
26.12.2016г. до 08.01.2018г. и лихва за забава за периода 20.12.2016г. до
14.01.2017г., като неоснователен.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 1882/2019г. по описа на РРС, разноски
съразмерно с уважената част от иска, а именно 59.45 лева – заплатена държавна
такса за производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за държавната такса са съобразени съобразно отхвърлените суми по
настоящия иск.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид частичното уважаване на предявения иск, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил по делото разноски в общ
размер на 986.04 лева за заплатени държавна такса, възнаграждение на вещото
лице и възнаграждение на назначения особен представител, а съразмерно с
уважената част от иска следва да му се присъдят разноски от 560.45 лева, както
и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които ответницата бъде осъдена
да му заплати.
Мотивиран така и на основание
чл.422от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.Х., с ЕГН: ********** и регистрирани
постоянен и настоящ адрес:***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите от 2 216.95 лева /две хиляди двеста и шестнадесет
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща дължима главница по Договор
за потребителски
кредит № *********/12.11.2016г.; 375.19 лева /триста седемдесет и
пет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
14.01.2017г. до 08.01.2018г. и 380.60 лева /триста и осемдесет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 15.01.2017г. до
01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
02.04.2019г. до окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1882/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов, против К.Т.Х.,
с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен иск, в частта да се признае за установено,
че дължи главница по Договор за потребителски
кредит № *********/12.11.2016г.
в частта от 2 216.95 лева /две хиляди двеста и шестнадесет
лева и деветдесет и пет стотинки/ до пълния предявен размер от 2 360.20
лева /две хиляди триста и шестдесет лева и двадесет стотинки/; договорна лихва в частта от
375.19 лева /триста седемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ до пълния
предявен размер от 420.04 лева /четиристотин и двадесет лева и четири стотинки/
и за периода от 19.12.2016г. до 13.01.2017г.; 114.60 лева /сто и четиринадесет
лева и шестдесет стотинки/, представляваща такса за оценка на досие за периода
26.12.2016г. до 08.01.2018г.; 586.43 лева /петстотин осемдесет и шест лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща такса услуга „Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
26.12.2016г. до 08.01.2018г.; 1 368.30 лева /хиляда триста шестдесет и
осем лева и тридесет стотинки/, представляваща такса за услуга „Кредит у дома”
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 26.12.2016г. до 08.01.2018г. и лихва за забава за периода 20.12.2016г.
до 14.01.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Т.Х., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Николина Т. Станчева и Мартин Деспов
Деспов, сумите от 59.45
лева /петдесет и
девет лева и четиридесет и пет стотинки/
– заплатена държавна такса за заповедното производство и 50.00 /петдесет/ лева
- юрисконсултско възнаграждение-
направени по заповедното
производство – ч.гр.дело № 1882/2019г. по описа на РРС разноски, съразмерно с
уважената част от установителния иск.
ОСЪЖДА К.Т.Х., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Николина Т. Станчева и Мартин Деспов
Деспов, сумите от 560.45
лева /петстотин и шестдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ - направени по настоящото дело разноски съразмерно с
уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответницата чрез назначения й особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: