№ 788
гр. Русе, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520104299 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 от ГПК.
Ищецът ”ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД-София, с предишно наименование
“Теленор България“, твърдят, че въз основа на подадено заявление по чл.410
от ГПК срещу ответника било образувано ч.гр.дело № 2057/2021 г. по описа
на РРС и в тяхна полза била издадена заповед за сумата от 319,31 лв.,
включваща 90,47 лв.-цена за незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 25.05.-24.07.2019 г. по Договор за мобилни услуги от 22.04.2019 г., и
228,84 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на контракта, ведно със
законната лихва от 16.04.2021 г.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата
на чл.47 ал.5 от ГПК.
Твърдят, че с подписване на Договор за мобилни услуги от 22.04.2019
г., абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и е взел
мобилно устройство марка NOKIA модел 2.1 Dual Blue Copper на
преференциална цена, заплатен на каса в брой. Стандартната цена на
мобилното устройство (в брой без абонамент) към него момент била 349,90
лв., а общата лизингова стойност с избраната от абоната програма Тотал
26,99-129,90 лв. Отстъпката, която ответникът получил била 219,91 лв.
Сочат, че абонатът е неизправна страна по облигационните връзки.За
1
периода 25.05.-24.07.2019 г. клиентът им дължи цена в общ размер на 90,47
лв., във връзка с което били издадени следните данъчни фактури:
1.Фактура № **********/25.06.2019 г. за отчетен период на
потребление 25.05.-24.06.2019г. на стойност от 62,10 лв., от които 22,49 лв.
/без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал и потребление извън пакета в
размер на 35,78 лв. /без ДДС/, от които 35.59 лв. /без ДДС/; за Международни
разговори и 0,19 лв. /без ДДС/ за Роуминг таксуване (общо), платими в срок
до 10.07.19 г.;
2.Фактура №**********/25.07.2019 г. за отчетен период на потребление
25.06.-24.07.2019г. на стойност 28,37 лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, от които: 22.49 лв. /без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал и потребление извън пакета в размер на 0,40
лв. /без ДДС/, от които 0,38 лв. /без ДДС/ за Роуминг таксуване (общо) и 0,02
лв. /без ДДС/ за Разговори към „Грижа за клиента“, платими в срок до
09.08.2019 г.
Съгласно т.11 от контракта, в случай на предсрочно прекратяване на
облигационната връзка по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
стойност не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.В допълнение страните се
споразумели абонатът да дължи още:
1.част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора;
2.част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги;
Твърдят, че процесният абонамент бил деактивиран на 19.09.2019 г.В
издадената крайна фактура № **********/25.09.19 г. била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 228,84 лв.,
включваща три месечни абонаметни такси от по 22,49 лв. и 161,37 лв.-
разликата между стандартната цена на предоставеното устройство (без
абонамент) и заплатената от клиента при сключване на договора.
2
Искат да се признае за установено по отношение на ответницата, че им
дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 2057/2021 г. по описа на РРС.Търсят
се разноски за двете производства.
Ответницата С. М. Б. не се явява в съдебно заседание.Назначеният й
процесуален представител оспорва исковете.Счита, че уговорката за
неустойка се явява нищожна, както и неравноправна клаузи, нарушаваща
добрите нрави и уговорени в противоречие с изискванията на ЗЗП.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2057/ 2021 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите от С. М.
Б. сума от 319,31 лв., представляваща непогасени задължения по Договор за
мобилни услуги от 22.04.2019 г., включваща главница от 90,47 лв. и
неустойка от 228,84 лв., със законната лихва върху първата стойност от
16.04.2021 г., както и 205 лв.-разноски за производството.Актът бил връчен на
длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На заявителя било съобщено да
предяви вземанията си по общия исков ред.Разпореждането е връчено на
дружеството на 07.07.2021 г. Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, е постъпила на 03.08.2021 г.
Представен е Договор за мобилни услуги № *********/ 22.04.2019 г.,
касаещ предпочетен номер **********, със срок на действие от 24 месеца,
при уговорена месечна цена в размер на 26,99 лв., с вкл. ДДС, платима до 25-
то число на всеки месец.Видно от контракта, абонатът е получил мобилно
устройство марка NOKIA модел 2.1 Dual Blue Copper на преференциална
цена от 129,99 лв.В документа е посочено, че стандартната цена на вещта без
абонамент към него момент е била 349,90 лв. или клиентът е ползвал
отстъпка от 219,91 лв.
Съгласно отразеното по договора, ответницата е декларирала, че са й
били връчени Общите условия на оператора.Същите са представени по
настоящото дело.Според чл.26 от ОУ, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.При
сключване на индивидуален договор всеки потребител, страна по договора,
3
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура.Неполучаването на такава не освобождава абоната от задължението
му за плащане на дължимите суми.Съгласно чл.49 от ОУ, доставчикът има
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място.По делото няма спор, че
ответницата е неизправен съконтрахент.За отчетен период на потребление
25.05.-24.07.2019 г. същата останала задължена към дружеството с обща сума
от 90,47 лв.В тази връзка били издадени ф-ра № **********/25.06.2019 г. ( за
времето 25.05.-24.06.2019 г. за 62,10 лева) и ф-ра № **********/25.07.2019 г.
(за времето 25.06.-24.07.2019 г. за 28,37 лв.).Ищецът е изложил твърдения, че
е спазил процедурата, предвидена в чл.31а от ОУ.Съгласно посочената
разпоредба, при наличие на неплатени месечни задължения на абоната,
операторът го кани да погаси дълга и при изтичане на срока за плащане,
указан във всяка от издадените месечни фактури, последователно ограничава
първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на
клиента.Според чл.75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по
част XIII от същите или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, дружеството има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б б.“в“ да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.По делото няма спор, че процесният
абонамент бил деактивиран на 19.09.2019 г.Няма разногласие по въпроса, че
ответницата не е върнала на оператора предоставеното й устройство.
Съгласно чл.11 от контракта, в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на уговорения срок по вина на потребителя, последният
дължи на насрещната страна неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.Клиентът дължи и
такава част от цената на полученото устройство (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действаща към момента на възникване на
облигационното правоотношение, и заплатеното от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.Във връзка с
прекратяването на контрактите при условията чл.75 от ОУ, ищецът издал
4
крайна фактура № **********/25.09.19 г. с начислена неустойка в общ
размер на 228,84 лв.Твърди се, че стойността е съобразена с постигната
Спогодба между дружеството и КЗП от 11.01.2018 г. относно начина на
формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на
договорен абонамент.
Назначената по делото икономическа експертиза се е произнесла, че
съобразно подписания между страните контракт стойността на уговорените
неустойки не може да надвишава сумата от 232,35 лв., от която 67,47 лв. за
прекратен договор, а 164,88 лв.- за устройството.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен срок,
предвид което се явяват допустими.
За да бъде уважени така предявените искове ищецът следва да докаже
наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между
него и ответницата, че е бил изправна страна по тях, доставял е мобилни
услуги и е предоставил за ползване мобилното устройство, наличието на
предпоставки да търси уговорените с насрещната страна неустойки в
заявените по делото размери,
В хода на производството безспорно се установява, че дружеството е
било изправен съконтрахент, както и че виновното поведение на клиента е
довело до предсрочното прекратяване на контракта.Ето защо ищецът
основателно претендира уговорените с насрещната страна неустойки.Техният
размер е редуциран съгласно спогодба с КЗП до трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти за всяка СИМ карта, за която е налице
едностранно предсрочно прекратяване до сумата 67,47 лв. и до разликата в
стандартната цена на предоставеното устройство и общата му лизингова
стойност, пропорционално на оставащия срок-до 161,37 лв. при възможни
164,88 лв.Според чл.92 ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват.Ответната страна е оспорил като нищожна клаузата
на чл.11.Според процесния договор, клаузата за неустойки в часта, в която е
обвързана с размера на месечните абонаменти такси, изначално поставят праг
на максималния размер на неустойката до трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, в който размер е и исковата претенция.Не е договорено
5
и не се претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на
договорите.Така формулирани, при общ срок на договора от две години,
клаузата за дължимост на трикратен абонамент не създава неравновесие в
правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на
чл.143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което
съдът намира, че липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят
отхвърлянето на иска.Според ВКС неустойката е съпоставима с очакваните
към момента на сключване на договора вреди.Последните следва да се
разгледат на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението, за да се
прецени, неустойката обезщетява ли вреди над обичайните или изпълнява
наказателна функция ( Решение № 66/23.08.2019 г. по т.д.№ 2131/2018 г., I т.
о. на ВКС). В случая интересът на кредитора от изпълнението е бил свързан
не само с абонаментните такси, а и със заплащането на цените на изходящи
гласови повиквания, съобщения, трафик на данни за мобилен интернет и
пр.Тяхната дължимост следва да се отнесе към договорения двугодишен срок
на предоставяне на услугите, тъй като преценката за нищожност на
неустойката се прави към момента на сключване на договора.Спогодбата
между ищеца и КЗП е намерила конкретно отражение в индивидуалния
договор, сключен между страните на 22.04.2019 г., което сочи на извод и че
клаузата за неустойка е била индивидуално уговорена с клиента.По
отношение на втората стойност по това перо, размерът е потвърден от
приетата по делото експертиза.Продажната цена на устройството е визирана в
договора и насрещната страна е била информирана каква сума ще дължи, ако
договорът бъде прекратен по нейна вина.Исковете следва да се уважат така,
както са предявени.върху главницата се следва законна лихва от датата,
посочена в заповедта по чл.410 от ГПК.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответницата са направените от
ищеца разноски за двете производства.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Б., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.”............“ № 26, че дължи на “ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, (с предишно наименование “Теленор
България“), със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес: гр.София,
бул.”България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, чрез адв.В.Г. от АК-София, сумата от
319,31 лв., включваща 90,47 лв.-цена за незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода 25.05.-24.07.2019 г. по Договор за мобилни услуги от
22.04.2019 г., и 228,84 лв.-неустойки за предсрочно прекратяване на
контракта, ведно със законната лихва от 16.04.2021 г, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 1070
от 19.04.2021 г. по ч.гр.дело № 2057/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”............“ № 26, да
заплати на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, (с предишно
наименование “Теленор България“), със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Младост, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със
съдебен адрес: гр.София, бул.”България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, чрез адв.В.Г.
от АК-София, по банкова сметка IBAN: BG52 CITI 9250 1000 1041 11, ВІС:
СІТІВGSF при “Ситибанк Европа“ АД, сумата от 775 лв.-разноски по делото
и 205 лв.-разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7