№ 1
гр. София , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четвърти януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Стефан Илиев
Калинка Георгиева
Прокурор:Бойко Димитров Конакчийски
(СГП-София)
Апелативна прокуратура -
София
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601424 по описа за 2020 година
След като разгледа по реда на чл. 48 от ЗЕЕЗА докладваното от съдия Георгиева
ВЧНД № 1424 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С РЕШЕНИЕ от 17.12.2020 г. по ЧНД № 4494/2020 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 18-ти състав, е отказано изпълнение на европейска
заповед за арест (ЕЗА) от Република Полша, с която се иска предаването на българската
гражданка Ж. А. А. с ЕГН ********** за изпълнение в Полша на наказание „лишаване от
свобода“ за една година, с остатък - десет месеца и 28 дни. СГС е приел с позоваване на чл.
40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА това наказание да се изпълни в България по реда на чл. 44, ал. 10-11
от ЗЕЕЗА, като е потвърдил и мярката за неотклонение „задържане под стража“ на А..
Решението е обжалвано, в срок, от защитник, с искане за отмяната му в частта, с
която е допуснато изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ в България и в частта
му относно мярката за неотклонение. Защитникът иска да бъде изискана информация от
Република Полша: от съответния съд - пълен превод на присъдата срещу А., тъй като в ЕЗА
не било отразено на коя дата лицето е било призовано лично за участие в производството, а
от Министерство на правосъдието на Република Полша – информация относно задържане на
А. в трети страни-членки на ЕС във връзка със същата ЕЗА с оглед отчитане на сроковете на
задържане. Във връзка с мярката за неотклонение се изтъква, че А. е единствен полагащ
грижи родител за три малолетни деца, поради което няма реална опасност нито от
укриването й, нито от извършването на престъпление.
1
Във въззивните съдебни прения защитникът и исканото лице поддържаха исканията и
обосноваването им в жалбата, а прокурорът заяви, че решението следва да бъде потвърдено,
тъй като е правилно.
След като прегледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Получена е ЕЗА (пр.пр. л. 9-12 вр. 13-15) от 16.04.2019 г. от Окръжен съд – Киелце,
Република Полша, с която се иска предаването в Полша на българската гражданка Ж. А. А. с
ЕГН ********** за изтърпяване в Полша на наказание лишаване от свобода за една година
(т.е. повече от четири месеца), с остатък за изтърпяване 10 месеца и 28 дни. Наказанието е
наложено за две престъпления, извършени на 01.10.2010 г. в Полша и съответстващи на
престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 131, ал. 1 от НК на България.
ЕЗА е издадена за изпълнение на влязла в сила присъда от 07.04.2011 г. на Районен
съд – Киелце, Полша, с която българската гражданка Ж. А. е осъдена за две престъпления,
извършени на 01.10.2010 г. в с. Лисов, община Моравица, Полша, в съучастие с А. Ж. и
изразяващи се в закана с убийство и с побой спрямо М. Ф. и в причиняване чрез побой на
лека телесна повреда на М. Ф..
Давността за изпълнение на наказанието в Полша изтича на 15.04.2036 г.
Присъдата е била постановена в отсъствие на лицето, но то е било уведомено лично
за датата и мястото на съдебния процес, както и че присъда срещу него може да бъде
постановена в отсъствието му.
Предвид изложеното се обуславят следните изводи:
Налице са условията на чл. 36 от ЗЕЕЗА: присъдата е издадена за деяния,
представляващи престъпления и по българския НК, като наложеното наказание е повече от
четири месеца, а именно – една година лишаване от свобода.
Получената ЕЗА има форма и съдържание съобразно изискванията на чл. 37 от
ЗЕЕЗА.
Не са налице основания по чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на ЕЗА:
престъпленията не са амнистирани в Република България; няма данни исканото лице да е
осъдено за същите деяния в друга държава освен Полша; исканото лице не е малолетно
съгласно българското законодателство – А. е на 29 години.
Налице е основание за факултативен отказ от изпълнение на ЕЗА по чл. 40, ал. 1, т. 4
от ЗЕЕЗА: исканото лице е българска гражданка и първоинстанционният съд е приел
наказанието да се приведе в изпълнение в България от прокурора по реда на чл. 44, ал. 10-11
от ЗЕЕЗА, което означава предстоящо производство по реда на чл. 457, ал. 2-5 от НПК пред
ОС по местонахождение на лицето. В това производство следва да бъдат решени съобразно
чл. 457, ал. 1, ал. 3 от НПК въпросите, свързани с изпълнението на присъдата, включително -
относно срока на наложеното и предстоящото за изтърпяване наказание „лишаване от
свобода“, включително – след приспадане на досегашно задържане във връзка със същата
ЕЗА (данни за което се сочат само от защитника и исканото лице, но които данни следва да
се проверят), както и първоначалния режим на изтърпяване; няма предвидено правомощие в
ЗЕЕЗА или в НПК съдът да решава кое да е конкретното място, в което да се изтърпява
лишаването от свобода.
Предвид изложеното се обуславя извод за правилност на постановеното от
първоинстанционния съд решение.
Тъй като предстои още едно съдебно производство в България във връзка с
2
изпълнението на полската присъда – по чл. 457 от НПК, и тъй като са налице данни за това,
че А. пребивава извън България, се обуславя извод и за това, че е налице реална опасност от
нейното укриване. Поради това обезпечаването на физическото присъствие на А. пред
българския съд за производството по реда на чл. 457 от НПК следва да се осигури чрез
мярката за неотклонение „задържане под стража“ – изпълнявана в момента.
В заключение: обжалваното решение е правилно, а подадената срещу него жалба е
неоснователна.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ от 17.12.2020 г. по ЧНД № 4494/2020 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, с което е отказано
изпълнението на ЕЗА от Република Полша чрез предаването в Полша на българската
гражданка Ж. А. А. с ЕГН **********, с което решение е прието наложеното на Ж. А. с
присъда на полски съд наказание „лишаване от свобода“ да се изпълни в България по реда
на чл. 44, ал. 10-11 от ЗЕЕЗА вр. чл. 457 от НПК и с което решение е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ на Ж. А..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3