РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Пловдив, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300503263 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Обжалвано е Решение №4028/09.10.2023г., постановено по гр.д.№15785/2022г., по
описа на Районен съд – Пловдив, двадесети гр.състав, с което е осъден А. М. Я., ЕГН
********** от гр.*** да заплати на Е. В. Д., ЕГН ********** от гр.***, сумата от 4 000 лв.
главница, представляваща неплатени наемни вноски за периода от 01.08.2021г. до
01.06.2022г. по договор за наем от август 2021г. на недвижим имот – апартамент в гр.***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.11.2022г. до окончателното погасяване. С постановеният съдебен акт в полза на
Е. В. Д., ЕГН ********** е присъдена сумата от 670 лв., представляваща направени
разноски пред първата инстанция.
Жалбоподателят А. М. Я., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.
И. Н. обжалва решението на РС – Пловдив, като незаконосъобразно, поради допуснати при
постановяването му нарушения на материалния закон и неправилно, поради несъответствие
на събраните по делото доказателства и изложените изводи на съда, като в тази връзка са
посочени подробни съображения в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение, като вместо това въззивния съд отхвърли предявения иск. Претендират се
разноски, съгласно представения списък с направени такива. Прави се възражение за
прекомерност на претендираните разноски на другата страна.
1
Въззиваемата страна Е. В. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител
адв. Р. П., оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в
отговора. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението на първоинстанционният
съд да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски съгласно
представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран иск с правно основание чл.79 ЗЗД, във връзка с
чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД. Ищцата навежда твърдения, че през месец август 2021г. страните
предоговорили съществували към онзи момент наемни правоотношения относно
предоставения от нея, в качеството и на наемодател на ответника, в качеството му на
наемател недвижим имот, представляващ апартамент находящ се в гр.***. Страните
сключили договор, по силата на който била определена месечна наемна цена в размер на
400 лв., със срок на договора до 01.06.2022г. Договорено било, че общата наемна цена в
размер на 4000 лв. за десетмесечния период, ще се изплати не по-късно от 01.03.2022г.
Твърди се, че ответникът ползвал имота непрекъснато през периода август 2021г. –
16.10.2022г., като го освободил на 16.10.2022г. в 14 ч. Договорената наемна цена в размер
на 4 000 лв. не била заплатена нито към месец март 2022г., нито към момента на подаване на
исковата молба. Ето защо моли да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 4000 лв.,
представляваща неплатена наемна цена за ползване на жилище под наем за периода от
01.08.2021г. до 01.06.2022г. по договор за наем, сключен през месец август 2021г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът признава съществуването на наемното правоотношение между страните
по отношение на процесния недвижим имот, както и признава, че е ползвал наетия имот
през целия период. Оспорва, че наемът не е заплатен на ищцата. Твърди, че е бил *** на
заведение в гр.Пловдив, ресторант „***“, като още преди процесния период между
страните се била наложила практика ищцата да получава всеки месец наема лично или чрез
сина си на работното място на ответника.
Първоинстанционият съд е уважил предявения иск, като е приел, че се установява
валидно облигационно правоотношение по повод предоставен от ищеца на ответника за
ползване имот, при предоговорена наемна цена в размер на 400лв. Процесният обект е
ползван от ответника през процесния период, поради което същият дължи наемна цена общо
в размер на 4 000лв. При разпределената доказателствена тежест, според която ответникът
следва да докаже, че е погасил задължението си, първоинстанционният съд е приел, че
доколкото няма ангажирани доказателства за плащане на наемната цена по договора за
месеците от август 2021г. до 01.06.2022г, то претенцията за заплащане на наемна в размер
2
на 4 000лв е основателна.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че
решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред въззивната инстанция поддържа
оплаквания, че липсва всестранно и обективно обсъждане на всички доказателства по
делото, което е довело до неправилни правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./
В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.
ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема фактическата
обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя от събраните по делото
доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно
отнесени към приложимото право.
Установява се по безспорен начин, че между страните са възникнали валидни наемни
правоотношения по повод предоставен от ищеца на ответника за ползване имот,
представляващ апартамент находящ се в гр.***., срещу заплащане на наемна цена – в
размер на 400 лева. Безспорно е, че ответникът е ползвал процесния обект за
претендираният период.
Спорът се свежда до това дали е заплатена от наемателя на наемодателя
претендираната цена от 4 000лв.
Съгласно представения по делото договор от август 2021г., подписан от двете
страни и неоспорен от същите, договорена е месечна наемна цена от 400лв и е договорено
още, че дължимата сума от 4 000лв за десетмесечния период, ще се изплати не по-късно от
01.03.2022г. Изложеното обосновава извода, че волята на договарящите е дължимите
наемни вноски да бъдат заплатени наведнъж, като общо дължима сума за целият период от
4 000лв, да се заплати не по-късно от 01.03.2022г. Наемодателят твърди, че тази сума не му
е заплатена и ангажира гласни доказателства, че е получавал от наемателя всеки месец само
консумативни разходи за наетия обект. Наемателят твърди, че е заплатил процесната сума,
като навежда твърдения, че всеки месец ищцата е получава договорения месечен наем от
400лв лично или чрез сина си, като плащанията са извършвани на работното място на
ответника в ресторант „***“. В тази връзка ангажира гласни доказателства – свидетелката
3
М. К., работеща на длъжността *** в заведението на ответника, която сочи, че лично е
присъствала на осъществените между страните срещи и над 10 пъти е предавала на ищцата
или на сина и, сумата от по 400лв, представляваща месечен наем.
Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към
релевантните за спора факти, а не да обоснове изводите си по съществото на спора въз
основа на произволно избрани доказателства. При съвкупна преценка на събраните
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ответникът не доказа при условията на
пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението си да заплати дължимия наем
общо в размер на 4 000лв. В конкретният случай, волята на страните изразена в договор за
наем от август 2021г. е била, дължимите наемни вноски да бъдат заплатени наведнъж за
десетмесечния период, Доказателства обаче в тази насока не са събрани, нещо повече
ответникът няма и твърдения в тази насока. Пред първата инстанция и пред въззивният съд
е поддържана и развИ.а теза, че наемните вноски са заплащани всеки месец от него било
лично на наемодателя или на сина и, в каквато насока са събраните свидетелските показания
на М. К.. Дори и за да се приеме, че наемодателят не е възразил плащането на наемната
цена да става всеки месец,а не както е изрично е договорено в договора за наем, съдът не
кредитира събраните в тази насока свидетелски показания на М. К., тъй като приема същите
за заинтересовани предвид обстоятелството, че последната е работила при ответника в
продължение на поне пет години и е била негова подчинена.
С оглед гореизложеното при съвкупна преценка на събраните доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че ответникът не доказа при условията на пълно и
главно доказване, че е изпълнил задължението си да заплати дължимия наем общо в
размер на 4 000лв, поради което същият се явява неизправна страна по договора за наем.
В заключение съдът намира, че в случая са налице всички елементи на фактически
състав на чл.232 ал.2 ЗЗД, поради което предявеният иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен в размер на 4 000, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба.
Гореизложеното обосновава неоснователността на жалбата, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени пред
настоящата инстанция разноски в размер на 700лв, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение. Като се съобрази с фактическата и правна сложност на делото,
както и с проявената процесуална активност на пълномощника на въззиваемата страна -
адв. П., която е депозирала писмен отговор и лично се е явила в проведеното съдебно
заседание, съдът намира направеното възражение за прекомерност на направените от
въззиваемата страна разноски, за неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4028/09.10.2023г., постановено по гр.д.№15785/2022г.,
по описа на Районен съд – Пловдив, двадесети гр.състав,
ОСЪЖДА А. М. Я., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Е. В. Д., ЕГН
********** от гр.*** направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 700лв/
седемстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5