Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Харманли, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ
при участието на секретаря Емилия
Рикова, като разгледа докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. № 859 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от М.Н.Н., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. Р.М., против „Застрахователно дружество ЕВРОИНС”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***.
В исковата молба се твърди, че на 17.05.2018г. около 17:00 часа на ЖП прелез на ул. *** в
гр. Симеоновград, Я.И.И. като водач на автобус марка „Сетра”, модел „С315”, с
рег. № ****, преминавал през неохраняван ЖП прелез без да спре на пътен знак
„Б2-Стоп”, в резултат на което реализирал ПТП с влакова композиция 83503,
собственост на БДЖ, управлявана от А. И. М.. Сочи се, че за произшествието бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23 от 17.05.2018 г., а
на виновния водач бил съставен АУАН № 514804 по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Изложени
са съображения, че пострадал при настъпилото ПТП бил ищецът М.Н.Н., който
пътувал в автобуса, управляван от Я.И.. След произшествието ищецът постъпил в
Хирургичното отделение на МБАЛ - Хасково АД, където се оплаквал от силни болки
в корема, усилващи се в областта на лявото подребрие, както и болки в гръдния
кош. След извършени прегледи и изследвания било установено, че вследствие на
произшествието ищецът получил следните увреждания: фрактури на 7, 8, 9 ребро
отпред, на 10 ребро по аксиларна линия, на 11 ребро отзад, малък плеврален
излив в ляво, малък плеврален излив в дясна белодробна основа, като му била
поставена диагноза - контузио абдоминис ет торацис. Предписано му било
консервативно лечение с обезболяващи, водно-солеви разтвори и други
медикаменти, посочени в Епикриза към ИЗ № 8846/2018 г. На 22.05.2018 г. ищецът
бил изписан от лечебното заведение с препоръки за продължаване на лечението и
посещаване на контролни прегледи.
Наведени
са доводи, че пътнотранспортното произшествие причинило на ищеца Н. внезапно
увреждане на здравето и множество болки и страдания. В продължение на 6 месеца
ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност, като възстановяването
му продължавало и към настоящия момент. Получените увреждания значително
затруднявали свободното му придвижване и възможността за извършване на
обичайните физически дейности. Ищецът продължавал да изпитва силни болки в
областта на травмите, засилващи се при определено положение на тялото и при
по-продължително натоварване. Сочи се, че след произшествието ищецът не можел
да спи спокойно и сънувал кошмари, като преживеният силен стрес, тревожност и
напрегнатост все още не били отминали. В емоционален план бил силно
раздразнителен, с честа смяна на настроенията, приливи на чувство за
безпокойство и притеснение, като изпитвал неувереност и страх от превозни
средства.
Изтъква
се, че при извършена справка в Гаранционния фонд било установено, че към
момента на събитието, виновният водач на автобуса е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по сключена със „ЗД
ЕВРОИНС“ АД полица № ВО/07/118000007666 с валидност от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. Посочено е, че във връзка с изискването на чл. 380 от КЗ, с молба
от 11.07.2018 г. ищецът отправил до ответното дружество искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. По случая била
образувана щета № **********/2018 г., като застрахователят определил
застрахователно обезщетение в размер на 12 600 лв. Според ищеца тази сума не
можела да репарира действително претърпените от него вреди, което пораждало
правния му интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от завеждане на настоящото
дело.
По
изложените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „ЗД ЕВРОИНС” АД да заплати на ищеца М.Н.Н. сумата в
размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от
17.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието
до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В
първото по делото съдебно заседание са допълнени наведените в исковата молба
фактически твърдения, като е посочено, че наред с описаните увреждания от
процесното ПТП ищецът е получил и отводняване около далака, изливане в левия
синус двустранно, като при последващи прегледи му е била поставена диагноза
травма на тънкото черво.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника „Застрахователно дружество ЕВРОИНС”
АД, в който се оспорва редовността и основателността на предявената искова
претенция. Сочи се, че исковата молба не отговаряла на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като липсвало описание на начина,
по който са настъпили уврежданията, което имало съществено значение с оглед
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. По същество предявеният
иск се оспорва изцяло по основание и размер, като се твърди, че е недоказан и
неоснователен, поради което следвало да бъде отхвърлен.
По
отношение на наведените в исковата молба фактически твърдения ответникът не оспорва
наличието на полица № 07118000007666 за сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за автобус марка „Сетра”, модел „С315”, рег. № ****
и срок на застрахователно покритие от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Не се
оспорва още, че на 23.07.2018 г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред
„ЗД ЕВРОИНС” АД, по повод на която била образувана щета № **********, като
ответното дружество изплатило застрахователно обезщетение в размер на 12 600
лева. Направено е искане посочените обстоятелства да бъдат отделени като
безспорни.
На
следващо място, ответникът оспорва механизма на ПТП и твърдението, че водачът
на автобуса бил причина за настъпването му. Сочи се, че водачът не бил виновен
за катастрофата и не било налице противоправно поведение от негова страна, като
не било вярно твърдението, че не бил спрял на знак стоп. Изложено е, че поради
ограничената видимост, водачът не можел да възприеме своевременно влаковата
композиция, поради което било налице случайно събитие. Наред с това са посочени
други причини за произшествието, а именно - липса на бариера, звукова и
светлинна сигнализация, включително предупредителен сигнал за приближаващ влак
поради бездействието на администрацията стопанисваща прелеза, превишена и
несъобразена скорост на машиниста в нарушение на чл. 106 ППЗДвП. При условията
на евентуалност, в случай на доказване на вина на водача на автобуса, е
направено възражение за наличие на принос от страна на машиниста, определен на
не по - малко от 90%. Оспорват се също твърденията за получените увреждания и
усложнения, както и наличието на причинна връзка с настъпилото ПТП. В тази
насока нямало доказателства, че нараняванията са получени от инцидента.
Наведени
са доводи, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение е твърде
завишен и необоснован. От медицинската документация било видно, че ищецът
получил контузии и наранявания с предписано възможно най – леко лечение без
оперативни намеси, като нямал никакви счупвания, нито констатирана загуба на
съзнание. Сочи се, че не били ангажирани доказателства ищецът да е бил в
неподвижно състояние и да се е нуждаел от чужда помощ. Възразява се и срещу
твърдението за получена психична травма вследствие на ПТП, за което също нямало
доказателства. Изтъква се, че инцидентът не бил толкова сериозен, нямало
загинали и тежко пострадали лица, поради което не били налице предпоставки за
развиване на такъв сериозен психологически срив, какъвто бил описан в исковата
молба. Според ответното дружество получените увреждания не отговаряли на
размера на заявената претенция, като застрахователното обезщетение били
определено в справедлив размер.
Направено
е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
бил без поставен предпазен колан, поради което получил повече травми и с по -
голям интензитет. По тази причина се претендира, че съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при уважаване на исковата претенция обезщетението следвало да се редуцира с
приноса на пострадалия, който трябвало да се определи на не по-малко от 50 %. Наред
с това се твърди наличие на съпътстващи заболявания, които са се отразили
негативно и са увеличили травматичните увреждания, възстановителния период и
интензитета на болките. Същите съставлявали обективни факти извън поведението
на деликвента, които не можело да му се вменят във вина. По отношение на
твърдените усложнения се възразява, че са настъпили в следствие на неправилно
диагностициране и лечение, което също не можело да се вмени на водача на
автобуса.
Ответникът
оспорва като неоснователна и претенцията за плащане на законна лихва за забава,
считано от 17.05.2018 г. Изтъква, че съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В
случая извънсъдебната претенция била предявена пред застрахователя на
23.07.2018 г., поради което лихвата се дължала не по - рано от 23.10.2018 г.
или 04.09.2018 г. /датата, на която застрахователят определил обезщетението/.
По
изложените в отговора на исковата молба съображения се иска от съда да отхвърли
изцяло предявеният иск, като недоказан и неоснователeн. Под евентуалност се
иска намаляване размера на обезщетението с оглед собствения принос на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат. Претендират се направените по делото
разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа страна следното:
От
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23 от 17.05.2018
г., съставен от М. Г. С. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътен
контрол“ при РУ - Харманли, се установява, че на 17.05.2018 г. около 17:00 часа
в гр. Симеоновград, на ул. *** водачът на автобус марка „Сетра“, модел „С315“ с
рег. № **** – Я.И.И. е преминал неправилно през неохраняван ЖП прелез при
наличие на знак Б-2, с което е станал причина за пътнотранспортно произшествие,
настъпило с влакова композиция № 83503, собственост на БДЖ, управлявана от А. И.
М.. В протокола са посочени пострадалите при ПТП лица и техните увреждания,
сред които е ищецът М.Н. с контузия на ребра и корем без опасност за живота. За
направените констатации при посещението на местопроизшествието полицейският
служител съставил АУАН серия Д с бланков № 514804/17.05.2018 г. против Я.И.И.
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и изготвил докладна записка №
271р-13402/18.05.2018 г.
По
случая било образувано досъдебно производство № 207/2018 г. по описа на
Национална следствена служба, представляващо прокурорска преписка № 398/2018 г.
по описа на Районна прокуратура – Харманли. В хода на разследването били
извършени огледи на местопроизшествието и изготвен снимков материал, видно от
приетите протоколи за оглед на ПТП и албум. По делото са изискани и представени
за нуждите на допуснатата автотехническа експертиза преписи на разшифровка на
скоростомерна лента на влак № 83502, пътен лист на влак № 83502, удостоверение
за спирачна маса за влак № 83502 и тахошайба на автобус марка „Сетра 315“ с
рег. № ****, находящи се по досъдебното производство.
От
представената по делото медицинска документация се установява, че на 17.05.2018
г. ищецът М.Н. *** АД с травма на корема и гръдния кош. По време на престоя му
в болничното заведение били извършени множество изследвания и проведено
лечение, данни за които се съдържат в История на заболяването № 8846. Видно от
издадената епикриза констатираните увреждания се изразявали във фрактури на 7,
8, 9 ребро отпред, на 10 ребро по аксиларна линия, на 11 ребро отзад, малък
плеврален излив в ляво, малък плеврален излив в дясна белодробна основа, за
което на ищеца му била поставена окончателна диагноза - контузио абдоминис ет
торацис. На 22.05.2018 г. бил изписан с подобрение и препоръки за домашно
лечение. Впоследствие ищецът посещавал контролни прегледи, като от
представените болнични листове, издадени от лекарска комисия при „МБАЛ –
Хасково“ АД се установява, че в продължение на общо 176 дни е ползвал отпуск за
временна неработоспособност. От представени амбулаторни листове за извършени
прегледи на 22.06.2018 г., 12.07.2018 г. и 10.09.2018 г. на ищеца е поставена
диагноза травма на тънкото черво.
По
делото е отделено за безспорно наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица № 07118000007666 за автобус марка
„Сетра”, модел „С315”, рег. № ****, със срок от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.,
сключена с ответното дружество „ЗД ЕВРОИНС” АД.
Не
се оспорва между страните и обстоятелството, че на 23.07.2018 г. ищецът М.Н. е
предявил пред ответника извънсъдебна претенция, по която е образувана щета №
**********, като е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 12 600 лв.
В
хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на свидетеля Д. се
установява, че на 17.05.2018 г. около 17:00 часа пътували с автобус на фирмата,
която била наета да извършва превоз на работниците от Рудник „Трояново 3“ до
гр. Харманли и обратно. Непосредствено преди произшествието се движели с не
повече от 40 км/ч успоредно на ж. п. линиите в гр. Симеоновград, като времето
било слънчево. На около 100 метра преди ж. п. прелеза се чули звукови сигнали
за приближаващ влак, като пътниците нямали видимост, но според свидетеля
шофьорът на автобуса е можел да види дали идва влак. На мястото имало поставени
знаци, указващи, че ж. п. прелезът е неохраняем, както и знак „Стоп“. Шофьорът
обаче не спрял, а направил ляв завой за преминаване през прелеза, в който
момент автобусът бил ударен от лявата страна от приближаващия влак. При
произшествието имало пострадали, включително ищецът М.Н., който седял на
първата седалка от другата страна, а не зад шофьора. Според свидетеля Д.
автобусът не бил оборудван с предпазни колани.
В
качеството на свидетел е разпитан Я.И.И., който е управлявал автобус „Сетра
315“ с рег. № **** при настъпване на процесното ПТП. Свидетелят си спомня, че
същия ден имало промяна в маршрута на автобуса, като е трябвало да премине през
автогарата и центъра в гр. Симеоновград, за да остави пътници, а не както
обикновено през околовръстния път на града. Времето било слънчево, без дъжд и
мъгла, с добри атмосферни условия, а в участъка на ж. п. прелеза нямало почти
никакво движение. Докато се движел успоредно на ж. п. линиите се огледал, но
нищо не видял, като не е чул и звуков сигнал, подаден от идващия влак. Наоколо
нямало знаци за приближаващ прелез, нито светофар или бариера, а само знак
„Стоп“, поставен на кръстовището. Свидетелят спрял за секунда да превключи
скоростта и завил наляво към прелеза. Точно по средата на линиите пътниците се
развикали и шофьорът видял идващия влак, но вече било късно и ударът настъпил
от лявата страна на автобуса. Свидетелят също заявява, че ищецът е пострадал
при произшествието, както и че в автобусът е нямало поставени колани. Следва да
се отбележи, че свидетелят изрично заяви пред съда, че няма проблеми със слуха,
въпреки че трудно възприемаше отправените към него въпроси от пълномощника на
ищеца.
За
установяване на характера, продължителността и интензитета на болките и
страданията и психическите травми на ищеца М.Н. са разпитани като свидетели Д. Г.
С., с която се намира във фактическо съжителство, и В.Н.К. - негова сестра. От
техните показания се установява, че ищецът бил настанен в болница за една
седмица, след което се лекувал вкъщи. В резултат на произшествието имал пет
счупени ребра, както и други увреждания на белия дроб и далака. В продължение
на около един месец изпитвал много силни болки и постоянно приемал
обезболяващи, като не можел да се обслужва сам и се нуждаел от чужда помощ.
Впоследствие болките му намалели, но продължили, като понастоящем при физическа
активност и промяна във времето се оплаквал от болки в ребрата. След инцидента
бил стресиран, не можел да спи през нощта, а когато спял сънувал кошмари и се
стряскал. Станал затворен, изнервен и раздразнителен, като се притеснявал да
шофира. Продължил да работи в Рудник „Трояново 3“, но при по-леко натоварване,
защото продължавал да изпитва болки.
Съдът кредитира изцяло
изложеното от свидетелите, които непосредствено са възприели факти и
обстоятелства, попадащи в предмета на доказване по делото, като намира, че
показанията им са еднопосочни, логически последователни и безпротиворечиви.
По реда на чл. 176 от ГПК са дадени обяснения от страна на ищеца М.Н. по поставени от ответника
въпроси. От неговите отговори се установява, че по време на ПТП се е намирал от
другата страна на удара, като е седял на първата седалка от левия край до пътечката.
Ищецът не е бил с поставен предпазен колан, защото в автобуса нямало такива.
При удара се е надигнал, като върху него паднал друг човек. Преди автобуса да
приближи прелеза се е чул звуков сигнал, но той не е видял приближаващия влак.
При преминаването през прелеза шофьорът леко намалил и в този момент настъпил
ударът с влака.
По
делото е назначена съдебно медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че ищецът М.Н. е получил контузия на корема и гръдния кош, фрактури
на 7, 8, 9 ребро в ляво отпред, на 10 ребро по аксиларна линия, на 11 ребро
отзад. Вещото лице е посочило, че уврежданията са причинени по механизъм на
действие на твърд тъп предмет и могат да се получат по начина, времето и
обстоятелствата при процесното ПТП. Причинено е трайно затруднение в движението
на снагата поради счупването на пет ребра в лявата гръдна половина,
възстановяването на които продължава 2-3 месеца и е придружено с болки и трудно
обслужване. След запознаване с приетата по делото медицинска документация
експертът е констатирал, че ищецът е бил правилно диагностициран с адекватно
проведено лечение по време на престоя му в Хирургично отделение на „МБАЛ
Хасково“ АД. При извършения личен преглед ищецът се оплакал от болки в лявата
част на гърба при физическо натоварване и промяна на времето. При изслушването
си в съдебно заседание вещото лице изяснява, че едно от счупените ребра все не
е зараснало и това няма да се случи поради разминаване на двете части.
Уточнява, че интензитетът на болките при такава травма е индивидуален за всеки
човек, но обикновено през първия месец болките са най-силни, а впоследствие
след един-две месеца намаляват. Вещото лице посочва, че от травмата на корема и
гръдния кош са получени плеврални изливи и оводняване около далака, като
течността се е резорбирала за около една седмица. Съдът кредитира заключението
като компетентно и безпристрастно изготвено, с нужните професионални знания и
опит.
За
изясняване на делото от фактическа страна е назначена и съдебна автотехническа
експертиза с вещо лице инж. С.П.. От изготвеното заключение се установява
следният механизъм на ПТП: На 17.05.2018 г. около 17:00 часа в гр. Симеоновград
по *** се е движил автобус марка „Сетра“, модел „С 315“ с рег. № ****,
управляван от Я.И.И., в посока „север“ към кръстовището с *** със скорост около
35 км/ч. Движението се е осъществявало през деня, по хоризонтален, прав,
асфалтов участък от платно за двупосочно движение. При движението на автобуса в
правия участък преди кръстовището, по успореден ж. п. коловоз, отстоящ на около
6 м. от левия край на улицата, се е движила товарна влакова композиция с №
83502, с локомотив № 07-040 и 34 вагона, със скорост около 22 км/ч. Според
вещото лице разликата в скоростите на влака и автобуса предполага, че при
навлизане в правата отсечка и успоредно движение на двете превозни средства
повече от 150 м., водачът на автобуса е имал техническа възможност да възприеме
движещата се по ж. п. линията композиция на обзорността на ляво странично
огледало за обратно виждане и да съобрази действията си с нея. При навлизане в
кръстовището с ***, водачът на автобуса предприел маневра „завой наляво“ и
преминаване през неохраняем /несъоръжен/ ж. п. прелез на км 1+395 в
междуградието Симеоновград - Гълъбово. Кръстовището и ж. п. прелеза били
регулирани с пътни знаци и хоризонтална маркировка. Водачът на автобуса е
продължил движението си със същата скорост, без да спре на линията на пътен
знак „Стоп“ на входа на кръстовището и на поставения преди прелеза пътен знак
„Стоп“, без да пропусне влаковата композиция. Според експертът в този момент е
възникнал удар между товарна влакова композиция с № 83502, с локомотив № 07-040
и автобус „Сетра“, модел „С 315“ с рег. № ****. Ударът по характер е бил кос,
страничен. За автобуса ударът е настъпил в лява странична част на карусерията,
почти в централната й зона. Експертът е заключил, че при конкретната пътна
обстановка водачът на автобуса е имал техническа възможност да възприеме
признаците за вида и характера на предстоящото кръстовище и ж. п. прелеза, да
види движещия се в ляво от него /на обзорността на ляво странично огледало за
обратно виждане/, да съобрази действията си с тях, при изпълнение на маневрата
„преминаване през ж. п. прелез“ със завой „наляво“ по *** и да предотврати
произшествието, като не създаде предпоставки за възникването му. Машинистът на
влака е нямал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез
своевременно, аварийно спиране в момента на пресичане от автобуса на линията на
първия пътен знак „Стоп“ /на ***./ Заключението на автотехническата експертиза
се възприема изцяло от съда като обосновано и компетентно изготвено, обективно
съобразено с фактите по делото и отговарящо на поставените въпроси.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда правото на
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане на застрахователно обезщетение пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, който е тримесечен,
считано от предявяване на претенцията пред него или негов представител, ако
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят въвежда
като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ отправянето на застрахователна претенция от увреденото лице
към застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От
данните по делото се установява, че исковата претенция е предявена в хипотезата
на чл. 498, ал. 3, предл. 3 от КЗ, а именно след отправена застрахователна
претенция, определено и изплатено от застрахователя обезщетение, с чийто размер
увреденото лице не е съгласно. Следва да се отбележи, че в този случай
увреденото лице не е длъжно да оспори размера на обезщетението пред
застрахователя, доколкото разполага с възможността да защити правата си по
съдебен ред. С оглед изложеното съдът намира предявения иск за процесуално
допустим.
Основателността на прекия иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки
- наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното
застрахователно дружество, настъпване на застрахователно събитие - ПТП, което
да е резултат от виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото
МПС, вида и размера на причинените вреди, които се намират в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието.
По делото е безспорно, че към момента на
пътнотранспортното произшествие по отношение на автобус марка „Сетра”, модел „С315”, рег. № **** е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно
дружество.
При съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило по вина на водача на автобуса - свидетелят Я.И.И.. От
заключението на изготвената автотехническа експертиза, неоспорено от страните
по делото, се установи, че водачът не е спрял на линията на пътен знак „Стоп“
на входа на кръстовището, образувано от *** и ***, както и на поставения преди прелеза пътен знак „Стоп“,
в резултат на което е последвал удар между влаковата композиция и автобуса в
неговата странична лява част. За да достигне до този извод вещото лице е
изследвало представената тахошайба, въз основа на която е констатирало, че при
движението на автобуса по ***, успоредно на ж. п. линията, скоростта му е била
около 35 км/ч, като е останала такава непосредствено преди произшествието,
както и в момента на удара. Посоченото правнорелевантно обстоятелство се
доказва и от показанията на свидетеля Д. Т. Д., който е категоричен, че
шофьорът на автобуса не е спрял на нито един от поставените знаци. Наред с това
от същите гласни доказателства се установява, че са се чували звукови сигнали
от приближаващия влак, което се потвърждава и от обясненията на ищеца М.Н.,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК. При това в заключението на експертизата е
прието, че с оглед разликата в скоростта на двете успоредно движещи се превозни
средства /при скорост от 35 км/ч за автобуса и 22 км/ч за влака/ водачът на
автобуса е можел да възприеме движещия се по ж. п. линията влак посредством
лявото странично огледало за обратно виждане. В тази насока е направено
заключението, че в създалата се ситуация водачът на автобуса е имал
техническата възможност да предотврати произшествието, като не създаде
предпоставки за възникването му, докато за машиниста такава не е съществувала.
Неоснователно
е възражението за наличие на случайно деяние, направено от ответното
застрахователно дружество в отговора на исковата молба. Случайно деяние е
налице, когато водачът е изпълнил нормативните изисквания, свързани с
управлението на пътно превозно средство, и въпреки това са настъпили вредни
последици. В настоящия случай се установи, че водачът на автобуса не е
съобразил поведението си пътните знаци, както предписва разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП. Освен това не е изпълнил и вмененото в чл. 51, ал. 3 от ЗДвП и
чл. 109, т. 1 от ППЗДвП задължение за спиране пред железопътен прелез, който
няма бариери и съоръжения за подаване на звукова и светлинна сигнализация,
както е в настоящия случай. При това положение водачът сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпването на вредните последици с оглед
проявената небрежност при осъществяване на правно регламентираната дейност по
управление на пътно превозно средство.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице основанията за
ангажиране на деликтната отговорност на водача на автобуса, застрахован при
ответното дружество, за което се поражда задължението да обезщети всички
причинени имуществени и неимуществени вреди. От приетата по делото медицинска
документация и заключението на допуснатата съдебно медицинска експертиза
безспорно се доказват получените от ищеца М.Н. телесни увреждания, настъпили в
пряка причинно-следствена връзка с произшествието. В резултат на същите ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психическите травми, които се установяват от показанията на свидетелите Д. Г.а С.а
и В.Н.К.. При това положение съдът
намира претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди,
настъпили от процесното произшествие за доказана по основание.
Относно релевираното възражение за
съпричиняване съдът приема, че по делото не
се доказа ищецът М. Н. да е допринесъл за настъпването на вредите. Причината
същият да не е бил с поставен обезопасителен колан се държи на обективния факт,
че автобусът не е бил оборудван с такива, което безспорно се установи от
събраните по делото доказателства. При това положение възражението се явява
неоснователно.
При
определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази чл. 52 от ЗЗД,
съгласно която разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Предвид разясненията,
дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, преценката се
извършва въз основа на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Такива са тежестта на претърпените телесни увреждания, свързаните с това болки и
страдания, вида и характера на увреждането, периода на възстановяване, отражението,
което увреждането е дало върху ежедневието на пострадалия. В случая ищецът е
получил травма на корема и гръдния кош, изразяваща се във фрактури на 7, 8, 9 ребро отпред, на 10 ребро по
аксиларна линия, на 11 ребро отзад, малък плеврален излив в ляво, малък
плеврален излив в дясна белодробна основа, оводняване на далака и травма на
тънкото черво. Счупването на пет ребра в лявата гръдна половина е причинило трайно
затруднение в движението на снагата, като е налице дислокация /разминаване/ на
едно от ребрата. Проведено е болнично лечение в продължение на 6 дни, а след
това в домашни условия, като в продължение на един месец ищецът е имал нужда от
чужда помощ. Възстановяването е продължило около 2 – 3 месеца, съпроводено с
постоянен прием на обезболяващи. Полученото увреждане е причинило силни болки и
страдания, както и неудобства
по време на възстановяването – затруднено обслужване и ограничения при
извършване ежедневни дейности. Пряко засегната е била и възможността на ищеца да полага труд, доколкото в продължение на общо 176 дни е ползвал отпуск за временна
неработоспособност. Понастоящем при определени условия ищецът продължава да
изпитва болка.
След съвкупна преценка на
конкретните обстоятелства в случая съдът прецени, че обезщетение в размер на 20
000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ще репарира в
достатъчна степен претърпените от ищеца в резултат на произшествието неимуществени
вреди. Следва да се съобрази безспорно
установеното по делото обстоятелство, че застрахователното дружество е
изплатило на ищеца по предявената извънсъдебна претенция обезщетение в размер
на 12 600 лв. При това положение съдът намира, че предявеният иск следва
да се уважи за сумата от 7 400 лв., представляваща разликата между
изплатеното от ответника и определеното от съда обезщетение, а над тази сума до
пълния претендиран размер от 20 000 лв. се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По
отношение на акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от
датата на произшествието до окончателното изплащане, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В настоящия случай е установено,
че с молба, входирана при ответното дружество на 23.07.2018 г., ищецът е
предявил извънсъдебната си претенция за обезвреда. От своя страна с уведомление
от 04.09.2018 г. застрахователят е уведомил ищеца за определеното
застрахователно обезщетение в размер на 12 600 лв. С оглед липсата на
доказателства за противното следва да се приеме, че още при предявяване на
претенцията ищецът е представил всички доказателства съобразно чл. 106, ал. 3
от КЗ. Следователно приложение намира хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ,
като законната лихва се дължи от 13.08.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника „ЗД ЕВРОИНС” АД следва да се възложат
направените от ищеца М.Н. разноски за възнаграждения на вещите лице съразмерно
с уважената част от предявената искова претенция в размер на 425,50 лв. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца -
адв. Р.М. възнаграждение в размер на 700 лева, определено съобразно чл. 36, ал.
2 от ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ответното дружество също има право на разноски. Ответникът е направил
разноски в размер на 255 лв. за възнаграждения за вещите лица и издаване на
съдебно удостоверение, както и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съразмерно с отхвърлената част на
предявената претенция на ответника следва да се присъди сумата в размер на
349,65 лв.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, да
заплати на М.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 7 400 лева /седем хиляди
и четиристотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от
17.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018 г. до окончателното
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7 400
лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, да заплати на М.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 425,50 лева за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, да
заплати на адвокат Р.И.М. от САК, с личен номер № ********** по регистъра на
ВАС, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4,
сумата в размер на 700 лева за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.Н.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да
заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ***, сумата в размер на 349,65 лева за направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова Смит/