№ 1623
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20221100511997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20003781/14.01.2022 г., постановено по гр. д. № 61115/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 66 състав, е признато за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД против Е. В. Г. обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ сума в размер на 106,86 лева
– главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., относно топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул. „******* *******, аб. №
134159, ведно със законна лихва от 15.07.2020 г. до окончателното погасяване; 2./ сума в
размер на 18,18 лева – лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. –
06.07.2020 г.; 3./ сума в размер на 71,89 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.03.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
15.07.2020 г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 72,88 лева. С първоинстанционното решение е
отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД против Е. В. Г. иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15,35 лева – мораторна лихва за периода 01.05.2017 г.
– 06.07.2020 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Е. В. Г. е осъден да заплати на ищеца
„Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 69,25 лева – разноски в заповедното производство, и сумата
в размер на 300,09 лева – разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на ответника
Е. В. Г. сумата в размер на 11,49 лева – разноски в исковото производство.
1
С определение № 20059910/30.09.2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е
оставено без уважение искане от 15.02.2022 г., уточнено с молби от 08.07.2022 г. и
29.07.2022 г., на ответника за изменение на решението на СРС в частта за разноските.
Срещу първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Е. В. Г.. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част, поради
постановяването му в нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че
при неправилен анализ на доказателствата по делото, СРС е формирал необосновани
фактически и правни изводи и е счел за основателни част от предявените искове. Твърди се,
че при постановяване на крайния си акт СРС е обсъдил доказателства, които не са
представени по делото, респ. доказателства, във връзка с които ответната страна не е имала
възможност да изрази становище. В тази насока се навеждат и твърдения, че с несъбрани и
неприети по делото писмени доказателства е работила изслушаната съдебно – техническа
експертиза (СТЕ), поради което се моли същата да не бъде кредитирана от настоящата
инстанция при въззивното разглеждане на спора. Поддържат се релевираните пред първата
инстанция аргументи за явно завишен размер на претендираните суми за доставена топлинна
енергия до собствения на ответника имот, както и за техническа неизправност на
измервателните уреди, отчитали изразходваната в имота топлинна енергия. При тези
съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт
В.П., е депозирала отговор на въззивната жалба. Излага съображения за неоснователност на
наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната
част. Претендира разноски във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД, не е взело становище по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите, в които
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е. В. Г. установителни
искове са отхвърлени.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за
установена от СРС фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които
са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от СРС фактическа обстановка, въззивният
съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
2
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не се констатират допуснати от СРС нарушения на императивни
материалноправни норми при неговото постановяване.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във
връзка с конкретно релевираните доводи във въззивната жалба следва да се добави следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Правилно е прието от СРС, че според нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявените претенции: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и
използването от ответника на претендираното количество ТЕ; стойността на доставената и
потребена ТЕ и изискуемостта на вземането.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от
2006 г./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е това физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а
според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, „битов клиент“
е клиент, който купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29
– 36 Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма
за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в разпоредбата на чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на ТЕ за битови нужди, дължащи
цената на доставената ТЕ по сключения с топлопреносното предприятие договор за
продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на ТЕ те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на ТЕ за битови нужди
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената ТЕ. Това се отнася и за редакциите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
ТЕ за битови нужди при публично известни ОУ потребителите на ТЕ за битови нужди.
В процесния случай не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че процесният недвижим имот е топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира имотът/ е присъединена към топлопреносната мрежа.
С доклада по делото първоинстанционният съд е отделил като безспорно между
3
страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът Е. В. Г. е собственик
на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, бул.
„******* № *******, аб. № 134159, в каквато насока са и събраните по делото писмени
доказателства – Нотариален акт за дарение на имот № 177, том XXXXXIX, дело №
11269/1991 г., молба – декларация на Е. В. Г. от 30.08.2002 г. за откриване на партида при
„Т.С.“ ЕАД на негово име относно гореописания имот, списък на етажните собственици към
протокол на ОС на ЕС на бул. „******* № 15 от 23.08.2002 г., където под № 9 фигурира
името на ответника, срещу което е положен саморъчен подпис от същия, неоспорен по
делото. В този смисъл настоящият състав приема, че ответникът се явява потребител на ТЕ
за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. той има качеството на „битов
клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, което обстоятелство по
същество не се оспорва по делото.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник" от
14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути" и Общите
условия, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
"Монитор", в сила от 11.08.2016 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответникът не твърди, а и не се установява да е
упражнил това право срещу ОУ на „Т.С.“ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че
същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот – обстоятелство,
което не е спорно по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на ТЕ между страните в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за отопление
на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за
отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда – етажна собственост –
арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
4
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 23.08.2002
г., списък към него, договор от 26.08.2002 г., представените индивидуални справки /л. 67 – л.
68/, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по СТЕ, се
установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. София, бул.
„******* № 15, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението
на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице –
помагач – „Т.С.“ ЕООД.
Въззивникът релевира довод, че неправилно е била определена стойността на
действително потребената ТЕ, при конкретно изложени от него съображения, че стойността
е явно завишена, както и че не е доказана техническата изправност на измервателните
уреди, отчитали доставената до имота му ТЕ.
За установяване количеството и стойността на доставената в имота ТЕ през
процесния период, в хода на първоинстанционното производство е изслушана съдебно –
техническа експертиза /СТЕ/, неоспорена от страните, която въззивният съд кредитира като
пълна и обоснована. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по
делото, а и на допълнително изискани от ищцовото дружество, фирмата за топлинно
счетоводство и ТР „София“ документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената от ответника ТЕ през процесния период в съответствие с
разпоредбите на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила ТЕ в сградата
– етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „******* е измервана чрез определено
от ЗЕ средство за измерване – общ топломер № 4020392, който е отчитан по електронен път
в 00:00 часа на всяко първо число на месеца – отчитането се осъществява посредством
електронно устройство, като отчетът се документира и подписва от представител на ЕС;
технологичните разходи съгласно заключението са били приспаднати от общото количество
ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Касателно общия топломер са изследвани 2 броя свидетелства за техническа годност –
първият от 2015 г., относим към периода 01.05.2017 г. – 30.06.2017 г., представен в
нечетливо копие, от чието съдържание според експерта се установяват единствено годината,
номерът на топломера и заключението, че „съответства“; вторият от 22.06.2017 г., със
заключение, че „съответства“. От техническата част на експертизата се констатира, че през
процесния период общият топломер, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на ЗЕ, на всеки две календарни години са преминавали през метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Кредитирайки СТЕ и сочената от него
неяснота относно техническата годност на СТИ в периода м.05.2017 г. – м.06.2017 г., СРС е
намерил за частично неоснователна претенцията за ищеца за доставена ТЕ в посочения
период. Досежно останалата част от исковия период относима е проверката, извършена от
„Г.Т.“ ЕООД, въз основа която вещото лице е направило извод за изправността на СТИ,
който съдът кредитира като формиран от лице със специални знания в съответната област.
Eто защо, възраженията на въззивника, че по делото не е установена техническата
изправност на средствата за търговско измерване, настоящият състав намира за
неоснователни. Евентуална негова неизправност се установява единствено за периода м.
05.2017 г. – м. 06.2017 г., което обстоятелство е съобразено от СРС при постановяване на
обжалваното решение. Според експертното заключение през процесния период в имота на
ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща вода /БГВ/ и сградна
инсталация, като детайлно е посочил как се формират те, възприемайки крайния извод, че
това е ставало съобразно с изискванията на действащата нормативна уредба. Констатирано
е, че в имота е имало отоплителни тела, както следва: 6 броя радиатори с ИРРО, с
радиодистанционен отчет тип F59, чиито показания се отразяват автоматично в
електронната база на ФДР, и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. Експертът е заключил, че
5
сумите за отопление в имота са начислявани на база показанията на шестте броя радиатори с
ИРРО, сумите за ТЕ от сградна инсталация са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно с пълния отопляем обем на имота; сумите
за ТЕ за БГБ – на база показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, като за исковия
период са установени реални отчети на ИРРО и водомера, за които абонатът Е. Г. е осигурил
достъп – видно от представените от ФДР главни отчети, подписани от ответника, чийто
подпис не се оспорва по делото. Делът на процесния недвижим имот в общото количество
ТЕ, доставена до СЕС, е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в
размер на 251 куб. м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер в
размер на 4 374 куб. м. Като краен резултат вещото лице е изчислило, че общата стойност на
доставената до имота на ответника ТЕ се равнява на сумата от 1 155,41 лева, след
приспадане на сумата от 9,53 лева за БГБ за периода м.05.2017 г. – м.06.2017 г., през който
ТЕ е измервана със СТИ с неясна годност. От техническа гледна точка ФДР също е
изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания,
с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество
ТЕ и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При
анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал през
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като в
представеното свидетелство за метрологичен контрол от 22.06.2017 г. е отразено крайно
заключение, че СТИ „съответства“.
В разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената ТЕ по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период ТЕ следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки
в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са
били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество ТЕ след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, СТЕ е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество ТЕ за
процесния период възлиза на 1 164,94 лева /стойност, значително надвишаваща
претендираните в процеса суми за доставена ТЕ/, представляваща сбор между начислените
суми по фактури – 1 122,76 лева, и сумите за доплащане по изравнителните сметки – 42,19
лева, като посочената стойност не включва предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях.
Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано по делото количеството на
доставената до имота ТЕ за процесния период и нейната стойност, в каквато насока са и
мотивите на СРС. Изводите на районният съд са направени при съвкупна преценка на
събраните доказателства – писмените, сред които и отчети на уредите за измерване на ТЕ в
имота на въззивника и индивидуални справки за същия, представени от ФДР с молба от
20.05.2021 г., и заключението на СТЕ. Експертното заключение се базира не само на
изходящите от ищеца документи, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер
в сградата и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство. По делото са
представени и приети като писмени доказателства документи, касаещи разпределението на
топлинна енергия /изравнителни сметки/ за имота през процесния период, представени от
страна на третото лице помагач, от които в съвкупност със заключението на вещото лице,
6
работило и с лично проверените в съответния топлофикационен район документи за
процесния имот, може да бъде направена преценка, че искът за главница е доказан по
основание и размер. Вещото лице е установило количеството топлинна енергия, доставена
до имота през процесния период, стойността й, и че измерванията в абонатната станция,
начисленията по фактури, изравнителните сметки и остойностяване на потребената
топлинна енергия, са в съответствие с действащата през процесния период нормативна
уредба. По делото не са ангажирани доказателства, че количеството ТЕ не е доставено до
имота, че не е възможно натрупването на такова потребление или че е доставено по-малко
количество топлинна енергия, в какъвто смисъл са оплакванията на въззивника, а в тежест
на последния е било да докаже възраженията си - чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба за допуснато нарушение на
процесуални норми от СРС с кредитирането на заключение по експертиза, за изготвянето на
която са използвани материали извън кориците на делото. Вещи лица се назначават за
отговор на въпроси, за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на
поставените от съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците на
делото, като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и носи
наказателна отговорност за даване на невярно заключение, базирано на липсващи
документи, респективно недаващо правдива информация. Вещото лице е посочило, че е
използвало както документите по делото, така и документи, предоставени от третото лице –
помагач и от топлофикационния район. В съдебната практика на ВКС трайно се застъпва
становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото документи, до
които само една от страните има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните
правила, което да нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона
няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1
ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може
да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и изследва на друго
място, като извършването на такава проверка при страната, у която се намират тези
материали, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в процеса /в този
смисъл определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о./.
При изслушване на заключението ответната страна не го е оспорила, включително не е
оспорила кубатурата на имота, включително не са представени документи, че тя е различна
от отразеното от вещото лице, поради което въззивният съд приема за неоснователно
оплакването, че е било нарушено правото на защита на страната. Предвид изложеното
настоящият състав намира, че обосновано първоинстанционният съд е кредитирил
експертното заключение на техническата експертиза, приемайки въз основа на него за
доказани количествата доставена през процесния период топлинна енергия. Ответникът
нито е твърдял, нито е установил, че се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и че е оспорил изготвените от третото лице – помагач изравнителни сметки в
установените срокове съгласно Общите условия, нито в срока за рекламации за отчет на
уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което
и с оглед липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото
производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от
експерта начин в съответствие с нормативната уредба.
Бланкетно във въззивната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на
първоинстанционното съдебно решение, мотивирани с твърдения, че при неговото
постановяване СРС е взел предвид непредставени с исковата молба и ненамиращи се в
кориците на делото писмени доказателства, без да се конкретизират същите. Поради което с
оглед правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд не дължи отговор на бланкетни
възражения.
При горните мотиви и след съвкупен анализ на приетите по делото доказателства
пред първата инстанция – главни отчети за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018
7
г. – 30.04.2019 г., саморъчно подписани от ответника, чийто подпис не е оспорен по делото,
индивидуални справки за използвана топлинна енергия, както и от заключението по
изслушаната и неоспорена от страните СТЕ, което при преценка по реда на чл. 202 ГПК,
следва да бъде изцяло кредитирано като обективно и компетентно изготвено, настоящият
състав намира, че е установено потребеното количество ТЕ за имота на ответника за исковия
период. До този извод е достигнал и СРС в обжалвания съдебен акт, който извод е правилен,
постановен при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон и след преценка на
събраните доказателства.
Във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания относно правилността на
обжалвания съдебен акт, поради което, с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
Относно разноските във въззивното производство
С оглед изхода на делото и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Относно обжалваемостта на въззивното решение
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид цената на предявените искове
настоящото решение е окончателно.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20003781/14.01.2022 г., постановено по гр. д. №
61115/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 66 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, против Е. В. Г., ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. В. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 106,86 лева –
главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., относно топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул. „******* *******, с аб. №
134159, ведно със законна лихва от 15.07.2020 г. до окончателното погасяване; сумата от
18,18 лева – лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 06.07.2020 г.; сумата
от 71,89 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. –
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 15.07.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е. В. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******.
Решението е влязло в сила е необжалваните части.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9