№ 116
гр. Нови пазар, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20233620200377 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Ф. Х. С. от гр. Шумен оспорва наказанието, наложено с електронен
фиш Серия К 7590600 на ОДМВР Шумен.
Жалбоподателят оспорва съдържанието на електронния фиш (ЕФ), като сочи, че е
налице непълно и неточно описание на мястото на нарушението, което представлявало
съществено процесуално нарушение при издаване на ЕФ съгл. чл. 189, ал.4 ЗДвП. Според
жалбоподателя липсва посочване на конкретно място на нарушението.
Според жалбоподателя, посоченото в ЕФ описание на мястото го въвеждало в
невъзможност да организира своята защита, поради което това нарушение било равносилно
на липса на описание, а това е основание за отмяна на издадения ЕФ.
Предвид на горното, моли съда да отмени изцяло издаденото НП като
незаконосъобразно, издадено при противоречие с материалния закон и несъставомерност на
деянието.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно
заседание. Същата е заявила в писмено становище, че издаденото НП е законосъобразно и
следва да се потвърди. В писменото становище е посочено, че местонахождението на пътя е
правилно посочено – път І-2 при км 133+235 до разклона за гр. Плиска. Сочи, че
ограничението на скоростта е до 50 км/ч., за движение в населено място.
Предвид на горното, моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и
1
законосъобразно.
Относно обстоятелствата, налагащи прекратяване на съдебното производство.
По делото не е представено от жалбоподателя доказателство за извършено от него
доброволно плащане на наложеното с ЕФ наказание – глоба, поради което и по арг. на
противното от чл. 79б, ал.2 ЗАНН, не са налице основания за прекратяване на
производството в тази му част и делото следва да се разгледа по същество.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е подадена от надлежно лице,
посочено в ел.фиш, имащо правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Жалбоподателят Ф. Х. С. от гр. Шумен е субект на административно наказателната
отговорност по повод на установено с електронен фиш серия К 7590600 на ОДМВР Шумен,
административно нарушение.
От формална страна, издаденият електронен фиш серия К 7590600 на ОДМВР
Шумен, отговаря на изискванията на закона на чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, същия
конкретизира и индивидуализира териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Шумен;
мястото – обл. Шумен, път І-2 км.133+235 до разклон за гр. Плиска; датата - 05.06.2023 г.;
точния час на извършване на нарушението - 17,03 ч.; регистрационния номер на моторното
превозно средство – ***; собственика, на когото е регистрирано превозното средство Ф. Х.
С..
По отношение на изискването за описание на нарушението е посочено „нарушението
е установено с АТСС ARH CAM S1 насочено към гр. Нови пазар, снимащо в двете посоки.
Отчетен толеранс от 3 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от ВЗС на ЕФ К/6766528 на 11.04.2023 г.“
Посочено е още, че с МПС л.а „***“ с рег. № ***, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с АТС № 120 cd15, при разрешена скорост от 50 км/ч, установена
скорост 81 км/ч и превишена скоростта за движение с 31 км/ч.
Посочени са нарушените разпоредби - чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размера на
глобата 800лв., срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Електронният фиш, съгласно отбелязването върху него е връчен на жалбоподателя на
15.08.2023 г.
Съдът намира, че от формална страна издадения електронен фиш отговаря на
2
изискванията на закона, но посоченото в него описание на нарушението е непълно и не
отговаря на изискванията на закона.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2-ро ЗДвП, електронният фиш, следва да съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
От посоченото в електронен фиш серия К 7590600 на ОДМВР Шумен не се
установява с необходимата яснота в какво се изразява нарушението, поради това, че в него е
вписано „на 05.06.2023 г. в 17,03 ч. в гр. Каспичан, Път І-2 км.133+235 (населено място)
до разклон за гр. Плиска“. След това е уточнено, че нарушението е установено с АТСС
ARH CAM S1 насочено към гр. Нови пазар, снимащо в двете посоки. Отчетен толеранс от 3
км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от ВЗС на
ЕФ К/6766528 на 11.04.2023 г.
От посоченото в ЕФ не се установява, посоченото МПС движело ли се е и в каква
посока се е движело на посочения пътен участък. Посочено е, че техническото средство е
насочено към гр. Нови пазар и снима в двете посоки. Това обаче не освобождава
административния орган от задължението да опише точно начина, по който е осъществено
нарушението – при движение на МПС в определена посока по съответния пътен участък.
Такова описание в ЕФ липсва.
Това съдържание на електронния фиш не установява конкретно нарушение. От него
се установяват само мястото, начина по който е установено дадено събитие – чрез
техническото средство, което е описано, както и наличието на повторност и посочен друг,
предишен ЕФ със съответния номер, но не и самото нарушение.
Посоченото по – надолу в ЕФ, че е извършено „нарушение за скорост“ не
представлява част от задължителното описание на самото нарушение, а конкретизация на
деяние, което определена правна норма определя като нарушение. Практически с така
посоченото в ЕФ се твърди наличието на нарушение, което не е описано и поради това не
може да се направи категоричен извод относно неговото съществуване.
Липсата на правилно описание на нарушението, което се вменява на виновното лице
е съществено процесуално нарушение на правилата на административнонаказателното
производство, водещи до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
От посоченото в ЕФ не се установява и основанието за наложеното ограничение на
скоростта. Посоченото място на нарушението е означено като път І-2 км.133+235, но този
път съгласно Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на
3
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища, е път от първи клас на
републиканската пътна мрежа, посочен в приложение № 1, т.1, и включва участъкът от
Граница Румъния - Русе - Цар Калоян - о.п. Разград - о.п. Шумен - Девня - Варна. Посочено
е, че този път преминава през областите Русе, Разград, Шумен и Варна (Рс, Рз, Ш, Вн). За да
бъде ограничено движението по този пътен участък до определена скорост, то следва да е
подчинено на определено от законите ограничение, наложено със съответните пътни знаци.
В издадения ЕФ не е посочено, по какъв начин е ограничена скоростта в посочения
пътен участък.
Съгласно чл. 4 ЗП, републиканските пътища могат да преминават през границите на
урбанизираните територии, като в § 1, т. 3 ДР към ППЗП е посочено, че „Участък от
републикански пътища в границите на урбанизираните територии“ е участъкът от пътя,
обозначен с пътни знаци с наименования Д11 „Начало на населено място“ и Д12 „Край на
населеното място“.
От своя страна, самото поставяне на пътните знаци Д11 и Д12 следва да съответства
на изискванията за тяхното поставяне, регламентирани в Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Съгласно чл. 3, ал.2, т. 1 от посочената Наредба №
18/2001 г., пътните знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата се поставят в
обхвата на пътя, като в населени места и селищни образувания това се извършва, съгласно
проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния план за
организация на движението. Съгласно посоченото в ал.3, проектите по ал. 2 се изработват,
съгласуват и одобряват при спазване изискванията на Наредба № 1 от 2001 г. за
организиране на движението по пътищата (ДВ, бр. 13 от 2001 г.), към момента отменена от
новата Наредба № РД-02-20-2 от 24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата,
отворени за обществено ползване.
По делото съдът е изискал информация от МРРБ относно пътният участък от път І-2
км. 133+235, и съгласно полученото писмо, л. 58, се установява, че процесният пътен
участък е част от републиканската пътна мрежа. От писмото се установява и това, че
пътните знаци Д11 и Д12 са били преместени на означените места по искане на Община
Каспичан. Монтажът им е бил на 08.10.2019 г. и Община Каспичан следва да даде
информация за генералния план за организация на движението.
От писмо от 11.03.2023 г., л. 63 на Община Каспичан, се установява, че участъкът от
републикански път І-2 км. 133+235, не е включен в одобрения генерален план за
организация на движението, както и че няма настъпили изменения в Заповед РД-25-
300/01.04.1986 г. на зам.предс. на ИК на ОНС Шумен, относно плана за регулация и
застрояване на гр. Каспичан.
В допълнително писмо от Община Каспичан, л. 90, е посочено, че организацията на
движението по републикански път І-2 от км. 132+235 до км. 133+420, е ангажимент на
Областно пътно управление Шумен, поради което община Каспичан не може да
4
предостави информация дали пътни знаци Д11 и Д12 са поставени на Път І-2 на км. 132+235
ляво, дясно и на км. 133+420, ляво, дясно към дата 05.06.2023 г.
Посочено е, че Община Каспичан не разполага с информация за издаден
административен акт – заповед, решение или друг относно поставянето на пътните знаци.
Така посоченото институционално прехвърляне на отговорности между Община
Каспичан и АПИ, относно поставянето на пътни знаци Д11 и Д12, показва, че нормативен,
административен или друг акт за тяхното поставяне няма.
След като няма правно основание за тяхното поставяне, то и съставения протокол за
поставянето на пътните знаци, приложен по делото л. 24, е незаконосъобразен. За неговото
съставяне, респ. за поставянето на пътните знаци Д11 и Д12, няма правно основание. Самото
им поставяне е проява на фактическо действие на посочените в протокола лица, без ясни
цели и мотиви, а не на правно обвързана и нормативно обоснована дейност. В този смисъл,
този протокол има характер единствено на констативен протокол, за извършени фактически
действия от посочените в него длъжностни лица – представителни на Община Каспичан и на
ОПУ Шумен. Този протокол, доколкото в него не е посочено правно основание за
извършване на описаното, установява, че действията по поставяне на пътните знаци Д11 и
Д12 не се основават както на административен акт, така и на закона. Това дава възможност
за защита на всяко заинтересовано лице по реда на чл. 250, ал.1 АПК да поиска от
административния съд по местоизвършване на действията прекратяване на неоснователните
действия на административен орган или длъжностно лице.
Поставените без правно основание пътни знаци на посочените в протокола места е
явно нарушаване на установения правов ред в страната при това от лица, притежаващи
качествата на длъжностни лица и/или служители в съответните органи, според посоченото в
него.
Твърдения за надлежно поставяне на пътни знаци Д11 и Д12 се съдържат в
допълнителната молба на въззиваемата страна, както и в представените от нея копия на
документи, установяващи това, но това не отменя липсата на законно или административно
основание за тяхното поставяне и съответно ясно видимо означаване на границите на
населеното място. След като в ЕФ не е посочено ясно описание на нарушението, то това не
може да бъде санирано чрез последващи молби и доказателства, каквито са приложените по
делото.
Посоченото в ЕФ, че нарушението е извършено повторно има допълващо значение
само относно отговорността на дееца, а не към пълното и точно описание на самото
нарушение, в случая на такова по чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Всичко гореизложено дава основание на съда да приеме, че е налице липса пълното и
точно описание на нарушението, което се вменява на жалбоподателя, което е равностойно
на пълна липса на описание на нарушението, а това представлява съществено процесуално
5
нарушение, водещо до отмяна на издадения ЕФ. Това представлява липса на задължително
съдържание на ЕФ по смисъла на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, което препятства преценката за
материалноправната законосъобразност на същия.
В смисъла на гореизложеното, съдът намира, че оспорвания ЕФ не съдържа описание
на нарушението, за което е наказан жалбоподателя, поради което същия се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят с писмена молба по делото е направил искане за разноски.
Представил е копие от договор за правна помощ и списък на разноските в размер на 400лв.
Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна.
Поради това, че чл.63д, ал.1 от ЗАНН препраща към чл.143 от АПК, субсидиарно
приложим, който от своя страна сочи, че когато съдът отмени обжалваното наказателно
постановление, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт (чл.143, ал.1 от АПК), а когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (чл.143, ал.3
АПК).
Поради отмяна на издадения електронен фиш, разноските по делото, направени от
жалбоподателя следва да се платят от наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.6 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К 7590600 на ОДМВР Шумен, с който на Ф. Х. С.
с ЕГН ********** от гр. Шумен, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4 ЗДвП вр. чл.182, ал. 4, вр. ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 800лв. (осемстотин лева).
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ОД МВР Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Ф.
Х. С. с ЕГН ********** от гр. Шумен, направените по делото разноски в размер на 400 лв.
6
(четиристотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7