РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501524 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
вх. № 261978/06.07.2021 г., подадена от М. Х., поданик на О.К. и С.И., роден на 27.06.1959
г. в Арма с БУЛСТАТ №*** и П. Х., гражданин на И., родена на 22.08.1961г. с БУЛСТАТ
***, и двамата ответници в първоинстанционното производство, чрез пълномощник
адв.Нели Гюмова, против Решение №260135/16.06.2021 г. по гр.д.№570/2020 по описа на
РС-Поморие.
С посоченото решение, Районен съд – Поморие е осъдил ответника М. Х. да заплати на
Етажна собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24. 4 по КККР на гр. Поморие, Б
(Бета), комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС
"Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир
Георгиев Добрев сумата от 1766,13 лв., представляваща вноска във фонд "Ремонт и
обновяване" на ЕС, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г.,
ведно със 60,83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 28.05.2020г. до 25.10.2020г., както и законната лихва
считано от 26.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
С посоченото решение Районен съд – Поморие е осъдил ответника П. Х. да заплати на
Етажна собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24. 4 по КККР на гр. Поморие, Б
(Бета), комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС
1
"Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир
Георгиев Добрев сумата от 1766,13 лв., представляваща вноска във фонд "Ремонт и
обновяване" на ЕС, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г.,
ведно със 60,83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 28.05.2020г. до 25.10.2020г., както и законната лихва
считано от 26.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на Етажната собственост сумата
от 1470,29лв., представляваща разноски по делото.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно. Твърди, че съдът не е взел
предвид факта, че съгласно решението по т.4 от дневния ред от проведеното на 14.11.2017 г.
Общо събрание на Етажната собственост е прието вноската за поддържането на фонд
„Ремонт и обновление“ на сградата за извършване на необходимия ремонт да е съобразно
приетия бюджет, преизчислена за всеки собственик поотделно, съгласно разпоредбата на чл.
50, ал. 2 от ЗУЕС, като вноската е следвало да се плати еднократно до края на месец
декември 2017 г. по банков път, по специално открита банкова сметка със специално
предназначение - за Фонд „Ремонт и обновяване“, която да се открие на името на
Управителя на ЕС. съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.З от ЗУЕС. Сочи, че ищецът не е
представил доказателства за открита банкова специална сметка, поради което счита, че
задължението не е изискуемо поради забава на кредитора, изразяваща се в бездействие в
оказване на дължимото съдействие с оглед на изпълнението. Навежда довод, че откриването
на специална набирателна или разплащателна сметка за 1 фонд Ремонт и обновление, т.е.
сметка със специално предназначение, е гаранция за собствениците, че средствата по нея ще
бъдат разходвани само по предназначение. Сметка за фонд „РИО" е специален банков
продукт, който предлага една по-висока степен на сигурност при разходване на сумите.
Съответно Общото събрание на Етажната собственост е приело плащанията да бъдат
извършвани само по банков път по сметка със специално предназначение. От представените
по делото доказателства не се установявало управителят на сграда „Бета“ да е изпълнил
задължението си да открие специална набирателна сметка, поради което именно кредиторът
е изпаднал в забава. Излага доводи, че съдът неправилно е присъдил направените в
обезпечителното производство разноски в полза на Етажната собственост. Твърди, че към
исковата молба не са представени доказателства за направени разноски по обезпечението,
нито е направено доказателствено искане за прилагане на обезпечителното производство
към исковото. Липсват доказателства за изхода на обезпечителното производство и за
връзката на направените разходи с това производство. Моли за отмяна на обжалваното
решение, като вместо него да бъде постанови друго, с което да отхвърли исковата
претенция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Етажна
собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.4 по КККР на гр. Поморие, Б (Бета),
комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС "Поморие
мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир Георгиев
2
Добрев, чрез пълномощниците адв. Радостина Николова и адв. Евгения Гагашева. Оспорва
подадената въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Посочва, че след влизане в сила на съдебен акт, с който е стабилизирано
решението на Общо събрание на Етажна собственост, с който е избран за управител на
последната „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, дружеството е открило банкова сметка на свое
име, по която събира средствата за фонд „Ремонт и обновяване“. Банковата сметка е била
открита съобразно изискванията на чл. 50 ал. 3 от ЗУЕС, а именно на името на управителя.
Доказателства за така открита сметка са били представени по делото в първото съдебно
заседание. Твърди, че ответникът, чрез своя представител, е уведомен за банковата сметка,
по която следва да извърши плащане за дължимата вноска. Същият е бил канен чрез
електронни писма да извърши плащането по сметката на предходния управител на етажната
собственост. Тези електронни писма са били представени пред първата инстанция и не са
оспорени от ответниците. След избора на нов управител и след откриване на банкова сметка
на негово име, както изисква чл. 50 ал. 3 от ЗУЕС ответникът отново е бил канен,
включително и с исковата молба да извърши плащане на задължението си. Сочи, че не
намирали опора в закона твърденията за недължимост на търсените суми, поради
неоткриването на специалната сметка на името на управителя по чл. 50, ал.З ЗУЕС за
съхраняване средствата от фонд "Ремонт и обновяване". Сочи, че са неоснователни
аргументите, касаещи обжалване на решението в частта на присъдените в полза на ищеца в
първоинстанционното производство разноски, включително и тези, направени на
обезпечителното производство. Видно от представеното в съдебно заседание определение на
Районен съд – Поморие е било допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на
възбрана върху идеална част от недвижимия имот собственост на въззивника. Посоченият
бъдещ иск е бил предявен в срок и е предмет на настоящото производство. Излага довод, че
е функционални връзка между двете производства, в който смисъл цитира практика.
Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивниците не се явяват, редовно и своевременно уведомени и не
изпращат представители.
В съдебно заседание въззиваeмата Етажна собственост се представлява от адв. Гагашева,
която поддържа, че подадената въззивна жалба е неоснователна, поради което счита, че
решението следва да се потвърди. Претендира разноски.
Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и
т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
3
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Поморийския районен съд е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал.
1 т. 9 от ЗУЕС, с който ищцовата Етажна собственост на сграда „Бета“ с идентификатор №
57491.509.24.4 в комплекс „Сънсет ризорт“ град Поморие, представлявана от избрания по
реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС управител – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД иска ответниците
М. Х. и П. Х. да бъдат осъдени да заплатят разделно съобразно притежаваните от тях ид. ч.
сума в размер на 1806,02 евро, в левова равностойност от 3532,27 лева, представляваща
дължима вноска за фонд „ремонт и обновление“, която е целева за извършване на ремонт
покрива и покривните тераси, определена на ОС на ЕС на сграда „Бета“, проведено на
14.11.2017 г. , ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба.
В исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича претендираното право, а
именно: качеството на етажен собственик на ответниците, притежаващи същата притежава
апартамент №4, находящ се в сграда B, етаж 1 в комплекс „Сънсет Ризорт“; взето решение
на проведено на 14.11.2017 г. ОС на ЕС за извършване на необходим ремонт на покрива и
покривните тераси на сградата, в която се намира притежавания от ответниците обект;
определяне на припадащата се на ответниците дължима сума съобразно площта на
апартамента, а именно сумата в размер на 3532,27 лева; потвърждаване на взетото
решение на ОС на ЕС с влезли в сила съдебни решения, постановени по искове с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС; оправена покана за плащане на дължимата сума по
електронен път до електронната поща на ответниците.В подкрепа на изложените твърдения
са ангажирани писмени доказателства.
Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от ответника М. Х., чрез процесуалния си
представител. Оспорен е предявеният иск като недопустим – предявен от лице, което не
разполага с представителна власт спрямо представляваната ЕС, както и като неоснователен.
Възразява се, че задължението за заплащане на процесната сума не е станало изискуемо, тъй
като ищецът не е предоставил сметка, по която да се преведат парите и номер на сметка не е
посочен и в исковота молба.
По повод възражението, отправено от ответника, с правно основание чл. 95 от ЗЗД, за забава
на кредитора, ищецът е депозирал писмено становище по делото, в което посочва, че
начините на плащане на дължимите такси за фонд ремонт и обновяване са следните: в брой,
в касата на Етажната собственост на адрес: град Поморие, к/с „Сънсет ризорт“ в град
Поморие, ул. „Княз Борис 1“ № 219 или по банков път по посочени две банкови сметки,
открити в „Райфайзенбанк“ АД, и двете с титуляр „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, в
качеството му на управител на ЕС. В съдебно заседание пред районния съд, процесуалният
представител на ищеца заявява, че са открити две банкови сметки на името на управителя на
ЕС съгласно чл.50,ал.3 ЗУЕС, като преди това е имало открита друга банкова сметка на
предходния управител и към момента средствата от нея се прехвърлят към новооткритите
сметки.
4
Ответникът не е оспорил тези твърдения, а обосновава отказа си за плащане на
претендираната сума с това, че посочената банкова сметка е с титуляр „Поморие
Мениджмънт 2“ ЕООД и не отговаря на изискването на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС да
представлява сметка със специално предназначение.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е
приел за безспорно обстоятелството, че ответниците, в качеството си на етажни
собственици са материално легитимирани да отговарят по същите, с оглед притежаваното от
тях право на собственост върху самостоятелен обект в ЕС „Бета“– ап. Б1-4. На следващо
място, съдът е приел за доказано твърдението, че е налице влязло в сила решение на ОС на
ЕС от 14.11.2017 г., с което е определена припадащата се на ответниците сума, дължима за
извършване на необходим ремонт на общи части на сграда Бета, равняваща се на процесната
сума. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС и при наличие на подлежащо на изпълнение
решение на ОС на ЕС, съдът е приел, че управителят на ЕС има право да предяви иск за
осъждане на собственика да заплати дължимите суми, както и че ответниците са били
уведомен за дължимата сума, както и за срока, в който следва да бъда заплатена.
Във въззивната жалба ответната страна възразява, че съдът не се е произнесъл по
отправеното още с отговора на исковата молба възражение по чл. 95 от ЗЗД за забава на
кредитора, поради това, че последният не бил изпълнил задължението си да открие банкова
сметка със специално предназначение.
По така направеното възражение, въззивният съд намира следното.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС предвижда, че средствата във фонд „ремонт и
обновяване“ се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името
на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението. В случая, по
делото е безспорно установено, че банкова сметка за набиране на дължимите суми за
попълване на посочения фонд е открита и неин титуляр е управителя на ЕС. В закона липсва
друга уредба било относно режима, под който се намира тази банкова сметка, нито относно
реда, по който титуляра може да се разпорежда със средствата по нея. Ето защо не могат да
бъдат споделени възраженията на ответницата, че тази сметка е под някакъв особен режим,
който дава възможност на отделните етажни собственици пряко да контролират операциите
със същата. При липса на изрична законодателна уредба, следва да се приеме, че право на
разпореждане със средствата по тази сметка има нейния титуляр, който в случая е този,
който и законът визира, а именно управителят на ЕС.
Не може да бъде споделено становището на ответниците, че имат право да откажат да
изпълнят задължението си за плащане на претендираната вноска за фонд ремонт и
обновление по аргумент, че плащането по тази сметка би било ненадлежно или поради
съществуваща хипотетична опасност управителя на ЕС да злоупотреби с разходването на
натрупаните средства. Следва да се спомене, че на етажните собственици са предоставени
различни правни средства за защита на интересите им, включително и в хипотеза на
осъществено от управителя на ЕС противоправно поведение или неоснователно
изразходване на средствата от ЕС. Ето защо по изложените аргументи, настоящият съд
5
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания от страна на
въззивницата, като намира, че задължението за заплащане на процесната сума е възникнало
по силата на взетото решение на ОС на ЕС, като същото е станало и изискуемо и като
такова подлежи на изпълнение.
Пред първата инстанция ищцовата страна е претендирала да й бъдат присъдени както
разноските, сторени в исковото, така и в обезпечителното производство. С оглед на така
отправеното искане, в проведеното пред ПРС съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, в които са
подробно изброени и разноските по обезпечителното производство и са представени
доказателства за извършването им. По делото е представен и препис от Определение №
260046 от 18.09.2020 г. по ч.гр.д. № 530/2020 г. по описа на ПРС, с което е допуснато
обезпечение на предявения в настоящото производство иск, тогава посочен като бъдещ
такъв, чрез налагане на възбрана върху 1/10 ид.част от собствения на ответниците
апартамент, находящ се в комплекса „Сънсет ризорт“, сграда Бета.
С обжалваното решение съдът е присъдил всички разноски по делото, включително
извършените в обезпечителното производство.
Съобразно тълкуванията на закона, дадени в т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС,
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Съобразно посоченото в т.1 и т.2 от същото решение, страната следва да представи списък
на разноските и доказателства, че същите са направени. В настоящия случай от
представеното по делото Определение от 18.09.2020г. по ч.гр.д.№530/20г. по описа на ПРС,
безспорно се установява, че в полза на ЕС е допуснато обезпечение на иска срещу М. Х. и
П. Х., чрез налагане на възбрана върху 1/10 ид.ч. от собствения им недвижим имот. От
платежните нареждания за извършени плащанияна такси и разноски във връзка с
обезпечителното производство, се установява както техния размер, така и факта на тяхното
действително извършване. Ето защо така направените разноски следа да бъдат присъдени,
както правилно е приел първоинстанционния съд.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното
решение е правилно и обосновано и като такова подлежи на потвърждаване.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и
сторените във въззивното производство разноски в общ размер на 350 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №260135 от 16.06.2021г. постановено по гр.д.
№570/2020 по описа на Районен съд-Поморие.
ОСЪЖДА М. Х., поданик на О.К. и С.И., роден на 27.06.1959 г. в Арма с БУЛСТАТ №***
и П. Х., гражданин на И., родена на 22.08.1961г. с БУЛСТАТ ***, чрез адв.Нели Гюмова-
БАК, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.,,Сливница“№26, ет.2 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Поморие
Мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“
№219, дружеството като Управител на Етажната собственост на сграда Бета с
идентификатор №57491.509.24.4 в комплекс „Сънсет ризорт“ - град Поморие, сумата в
размер на 350 лв. /триста и петдесет лв/, представляваща съдебно-деловодни разноски,
направени във въззивното производство, като от тази сума всеки от тях следва да заплати по
175 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7