Решение по дело №10737/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1628
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20185330110737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1628

 

гр. Пловдив, 25.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти  гр. състав, в публично съдебно заседание на  04.04.2019 г., в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10737 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Р.А.И., ЕГН:**********,***  с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86  ЗЗД, с която се иска да бъде установено, че ответникът- Р.А.И.  дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на 413,21 лв.- главница за период от 01.07.2014 г. до 24.01.2018 г., както и сумата в размер от 55,38 лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 30.09.2014 г. до 31.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1844/ 12.02.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2385 по описа за 2018 г. на ПРС. Претендира се и за законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.02.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.

Ищецът посочва, че за периода от 01.07.2014 г. до 24.01.2018 г. по партидата на Р.А.И. има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на  413, 21 лв.-главница, както и мораторна лихва към главницата за периода от 30.09.2014 г. до 31.12.2017 г. в размер на  55,38 лв., за водоснабден имот, находящ се в ***. За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба.

Съгласно чл. 198 о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Р.А.И. има качеството на   потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № *** за водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известии Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като сьщите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от  ГПК срещу Р.А.И. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени.  Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК, което е обусловило правния интерес от установяване на задълженията по нея.

  С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират разноски.

Ответникът, чрез особен представител,в  законоустановения едномесечен срок е  подал отговор, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани. Счита се, че предоставените с исковата молба два броя карнети са незаконосъобразни и нередовно водени.На единия карнет в графа „ подпис на потребителя“ липсва подпис на потребителя, а на другия- липсва графа „ подпис на потребителя“, което е нарушение на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Твърди се, че са налице нарушения на процедурата, предвидена в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия относно начисляването на количествата вода за периода от 01.07.2014 г. до 24.01.2018 г. Счита се, че приложените карнети не са редовно водени, тъй като видно от тяхното съдържание липсва графа „подпис“, а при липса на подпис на съответния потребител или негов представител относно отчетените данни за водомера, не може да се приеме, че служебното начисляване на посоченото количество вода е извършено законосъобразно.Твърди се, че данните на карнетите са посочени произволно, без да бъде реално отчетено количеството вода след посещение на съответния служител за проверка на данните от водомера.

На следващо място, се счита, че посочените в исковата молба фактури също не отговарят на действителните стойности. Отчетените във фактурите данни и количества са отразени въз основа на данните, посочени в карнетите, които са издадени в нарушение на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия и не отразяват действително доставените стоки и извършените услуги. Въз основа на изложените до момента съображения се моли съдът да отхвърли предявените от „ Водоснабдяване и канализация“ ЕООД искови претенции като неоснователни.

Твърди се още, че е налице изтекла погасителна давност за част от претендираните с исковата молба вземания.Посочва се съдебна практика в подкрепа на твърдението, съгласно която вземанията за предоставяне на услуги по доставяне на вода, пречистване и отвеждане на канални води попадат в обхвата на понятието „ периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за които се прилага кратката тригодишна давност. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпъление по реда на чл. 410 от ГПК е подадено на 09.02. 2018 г. , поради което се счита, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 09.02. 2015 г. са погасени по давност, като с погасяването на главното вземане се погасяват и акцесорните претенции за лихви съгласно чл. 119 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не се представиха по делото, като от приетото по делото, като доказателство писмо от Община Пловдив – отдел „МДТ“ се установява, че за имота не е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. 

Ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Лицето не е намерено и на посочения адрес, като именно поради тази причина е назначен особен представител, поради и което не може да се приеме, че лицето не оспорва, че е собственик на имота.

Отделно е налице и друго основание за отхвърляне на иска, т.к. ищецът не доказа, че е бил изправна страна и, че е доставял твърдените услуги, които са правилно начислени и определени по размер. Според ОУ, количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов представител, който подписва показанията. Подобна е разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредбата. По делото не се установява в карнета за процесния период да има подпис на ответника или негов представител. Не се установяват и твърденията на ищеца, че водомерът в имота е бил неизправен, при което да са били налице предпоставки за начисляване по тарифа. В хипотезата на чл. 23, ал. 5 ОУ, ищецът е следвало да процедира по реда, предвиден в чл.33, ал.2 от Наредбата, според който - при установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите, представителят на оператора прави предписание за отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. В случая нито се твърди, нито установява, подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено, още по - малко потребителят /дори да се приеме, че това е ответникът/ да е бил уведомяван за повредата и необходимостта от подмяна. Само след изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите. В приложените карнети предписание няма, а и те не могат да обвържат ответника със съдържанието си, тъй като не са подписани от него. След като няма дадено предписание за отстраняване на повредата, операторът е следвало да процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и чл.26, ал.2 ОУ, като определи срок за изправяне на повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането на срока или подмяна на водомера, ако повредата не е отстранена, да таксува по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В случая няма данни тази поредност да е била спазена.

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че  при извършения оглед на 23.02.2019 г. не се констатира наличие на монтирано измервателно устройство (водомер) в процесния имот, който да отчита потребление на вода от външната чешма с демонтирана канелка чешмена. Този извод касае състоянието към настоящия момент и не установява същото към периода, за който се отнася задължението.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява правилно изчисление на дължими суми, съгласно приети фактури и отразеното в тях, но доколкото не се доказва верността на отразяванията в карнетите и съответно във фактурите, то и изводът за правилно начисляване на сумите е ирелевантен.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставки за начисляване на количества вода, без същите да са отчитани през процесния период от време в имота, съответно не доказва за него да е доставяна и изразходвана вода или да са ползвани други ВиК услуги от ответника и той да е материалноправно легитимиран да отговаря за твърдените вземания.  Не следва да се взема предвид и частичното погасяване на исковите претенции, доколкото не се установява същите да са доказани по основание.

Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва. С оглед неоснователност на главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и искът за обезщетение за забава.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същият не претендира и не представя доказателства за сторени такива.

Мотивиран от горното, съдът 

                       

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Р.А.И., ЕГН:**********,***   искове за признаване на установено, че Р.А.И.  дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на 413,21 лв.- главница за период от 01.07.2014 г. до 24.01.2018 г., както и сумата в размер от 55,38 лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 30.09.2014 г. до 31.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1844/ 12.02.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2385 по описа за 2018 г. на ПРС

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

  Препис от решението да се връчи на страните по делото.                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала.

ПМ