РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. Велико Търново, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110101594 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно съединяване
искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване
на предишната работа и иск за обезщетение за времето, през което работника е останал без
работа след уволнението с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2, 3 от КТ и по чл.225, ал.1
от КТ. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК.
В исковата си молба ищцата С. Ж. Г., действаща чрез пълномощник адв. К.С. твърди,
че по силата на трудов договор от **** сключен между страните по делото ищцата е
работила на длъжност „портиер” в ответното дружество *********. Твърди, че трудовото
правоотношение е прекратено със заповед****, на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, по
взаимно съгласие на страните. Ищецът твърди, че тази заповед е издадена при оттегляне на
молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, която ищцата подала
същия ден при принуда и заплаха. Излагат се твърдения, че при изпълнение на работата на
*** ,дневна смяна, е получила поръчка за пране на дрехи от домуващ в общежитието
студент. За няколко минути отишла да постави дрехите в пералня в сутерена на
общежитието и да издаде касов бон и когато се върнала бил повдигнат въпроса защо не е на
портала. Ищцата твърди, че е написала и подписала молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение при стресова ситуация при заплахи за дисциплинарно уволнение. Ищцата
отправя искане съдът да признае уволнението извършено със Заповед *** за незаконно и да
отмени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното
дружество, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ”****”, да осъди
1
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останала без
работа за един месец в размер на 860лв., ведно със законната лихва считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответното дружество в срока за отговор е депозирало отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Сочи, че на *** е допуснато нарушение на трудовата
дисциплина от ищцата по отношение на пропусквателния режим в *** Изискано било
писмено обяснение от нея във връзка със започване на евентуално дисциплинарно
производство. Сочи се, че вместо писмени обяснения, ищцата подала молба за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните, която молба била
написана собственоръчно и заведена във входящия регистър на ответното дружество на
****от същата дата. Молбата е разгледана и уважена от работодателя, като на нея е
поставена резолюция „Да“, с което писмено е изразено съгласието на работодателя.
Ответникът твърди, че работодателят издава заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение още същия ден преди обяд ,като заповедта е заведена в заповедния
регистър с номер ****След обяд на същата дата ищцата дошла в канцеларията на ответното
дружество и отказала да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
като започнала да пише нова молба, с която оттеглила първата молба. Ответникът твърди, че
първо е подадена молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие, а след това е
молбата за оттегляне на първата молба. Счита твърденията на ищцата, че молбата за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е депозирана при принуда и заплаха
за неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищцата С. Ж. Г. е работила по трудово правоотношение при ответника „**** на
длъжност „портиер” въз основа на трудов договор №*** сключен на основание чл.67 ал.1
т.1 чл.70 от КТ, със шест месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя.
На ***С. Ж. Г. депозирала до работодателя молба вх. №*** за прекратяване на
трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, считано от ****
На **** С. Ж. Г. депозирала до работодателя молба вх. №***, с която оттегля
подадената по-рано на същия ден молба за прекратяване на трудовото правоотношение.
Със заповед ****. на основание чл.325 т.1 от КТ и подадената молба е прекратено по
взаимно съгласие на двете страни трудовото правоотношение между ответното дружество и
С. Ж. Г., считано от ***. Заповедта е връчена на ищцата на ***при отказ да я подпише,
удостоверен с подписите на двама свидетели.
С писмо изх.№ 1***. ответникът е изпратил на ищцата по куриер заповедта за
прекратяване на трудовото й правоотношение.
От представена по делото справка от *** се установява, че на *** ищцата е започнала
работа при друг работодател, което правоотношение е прекратено на ***
По делото е представена подписка съдържаща подписи на лица, домуващи в
2
общежитието, несъгласни с уволнението на ищцата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Й Т, Н Х К
и К Н А. Свидетелят Т, разпитан каза, че познава ищцата, която работи като *****. На
въпросния ден, на който била уволнена, я срещнал в коридора на администрацията, като тя
казала на свидетеля, че отива да си подаде молба за напускане. Влязла в стаята „***** като
през това време свидетелят изчакал да излезе, за да я попита защо напуска. Пред свидетеля
ищцата казала, че служителката я накарала да напише молба да напускане. Свидетелят
заяви, че след като С. се консултирала с адвокат внесла втора молба, с която оттегля
първата, като свидетелят каза, че присъствал при подаването на втората молба, на която
поставил свой подпис. Свидетелят заяви, че ищцата си вършела съвестно работата.
Свидетелят К,служител при ответника, разпитан каза, че познава ищцата и на *** бил
извикан около 14:00ч като свидетел в стаята на служителя К А, за връчване на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. В стаята била ищцата С., която била
запозната със съдържанието на заповедта. Тя носела молба, с която оттегля молбата за
напускане, но служителката А й казала ,че работодателят вече е издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, която ищцата отказала да подпише и напуснала
стаята. Свидетелят А, която работи при ответника на длъжност „****, разпитана каза, че на
****преди обяд, ищцата дошла в кабинета й да пише обяснения, поискани от работодателя,
след което поискала лист хартия и написала молба, като казала,че за нея е по-благоприятно
да си пусне молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Свидетелката каза, че ищцата написала пред нея саморъчно молбата, която свидетелката
входирала и представила пред управителя за разпореждане. Малко преди обяд й върнали
документите, с поставена от работодателя резолюция „Да“ и за изготвяне на заповед.
Свидетелката изготвила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие. Работодателят я подписал, след което около 13:50ч. връчила заповедта на
ищцата, която отказала да я подпише и искала да оттегли молбата си.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно
и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
заплащане на обезщетение за оставане без работа с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и
3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ са допустими.
Разгледан по същество, главният иск за признаване уволнението, извършено със
Заповед **** на управителя на ответното дружество, за незаконно и неговата отмяна е
неоснователен по следните съображения:
Между страните по делото не се спори и от събраните писмени доказателства се
установява, че помежду им на ***. е бил сключен трудов договор, със срок на изпитване
шест месеца, уговорен в полза на работодателя, като по силата трудовия договор ищцата е
заемала длъжността „***“.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 27.04.2023г. ищцата е
3
подала до управителя на ответното дружество молба, в която е направила искане да бъде
прекратено трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, считано от 28.04.2023г.
Молбата е била входирана под №****. По-късно, на същия ден/27.04.2023г./ ищцата
депозира друга молба, с която оттегля по-рано подадената от нея молба за прекратяване на
трудовото правоотношение, която молба за оттегляне е входирана с вх.*****г.
В чл. 325, ал.1, т.1 КТ е уредена възможността за прекратяване на трудовия договор
без предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на страните по договора.
Предложението за прекратяване на договора се счита за прието, когато страната, към която е
отправено е изразила съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което е
уведомила насрещната страна. Страната, отправила предложението се счита обвързана от
него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, когато
волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди
или най-късно едновременно с предложението – чл. 13, ал. 2 ЗЗД. Оттеглянето на
предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна след
достигането му до насрещната страна по трудовия договор не поражда правни последици,
тъй като до изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят е обвързан
от предложението си (чл. 13, ал.1 ЗЗД), а насрещната страна разполага с възможността да
изрази съгласие за приемането му.
Предложението по чл. 325, ал.1, т.1 КТ следва да изразява ясно и по безсъмнен начин
волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно страната да е посочила точния
текст от закона – достатъчно е от изявлението и да следва, че желае трудовото
правоотношение да бъде прекратено. Единствената, предвидена в Кодекса на труда
хипотеза, в която всяка от страните по трудовия договор може да предложи на насрещната
прекратяването му без да сочи причини за това е по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, поради което нито
предложителя следва да посочва изрично основанието за прекратяване на трудовия договор,
нито за това е задължен приемащия предложението, ако от писменото му изявление следва
ясно изразено съгласие за прекратяването. Основанието по чл. 325, ал.1, т.1 КТ за
прекратяване на трудовия договор следва да бъде посочено задължително само в заповедта
за уволнение, имаща констативен характер, предвид различните последици от прекратяване
на трудовото правоотношение в зависимост от основанието за това.
В конкретния случай, ищцата е отправила писмена молба до работодателя, която
съдържа ясно и изрично формулирано искане за прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие, т.е. в хипотезата на чл.325 ал.1 т.1 от КТ. От събраните гласни
доказателства, показанията на свидетеля А, която работи на длъжност „****“ при ответника
се установи ,че след като служителят е приел молбата на ищцата ,същата е била доведена до
знанието на работодателя, който е приел предложението за прекратяване на трудовото
правоотношение и е поставил резолюция „Да“ върху молбата. По този начин работодателят
е изразил съгласието си за прекратяване на трудовото правоотношение, като още на същия
ден е издадена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, подписана от
работодателя, което води до извод, че работодателят е приел предложението на ищцата за
4
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. От писмените и гласните
доказателства се установи, че ищцата е оттеглила молбата си за прекратяване на трудовото
правоотношение, но това е станало няколко часа след депозиране на първата молба.
Съдът намира, че ищцата е била обвързана от предложението си за прекратяване на
трудовия договор до изтичане на предвидения в закона седем дневен срок и оттеглянето на
предложението не е породило правни последици. Отправеното предложение изразява по
несъмнен начин волята за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и това
предложение е прието от работодателя още с постъпването му. Именно, с приемане на
предложението се счита, че страните са постигнали общо съгласие за прекратяване на
трудовия договор, като издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
няма конститутивно действие, а само констатира настъпилото прекратяване на трудовото
правоотношение в посочената хипотеза-чл.325 ал.1 т.1 от КТ. За завършване на фактическия
състав е от значение работодателят да уведоми ищцата за даденото от него съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение ,което в случая е направено още на същия ден-
27.04.2023г. Видно от събраните гласни доказателства, ищцата се е явила в ранния следобед
в кабинета на служителя „Човешки ресурси“ , където й е представена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, която тя отказала да подпише.
Обстоятелството, че ищцата е отказала да подпише заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е ирелевантно за настъпване на прекратяването на трудовото
правоотношение в хипотезата на чл.325 ал.1 т.1 от КТ ,което както бе посочено по-горе,
настъпва с постигането на взаимното съгласие между страните. Заповедта за прекратяване е
връчена на ищцата при отказ да я подпише, удостоверен с подписите на двама свидетели и
на следващия ден й е изпратена по куриер.
Наведените в исковата молба твърдения, че ищцата е подала молбата за прекратяване
на трудовото правоотношение в стресова ситуация при заплахи за дисциплинарно
уволнение, съдът намира за неоснователни и недоказани. От показанията на свидетеля Т се
установи, че същият е срещнал ищцата в коридора на администрацията на ответника, като
тя му казала, че ще подава молба за напускане, след което влязла в кабинета на служителя
„****“. Впоследствие, след като разговаряли и ищцата потърсила консултация, тя взела
решение да оттегли молбата си, но промяната в нейната воля би имала правно значение, ако
работодателят не беше приел предложението й, или, ако двете молби са подадени
едновременно, но случаят не е такъв. Ирелевантно за предмета на настоящото производство
е дали ищцата е работела добре, дали е изпълнява съвестно трудовите си задължения, дали е
допуснала нарушение на трудовата дисциплина, което би могло да бъде основание за
дисциплинарно уволнение, предвид на това, че трудовото правоотношение с ищцата не е
прекратено в хипотезата на дисциплинарно уволнение, а по взаимно съгласие на страните.
Съдът счита ,че от събраните по делото доказателства се установи, че фактическият
състав на прекратяването на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.325 ал.1 т.1 от
КТ е изпълнен и завършен, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата с ответника не е незаконосъобразно, което обуславя неоснователност и
5
недоказаност на предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, като същия следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на това, че главният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и
недоказан, то такъв се явява и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и също следва да се
отхвърли.
Искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа се обуславя от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, поради което и с оглед
неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, съдът намира, че иска за обезщетение по
чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ в размер на 860лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищцата е претендирала присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да бъдат присъждани разноски в нейна полза.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица
се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В случая ответното дружество е представлявано в настоящото производство
от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.37 от ЗПП, в
минимален размер от 100лв., които ищцата следва да заплати на ответника.
С оглед разпоредбата на чл.83 ал.1 т.1 от ГПК и предвид изхода на спора ищцата не
следва да бъде осъждана за заплащане на държавна такса в настоящото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Ж. Г. с ЕГН **********, с адрес ***** срещу
„*******************, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3
от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за признаване за незаконно прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата с ответника, извършено със заповед ******а отмяна на
заповедта, за възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “****“ и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 860лв. за обезщетение за оставане без
работа след уволнението за период един месец, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане , като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. Ж. Г. с ЕГН **********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на „******,
сумата 100лв./сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от датата на обявяването му- 01.08.2023г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7