№ 3918
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20241110208890 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „***************** против Наказателно постановление №
771105-F765831/22.05.2024 г., издадено от началник на отдел „****************************, с
което, на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция,
в размер на 5 000 лева, за неизпълнено задължение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 от
Наредба № Н-5/29.09.2023 г. на МФ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоакзаност; за обективна
несъставомерност; за непрецизна правна квалификация; за процесуално нарушение (свидетелите в
АУАН не са свидетели на установяване на нарушението); за непропорционалност. Моли за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 02.04.2024 г. в 01:47 ч. на фискален контролен пункт ГКПП „Капитан Петко войвода“
от органи на приходите на транспортно средство ******, ** № ****** и ремарке ** № ********
бил съставен протокол за извършена проверка № 260303014843_1/02.04.2024 г. и било поставено
техническо средство за контрол.
На същата дата, в 09:53 ч. от проверяващия екип бил посетен адрес на разтоварване на
стока с висок фискален риск: *************************** – складова база ****. При проверката
било установено, че превозното средство превозва стока от списъка на стоки с висок фискален
1
риск, с общо тегло 17 592 кг, за които бил представен уникален номер на превоз № *************.
За превоз на стока с висок фискален риск – картофи, с общо тегло 2 820 кг, на стойност по
фактура № 132874 – 2 368,80 евро (левова равностойност 4 619,16 лева) и с код № 07019090 не бил
представен уникален номер на превоза. Получател на стоката било „*****************, а
изпращач – ************************* с ****** *********, превозвач – *********, превоз от
Република Гърция към Република България. Видът на стоката бил определен на място – при
разтоварване и от придружаващите стоката документи: международна товарителница от
01.04.2024 г.; стокова разписка № ******************** г. и протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск ******************
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Станислав Радев; АУАН; НП; протоколи за проверка; протокол за отстраняване на
техническо средство; ЧМР; фактура; приемо-предавателен протокол; заповеди за компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се по**репя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
2
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. В принципен план,
коректно се цитира отразеното в АУАН обстоятелство, че свидетелите в същия (СВ.СТ. и Д.К) не са
присъствали на проверката. Едновременно с това, касационната инстанция нееднократно (напр. Р
от 08.04.2008 г. по а.д. 916/2008 АССГ, X кас с-в; Р 20.03.3009 по а.д. 152/2009 VII кас с-в и др.) е
застъпвала принципна позиция, че свидетелите в АУАН приоритетно следва да са такива – на
установяване на нарушението (в светлината на настоящия случай – участвали в проверката).
Едновременно с това, обаче, за да съставлява едно отклонение от процесуалните стандарти
отменително основание, същото следва да е съществено. Според настоящия съдебен състав,
случаят не попада в приложното поле на това изискване, по аргумент от разпоредбата на чл. 40, ал.
4 ЗАНН. Доколкото неизпълненото задължение към държавата се извлича изцяло от писмени
доказателства (вкл. и официални документи), то и вписването изобщо на свидетели в АУАН не
носи признаците на обезателност, per argumentum a fortiori – вписването на свидетели, неучаствали
в проверката, не носи признаците на съществено процесуално нарушение, съставляващо
отменително основание. Без съдът да е сезиран с подобно възражение, мястото на
инкриминираното бездействие (гр. София) също е коректно индивидуализирано, с оглед адресата
на предварителното деклариране (чл. 3 от Устройствения правилник на НАП).
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят, в качеството си на купувач, не е
декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортно средство, превозващо стока
с висок фискален риск (2 820 кг. картофи), от територията на друга държава-членка на ЕС
(Република Гърция) на територията на Република България.
Нарушението по чл. 127и, ал. 1 ДОПК е формално и е довършено с липсата на дължимо
действие, в предоставените срокове. Същевременно, касае се за ангажиране на отговорност на
юридическо лице, т. е. обективна и безвиновна такава, поради което и съдът не дължи подробни
мотиви, в цитираната насока.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата жалбоподателя за приложимост на
изключението по чл. 127, ал. 6, т. 3 ДОПК. Действително, инкриминираната стойност на стоката с
висок фискален риск (равностойност на 4 619.16 лева) попада в обхвата на изключението, но не е
налице кумулативна предпоставка за приложението му, а именно – превозът да е до обект/обекти,
стопанисвани от различни лица на територията на страната, доколкото се касае за трансграничен
такъв.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
3
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона и подзаконовите актове по прилагането му задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай бездействието на жалбоподателя е застрашило обществените
отношения, свързани с обезпечаване ефективността на предварителен, текущ и последващ контрол
върху стоки с висок фискален риск, в относително големи обеми (близо три метрични тона),
поради което и предвид данните, изводими от представената от самия жалбоподател резолюция за
прекратяване следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 278, ал. 3 ДОПК, лице, което не изпълни задължение по чл. 127и,
ал. 1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на
превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-
малко от 5 000 лв. Санкцията е наложена, в предвидения в закона специален минимум (в
който смисъл възражението за непропорционалност би могло да бъде обект на
законодателен дебат, но не и ревизионно основание), поради което и подробни разсъждения
по индивидуализацията й са безпредметни.
По разноските
Независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и
императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед липсата на процесуално
представителство на АНО, в тежест ан жалбоподателя не слева да бъдат възлагани разноски на
насрещната страна.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 771105-F765831/22.05.2024 г., издадено
от началник на отдел „****************************, с което, на основание чл. 278б, ал. 3
ДОПК, на „***************** била наложена имуществена санкция, в размер на 5 000 лева, за
неизпълнено задължение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. на
МФ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5