Р Е Ш Е Н И Е
№ …………..
гр. София, 28.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
гражданско отделение, II-a състав, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: 1. Димитър Мирчев
2. Неделина Симова
при секретаря Емилия Вукадинова, като изслуша
докладвано от съдията Мирчев в.гр.д. № 10971 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК и чл. 258-273 ГПК.
Делото се разглежда повторно в Софийския градски съд /СГС/ след постановяване
на Решение № 295/13 от 11.07.2014 г. по гр.д. № 3675/2013 г. на ВКС, І г.о., с което е
отменено Решение от 09.04.2012 г. по в.гр.д. № 7003/2010 г. на СГС, IV-в състав и е върнато за разглеждане делото
от друг състав на въззивния съд с указания за изпълнение при новото разглеждане
на делото.
При съобразяване с изложеното, СГС намери следното:
С решение от 08.03.2010 г. по гр.д.№ 16693/2008 г., Софийският
районен съд, 35 състав е отхвърлил предявения иск от Х.М.К.срещу Е.П.М., Н.Б.Р.-М.
и Й.Б.К. да се признае правото на
собственост върху апартамент 4Б, в новопостроената сграда на ул.”********,
изградена в УПИ ХІІІ-638 от кв.230, по плана на София, местността „Гео
Милев-Подуене-Редута” на основание приращение, както да се предаде владението
му на ищеца, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и са присъдени
разноските по делото.
При първото разглеждане на делото от въззивния съд с Решение от
09.04.2012 г. по в.гр.д. № 7003/2010 г. състав на СГС е потвърдил решението на
СРС и е осъдил Д.Н.Д. /конституирана като ищца на мястото на починалата Х.М.К./
да заплати разноските по делото, направени от Е.П.М. и Н.Б.Р.-М..
Този акт на СГС е
намерен за незаконосъобразен и е отменен с цитираното Решение № 295/13 от
11.07.2014 г. по гр.д. № 3675/2013 г. на ВКС, І г.о., като делото е върнато на
друг състав на СГС със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона, както и за събирането на допълнителни писмени доказателства.
Във връзка
с това е образувано настоящето в.гр.д. № 10971 по описа за 2014 г. на СГС, по
което са проведени множество открити съдебни заседания и са събрани
допълнителни писмени доказателства съобразно указанията на ВКС.
В рамките на правомощията си по чл. 294 ГПК,
СГС намира следното:
При повторно разглеждане на
делото от въззивната инстанция след връщането му от ВКС, производството започва
от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на
решението, като указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са
задължителни за съда, на който е върнато делото. При повторното разглеждане на
делото, съдът се произнася и по разноските за водене на делото във ВКС.
Фактическата страна по спора е изяснена в отменителното решение на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и тя не е спорна между страните. Затова
същата ще бъде изложена накратко, а именно:
Установено е, че на 11.10.1990 г. Х.К.К.и
съпругата му Х.К./праводатели на сегашната ищца Д.Н.Д./ са продали на С.Б.и Х.Ч.по
1/3 ид. ч. от собствения си недвижим имот парцел Х-6, в кв. 230 по плана на гр.
София, м. „Подуене-Редута”, с площ от 499 кв. м., без построената в дъното на
парцела постройка. През 1991 г. съсобствениците на парцела са сключили договор,
с който взаимно са си учредили право на строеж върху конкретни обекти, уточнени
въз основа на одобрен архитектурен проект за строеж на триетажна жилищна сграда
(н. а. № 142, т. ХХVІІІ, н. д. № 5398/91г.) като К. е следвало да станат
собственици на втория етаж от сградата, източния гараж и източното мазе под
гаража и складовите помещения зад гаражите.
Правото на строеж за К. е отстъпено безвъзмездно, а в полза на Б.и Ч. срещу
поето от тях задължение да построят сградата.
С договор от 1995 г., сключен между първоначалните ищци по делото К., Б.и Ч. от
една страна и „Г-2“ ООД, гр. София е уговорено, че дружеството встъпва в
задължението на Б.и Ч. за построяване на сградата, срещу което то ще стане
собственик на всички обекти в нея без определените за К., по силата на
отстъпеното им право на строеж. Уговорено е, че ако се построи четвърти етаж и
тавански и складови помещения, те ще се построят изцяло за сметка на
дружеството, като за да се отчетат правата на К. до размер на 1/3 ид. ч. от
тези обекти, ще се сключи с тях анекс към договора.
По отношение на строителните книжа за построяване на сградата е установено, че
първоначално одобреният архитектурен проект на 14.09.1990 г. е отменен със
заповед от 16.03.1992 г. поради посочване на кота корниз в несъответствие с
предвиденото с одобрения ЧИЗРП. Одобреният със заповед № РД—09-143/14.01.1992
г. нов архитектурен проект е бил отменен с решение от 10.06.1993 г. постановено
по адм. д. № 4246/1992 г. на СГС, по съображения за неправилно посочване
височината на сградата, с което се нарушава нормативно установеното изискването
за отстояние на сградата спрямо вътрешната регулационна линия на съседния
парцел.
С акт за узаконяване № 61 от 17.02.1997 г., издаден на К. въз основа на
извършено заснемане, е узаконена сграда с гараж и три жилищни етажа, построена
в УПИ ХІІІ до кота + 8.10 м. Издадено е и разрешение за строеж № 193 от
17.02.1997 г. въз основа на одобрен проект за надстрояване от 06.02.1997
г.
Към този момент Ч. се легитимира като съсобственик на 1/3 ид. ч. от дворното
място и на построения трети етаж в сградата съгласно учреденото му право на
строеж. Това следва от влязлото в сила решение от 09.01.2004 г. по гр. д. №
3695/1998 г. на СРС. С него е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр.
пето ЗЗД като привиден, сключеният през 1991 г. между него и К. договор за
продажба на 1/3 ид. ч. от дворното място и прикриващ действителен договор за
продажба на същия имот срещу поето задължение за построяване на триетажна
жилищна сграда, от която втория етаж, източния гараж и източното мазе и две
складови помещения ще бъдат собственост на праводателите по договора К.. В
мотивите на решението на стр. 7 съдът е приел, че „за сключената сделка следва
да се прилагат правилата за прикритата, като следва да се обяви
действителността на прикритата”.
През 2003 г. Ч. продава на Й.К. правото на строеж за ІІІ жилищен етаж от сградата,
както и на западния гараж и две мазета (н. а. № 24, от 21.03.2003 г., т. І, н.
д. № 16/2003 г.)
Същата година е одобрен архитектурен проект със заверка за екзекутив от
30.04.2004 г., съобразно който за ІV етаж на кота +10.80 м. е предвидено изграждане
на мезонет с вътрешна стълба до второ ниво на кота + 13.35 м.
По повод подадена жалба срещу извършваното строителство в сградата на ниво ІV
етаж през 2011 г. техническата служба е съставила констативен протокол, за
установеното, че в ІV етаж са изпълнени два апартамента 4а и 4б /като ап. 4б е
процесния по делото имот, за който се иска ревандикирането му/ на две нива, за
което преустройство няма издадени строителни книжа.
На 03.11.2001 г. е внесен проект за одобрение
изменението на архитектурния проект одобрен за строителство в УПИ ХІІІ-638, кв.
230 за: „разделяне на подпокривен етаж на два апартамента”.
През 2005 г. К. се снабдява с констативен нотариален акт /КНА/ за собственост
на апартамент 4б като се е позовал на покупка и преустройство (н. а. № 174, от
23.03.2005 г., т. І, рег. № 5107, н. д. № 149/ 2005 г.), след което на
26.04.2007 г. продава апартамент 4б на Н.Р.-М. ( н. а. № 195, т. ІІІ, рег. №
12218, н. д. № 507/07 г.)
По делото е установено и това, че през 1997 г. ищцата Д.Д., действаща като ЕТ „Д.-33-Д.Д.“
е сключила с К. на 01.12.1997 г. предварителен договор за строителство и
продажба на недвижим имот. На 17.02.1997 г. е издадено разрешение № 193 на Х.К.за
надстройка на жилищна сграда на гаражи и три етажа от кота + 8.10 м. до кота +
15.45 м.
През 2006 г. К. са продали на Д.Д. придобития от тях
апартамент на втория етаж в сградата в описания УПИ, заедно с източното мазе и
гараж, както и припадащите се части от общите части на сградата и правото на
строеж (н. а. № 16, от 10.03.2006. г., т. І, рег. № 1188, н. д. № 15/2006 г.),
а с договор за дарение от 04.04.2008 г. й даряват правото на собственост на 2
/3 и ч. от описания УПИ (н. а. № 121, т. ІІ, рег. № 1587, н. д. № 305/08г.).
Горната фактическа обстановка се установява не само от
доказателствата по делото, но се намира за безспорна и в отменителното решение
на ВКС. В светлината на същото обаче се налага изследване на някои въпроси, а
именно – обсъждане на възражения за нищожност и за част от събраните
доказателства и изясняване на това, кой е бил собственик на терена при
надстрояването на сградата.
Това е така, тъй като по материалноправния въпрос, по
който делото е допуснато до касационно обжалване от ВКС, е даден следния
отговор: „Когато самостоятелен обект (в случая мезонет) е построен в сграда,
без да е предвиден в одобрените за изграждането й строителни книжа, както и
извън отстъпеното право на строеж, въпреки, че е изпълнен вместо предвиденото по
проект обслужващо помещение - таван към проектирано жилище, той става
собственост по приращение на собственика на терена /чл. 92 ЗС/.“
В този контекст, е изяснено от ВКС, че при първото
разглеждане на делото от въззивния съд, СГС е приел, че съсобствениците на
терена взаимно са си учредили право на строеж за конкретни обекти, съгласно
одобрен архитектурен проект. Съсобственикът Ч. е следвало да построи в
изпълнение на това право жилище на третия етаж с таванско помещение на площ от
58.14 кв. м. След изменение на архитектурния проект, въз основа на който
съсобствениците са си учредили право на строеж на отделни обекти, но без
изменение на взаимно отстъпените суперфициарни права, Ч. вместо таванско
помещение е построил ателие № 4б. СГС е приел, че това изменение на обектите в
сградата засяга само третия етаж и таванските помещения и тъй като не се
променя учреденото право на строеж и покривната конструкция като обща част,
новопостроения обект е станал собственост на носителя на правото на строеж на обекта
в третия етаж Ч..
ВКС счита, че изводът на СГС не съответства на установените факти по делото и е
направен при неправилно прилагане на материалния закон.
Затова се налага след обсъждане и на събраните в
настоящето производство допълнителни писмени доказателства да се изпълнят
указанията на ВКС, така, както са възпроизведени в решението по чл. 290 ГПК.
Касационният съд посочва, че следва да се обсъдят и
анализират следните актове, документи и сделки от настоящия състав и във връзка
с горепосочената фактическа обстановка:
1.Относно обстоятелството, че Ч. продава на Й.К.
правото на строеж за ІІІ жилищен етаж от сградата, както и на западния гараж и
две мазета (н. а. № 24, от 21.03.2003 г., т. І, н. д. № 16/2003 г.)
ВКС сочи, че СГС не е обсъдил направеното възражение
за нищожност на договора поради липса на предмет, тъй като към този момент
правото на строеж вече е било реализирано, което се установява от акт за
узаконяване на сградата от 1997 г. Не е обсъдил и това, че ако договорът е
нищожен относно основния предмет, той не е породил правни последици и за
таванското помещение, проектирано като прилежащо към апартамента, но
нереализирано.
Софийски градски съд в настоящия си състав намира
следното:
С посочената сделка, облечена в нотариална форма /на
л. 8 от първоинстанционното дело/ е продадено на 21.03.2003 г. вещно право на
строеж за посочени в нотариалния акт обекти в сградата на ул. „********.
Сделката е недействителна – поради невъзможен предмет /чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД/. Вещното право на строеж може да е
обект на сделки, но само докато се реализира. Съдебната практика е нееднозначна
по въпроса, че съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или
на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на
учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това
разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея.
Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на
придобиване на собственост за обектите в цялата сграда. Законната дефиниция на
понятието „груб строеж“ /карабина/ също се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46 от
Допълнителните разпоредби това е сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на
довършителните работи. От този момент се счита, че е възникнал обектът на
суперфициарна собственост. Дотогава строежът представлява недвижим имот по
смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към
земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж все още не е
упражнено.
Към момента на прехвърлянето на правото на строеж –
21.03.2003 г. вещното право е било реализирано и посочените в нотариалния акт
обекти са били възникнали като самостоятелни такива, т.е. следвало е да бъдат
прехвърлени като самостоятелни обекти на правото на собственост, а не като
вещно право на строеж за построяването им. Този извод
следва и от приложените по делата архитектурни и строителни книжа – на л. 82 и
сл. от в.гр.д. № 7003/2010 на СГС, л. 159 /пак там/, акт за узаконяване от 1997
г. на л. 117 от първоинстанционното дело и др. След
като договорът е нищожен относно основния предмет, той не е породил правни
последици и за таванското помещение, проектирано като прилежащо към
апартамента, но нереализирано.
Освен посочените по-горе строителни книжа по делото са
налице и други такива, като напр. проект за обособяване на ап. 4а и 4б в
подпокривното пространство на жилищната сграда /л. 123 от в.гр.д. № 7003/2010 на
СГС/; на л. 159 /пак там/ писмо от СО, район „Слатина“, че преустройството на
част от подпокривното пространство /кота +10.80 и кота +13.35/ чрез
обособяването на два апартамента 4а и 4б, е без надлежни документи и се
характеризира като „незаконен строеж“ по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ; на л.
148 от настоящето дело – обяснителна записка за преустройството плюс
архитектурни проекти.
Всички те еднозначно сочат, че двата апартамента /вкл.
и процесния № 4Б/ са реализирани като фактически строеж /но без надлежни
строителни книжа/, като за процесния имот е съставен констативен нотариален акт
за собственост от нотариус № 039 И. Д. в полза на Й. К., като се е позовал на
покупка и преустройство (н. а. № 174, от 23.03.2005 г., т. І, рег. № 5107, н. д.
№ 149/ 2005 г.). След което, на 26.04.2007 г. К. продава апартамент 4б на първата
ответница Н.Р.-М. (н. а. № 195, т. ІІІ, рег. № 12218, н. д. № 507/07 г.).
2. По отношение доказателствения документ за
собственост на процесния апартамент 4Б, издаден на К. на 23.03.2005 г. от
нотариус Д.. Съгласно ТР 11/21.03.2013 г. по ТД 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при
издаване на КНА се касае за една констатация за принадлежността на правото на
собственост, респ. на ограниченото вещно право и то представлява правен извод
на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън
доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на
чл. 179, ал.1 ГПК. Тази констатация на нотариуса може и да е невярна и в този
смисъл, ако се установи, че това е така, то отпада и легитимиращото действие на
акта относно удостовереното чрез него право на собственост. Или казано по друг
начин, ако направения в КНА извод за съществуване правото на собственост е
неправилен и посоченото в него лице не е собственик, то не може да прехвърли
по-нататък права, които не притежава, т.е. всички последващи приобретатели на
този имот също не са негови собственици.
В този смисъл, изводът на нотариус Д., че К. е
собственик на ап. 4Б е неправилен. ВКС също сочи изрично в отменителното си
решение по настоящия казус, че „Направен е незаконосъобразен извод, че
новопостроените обекти в четвъртия етаж – ап. 4а и 4б са станали собственост на
собственика на третия етаж в резултат на преустройство на предвидените по
първоначалния проект тавански помещения. Построеното в четвъртия етаж
съставлява нови обекти, различни от предвиденото с първоначално одобрения
архитектурен проект от 1991 г., въз основа на който съсобствениците на терена
са си отстъпили право на строеж и са построили сградата – узаконена през 1997
г. Двата апартамента в четвъртия етаж, единия от които е предмет на иска, са
построени на основание одобрен архитектурен проект за надстрояване на сградата
по искане на К.. След като този проект е реализиран, построеното на това
основание е станало собственост на съсобствениците на терена към този момент по
силата на приращението (чл. 92 ЗС), тъй като между тях няма учредено право на
строеж за тези нови обекти.
Следователно, първите двата ответници Е.П.М., Н.Б.Р.-М. също не са станали собственици на ап.
4Б, тъй като към момента, в който те са го закупили от К. с нотариален акт за
продажба на 26.04.2007 г., той се е легитимирал като собственик на продаваното
имущество с горепосочения КНА, в който е направен неправилен извод от
съответния нотариус за съществуващо в патримониума на К. право на собственост
на този апартамент, т.е. той им е прехвърлил права, които самия той не
притежава. Т.е. сделката от 26.04.2007 г., с която К. продава апартамент
4б на Н.Р.-М. ( н. а. № 195, т. ІІІ, рег. № 12218, н. д. № 507/07 г.) няма
транслативен ефект по описаните по-горе мотиви.
В
светлината на решението на ВКС следва извод, че ап. 4Б е собственост на съсобствениците на терена по силата на приращението
(чл. 92 ЗС), тъй като между тях няма учредено право на строеж за тези нови
обекти.
За да се определят кои са собствениците на терена и
съответно кой в каква част притежава правото на собственост на построения в
повече ап. 4Б, е нужно да се изследват приложените по всички дела документи за
собственост, но само относно поземления имот, в който е построена жилищната
сграда. Следва да се има предвид, че сделките с прилежащия терен след 2005 г.
са ирелевантни, тъй като правото на собственост на терена трябва да се установи
към по-ранен времеви период – преди 2005 г. когато е издаден КНА в полза на К.
за ап. 4Б.
3. Хронологично собствеността на земята е била
прехвърляна, както следва:
3.1.
нотариален акт за продажба № 12, том XXXXII,
дело 7412/1990 г. от 11.10.1990 г. /на л. 20 от делото на СРС/ - чрез него К.
продават 2/3 ид.ч. от поземления имот на Б.и Ч.; към този момент 1/3 ид.ч. е на
К.; 1/3 ид.ч. е на Б.и 1/3 ид.ч. е на Ч.;
3.2. нотариален
акт за продажба № 86, том XXXI, дело
6041/1995 г. от 10.04.1995 г. /на л. 148 от делото на СРС/ - продава се от Ч.
собствената му 1/3 ид.ч. на „Г 2“ ООД, гр. София;
3.3.
нотариален акт за продажба № 87, том XXXI,
дело 6042/1995 г. от 10.04.1995 г. /на л. 149 от делото на СРС/ - продава се от
Б.собствената им 1/3 ид.ч. на „Г 2“ ООД, гр. София;
т.е. към 10.04.1995 г. собствеността на земята е: 2/3 ид.ч. на „Г 2“ ООД
и 1/3 ид.ч. на К..
3.4.
Нотариален акт за продажба № 48 от 22.11.1996 г. /на л. 20 от настоящето дело/
- продават се от „Г 2“ ООД, гр. София собствените им 2/3 ид.ч. от терена на
лицата В.П.В.и Е.С.А./за които по делото има данни, че понастоящем са с фамилия
Б. – вж. напр. Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата № 259 от
18.06.2004 г. на л. 126 от първоинстанционното дело, в което те фигурират като В.П.Б.и
Е.С.Б./.
Следователно, към 22.11.1996 г. собствеността върху поземления имот е
разпределена, както следва: 1/3 ид.ч. за К. и 2/3 ид.ч. за В.П.В.и Е.С.А./сега В.П.Б.и
Е.С.Б./.
По делото има приложени нотариални актове за разпоредителни сделки със
земята през 2008 г. и нататък, но както се посочи, в случая те са ирелевантни,
тъй като правото на собственост върху терена трябва да се установява във връзка
с прилагане разпоредбата на чл. 92 ЗС в минал момент, а именно – към
възникването на ап. 4Б като самостоятелен обект на правото на собственост.
По делото не са ангажирани от страните доказателства за извършвани
сделки с прилежащия към сградата терен в периода след 1996 г. до 2008 г., а
именно в този период /1996 – 2008 г./ в резултат на незаконно преустройство е
реализиран процесния ап. 4б. От това може да се направи обоснования правен
извод, че след като се приема, че ап. 4Б е собственост на съсобствениците
на терена по силата на приращението, то негови съсобственици към съответния
релевантен времеви период са К. с 1/3 ид.ч. и Б. с 2/3 ид.ч.
На следващо място, безспорно е по делото, че ищцата Д.Д. е правоприемник
на К. /вкл. относно процесното имущество/, поради което е конституирана на
мястото на Х.К.по чл. 227 ГПК още при разглеждането на в.гр.д. № 7003/2010 г.
на СГС, като този извод на градския съд /който е относим и към легитимацията на
страната/ не е коментиран от ВКС в отменителното решение по чл. 290 ГПК като
необоснован или неправилен.
Ето защо, следва да се направи извод, че по силата на приращението /чл.
92 ЗС/ съсобственик на ап. 4Б е Д.Д. с права от 1/3 ид.ч., а това е и
най-важния въпрос, на който следва да се отговори съобразно указанията на ВКС в
отменителното решение.
По отношение на въпроса кой е изпълнил строителството на сградата в
подпокривното пространство, довели до обособяването на ап. 4а и ап. 4б,
настоящият състав на СГС счита, че по настоящето дело този въпрос не е от
значение. И това е така, тъй като се касае за предявен иск по чл. 108 ЗС. Кой е
построил фактически апартаментите няма значение към правния извод за
собствеността им, след като се приема, че същите са станали съсобствени на
собствениците на прилежащия терен по силата на правилото на чл. 92 ЗС.
Въпросът, кой е построил апартаментите, би бил релевантен при предявени
облигационни искове за подобрения, направени разноски и други вземания във
връзка с апартаментите, но по делото такива претенции не се разглеждат и не са
предявявани.
Съгласно т. 2А от ТР № 4/14.03.2016 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС,
съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да
се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото
на собственост към патримониума на ищеца. Относно установителната част за
принадлежността на правото на собственост спрямо всички страни в
производството, ищцата доказва такова за 1/3 ид.ч. от апартамент 4Б в
отношенията си с тримата ответници на основание чл. 92 ЗС /приращение/.
По
отношение на осъдителната част от диспозитива ще следва да се постанови
решение, с което първите двама ответници /М. и Р.-М./ да бъдат осъдени да
предадат владението на целия имот на ищцата. Когато е предявен иск от
съсобственик срещу трети на съсобствеността лица /а М.са такива/ и се установи,
че ищецът е собственик на идеална част от имота, а ответниците не притежават
права в съсобствеността по отношение на земята, съдът следва да признае по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на съответната идеална част от
имота, но да осъди ответниците да предадат на ищеца целия имот. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, например Решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр. д. №
1241 от 2011 г. на ВКС, второ г.о. Предявяването на иска по чл. 108 ЗС представлява действие на
обикновено управление на имота и от това следва, че съсобственикът, притежаващ
идеална част от целия имот, може да иска от ответника-несобственик, който го
владее без основание, предаването на владението на целия имот, а не само на
идеална част от него (може да предяви иск за цялостната му ревандикация).
Поради всичко изложено, обжалваното решение от
08.03.2010 г. по гр.д.№ 16693/2008 г. на Софийския районен съд следва да се
отмени, като се признае за установено по предявения иск по чл. 108 ЗС, че Д.Д.
е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот в отношенията й с тримата ответници,
като се осъдят първите двама ответници /Е. М. и Н. Р.-М./ да й предадат
владението на целия имот, доколкото същите са представили титул за собственост
за жилището съгласно, който те са го закупили от Й. К. и по тези данни те
владеят процесния имот.
По отношение на третия
ответник К., исковата претенция е неоснователна в осъдителната си част /за
предаването на владението/, тъй като той не владее имота, а и не се твърди да
владее. Следователно в тази отхвърлителна част решението на СРС е правилно и ще
следва да се потвърди. Решението на СРС е правилно и ще следва да се потвърди и
в установителната част от иска по чл. 108 ЗС за 2/3 ид.ч. от процесния
апартамент, тъй като те са собственост на други лица, които не са страни по
делото.
Разноски:
Процесуалните
представители на въззиваемите лица – М.и К. нямат претенции по разноските видно
от протокола от последното открито съдебно заседание пред СГС. Исканията по
разноските прави Д. Д., която чрез пълномощник представя списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно същия списък /на л. 313/ тези разноски са в общ размер от 2 240
лв. Сумата е формирана от заплатено адвокатско възнаграждение от 1 700 лв.
по настоящето производство и друга сума от общо 540 лв., в която са калкулирани
сторените разноски в производството пред ВКС. Последните също трябва да се
присъдят от настоящата инстанция съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от 1 700 лв. /като част от тези 2 240 лв./, но възражението е
неоснователно предвид голямата правна и фактическа сложност на случая, цената
на иска и провеждането на множество открити съдебни заседания по делото. Тези
разноски следва да се присъдят на Д. Д. като се възложат в тежест на Н.Р.-М. и Е.П.М.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 08.03.2010 г. по гр.д.№ 16693/2008 г. на
Софийския районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 108
ЗС от Х.М.К., ЕГН: ********** /заместена в процеса на основание чл. 227 ГПК от Д.Н.Д.,
ЕГН: **********/ за признаване на установено в отношенията й с Е.П.М., ЕГН: **********,
Н.Б.Р.-М., ЕГН: ********** и Й.Б.К. с ЕГН: **********, че същата е собственик
на 1/3 идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 4Б, разположен на
тавански етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********със
застроена площ съгласно архитектурен проект от 68.25 кв.м., а съгласно данъчна
оценка 68.85 кв.м., състоящ се от коридор, спалня, дневна с кухненски бокс и
баня с тоалетна, при съседи: ул. „К.“, двор, калкан и ап. № 4А заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, цялото с площ от 499 кв.м., съставляващо УПИ XIII-638 в кв. 230 по плана на София, местност
„Гео Милев-Подуяне-Редута“ при съседи по скица: ул. „К.“, УПИ XII-637,
УПИ VIII-639 и УПИ XIV-641, в частта, в която е отхвърлена исковата
претенция по чл. 108 ЗС да бъдат осъдени Е.П.М., ЕГН: ********** и Н.Б.Р.-М.,
ЕГН: ********** да предадат владението на същия апартамент на Д.Н.Д., както и в
частта за присъдените съдебно-деловодни разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на Е.П.М.,
ЕГН: **********, Н.Б.Р.-М., ЕГН: ********** и Й.Б.К. с ЕГН: **********, че Д.Н.Д.,
ЕГН: ********** /заместила в процеса на основание чл. 227 ГПК първоначалната
ищца Х.М.К., ЕГН: ********** / е собственик по приращение /чл. 92 ЗС/ на
следния недвижим имот:
1/3
/една трета/ идеална част от апартамент № 4Б, разположен на тавански етаж в
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********със застроена площ
съгласно архитектурен проект от 68.25 кв.м., а съгласно данъчна оценка 68.85
кв.м., състоящ се от коридор, спалня, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна,
при съседи: ул. „К.“, двор, калкан и ап. № 4А заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
цялото с площ от 499 кв.м., съставляващо УПИ XIII-638 в кв. 230 по плана на София, местност
„Гео Милев-Подуяне-Редута“ при съседи по скица: ул. „К.“, УПИ XII-637,
УПИ VIII-639 и УПИ XIV-641.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Е.П.М., ЕГН: ********** и Н.Б.Р.-М., ЕГН:
********** да предадат владението на Д.Н.Д., ЕГН: ********** /заместила в
процеса на основание чл. 227 ГПК първоначалната ищца Х.М.К., ЕГН: **********/ на
следния недвижим имот: Апартамент № 4Б, разположен на тавански етаж в жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ул. „********със застроена площ съгласно
архитектурен проект от 68.25 кв.м., а съгласно данъчна оценка 68.85 кв.м.,
състоящ се от коридор, спалня, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна, при
съседи: ул. „К.“, двор, калкан и ап. № 4А заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото
с площ от 499 кв.м., съставляващо УПИ XIII-638 в кв. 230 по плана на София, местност „Гео
Милев-Подуяне-Редута“ при съседи по скица: ул. „К.“, УПИ XII-637,
УПИ VIII-639 и УПИ XIV-641.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.03.2010 г. по гр.д.№ 16693/2008 г. на
Софийския районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА Е.П.М., ЕГН: **********
и Н.Б.Р.-М., ЕГН: ********** да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.Н.Д.,
ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски в общ размер от 2 240 /две
хиляди двеста и четиридесет/ лева за всички инстанции, включително и за
производството пред ВКС по гр.д. № 3675/2013 г. на I г.о., гражданска колегия.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.
280 ГПК.
Председател:
Членове: 1. 2.