№ 8454
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110172879 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Л. С. П.,ЕГН
**********,с адрес гр.С пълномощник адв.В. С.,с адрес гр.С,срещу „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от П П и М Ц,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато
за установено,че ищцата не дължи сумата от 1092,50 лева за топлинна енергия
за периода м.07.2009 г. до м.10.2010 г.
В исковата молба се твърди,че по твърдения на ответника титуляр на
партида за абонатен номер 157242 е ищцата П. за топлоснабден имот в
гр.С,като за периода м.07.2009 г. до м.10.2010 г. е начислена топлинна енергия
на обща стойност 1092,50 лева. Ищцата оспорва дължимостта на паричната
сума като сочи,че не е доказано съществуването на договорно
правоотношение,не е доказано доставено количество топлинна енергия,а и
паричната сума е недължима поради изтекла погасителна давност. Ищцата
моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника с
изразено становище,че задълженията за топлинна енергия са периодични
платежи и е приложима тригодишна давност,ответникът не оспорва,че
давност е изтекла,но изтъква,че при настъпила погасителна давност вземането
се превръща в естествено и страната длъжник има право да изпълни
доброволно. Ответникът сочи,че не е дал повод за образуване на делото и
счита,че отговорността за разноски следва да бъде разпределена при
съобразяване разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
1
Според извлечение от „Т С“ЕАД размерът на начислените задължения
за абонатен номер 157242 за периода м.07.2009 г. до м.10.2010 г. възлиза на
1092,50 лева.
Установява се,че с писмо,получено с известие за доставяне от 25.11.2024
г.,“Т С“ЕАД уведомява Л. С. П. относно наличието на неизпълнени
задължения,в това число за процесния период м.07.2009 г. до м.10.2010 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед обстоятелството,че ищцата П. оспорва дължимостта на парични
суми,за които твърди,че не са заплатени,за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответника
е възложено доказването,че вземането,чиято дължимост ищцовата страна
оспорва,съществува – по основание и по размер. Това означава,че при
предявена искова претенция по отрицателен установителен иск ответникът
носи доказателствената тежест. В конкретния случай ищцата П. с исковата
молба оспорва съществуването на договорно правоотношение към процесния
период. Съдът счита,че предявената искова претенция по отрицателния
установителен иск подлежи на уважаване,защото в хода на производството
ответното дружество не е провело доказване,че към процесния период между
страните съществува договорно правоотношение. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ
клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот. Доказването съществуване на
договорно правоотношение е обусловено от провеждането на доказване,че
ищцата П. е собственик на имота или е носител на вещно право на ползване
върху имота. В хода на производството ответникът не е ангажирал
доказателства,нито е формулирал доказателствени искания,за да докаже,че
между страните съществува договорно правоотношение,респективно че
ищцата дължи паричните суми,начислени по договорното
правоотношение,поради което отрицателният установителен иск подлежи на
уважаване. За да счете,че искът подлежи на уважаване,съдът взе предвид и
липсата на проведено доказване от ответника,че ищцата П. към процесния
период се е намирала в имота на облигационно основание,респективно че
между страните е възникнало договорно правоотношение с ищцата като
лице,което ползва имота на облигационно основание. При липсата на
проведено доказване между страните за процесния период да съществува
договорно правоотношение съдът следва да уважи предявената искова
претенция по отрицателния установителен иск.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
разноски и адвокатско възнаграждение съдът намира,че в полза на ищцата
следва да бъде присъдени сумата от 50 лева – внесена държавна такса,а в
полза на адв.В. Ф. С. – сумата от 300 лева за предоставена безплатно правна
помощ като съдът определя размера на адвокатското възнаграждение при
съобразяване фактическата и правна сложност на казуса,разглеждането на
делото в едно съдебно заседание,цената на иска,а и отчита решение на СЕС по
2
дело № 438/2022 г.,според което съдът не би могъл да бъде обвързан от
минимум на адвокатско възнаграждение,определен в подзаконов акт –
наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц,че Л. С. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,ап.33 не дължи сумата от 1092,50 лева ( хиляда деветдесет и два лева и
петдесет стотинки ) за топлинна енергия за периода м.07.2009 г. до м.10.2010 г.
поради недоказаност съществуване на договорно правоотношение към
процесния период.
ОСЪЖДА „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Л. С. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,ап.33
сумата от 50 ( петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц да заплати на адвокат В. Ф. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,сумата от 300 ( триста ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3