Р Е Ш Е Н И Е
03.12.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, І-22 с-в, в публично съдебно заседание на 09.11.2021 г. в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №
728 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р.Д.Ц. чрез адв. С.К. ***, с адрес за призоваване гр.Кюстендил, ул.“*******№***която е
предявен срещу „Ю.Б.” АД ЕИК******със седалище и адрес на управление ***,
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи
сумите по изпълнителен лист от 07.12.2010г., издаден по ч.гр.д.№3651/2010г. на
РС Кюстендил и описани в съобщение с изх.№1788/30.01.2020г. по
изп.д.№2019430400934 по описа на ЧСИ Е.Х.а именно: 77 908.94лв. –
главница, ведно със законната лихва от 31.01.2020г., 73 884.26лв. –
законна лихва за периода от 12.10.2010г. – 30.01.2020г., 11 679,66лв. –
неолихвяеми вземания – мораторни лихви, обезщетения и т.н., 5 021,90лв. с
ДДС, като погасени по давност.
Ответникът „Ю.Б.” АД е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди,
че в хода на образуваното изпълнително производство спрямо ищеца са
предприемани изпълнителни действия, които са прекъснали давността.
Третото лице помагач на страната на ответника „К.Б.“ ЕАД ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, не взема становище по
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложен по делото изпълнителен
лист от 07.12.2010г., издаден по ч.гр.д.№3651/2010г. на РС Кюстендил, издаден по заповед
по реда на чл. 417 от ГПК ищеца Р.Д.Ц., в качеството му на едноличен търговец, е осъден да заплати на „Ю.Б.” АД сумата от 77 908.94лв. – главница по договор за кредит от 11.04.2008 г., ведно със законната лихва от 12.10.2010г. –
30.01.2020г., 11 679,66лв. – договорна лихва за периода 21.12.2009 г. – 01.10.2010 г., какато
и 5 021,90лв. разноски по делото.
Видно от данните по приложеното изп.д. № 2010430400650 по описа на ЧСИ Е.Х.то е образувано по молба на „Ю.Б.” АД с вх. № 05211 от
29.12.2011 г. С протокол за опис на недвижим имот от 10.02.2011 г. е извършен
опис на недвижим имот и е насрочена публична продан, а по молба на взескателя
от 29.08.2011 г. публичната продан е била спряна. Впоследствие със запорно
съобщение от 29.10.2013 г. до ОД – МВР Сектор ПП – Кюстендил е бил наложен
запор на 3 бр. автомобили, собственост на ищеца Р.Д.Ц.. С постановление от
11.08.2014 г., връчено на работодателя на ищеца „К. С“ ООД на 15.08.2014 г., е
наложен запор на трудовото му правоотношение, което със заповед от същата дата
е било прекратено по взаимно съгласие, а с
постановление от 11.01.2018 г. е прекратено изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като впоследствие са отменени и наложените
обезпечителни мерки.
С молба от 01.11.2019 г. взискатеят „Ю.Б.” АД е поискал да му бъде върнат
процесния изпълнителния лист от 07.12.2010 г., като след връщането му, а именно на 04.11.2019 г., взискателят
е инициирал по него образуването на изп.д.№2019430400934
по описа на ЧСИ Е.Х.което е висящо и към момента.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Страните не спорят, че ищеца Р.Д.Ц., в качеството му на едноличен търговец, е бил кредитополучател по договор за кредит от 11.04.2008 г., сключен с
кредитора „Ю.Б.” АД, както и че не е върнал получената сума в размер на 77 908.94лв. в уговорените срокове.
Между страните не е налице и спор, че по влязла в сила заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3651/2010 г. на РС Кюстендил ищеца Р.Д.Ц., в качеството му на едноличен търговец, е осъден да заплати на „Ю.Б.” АД сумата от 77 908.94лв.
– главница по договор за кредит от
11.04.2008 г., ведно със законната лихва от 12.10.2010г. –
30.01.2020г., 11 679,66лв. – договорна лихва за периода 21.12.2009 г. – 01.10.2010 г., какато
и 5 021,90лв. разноски по делото, като на 07.12.2010 г. е издаден и изпълнителен лист.
По отношение на допустимостта на иска съдът намира, че доколкото ищецът
оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми, включително и в
настоящото производство, искът се явява допустим.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по
давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на чл.
115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД,
давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а
според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. В
случая давността е прекъсната с депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК на 12.10.2010 г., а и с
влизане на заповед по реда на
чл. 417 от ГПК от 22.10.2010 г. по ч.гр.д. № 3651/2010г. на РС Кюстендил. Следващото действие,
което е от естество да прекъсне давността е извършено на 10.02.2011 г., когато съдебния изпълнител е извършил опис на недвижим
имот. В
тази насока следва да се има предвид, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. № 2/2013 г. от 26 юни
2015 год., прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. По конкретното дело такива действия са още
налагане на запор със запорно съобщение от 29.10.2013 г. до ОД – МВР
Сектор ПП – Кюстендил на 3 бр. автомобили, собственост на ищеца Р.Д.Ц., както и налагането на запор на трудовото му правоотношение на 15.08.2014
г.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато трае
съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
петгодишна, тъй като е установена с влязла в сила заповед по реда на чл. 417 от ГПК. Следователно от 15.08.2014 г., когато е последното валидно изпълнително действие, започва да тече
давност в размер на 5 години, която е изтекла на 15.08.2019 г. и считано от
тази дата се погасява възможността претендираните суми да се събират
принудително. Предприетите изпълнителни действия по изп. д. № 2019430400934 по описа на ЧСИ Е.Х.което е висящо и към момента, са извършени след изтичане на погасителната
давност за вземанията по процесния изпълнителен лист, Затова и доколкото вземането за процесните суми се явява погасено по давност,
предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Независимо от гореизложеното и за пълнота на изложението, съдът намира, че
в случая давността е петгодишна, по следните съображения. Ищецът се позовава на
кратката тригодишна давност, позовавайки се на установената съдебна практика за
тригодишната давност за вземания по изпълнителни листове, издадени на несъдебни
основания, съгласно разпоредбите на чл. 237 и сл. от ГПК /отм./. Съдът намира,
че съдебната практика по отменения ГПК е неприложима към заповедното
производство по действащия ГПК. Това е така, защото на първо място,
производството по реда на чл. 237 и сл. от ГПК /отм./ е било уредено като
едностранно производство и определението за издаване на изпълнителен лист не се
е ползвало със сила на пресъдено нещо /СПН/, за разлика от заповедното
производство, което е двустранно и влязлата в сила заповед по чл. 417 от ГПК се
ползва със ползва с ефект, идентичен със СПН. В тази насока следва да се има
предвид, че заповедта за изпълнение се връчва на длъжника, който има право на
възражение по реда на чл. 414 от ГПК и ако депозира такова, съдът дава указание
за предявяване на установителен иск. Липсата на възражение по чл. 414 от ГПК
означава признание на длъжника на вземането на кредитора. Това означава, че
целта на заповедното производство е да облекчи и двете страни в процеса, т.е.
както кредитора, така и длъжника и затова последния не може да черпи единствено
позитиви от това производство, а оттук и да се позовава на кратка тригодишна
давност, както е при несъдебните основания. Именно затова може да се направи
извод, че акта за безспорно вземане по заповедното производство се ползва с
ефект, идентичен със СПН. Аргумент в този насока е и разпоредбата на чл. 424,
ал. 1 от ГПК, според която длъжникът може да оспори вземането по искове ред,
само при наличието на нови, респ. новооткрити обстоятелства или доказателства
от съществено значение за спора. По отношение на петгодишния давностен срок
след влизане на заповедта в сила е и решение № 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV-то
ГО.
При този изход на спора и
изричните претенции на страните, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. С.К. възнаграждение за безплатна правна помощ
по реда на чл. 38, т. 2 от ЗА по договор за правна защита и съдействие от 30.03.2020
г. в размер на 2 449.95 лв., според минималните размери на адвокатските
възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и с
оглед освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 6
739.79 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК, предявени от Р.Д.Ц. ЕГН ********** чрез адв. С.К. ***, с адрес за призоваване гр. Кюстендил, ул. “*******№ ***срещу „Ю.Б.” АД ЕИК******със седалище и адрес на
управление ***, че Р.Д.Ц. не дължи на „Ю.Б.” АД сумите по
изпълнителен лист от 07.12.2010г., издаден по ч.гр.д. № 3651/2010г. на РС Кюстендил и описани в съобщение с изх. № 1788/30.01.2020г. по изп. д. № 2019430400934 по описа на ЧСИ Е.Х.а именно:
77 908.94лв. – главница, ведно със законната лихва от 31.01.2020г.,
73 884.26лв. – законна лихва за периода от 12.10.2010г. – 30.01.2020г.,
11 679,66лв. – неолихвяеми вземания – мораторни лихви, обезщетения и т.н.,
5 021,90лв. с ДДС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД ЕИК******със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв. С. П. К. ***, с адрес за призоваване гр.Кюстендил, ул.“*******№***възнаграждение за безплатна правна помощ по реда на чл. 38, т. 2 от ЗА,
предоставена на Р.Д.Ц. по договор за правна защита и съдействие от 30.03.2020 г. в размер на 2
449.95 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД ЕИК******със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 6 739.79 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „К.Б.“ ЕАД ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: