РЕШЕНИЕ
№ 10266
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110155442 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част Втора, Дял Първи на ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Н. Л. Б. срещу **** , с която са
предявени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите,
както следва: 5 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
наказателно преследване за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК срещу ищеца, за
което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД No 4037/2023 г. по описа на Софииски
раионен съд, Наказателно отделение, 7 с-в, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на присъдата– 10.08.2023 г., до окончателното плащане, както и сума в размер на
600лв. – представляваща имуществени вреди в размер на заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство /съгласно уточнение, направено в открито
съдебно заседание на 11. 03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
присъдата– 10.08.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с връчено му на 01.02.2023 г. Постановление за привличане на
обвиняем от 24.01.2023 , бил привлечен в качеството му на обвиняем по ЗМК No 1803/2022
г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. No 46096/2022 г. по описа на Софииска раионна
прокуратура, за това, че на 06.09.2022 г. около 18.00 часа в ****, пред бл. No 9 се заканил с
престъпление против личността на П. И. А. – с убииство, с думите „Еи сега се качва до горе,
ще взема пушката и ще ти пръсна главата, ще те застрелям!“. За същото деяние с
обвинителен акт му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал.
1 НК. С влязла в сила на 10.08.2023 г. Присъда по НОХД No 4037/2023 г. по описа на СРС,
НО, 7 с-в бил признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото обвинение по чл.
144, ал. 3 във вр. ал. 1 НК. Ищецът твърди, че вследствие на незаконно повдигнатото му
обвинение претърпял имуществени и неимуществени вреди. Имуществени вреди се
1
изразявали в заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лв. По отношение на
неимуществените твърди, че в периода на наказателното преследван от 24.01.2023 г. до
10.8.2023 г. участвал в 2 съдебни заседания, чувствал се емоционално съкрушен, още повече
предвид възрастта му и здравословното му състояние. Притеснявал се, че може да получи
присъда наказание лишаване от свобода до 6 години по повдигнатото му обвинение, макар
да бил невинен. Станал изнервен, раздразнителен, загубил концентрацията си, подтиснал се
и се затворил в себе си, а сънят му значително се влошил, увеличило се телесното му тегло.
Чувствал се депресиран. Воденото наказателно производство се отразило и на семеините му
отношения, близките му били огорчени и разочаровани от него и спрели да общуват.
Информацията за воденото наказателно производство, достигнала до приятелския му кръг и
повечето му познати и приятели започнали да странят от него. Авторитетът му бил увреден.
Вследствие на наказателното преследване били иззети личните му оръжия, посредством
които тои упражнявал хобито си да ходи на лов. Претендира да му бъде заплатено
обезщетение за всички претърпени вреди, ведно със законната лихва от датата на
приключване на производството с влязла в сила присъда до окончателното изплащане на
обезщетението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата, в които **** оспорва
исковете. Според ответника ищецът не е доказал твърденията си, че деиствително е
претърпял вреди вследствие на незаконното обвинение, които да са в пряка причинно-
следствена връзка именно с процесното обвинение. Сочи, че ищецът е бил осъждан макар да
е реабилитиран по право, поради което и за твърдяната от него отрицателната обществена
проява спрямо личността му са допринесли и други фактори, а не само настоящото
обвинение. Твърди, че Прокуратурата не е разгласявала информация относно воденото
наказателно преследване срещу ищеца, поради което и не следвало да бъде ангажирана
отговорността и за злепоставянето му в обществото. В случаи, че съдът намери исковите
претенции за основателни, оспорва размера на претендираните обезщетения като завишен.
Сочи, че същият не отговаря нито на твърдените вреди, нито на икономическия статус в
България. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следвало да вземе
предвид краткия период на наказателно преследване, обстоятелството, че срещу ответника
не е взета мярка за неотклонение, наличието на друго производство, водено срещу ищеца в
предходен период, както и обстоятелството, че самата оправдателна присъда компенсирала
изтърпените страдания. Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, а при
условията на евентуалност за уважаването на претенциите в по-нисък размер.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява
от адв. Г., който поддържа исковите претенции.
**** се представлява от прокурор В., която счита исковете за неоснователни и моли
за тяхното отхвърляне.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че с влязла в сила
Присъда от 25.07.2023 г. по НОХД No 4037/2023 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в Н. Л. Б. е
оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 във
вр. ал. 1 НК.
По делото е приложено НОХД No 4037/2023 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в, ведно с
ДП № 227 ЗМК 1803/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 46096/2022 г. по описа на
СРП. Видно от материалите по досъдебното производство същото е образуване с
Постановление от 24.10.2022 г. Ищецът Н. Л. Б. бил привлечен като обвиняем с
Постановление по чл. 219 НПК от 24.01.2023 г., връчено му на 01.02.2023 г. за това, че на
2
06.09.2022 г. около 18 часа в ****, пред блок № 9 се заканил с престъпление против
личността на П. И. А. – с убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. В деня на
връчването на постановлението за привличане като обвинем е проведен и разпит с ищеца в
качеството му на обвиняем. За установяване на факти и обстоятелства по разследването е
назначена и извършена съдебно-психиатрична експертиза на обвиняемия Н. Б.. Няма данни
на уличеното лице да е взета мярка за неотклонение. Въз основа на внесения в съда
обвинителен акт е образувано НОХД4037/2023 г. Проведени са две открити съдебни
заседания с участието на обвиняемия, съответно на 18.05.2023 г. и на 25.07.2023 г., като на
последното е произнесена и оправдателна присъда, която не е обжалвана и е влязла в сила
на 10.08.2023 г. Видно от материалите по НОХД подсъдимият Б. е защитаван от адв. Г., с
когото е сключил договор за правна защита и съдействие и му е заплатил сумата от 600 лв.
адвокатски хонорар.
Видно от приложената справка за съдимост ищецът Н. Л. Б. е осъждан с влязла в сила
Присъда от 30.11.1985 г. по нохд 2119-85 на СРС за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за което осъждане е реабилитиран и същото няма правно значение.
По делото е постъпило писмо от СДВР- III РПУ, видно от което във връзка с
повдигнато обвинение на Н. Л. Б. на основание чл. 155, ал. 1 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 2
ЗОБВВПИ е издадено Решение на Началника на 03 РУ-СДВР за отнемане на разрешението
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и на 29.03.2023 г. оръжието на
лицето е иззето. По молба на Н. Л. Б. и и във връзка с влязлата в сила оправдателна присъда
оръжието му и разрешението за съхранение, носене и употреба на оръжие са му предадени
на 12.09.2023 г.
По делото е приет като доказателство договор за правна защита и съдействие,
сключен между Н. Л. Б. и адв. Г. Г. за процесуално представителство по НОХД № 4037/2023
г. пред СРС, 7 с-в, видно от който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. М. А., познат на
ищеца. Свидетелят знае, че оръжието на приятеля му е отнето, но не точно знае по каква
причина, знае за свада с негов познат. Знае, че Н. е активен ловец и за него ловът е спорт,
хоби и удоволствие, а отнемането на оръжието му е попречило да ходи на лов, за което той
е споделил неудовлетвореността си пред свидетеля. Съдът намира дадените показания за
обективни и безпристрастни, поради което ги кредитира с доверие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявените осъдителни искове намират правната си квалификация в чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като
уважаването им е обусловено от установяването на следните обстоятелства: повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, приключило с влязла в сила опрвадателна
присъда и претърпени неимуществени и имуществени вреди в претендирания размер,
посочен в исковата молба, както и причинна връзка между незаконното обвинение и
претърпените вреди.
В чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ е предвидена отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от правозащитни органи – от разследващите органи, прокуратурата
или съда, в конкретно изброени хипотези. Във връзка с ангажиране отговорността на
държавата по реда на тази разпоредба са дадени задължителни разяснения с ТР № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС. Отговорността по ЗОДОВ е безвиновна, тъй
като според чл. 4 от същия закон обезщетение за претърпени вреди се дължи независимо от
това, дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице/лица. При наличие на
3
предвидените в закона предпоставки се отговаря за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанията за освобождаване от отговорност
или за нейното редуциране са предвидени в чл. 5 от същия закон, съгласно който
обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, респ. ако с поведението си последният виновно е допринесъл за същото, като в
тези случаи се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно -следствена
връзка с вредоносния резултат.
От събраните доказателства се установява, че е налице първата предпоставка за
уважаване на исковете. Ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3
НК, след извършени действия по разследването му е повдигнато обвинение и въз основа на
внесения обвинителен акт е образувано наказателно дело от общ характер срещу него, по
което е постановена влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът е привлечен към наказателна отговорност с връчването му на
Постановлението за привличане като обвиняем на 01.02.2023 г. и съгласно трайно
установените схващания в казуалната практика на гражданските съдилища по сходни дела,
считано от този момент за него съществувал основателен страх, че може да бъде осъден за
престъплението, в което е обвинен. Обвинен е в извършване на тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от шест
години. С участието на ищеца в досъдебното производство са извършвани действия по
разследването, а именно провеждан е разпит и е му е назначена съдъдебно-психиатрична
експертиза. В съдебната фаза на наказателното преследване са проведени две открити
съдебни заседания и са събирани доказателства. Наказателното производство е приключило
окончателно с оправдателна присъда от 25.07.2023 г., т.е. наказателното преследване е
приключило в рамките на по-малко от година, а за период от около шест месеца ищецът е
чувствал угрозата от възможността да бъде осъден по обвинението, повдиганото от
Прокуратурата.
В настоящия случай не са ангажирани доказателства във връзка с това, как
повдигнатото обвинение се е отразило на Н. Л. Б. по отношение на физическото му здраве,
психиката му, на контактите и социалния живот, на положението в обществото, работата, в
т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план.
Съобразявайки казуалната практика на касационната инстанция обаче /Решение №
457/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1506/09 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/
настоящият състав намира, че предмет на доказване са фактите от обективната
действителност и връзките между тях /т.нар.опитни правила/. Именно с помощта на
опитните правила – такива на житейския опит, на отделни професии, се разкриват връзките
между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логичен извод се разкриват явленията от действителността. Ето защо, при
наличие на данни за развитието на наказателното производство срещу ищеца, привличането
му като обвиняем, повдигането му на обвинение и постановяването на оправдателна
присъда, без съмнение за него са произтекли морални вреди. Негативните емоции и
страдания на лицето при обвинение за деяние, което не е извършил, не се нуждаят от
конкретни доказателства по отношение на своя размер. В този смисъл е константната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 427/16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 273/2009
г., III г.о., Решение № 457/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009 г., IV г.о., постановени
по реда на чл. 290 ГПК. Следва да се има предвид също така и Решение от 02.02.2006 г. на
Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, образувано по жалба № 41211/98 г.
срещу България, в което е прието, "че имайки предвид предмета на иска, този подход – да се
изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, където фактите не могат да бъдат
обективно външно доказани, да бъдат отхвърляни като неоснователни". Нормално е
наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на
4
ищеца. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода
на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното
обвинение - то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се
отразява емоционално негативно.
Освен това по делото се установено и че на основание повдигнато обвинение на
ищеца е отнето разрешението му за съхранение и използване на огнестрелно оръжие, както
и притежаваните от него огнестрелни оръжия. Несъстоятелен е доводът на Прокуратурата
на РБ, че не отговаря за това действие, доколкото същото е осъществено от органите на
МВР. Действително решението за отнемане на оръжието е на орган на МВР, но то се основа
на законова предпоствака, а именно - обвинение за престъпление от общ характер /чл. 144,
ал. 3 НК/, поради което и актът на прокуратурата да насочи наказателното преследване
срещу ищеца е пряката причина за отнемането на оръжието на ответника. От събраните
гласни доказателства се установи, че ищецът е активен ловец, който упражнява лова като
хоби. Данните за притежаваните от него оръжия, както и кучето му, подкрепят извода, че
той е посветен любител на това свое занимание. Отнемането на възможността да използва
оръжието временно е го лишила от възможността да упражнява хобито си, чувствал е
неприятни емоции, неудовлетвореност и разочарование от този факт.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно т. 3 и т.11
на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени
вреди се определя глобално по справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според разясненията в ПП 4/1968
г. на ВС РБ и множество съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по реда
на чл. 290 ГПК, напр. решение № 79/17.07.2018 г. по тълк.д. № 2034/2017 г., решение №
115/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС
по гр.д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.д. №
1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.д. № 697/2010 г. на III
г.о. на ВКС, справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според
случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които, в конкретния
случай, носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква
степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е
от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в
аналогични случаи. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да
обсъди всички доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като
изложи съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства, да
извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е тяхното
значение за определяне на обезщетението по справедливост. Такива обстоятелства са
личността на увредения, включително данните за предишни осъждания, начина му на живот
и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението,
продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда;
отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност;
причиняване на здравословни увреждания. База при определяне на паричното обезщетение
за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде
източник на обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за
заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от
което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с
паричното.
5
При съобразяване на изложените съображения относно претърпените вреди и
причинната връзка с конкретното незаконосъбразно обвинение в престъпление, съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съгласно чл. 52 ЗЗД е такъв за сумата от 2 000 лв. Това е така, защото ищецът е обвинен в
извършване на тежко престъпление, но наказателното производство се е развило и
приключило в разумен срок. Извършени са действия по разследването с участието на ищеца
и са проведени две открити съдебни заседания, като не може да се приеме, че личният му
живот и обичният му ритъм са съществено засегнати. Същевременно е отнето разрешението
за съхранение и ползване на огнестрелни оръжия и предвид обстоятелството, че е била
активен ловец, ищецът е лишен от възможността в период около половин година да
упражнява хобито си. Не са представени обаче и не са събрани доказателства, че точно в
периода март – септември 2023 г. са организирани хайки за лов, в които ищецът не е могъл
да участва, което да обуслови присъждане на обезщетение в по-голям размер. Срещу него не
е взета мярка за процесуална принуда. Бил е угнетен и обезпокоен от развитието на
наказателното производство, което е обичайна реакция и съдът прави извод за нея при
съобразяване на опитните правила, но не се доказват специфични вреди. Няма данни за
увреждане на здравето и психическото му състояние. Водим от горното съдът намира
обезщетение в посочения размер е достатъчно да репарира претърпените морални вреди от
ищеца.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата
на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, като
присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Размерът на присъденото
обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотез и. Следва
да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си
признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе
си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
По делото се доказа, че в хода на наказателното производство ищецът е претърпял
и имуществени вреди, представляващи заплатения адвокатски хонорар на защитника му в
размер на 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие. При това
положение съдът приема,че искът за имуществени вреди се доказва и по основание и по
размер.
По отношение основателността на претенцията за лихва.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в
сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. В случая се претендира
законна лихва от 10.08.2023 г., поради което и претенцията следва да бъде уважена, както е
предявена.
По разноските
Отговорността на разноските се разпределя между страните съгласно разпоредбата
6
на чл. 10 ЗОДОВ.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 10 лв.
Представен е договор за правна помощ и защита по реда на чл. 38 ЗАдв, поради
което следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат
в минимален размер от 400 лв. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
същото е било отложено по искане на ищеца с цел събиране не допуснатите гласни
доказателства. Ето защо и на основание чл. 10, ал. 3 ЗАдв Прокуратурата следва да бъде
осъдена да заплати на адв. Г. дължимото обезщетение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, с адрес в **** да заплати на Н. Л. Б., ЕГН **********, с адрес ****
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ сумата от 2 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от наказателно преследване за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал.
1 НК срещу ищеца, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД No 4037/2023 г.
по описа на Софииски раионен съд, Наказателно отделение, 7 с-в, ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на присъдата– 10.08.2023 г., както и сумата от 600 лв. -
обезщетение за имуществени вреди от наказателно преследване за престъпление по чл. 144,
ал. 3 вр. с ал. 1 НК срещу ищеца, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД No
4037/2023 г. по описа на Софииски раионен съд, Наказателно отделение, 7 с-в,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на присъдата– 10.08.2023 г., ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени разликата
над сумата от 2 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева.
ОСЪЖДА ****, с адрес в **** да заплати на Н. Л. Б.с ЕГН **********, с адрес ****
сумата от 10 лв. – държавна такса .
ОСЪЖДА ****, с адрес в **** да заплати на адв. Г. Г. от САК сумата от 400 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за упражнена адвокатска защита по чл. 38а
ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7