№ 30604
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110170869 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза със задачи, посочени в исковата молба и в
отговорите на исковата молба, при депозит в размер на 400 лева, вносим в едноседмичен
срок по следния начин: 200 лева от ищеца и по 100 лева от всеки от ответниците.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза Й. Д. Й., с адрес: гр. София,
бул. „... № 36, СТЦ ”И....”, тел. .. специалност: Транспортна техника и технологии, оценител
на МПС.
Вещото лице да се призове след представяне на документи за внесени депозити.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.10.2024 г. от 10:35 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и преписи от
писмените отговори.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„...“ ЕООД е предявило срещу „А.“ ЕООД и С. В. М. пасивно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключения между ищеца и ответника „А.“ ЕООД Договор за покупко-
продажба на МПС от 26.09.2023 г. поради накърняване на добрите нрави и с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на лек автомобил
марка „.“, модел „....к“, с рег. № ... и за осъждане на ответницата С. В. М. да предаде на
ищеца владението върху лекия автомобил.
Ищецът твърди, че на 26.09.2023 г. между него в качеството на продавач и ответника
„А.“ ЕООД в качеството на купувач е сключен Договор за покупко-продажба на МПС,
представляващо лек автомобил марка „.“, модел „....к“, с рег. № ..., по силата на който
1
ищецът прехвърлил лекия автомобил на ответното дружество срещу сумата от 9500 лв.
Посочва, че с определение № 42865/29.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 65131/2023 г. на
СРС, на основание чл. 390, вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато обезпечение на
предявените с настоящата молба искове – запор на движими вещи и е издадена
обезпечителна заповед. Ищецът излага, че след образуване на изпълнителното дело по
допуснатото обезпечение ЧСИ го информирал, че с Договор за покупко-продажба на МПС
от 30.11.2023 г. „А.“ ЕООД е прехвърлило процесния лек автомобил на трето лице – С. В.
М., в чието владение лекият автомобил се намира и към настоящия момент. Ищецът твърди,
че сключеният между него и ответника Договор за покупко-продажба на МПС от 26.09.2023
г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице явна
нееквивалентност на престациите – действителната стойност на процесния лек автомобил е
в пъти по-висока от уговорената, респ. заплатената такава съгласно договора. Това
обстоятелство се потвърждавало и от обявите в най-големия сайт за продажба на
автомобили в България, от който е видно, че леките автомобили марка „.“, модел „....к“,
имащи същите характеристики, се продават на цена, която е над 10 пъти по-висока от
уговорената между страните в процесния договор. Счита, че по тази причина е нарушен
принципът на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Посочва, че
последващата разпоредителна сделка, извършена след сключването на нищожния договор,
не е годно правно основание за прехвърляне на вещни права, поради което със същата не се
е осъществил целеният правен ефект по отношение прехвърляне собствеността върху
процесния лек автомобил на третото лице. С тези съображения ищецът претендира връщане
на вещта от ответницата, която е получила владението на лекия автомобил въз основа на
последващата разпоредителна сделка от 30.11.2023 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори
на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Не се оспорва,
че на 26.09.2023 г. е сключен Договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил,
съгласно който последният е продаден на ответното дружество за сумата от 9500 лв.
Оспорва се действителната стойност на лекия автомобил да е над 10 пъти по-висока от
уговорената между страните в процесния договор. Твърди се, че договорената продажна
цена на лекия автомобил е в размер на неговата застрахователна стойност, която съгласно
приложено към договора удостоверение е в размер на 9500 лв. Посочва се, че причината за
свободно договорената между страните цена, съответно застрахователна стойност, е лошото
техническо състояние, в което се е намирал процесният автомобил към момента на
сключването на договора. Сервизът, извършил преглед на техническото състояние на
автомобила, е констатирал, че същият е бил със съществени дефекти, изразяващи се в теч на
масло от двигателя, теч на антифриз, луфтове в полуоските, амортисьорите, рейката,
вдлъбнатина в тавана, проблеми с дискове и накладки, крив горен носач и пр. Посочва се, че
за поправката на дефектите се наложило закупуването на материали и заплащането на труд в
общ размер на 118 660,39 лв. По тази причина считат, че процесният лек автомобил е
закупен от ищеца на договорената сума, която съответства на индивидуалните
характеристики на вещта, а стойностите на насрещните престации по процесния договор от
26.09.2023 г. са еквивалентни, съответстват на принципа за свободата на договаряне, както и
на преследваната от двете страни цел.
Ответницата допълнително счита, че първата разпоредителна сделка е действителна, от
което следва, че вторият договор за покупко-продажба, с който е придобила лекия
автомобил, също е действителен. Твърди, че е придобила правото на собственост върху
автомобила въз основа на валидно правно основание.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице твърдяното основание за
нищожност на сключения с „А.“ ЕООД Договор за покупко-продажба на МПС от 26.09.2023
г., в т.ч. да установи, че същият накърнява добрите нрави поради наличие на явна
нееквивалентност на разменените по договора престации.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи
фактите, на които основават своите възражения, в т.ч. че към момента на сключване на
2
договора процесният лек автомобил е бил в лошо техническо състояние, което е наложило
закупуване на материали и заплащане на труд в претендирания размер.
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на процесния лек автомобил, а именно, че сключеният Договор за покупко-
продажба на МПС от 26.09.2023 г. не е имал вещноправен прехвърлителен ефект и „А.“
ЕООД не е разполагало с качеството на праводател при прехвърлянето на процесния лек
автомобил на С. В. М..
В доказателствена тежест на ответника е да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения, направени в отговора на исковата молба.
В доказателствена тежест на ответницата С. В. М. е да докаже, че е придобила и владее
процесния лек автомобил на годно правно основание.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: че на 26.09.2023 г. между „...“ ЕООД като продавач и „А.“ ЕООД като
купувач е сключен договор за покупко-продажба на МПС, представляващо лек автомобил
марка „.“, модел „....к“, с рег. № ..., по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача
лекия автомобил срещу сумата от 9500 лв.; че на 30.11.2023 г. между С. В. М. като купувач и
„А.“ ЕООД като продавач е сключен договор за покупко-продажба на процесния лек
автомобил.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса
е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3